Стана, сглоби прахосмукачката и я включи в контакта. Твърде стара и силно бръмчаща, но силния звук не можеше да го притесни.
     Прахта покриваше всички предмети в стаята като воал на забравата. Имаше я върху пожълтелите, увяхващи листа на растенията, които старецът поливаше.
     Той чистеше, когато успяваше да забележи наслоената мръсотия в къщата. Единственото занимание, което го раздвижваше и прекъсваше мислите. Те обсебваха дните и нощите му вече десет години. В моменти като този знаеше, че те няма да се превърнат в реалност – не поради дългото чакане и прашлясалата, миришеща на гнило, надежда. Мислите обаче не му носеха болка. Те бяха лекарството за безвъзратно счупените му надежди.
     Започна от кухнята. След това се премести в хола. Почти привършваше, когато телефонът звънна. Радостта и щастието преминаха като въпламемено гориво през него. Мозъкът ги превърна в живи картини. А човекът, който виждаше в тях сякаш погали сърцето му. Той почувства оная райска топлина, която до преди десет години поддържаше любовта жива дълбоко някъде в него. А сега само тлееше.
     Изключи прахосмукачката и вдигна слушалката. Отвори уста, но не изрече нищо. Огледа се – телевизорът не работеше и нямаше нужда да намалява звука. Трябваше да каже „ало”, но от очите му бликнаха сълзи. Едва тогава съзнанието му подсказа, че звъненето на телефона е само инстинкт за него. Породен от дългото чакане. Искаше да чуе гласа на жената от мислите му, но не можеше.
     Не можеше толкова отдавна. Откакто загуби слуха си. Това обаче не му пречеше да си представя образа на жената. Нито можеше да го откъсне от спомените за нея. Той имаше много жени в живота си, но тя беше онази, която събираше в себе си най-доброто от всички останали. Разделите с някои от тях не го трогваха. Другите преживяваше леко и бързо ги забравяше. Но смъртта на жена му предизвика загуба на слуха. В първите дни мислеше, че е мъртъв – нито ядеше, нито пиеше. Дори не чуваше. Когато жаждата и апетитът му напомниха за себе си, старецът разбра, че всъщност е жив, но не може да чува.
     Оттогава той си въобразяваше, че  е временно. Повтаряше си, че жена му го е напуснала по необясними за него причини. Вярваше, че ще му позвъни един ден, за да му каже да приготви вечеря, защото се прибира. Той се усмихна. В ония изминали години тя чистеше, а той готвеше.

Мадам Еротика - вече можете да я изтеглите

    Жанрът - страхотии. Тоест психо-трилър. Пускаш си филма и се държиш здраво за облегалките, защото под психо-трилър в Холивуд вече се разбира да стрскат зрителя и да му изкарват акъла с внезапни крясъци и прочие. ПА!!! И се стряскаш. Това ли се води за психотрилър?
    Героинята е сляпо момиче, което е пострадало като малко при игра със сестра си на пиратки... свири в симфоничен оркестър, въобще води почти пълноценен живот. Трябва да си призная - на екрана Джесика Алба изглежда красива, свежа и прекрасна. Това е достатъчно  да ви накара да изгледате филма до края особено в тия кадри да уплашена, наранима и беззащитна ще събуди мачото в мъжете и любопитството в жените.
    Някаде по средата на филма почнах да прескачам по малко от филма, понеже нещо ме глождеше, че не е наред, а ми втръсна да се стряскам. Не съм от плашливите, стряскането е друга работа.
    Сляпото момиче получава втори шанс под формата на операция за присаждане на роговици и тук филма се извърта към психото, понеже с новите си очи тя започва да вижда страшни картини, образи и бедствия, отминали, сегашни и се оказва накрая, че и бъдещи. Явно всички се досещаме, че за това са виновни чуждите очи, които ще се окажат, че са очи на ясновидка от Мексико.
    В момента, в който тя вижда в едно заведение бая страшничко момиче, което скача към нея, аз извиках : Gotikaaaaa!!! II! Ами да ако сте гледали тоя филм, ще се съгласите, че и сюжета, че и героите са почти изкопирани от тоя филм. Само липсва съпруга на психиатърката. Но поне в Готика има какво да гледаш и над какво да се чудиш - дали Холи Бери наистина е полудяла и дали тя наистина е убила съпруга си или някой, подчертавам НЯКОЙ, се опитва отнеме разсъдъка й.
    В ОКОТО не открих нищо освен Джесика Алба. Изгледах филма и после се зачудих защо въобще съм го изгледал. Вариации на тема Готика. Малки несъществени разлики. Холи Бери вижда насилствено убито момиче, което постоянно я тормози. Джесика вижда разни убити ( демек повече ) и чак се учудих как до средата на филма беше толкоз спокойна, трябваше по рано да си изкарва акълите.
    Не ми се разказва целия сюжет, но бих казал, четя накрая спасява една тумба хора и губи в суматохата пак зрението си. И си казах - колко типично за Холивуд. Колко драматично, трогателно... и плитко. Сляпо момиче с цигулка в ръка.
    Бих казал, че добре, че невиждащите хора няма да могат да видят тоя филм, защото ако имат късмета да им се върне зрението, те няма да искат, защото не им се гледа продължението на ОКОТО с тях в главната роля.
    Е, гледайте го все пак, зрелищата са си зрелища. Но смисълът в един филм, съдържанието му и скрития подтекст, въпросите, които оставя в теб го правят филм и то запомнящ се. А и не яжте пуканки, докато го гледате, да не се задавите като ви стреснат ей-така:
    ПААААААААА!!!!

            Черен Камък