Краят на миналата година беше ознаменуван от гръмкото разкриване на една грандиозна афера. Журналисти от американкото агентство Bloombergпровеждат собствено разследване на основата на материалите, предоставени им от сенатора Бърни Сандърс (Bernie Sanders). Резултатите от това разследване шокират както гражданите на САЩ, така и световната общественост.

    От 2007 до 2011 г., тоест в разгара на икономическата криза, Федералната резервна система (позната у нас като Федерален резерв – В. К.) тайно даже от Конгреса на САЩ отпуска необосновани кредити на частни банки и корпорации на наистина астрономическата сума от 16,1 трилиона долара. За сравнение е нужно да се каже, че тази сума превишава както годишния БВП на такава супердържава като Съединените щати, така и доста приличната сума от нейния общ дълг (сред световните длъжници-рекордьори САЩ по названата величина заемат почетното първо място с около 15 трилиона долара).

    Секретните данни са получени в резултат на държавния одит на Федералния резерв (ФР) на САЩ. Това е първата такава проверка в столетната история на организацията и остава само да гадаем, какви афери още се въртят там безконтролно и безнаказано.

    Във всяка страна има достатъчно скептични хора, които не жалят енергия за изясняване на съмняващите ги факти. В САЩ такива са Рон Пол (Ron Paul) и Алън Грейсън (Alan Grayson), които като по чудо успяват да предизвикат поправка към законаDodd-Frank. Възползвайки се от тая поправка, именувана Закон на Додд-Франк за реформиране на Уолстрийт, и от Закона за защита на потребителите Сметната палата проверява счетоводните книги на ФР. Разследването е проведено от сенатора-републиканец Джим Деминт и независимия сенатор Бърни Сандърс, който, както вече казахме, предоставя сензационните материали.

    Журналисти от Bloomberg няколко години провеждат в съдилищата, в опит да развенчаят аферата на века. Представителите на ФР, на първо място председателя Бен Шалом Бернанке и неговият предшественик Алан Грийнспан, а също по понятни причини съчувствуващите им лица от висшите банкови кръгове, призовават на помощ целия арсенал от иезуитски аргументации: разгласяването ще доведе до крах на водещите банки..., паника на борсата..., задълбочаване на световната криза..., недоверие на широките маси..., тежко положение в страната... и т.н. и т. н. Обаче, благодарение на упорството на журналистите, данните от одита все пак получиха международна публичност.

    Трябва да се каже, че реакцията на световната общественост на сензационната новина напълно оправда както очакванията на журналистите, така и мрачните предчувствия на ФР. Справедливия гняв на милиони редови американци, искрено вярващи, че живеят в най демократичната страна на света, е напълно обясним, още повече, че много от тях си мислят, че ФР се намира под контрола на родната държава и е призван всячески да охранява и спасява законопослушните граждани и данъкоплатци, а не да субсидира крупните банки, част от които се намират дори и отвъд океана. Англоезичният интернет бушува от призиви да се разруши системата и да се свали престъпния финансово-мафиотски клан, обхванал властта в страната.

    Все нови и нови подробности наливат масло в огъня. В прилив на нечувана щедрост като добавка към указаните шестнадесет трилиона долара ФР дава на частни банки и корпорации още над 600 милиона (659,4 млн. по данни на Главното бюджетно-контролно управление), предоставяйки възможност за пускане на програма за естремно кредитиране. Много американци виждат в тази политика първопричина за дълбоката финансова криза.

    Особено възмущение у читателите на средствата за масова информация предизвиква този факт, че заемите са давани с крайно ниски проценти – много по-ниски от пазарните, така че банките успяват не само да се задържат на повърхността, но и да получат огромни приходи от тези заеми. Така съвкупните доходи на шесте най-големи американски банки, получили от суперизгодните кредити, нарастват на 39% при това в условията на криза.

    От тези 16,1 трилиона долара 3,1 излизат извън Америка в Източното полукълбо (преимуществено в банки от Великобритания, Швейцария, Германия и Франция). Обаче европейците също не са очаровани от дейността на ФР. Федералната резервна система е заподозряна в съзнателно предизвикване на финансовата криза с цел да се отнеме независимостта на много европейски страни. На първо място става дума за т. нар. държави PIIGS (Portugal, Italy, Ireland, Greece and Spain) – най крупните длъжници сред страните от Европа.

    Такива подозрания са напълно обосновани, защото в светлината на последните разобличения Федералният резерв изглежда като чудовищна структура, която не съгласува своите действия с никого. Нещо повече. Дори и ако в резултат на държавните проверки изплуват деяния, които не можем да квалифицираме по друг начин освен като престпъни – отговорност за тях няма да бъде понесена от никой. Така че по същество ФР се явява даже не извъндържавна, а наддържавна структура.

    Особено обезпокоителен е фактът, че въпросът за световната валута, имащ жизнено значение за икономиката на цялата планета, се оказва в ръцете на хора, които са изключително морално нечистоплътни.

    Мнозина са поразени от факта, че за прехвърлянето на астрономическата сума пари даже не е била пусната печатната машина. Федералният резерв на САЩ създава 16,1 трилиона долара буквално от въздуха, с натискане клавишите на компютъра. За съжаление от 1971 г. долара е валута, която не е обезпечена със злато, така че ФР е могла да създаде и 20, и 30, и 40 трилиона виртуални долара, които, обаче, носят на нужните хора съвсем реални дивиденти.

    Системата печата пари от нищото, а САЩ  и целия свят след това взимат от нея тези пари в заем с определени проценти. За удобство е създадена цяла система от учреждения, принадлежащи, уви, на едни и същи лица, и изпълняващи едни и същи функции – Федералната резервна система, Международния валутен фонд, Световната банка. Освен това ФР има свои представителства в лицето на Централните банки във всички страни по света и по такъв начин постоянно контролира тяхната икономическа жизнедеятелност.

    Не е достатъчно, че тези организации повсеместно практикуват политически и икономически шантаж на държави и цели региони, финансират войни и други достатъчно непривлекателни предприятия, те още имат възможност и за абсолютно безнаказано изкуствено създаване на финансови кризи. Всъщност отдавна е доказано, че в такива условия за създаването на финансови економически катастрофи е достатъчно включването на доларопечатащата машина, върху която безконтролната система има узаконен монопол (Федералният резерве частна институция, която единствено притежава прерогативите да емитира, т. е. да печата националната валута на Съдинените щати – В. К.).

    Няколко натискания на клавишите и цели региони неочаквано се оказват под заплахата от загуба на националното богатство и съответно на държавния суверенитет. Милиони хора се приближават към нищетата, някой си пуска куршум в челото, други тровят себе си и семейството си с газ, а някои получават приходи, изчислявани в трилиони.

     Автор Оксана Чередник

    Превод от руски Виктор Кордон

Гръцката криза е безпрецедентна по няколко причини. Първо, защото отдавна не се беше случвало европейска държава, вече утвърдена в ЕС да изпада в толкова сложна финансова криза. Причините бяха разкрития за дългогодишни измами на бившите гръцки правителства по отношение на истината за гръцките финанси. А също така спекулативни операции с водещи световни банки, които прикриват реалното състояние на гръцкия бюджет и гръцкия дефицит. Разкритията дойдоха в строго определено време, като лавина засипаха медийното пространство и в крайна сметка доведоха до оттегляне на инвеститорите от гръцките ценни книжа. Сринаха авторитета на Гърция на международните пазари и заплашиха страната на практика да не може да обслужва своите външни задължения.

В края на април 2010 г. положението е толкова безнадеждно, че ако до 15 май големите европейски държави и МВФ не намерят достатъчно голяма сума за Гърция, тя ще трябва да обяви невъзможност да изплаща своите задължения.

Втората причина, за да бъде кризата толкова драматична е, че за първи път от формиране на обща европейска валута, еврото, един от членовете на Еврозоната изпада в много тежко финансово положение. Видя се това, което много макроикономисти предполагаха и по-рано, а именно, че еврото създадено и поставено в зависимост от финансите на отделна държава-членка на Еврозоната по такъв начин, може да подкопае основите на самата валута. Още повече, че в много тежко положение се намират и Португалия, и Испания.

Сегашна финансова криза около Гърция и свързаното с нея евро, ще доведе до нещо много важно. Не до преустановяване на действието на еврото и до разбиване на Еврозоната, а по-скоро до обратния процес - затягане на финансовата дисциплина в съюза и поемането на курс към по-нататъшна финансова и валутна централизация в рамките на ЕС. Което на практика означава по-голям контрол върху разходите, по-голяма роля на Европейската Централна Банка и в крайна сметка намаляване на автономността във финансовата област на националните правителства на страните-членки на Еврозоната.

Днес световните агенции съобщиха, че България, заедно с Румъния и Сърбия, ще бъдат доста силно засегнати от гръцката криза. Така е, защото това са трите страни, където гръцките банки, гръцките финанси имат най-голямото представителство. Но българските граждани трябва да се предпазят от мисълта, че може да се случи нещо по-особено, понеже гръцките банки, представени на територията на България са без малко 20% от общия пазарен дял. Те нямат толкова непосредствено значение и влияние за регулация на самата икономика на страната. Ще има по-малко кредити, ще има по-големи проблеми, но не се предвиждат верижни фалити на големите гръцки банки. Проблемите не са толкова в банките, колкото в гръцкия фиск.

Прогнозата ми е в няколко точки.

Първо, очаквам до 10-ти-12-ти май първоначално МВФ и успоредно с Германия и Франция да предприемат спешни мерки за спасяване на Гърция.

Второ, очаквам сумата да не бъде по-малка от 60-65 млрд.долара и в последствие да се увеличи.

Очаквам също постепенно и бавно стабилизиране на гръцкия фиск, но това в никакъв случай няма да доведе до стратегическо решаване на въпроса, който поставих по-горе, че еврото ще налага по-голяма финансова централизация, по-голям контрол върху страните-членки на Еврозоната. Що се отнася за България, другото неприятно последствие е, че нито за чакалня, нито за приемане в Еврозоната в близка перспектива не може да се говори. Това, което се случи в Гърция, по моя оценка, ще доведе до голяма промяна в отношенията на големите европейски икономики към новите страни-членки и към кандидатите за членство в Еврозоната. Всички страни без изключение, ще трябва да изчакат не само острото укрепване на еврото след тази криза, но ще трябва да изчакат и новия регулативен механизъм и механизъм за контрол върху финансите и бюджетите и дефицити на страните-членки.

Последно, също неблагоприятно последствие чисто психологическо, но не маловажно е, че когато се случва една криза в страна в регион с най-голямата и най-сериозната икономика до скоро в тази част на света, общо взето инвестиционната активност в целия регион ще се влоши. А това на практика означава при повече равни условия по-влошен инвестиционен климат за страната.

Моята прогноза не е нито Апокалипсис, нито розови години, а просто едно много сериозно преструктуриране. Това, което ни мъчеше в продължение на последните 10 години – Валутният борд, в случая отново е спасителната ризница. Срещу Валутния борд една криза много трудно може да се изправи, защото това е система, механизъм за преодоляване на кризисни ситуации, за защита на държавните финанси и на финансовата система като цяла от такива конюнктурни кризисни явления.

България ще има сложни социални проблеми, ще има, очевидно, по-висока безработица от очакваното. Почти съм сигурен, че през тази година отново ще има отрицателен растеж на БВП и дори да е положителен, той ще е не за сметка на отраслите, които имат по-голяма ДДС и са стратегически конкурентноспособни, а за сметка на неконкурентноспособни отрасли и сектори на производството.

Сигурно сте чували израза: „всеки луд – с номера си”. На мен ми е любим, защото аз си имам много лудости, респективно и много номера. Та тези дни ме нападна една от най-нетърпимите ми лудости.

Седях си аз сама на дървения стол с голяма бяла столовка и си мисля най-различни безсмислици, хей така, да минава времето. И по едно време се досещам, че през този сезон още не съм ви написала някое лятно стихотворение и така реших, че при първа възможност ще го направя дори реших да е детско, лято е, не е зима, може и по по-лека да го караме. И точно в това толкова безметежно състояние, когато си броях мухите ме връхлетя една мисъл. Тъкмо бях изкарала едни 100 евро и трябваше да измисля начин как да ги похарча и като се сблъска мисълта за 100 евро с детското стихотворение се роди следната мисъл: „ Колко ще ми струва да си направя детска книжка със картинки?”

Е, разбира се картинките няма да ги рисувам аз, но като знам колко детски стихотворения съм написала, все ще прежаля десетина. Казвам че мога да прежаля, защото по отношение на стихотворенията аз съм като вехтошар, нито едно не струва, но не си ги давам без бой или поне не без вътрешна борба.