В неделя вечерта се върнахме с Павлина от Солун. Отидохме за 2 дни, като се възползвахме от една промоция на БДЖ - пътуване с влак до Солун за 15 евро на човек, като в цената влиза отиване и връщане. С нас бяха и приятели на Павлина, които бяха решили да будуват цяла нощ в Солун, но на мен тази идея не ми допадна и реших да си вземем хотел. Най-евтиният хотел, който успях да намеря бе един хостел на име Rex, цената на нощувка в който бе 21 евро на човек. Не беше кой знае какво качество, но пък за тези пари трудно може да се открие нещо в Солун. Резервирах я с кредитна карта по интернет и се почувствах като модерен човек :)
Пристигнахме в Солун в 13 часа и веднага отидохме да оставим багажа в хостела. Там не се бавихме много - бързахме да разглеждаме града. С Павлинка обикаляхме и събота и неделя. Посетихме всякакви площади, църкви. Видяхме Бялата кула, която едно време е била място, където са се измъчвали пленници и неудобни на режима хора. Днес кулата е бяла, но в древността и допреди години е имала мръсен цвят, който се е дължал на кръвта на убитите в нея. Поне такава информация намерих в Интернет за нея.
Много неща ми направиха впечатление в Солун. Хората там се разхождат и отиват на барове облечени така, сякаш отдалеч става ясно, че са се гласили поне 2 часа вкъщи. Жените с къси поли и бежави чорапогащници (рядко можеш да видиш жена с панталон или пък дънки), а младежите с ризи, прилежно сресана коса и изискан панталон.
Всички киснат в баровете по дължината на брега. Външните маси на всички барове са винаги пълни, дори и да е студено. Това, което ме учуди много беше отоплението на външните маси. Преди бях чувал, че циганите се отоплявали на площада с калорифери, но не бях предполагал, че някъде това се прави и е съвсем нормално. Около всяка масичка може да се види нещо като изправена печка, от която лъха горещина. Един вид топлят се хората, стоящи под печката. За мен това е едно огромно разхищение на енергия, да топлиш вятъра.... но явно за гърците това не е така. С Павлинка се насладихме на това да стоим на студа под печката и мога да кажа, че главата ми се затопли до такава степен, че ми се доспа много бързо.
На крайбрежната улица една бира струва....6 евро. Пих две-три, но през останалото време си купувах бира на кутийки и разхлаждах докато се разхождахме из града. С Павлито направихе такъв километраж, че като сметнахме, бяхме изминали за двата дни около 60 километра. На хапването се доверихме на веригата Goodys, където на два пъти се нахранихме обилно с Клуб сандвич, струващ около 6 евро.
Навсякъде из Солун се чува българска реч. Вървиш си и чуваш "Пешо, айде сега една снимка" или пък "Стояне, я ела бързо тук!". С Павлина постоянно се разсмивахме като чуехме българска реч, защото ни ставаше много приятно да установим, че българите там са толкова много. По едно време с тъга отбелязах, че май българите в Солун май са повече от тези, които отиват в Слънчев Бряг, Златни пясъци и другите родни курорти.... Но така е, след като направихме от тези китни курорти мутренски бастиони...
Сред другите неща, които ми направиха огромно впечатление в Солун са прекалено многото светофари. Буквално всяка една малка уличка си има и светофар. А повечето улички са еднопосочни и много тясни, личи си отдалеч, че са направени така тесни, че да не могат да паркират коли, нито да се движат в две колони. Още нещо ми направи невероятно впечатление. Представете си кръстовище със зебра. И трябва да пресечете кръстовищете, а по пътя си имате две островчета за различните улици. И тръгвате да пресичате и първия светофар по пътя ви свети червено, а втория грейвва в зелено. Третия и той е червен. В един момент първия става зелен и вие се засилвате да пресечете, но сте направили едва няколко крачки и виждате, че втория вече е червен и спирате, но пък услужливо третия става зелен. Като втория, който ви спира стане зелен, то пък третия става червен. И така нелогично подредени са повечето пешеходни светофари. Неведнъж в началото като видех, че свети зелено си юрках нататък без да забележа, че всеки участък си има свой светофар. Странна работа. Вместо да направят така, че като светне първия, втория да светне няколко секунди по-късно, както и третия (все пак уличката се пресича за 10 секунди цялата!), те са го измислили по начин, който откровено ме шокира.
Друго нещо, което ме впечатли бяха многото кошчета за боклук, всяко от което си имаше и пепелник. Къде в София ще видиш кошче с пепелник? ВОЛФ и ДИТЦ явно очакват пушачите да си мятат фасовете в кофите и така да ги палят.... жалко, че и при нас няма такива кошчета...
Архитектурата на сградите.... това бе нещо, което предизвика множество ахкания от наша страна. В Солун не можеш да видиш порутена и олющена сграда. Всички са спретнати, красиви и изградени с вкус, а не с мисъл за кич. Невероятно красиви са!
Докато се разхождахме из крайбрежната улица изведнъж се разяри буря. Небето потъмня и стана много красиво. Заваля дъжд, който ни измокри до кости, но се спасихме в едно барче, където останахме много доволни от обслужването, но ужасени от цените :) Но пък на втория ден претръпнахме и 10 евро вече не ни се струваха толкова много пари за обяд.
Ето и малко снимки от Солун, или както още се нарича - Thessaloniki, Macedonia. Направих над 700 снимки като много обичах да експериментирам с нощните пейзажи:)
Останалите снимки можете да видите
тук.Със сигурност ще отидем пак в Солун! :)
Comments