Танцуват локви

акомпанира им дъжд.

Цъфнаха миди.

***

Резенче слънце

фин ароматът – чаен,

презимувай ме.

***

Лястовичи дъжд

в залезното кадифе

нестроен акорд.

***

Неми дувари.

Ниже птици есента.

Кашля коминът.

***

Луничава есен

дълбае небесни щори.

Реша слънце.

***

Капят салкъми.

В олекнали лозници

песен на джибри.

ХАЙКУ

* * * * * * *

Лястовиците

са белите контеси

от вълшебствата.

* * * * * * *

Лястовича глъч

бръшляните докосва,

Зората тича.

* * * * * * *

Много високо

тъгуват лястовици –

не за хората.

* * * * * * *

Само почакай,

лястовичке за мига

неопитомен.

* * * * * * *

Дали в гнездата

са притихнали и спят

лястовичките?

* * * * * * *

Сърцето чува

лястовичи полети –

нима отлитат?

* * * * * * *

Беднотията

с лошите пръсти грозно

примка усуква.