Всички сме чували за романът "Преступление и наказание", някои дори са го чели...

Всички знаят какво значи думата вина, някои дори са изпитвали това чувство.

 Чувството за вина според Фройд се формира като продължение на инстинкта за самосъхранение, Фройд счита, че вината  е резултат от формирането на суперегото, което пък е водещо за получаването на любов от родителите и заобикалящия ни свят.

За да оцелеем повече като хора, а не само като живи организми, ние трябва да си изработим механизми, с които да успеем да се напаснем в заобикалящата ни среда.

Вината - е един от тези инструменти, чрез вината ние си взимаме поука да не постъпваме по определен начин, защото постъпвайки по този начин рискуваме да бъдем отхвърлени.

Психиката е химия. Дори любовта се характеризира като съвкупност от химични вещества в определени зони на мозъка. Вината също е резултат от химични реакции, задействащи се при определени обстоятелства.

Някои хора са по-благосклонни към изпитването на вина, докато други са по-малко предразположени, поради което стават престъпници.

Ако от едната страна стои престъпният ум, от другата страна стои човекът, изпитващ вина за всичко.

Да се родиш виновен, да изпитваш вина е усещане, което понякога порязва всичко, намиращо се в гърдите ти... Вината понякога става обземащо чувство, което кара редица хора да се самобичуват или дори да се самоубиват.

 В резултат на миг невнимание, убивате в автомобилна катастрофа пешеходец, или дори, пътници в друг автомобил. Мисля си, че ако това ми се случи, никога не бих преживял този товар.

От друга страна аз все по-често се чувствам виновен, дори не можейки да определя за какво точно и пред кого точно съм съгрешил. Усещането обаче е точно такова... все едно минава нож пред гръдната област и той минава хиляди пъти в секунда, успявайки да разкъса всичко за пореден път.

Понякога болката е непоносима. Понякога физическото самонараняване е единственият начин да спра болката.

Характеризирането на дадено действие като престъпление е субективен фактор и винаги е било съпровождано от обществено-допустимите норми на поведение в дадения исторически период.

 Не винаги хората, които изпитват непрекъснато вина, изпитват вина за стореното от тях. Субективността на категорията престъпление може да се опише със следните примери:

1. Лъжата е най-разтегливото понятие. То може да се класифицира като престъпление, съгласно действащото законодателство, ако е лъжесвидетелстване. Може да бъде оправдана, ако бъде модифицирана като "благородна" и осъдена морално, ако е "грозна". Неказването на истина е лъжа. Премълчаването на истина - също е лъжа. Но в някои случаи суперегото е готово да жертва моралните устои в името на други по-висши цели - запазването на приятелските взаимоотношения с човек, за когото сте разбрали, че е рогоносец, например.

Вторият пример, който ще опиша е свързан с кражбата: "Един мъж откраднал от аптеката скъпоструващи лекарства за да спаси болната си жена. Човекът извършил кражбата, тъй като нямал пари."

Редица хора са готови да оправдая това действие, незамисляйки се всъщност дали тези скъпоструващи лекарства не са взети на кредит от аптекаря, и дали нанесените щети на аптекаря няма да извадят последния от равновесие (като например той да се самоубие, заради фалит... или да извърши престъпление, за да набави нужните му пари за кредита)

Рамките, в които се поставяме за да се социализираме, са господарите на нашето самосъзнание. Прекрачването им води до вътрешни конфликти, вина, срам...

Последният пример за разтегливостта на моралните граници са почерпени от блогъра plankov, който беше дал следният пример, свързан с телефонните измами.

ТВ показаха възрастните и безпомощни хора, като жертва на измамници, които измамници са се представили за мними следователи и са поискали подкуп от възрастните хора, за да се предотврати влизането в затвора на техния внук, който катастрофирайки е убил бременна жена.

Следващият път, когато извършите нещо, за което съществува вероятност да бъде квалифицирано като лъжа или кражба - помислете дали оправданията пред самите себе си, са достатъчно обективни. Следващият път, когато осъдите някого, помислете дали обвинението ви е достатъчно обективно.

 

 

 

В "Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта", обяснението, което дава психоанализата на Фройд, е синтезирано в следния извод: Мъжът има нужда от сексуален обект, който да е безличен, не възприеман като истинска личност.
Според Фройд, когато мъжът изпитва истинска близост с една жена,у него се пробужда споменът за майката или сестрата и тъй като телесната близост с тях е забранена у него се активира старата анти-кръвосмешителна забрана и той не може да бъде потентен...според Фройд :)
Поради това Фройд смята, че много мъже могат да бъдат потенти само ако доминират и унизяват жени по време на секс. Разбира се, по негово време, излаз за сексуалността на много примерни в обществото джентълмени, са били проститутките - далечни образи, с нищо не напомнящи за майката или сестрата, обезличени, заради статута им на "търговски обекти" и уеднаквени като типаж, поради условията на които трябва да отговарят.
Не целя да правя аналогия между "жриците на любовта" и силиконовите богини днес, но принципа, който мотивира естетиката в избора на силиконов тунинг при някои жени доста
напомня психоанализата на Фройд. За да е по-ясно, имам предвид този тип силиконова естетика,
която напомня повече на мутация и не оставя никакво съмнение относно произхода си :)
Наскоро научих, че имало термин, добиващ популярност в Европа, за тип уголемяване на устни,
наречен "български устни".
Срещала съм доста жени, пристрастени към пластичната хирургия и други съпровождащи ги
интервенции, но една моя позната, попадаща в същия кюп, искрено ме развесели. Тя ми разказа
как преди време имала съмнение, че партньорът и въртял любов извън смейното им ложе и след като
търпеливо изчакала сгоден случай да го приклещи с въпрос и неоспоримо доказателство,
се изправила срещу него и казала: "Ти ми изневеряваш, не ме лъжи...искам да сложиш край на тази връзка!". Той я погледнал слисано, умълчал се, после се хвърлил на коляно пред нея и и казал: "Господи, ти си невероятна жена...това беше грешка...глупава забежка, която няма да се повтори и не значи нищо, но това, че го прие с такова спокойствие и разбиране, ме прави най-щастливия мъж на света, защото знам, че няма да загубя единствена жена способна на такова великодушие и любов към мен."
А в действителност, моята позната му била толкова бясна и разстроена, че ако можела би го тръшнала с поглед, но единственото което било по силите на пропитото и с ботокс лице и приканващо
нацупени силиконови устни, било да го гледа равнодушно и секси :)))))

 

 

Книгата е уникална по рода си заради обема на информацията, която авторката предоставя за детската психология и прихологията на развитието. Франсоаз Долто е едно от най-големите имена на френската психоанализа след Лакан. За съжаление за българския читател няма да е лесно да асимилира материята тъй като тази книга на Долто за разлика от другите издадени в България на същата авторка не е предназначена за широката публика, а по-скоро за академичната общност и запознатите със психоаналитичната теория. Освен това Приносът на Лакан за теориите на Франсоаз Долто е голям, което (тъй като на българския пазар няма почти нищо за лакантовата трактовка на психоанализата) си е сериозно изпитание за непосветения читател. Ако вече сте чели другите издадени книги на Фр. Долто може би тази би ви била интересна за да се запознаете със детайлите на психичния механизъм при формиране на несъзнавания образ на тялото или с други думи на развитието на субекта като желаещ, оценен и подкрепен от другите като живо същество, което заслужава да бъде обичано. Особенно интересна е идеята за символигенните кастрации при възпитанието на децата, нещо което всеки родител трябва да знае за да избегне проблеми в структурирането на несъзнаваният образ на тялото на детето си, тоест на детето си като здрав, а не невротичен или психотичен човек. Много хора живеят със заблудата, че знаят как се гледат деца и още по-голямата заблуда, че децата не разбират много от това което става с тях преди да станат на 5 или 7. Франсоаз Долто стига до там, че според нея детето разбира не само финните жестове и мимики на майката нои значението на думите, който майката отправя към рожбата си. В заключение ще кажа само, че книгата е уникала и е една от най-ценните книги, които някога съм чел.
---------------------------------------------------------------------------------------

"Субектът е там, ние не знаем къде, но тъй като има тяло, има и субект." ... "И въпреки това някъде има субект, който има собствено желание, завоалирано, но което дебне в пасивните си нагони момента в който то ще бъде намерено от някого; това е субект, който маскиран в предпазливо безразличие, заради нахлуващото фобийно състояние, е движен от активни нагони и желание да комуникира чрез тях с някой, който приема да бъде изцяло пасивен в негово присъствие и на негово разположение"