Крачех из улиците на града, тътнещи от своето ускорено безумие и глупава шарения. Взирах се в хората около себе си, погълнати от дребните си болежки, опънати нерви и повредени очи. Презирах ги. Презирах тези удавници в блатото на цивилизацията, задето мъкнеха безцелно торбите си с кокали и кръв из кутийките на града.

Никога не съм бил като тях. Никога. Откакто се помня, в ума ми стои остра сабя, готова да се изстреля в диамантена смъртоносна дъга и да срази всеки, осмелил се да предизвика силата ми... или всеки, когото си избера за жертва.

Виждал съм как юмрукът ми разпилява каменна плоча на дребни камъчета. Виждал съм вековно дърво да потреперва от помитащия ми ритник. Чувал съм трясъка от разпукващ се под дланта ми човешки череп. Аз съм едно смъртоносно оръжие, заредено за бой. Острие, което неутолимо жадува да причинява болка и да лее кръв. Аз съм самия ужас. Не ме срещай по тъмно.

Никога не са ми били интересни обикновените, глупави, слаби хора. Кървят като прасета и бягат като разплакани деца. Никога не издържат повече от един удар. Затова търся някое от онези млади вълчета, които стъпват самоуверено и обичат да предизвикват съдбата. Да предизвикват мен. Забавни са ми - оказват съпротива.

Вървях из тъмницата на тясната уличка. Тази вечер не бях намерил никого. Целият квартал вече ме познаваше и ме заобикаляха отдалече...

Най-сетне! В мрака се появи неясен силует. Продължих към него. Усещах как настървението на хищник се разгаря в гърдите ми.

Проклятие! Някакъв чичко... Чичко, че даже дядка. Набит беше, и висок, но превитата му гърбина и увисналото шкембе ми казваха всичко за него. Поредният, който няма да ми издържи на удара. Не ми се занимава с нещастници.

Отминах и се упътих към къщи. Само стъпалата ми шумоляха в мрака на града. Рязко усетих някакъв хладен трепет. А беше лято...

-Ей, ти! - сепна ме нечий рязък тон.
Може би все пак щях да се позабавлявам...

Обърнах се рязко със заредена в юмруците смъртоносна сила. Чичкото! Смешният дядка. Може да съм му простил, че мина по същата улица с мен, но няма безнаказано да ми говори!

Чух някакво глухо изпукване. Нещо тъпо притискаше главата ми отзад. Бях паднал на земята. Изпитвах адска болка. Гърдите ми, смазани от собствената ми тежест, свистяха задавено в опит да поемат глътка въздух.

Чичкото се надвеси над мен. Едва сега видях очите му. Бяха строги и сериозни, като на сърдит баща.
-Похвално е, че си положил усилия да изучиш този боен стил. Сигурно си побеждавал доста хора досега. Но, както виждаш, не умееш да падаш добре. Сигурно защото не си допускал, че някой би могъл да те събори. А ето, че се случи.
Ти беше прекалено вторачен в лъвската си мощ и бързите си удари, за да видиш простото движение, с което те хвърлих.
Опитай се да използваш всичко, което влагаш в гордостта си, за да обичаш света и хората около теб. Така може и да стигнеш до съвършенството и чистотата на духа.
А дотогава се научи да падаш. Победата не винаги е за теб. И в това няма нищо страшно. Защото не победата над противника е смисъла да тренираш. Най-важната победа е тази над глупака вътре в теб. Научи се да градиш, а не да рушиш. Научи се да щадиш, а не да причиняваш болка. Така ще бъдеш ненадминат майстор на бойното изкуство.

Чичкото рязко се дръпна и изчезна в мрака. Останах още няколко минути на земята, премазан от тежкото хвърляне, преди изобщо да успея да помръдна. След това някак се завлачих вкъщи и се проснах в леглото, стенещ от болки.

Не мога да повярвам, че тоя чичко с прегърбени плещи и увиснало коремче ме победи. И то с такава лекота. Не мога да повярвам, че му позволих да ми чете морал. И то толкова самоуверено. Само да се оправя веднъж... Ще тренирам до пълно изтощение - ще чупя камъни с юмруци, ще огъвам железни лостове и ще изкачвам планини на бегом. И само да срещна пак тоя чичко... ще го помоля да му стана ученик.

След седмица вече бях на крака. Излязох да се поразходя. Докато завивах на ъгъла, един хлапак се блъсна в мен, едва не ме прегази. Момчето ме позна - бях го поотупал преди време за някаква глупост. Изправи се бързо и хукна да бяга. Не успя да направи и крачка - стиснах го в желязна хватка.

-Ела! - казах му. - Ще те науча да се защитаваш.

Отговори на въпроса "Защо се дънят компютърните програми" от гледна точка на различни религии и учения:

Юдаизъм: Не трябва да се задава въпросът защо се дънят програмите. Трябва да се чака новата версия!
Католицизъм: Първата програма беше безгрешна. Но когато се опита да работи на компютър Apple, започна да се дъни. Всички програми са версии на първата програма и съхраняват нейните грешки с цел съвместимост.
Православие: Не трябва да се задава въпроса защо се дънят програмите. Да се ползват нови версии (особено западни) също не трябва. Не трябва да се интересуваме дали дадена програма работи или не. От значение е само какво става след нейната де-инсталация.
Протестантство: Програмистът така обича своите програми, че им позволява да се дънят и успиват. И въобще, трябва да се обръща повече внимание на неработещи програми. Това, естествено, няма да ги поправи но пък е доходоносно.
Свидетели на Йехова: Само ние притежаваме истинската програма, премахваща всички софтуерни проблеми. И сме готови да я предложим на всички практически безплатно. Но тя няма да работи ако вие не повярвате, че тя наистина поправя всякакви софтуерни проблеми. Ако сте я инсталирали, а проблемите не са изчезнали, значи вие не сте повярвали в нея.
Мормони: Програмите се дънят, защото ги пускат на неправилни компютри. Правилни компютри имаме само ние! Съвсем близо сме до момента в който ще разберем как да ги включим.
Мюсюлмани (сунити): Ако дадена програма греши, то тя е невярна. Невярните програми трябва да се изтриват. Безпогрешни са само вярните програми. Ако вярната програма казва, че 2 по 2 прави 5, то всички програми даващи други резултати грешат.
Мюсюлмани (шиити): Само един програмист е писал вярни програми. Вярни са също така и техните следващи версии. Всички останали програми са невярни по определение.
Индуизъм: Програмите се дънят поради това, че в тях е имало грешки още преди тяхната инсталация, когато са били други програми на други компютри. След де-инсталация те отново ще станат други програми и ще се дънят заради сегашните си грешки. Коригиращи версии няма да помогнат защото всичко е предопределено.
Будизъм: Програмите се дънят поради това, че вие си задавате този въпрос. Грешно е да се стремиш към избавяне от софтуерните проблеми чрез коригиращите версии - те просто ще умножат проблемите. Няма никаква разлика между софтуер и хардуер, програма и програмист. Програма, избавена от проблеми изпада в нирвана. Програмите изпаднали в нирвана не се дънят защото няма нужда да работят.
Дзен- будизъм: Дъни ли се програма, която разпечатва сама себе си? Как изглежда програма, незаписана на нито един дисков носител?
Веднъж един ученик попитал своя учител как да се избави от грешки в програмите и учителя му дал вируса CIH. Един друг ученик казал на учителя си, че иска да има програми без грешки.
- Глупак! - извикал учителят, - А защо не искаш грешки без програми? - и ударил с Уинчестър- а си ученика по главата.
Ако вие още не сте получили просветление, няма за какво да говорим.
Даоизъм: Програмна грешка, която може да се открие не е истинска програмна грешка. Коригираща версия, която е възможно да се напише не е истинска коригираща версия.
Конфуцианство: Програмите се дънят поради неразбирането на ред неща. Всички опити да се поправят програмите с помоща на коригиращи версии (както правят западните варвари) противоречат на етикета и трябва да се избягват. Единствено напълно- мъдрият ще осъзнае истинския смисъл и необходимост от способността на програмите да се дънят.
Сатанинство: Всяка програма има право да се дъни. Срамът от програмните грешки е християнска пропаганда.
Растаманство: О, и програмите ли? А откъде си намират трева?
Атеизъм: Вярата в така-наречената "коригираща версия" на дадена програма е заблуда на потребителя. Способността на програмите да грешат - това е обективен природен закон и в случая нищо не можеш да направиш.
Социализъм: Програмите се дънят поради неравенството. Различните програми имат различен размер, разширение и се нуждаят от различно количество памет. Коригиращите версии не биха помогнали в борбата срещу програмните грешки защото отстраняват последствията а не причините за възникването им. Всички програми трябва да се уеднаквят, да се унищожат всякакви операционни системи освен една, да се изземат всички PC от потребителите и вместо тях да се внедри един главен компютър.
Комунизъм: Програмите се дънят поради вредителство! Да се разстрелят програмистите. За всеки случай, да се разстрелят и производителите на компютри. Въобще, защо са ни някакви си там програми? Та ние вече си имаме Програмата на Партията!
Нацизъм: Програмите се дънят поради същата причина поради която и няма вода - евреите!
Фройдизъм: По принцип, всички графични среди (като Windows например) са предназначени главно за разглеждане на порно-снимки. А текстовите редактори - за порно-текстове. А езиците за програмиране - за написване на графични среди и редактори, използвани за разглеждане на порно-картинки и порно-текстове. Ако програмите се използват за други цели - то те неизбежно се дънят.
Екзистенциализъм: В края на краищата не ни интересува защо се дъни дадена програма. Ако вие задавате такъв въпрос, то значи вече имате и коригираща версия.
Феминизъм: Програмите се дънят поради дискриминация на разширенията! И въобще, всичко това са го измислили шовинистическите свине от поддръжката, дето се боят да не би да загубят работата си.
Сексуални малцинства: Да се каже за дадена програма че се "дъни" - това е оскърбителен предразсъдък! Това е просто една особеност в повече с която между впрочем може да се гордееш. Всъщност, такива особености имат и много знаменити програми като Microsoft Windows, Netscape Navigator и Borland Delphi!
Организации против абортите: Дънещите се програми също имат право на инсталация!
Green Peace: Програмите се дънят поради замърсяването на околната среда! Преди 500 години, когато промишлеността не е тровела Земята, никой и не е чувал за софтуерни проблеми. Нима не е така?