Петък е. Нещо като последен работен ден. Пътувам с тролея към вкъщи. Седя до прозореца и гледам през него тъмните улици пълни със светлини и хора. Харесвам София вечер. Нощните мигащи реклами, светофари, малки отвори в домовете ни. Неоновото присъствие завладява. Мравунякът от коли и хора пълзи в различни посоки, сякаш в крайна сметка няма никаква цел. Там, където съм израстнала, нощем беше тихо, празно и имаше звезди. Понякога даже щурчета. То си остана в детството. Сега живея тук. София всяка вечер сваля прашната си риза и навлича онази лунапаркова мантия, която на мен ми се струва вълшебна.
Изведнъж в тролея се качи дете. Може би 10 или 15 годишно. Слабо с разрошена коса, много бяло лице и изпръхнали от студа устни. Някак неестествено стоеше, затова го загледах. По издълженото му лице се четеше напрежение или по-скоро болка. Вдигнах седящия до мен господин, за да стана и да отстъпя място на момчето.
След още няколко минути просто не се сдържах:
- Лошо ли ти е?
- Не, боли ме коремът.
Свих рамене. В рамките на възможностите ми беше само да съчувствам. Пак се загледах в светлините, тъмните дървета и призрачни сгради. Исках да избягам от детето.
В зениците ми трябва да се е отразявал онзи пищен билборд, когато усетих докосване. Напуснах града и погледнах към момчето и мъжа под мен.
- Коремът ме боли, понеже съм много гладен. Ще ми дадете ли 50ст да си купя за ядене?
- Хайде, сега ще слезем на Софийския и аз ще ти купя нещо да хапнеш.
- Ами аз не съм до Софийския.
- Добре, ще слезем на моята спирка или на някоя друга преди това.
- Аз съм до последната спирка...
- Но аз не съм!
Започнах да се ядосвам. Отначало без да помисля за самотните 4лв и някакви стотинки, които имах в портмонето си, забравила за миг купуването на хляб за вкъщи, аз предложих на момчето да го нахраня. Миг по-късно не съжалявах за това, което съм направила, но в мен се прокрадна несигурност и малко гняв най-вече от факта, че в един момент ми се стори, че трябва да го убеждавам, за да се съгласи или да се оставя да бъда разигравана като обиколя София с тролея, за да купя на някого нещо за ядене.
Разколебаната ми решителност беше доубита от думите:
- Не може ли вие да ми дадете 50ст и аз сам да си купя като слезна?
- Аз на теб пари няма да ти дам! - в това изречение нямаше и грам нерешителност. - Ако искаш слез с мен и ще ти взема нещо от най-близкия магазин, ако не - недей.
После тръснах глава и се загледах през прозореца. Нахлулите мисли по повод случилото се не ми позволяваха да се заиграя отново със светлините. Нищо привлекателно не видях в София, във вечерта, в светещите прозорчета на кооперациите.
Дали бях лоша като отказах тези 50ст? Те щяха ли да го нахранят? Да го зарадват? Защо не можах да му повярвам, че ще ги даде за баничка, примерно? Къде точно се загуби доверието? Кога съпричастността ми прерасна в раздразнение? Къде са родителите на това дете? Какви са?
Хилядите въпроси ме преследваха до дома. После насядаха около бюрото ми и продължиха да ми отравят вечерта. За капак нямах нет и не можах да споделя случилото се.
Чувствах се едновременно наивна, предадена и груба. Усещах вина за топлата чаша мляко с какао пред себе си. Гузна бях, заради сития си стомах и меката завивка. Мразех детето и ми беше тъжно за него.
Заспах с твърдата увереност, че не искам да го срещам повече. Разваля уюта на вечерта ми. Колко ловко се измъквам от собствената си съвест!.. само дето в душата ми още лепне...
Comments35
И ако да съм карла в лентата за градския транспорт (по Цариградско само), то е било, защото не съм успял да се изнеса навреме и по безопасен начин в някоя от другите. По принцип никога не подминавам от дясно, освен ако не са спрели и затова не съм я имал за по-бърза...
Определено липсват имотиконите :(
Иначе нали знаеш, какво казало Пунтото? - " Аз сега съм малък, но като порастна, ще стана Ферари" :)
Аз с моето Уно си карам много съвестно където трябва. Е, и аз правя глупости, но те са по-скоро от кофти реакция и внезапно появяващи се дупки. Като карах на Цариградско си държах средната лента съвсем ама съвсем примерно.
Пунтото вече доста поевтиня, огледай се, вече всяка трета кола около мен е Пунто. Европа се разтовари от Пунто-та си ;)
Така беше и когато си купувах Пежото, нямаше откъде да видя как изглежда, а като го купих, няма и месец след това, бяхме, Пежо до Пежо.
Здравей Liavo Diasna Интересно ми стана това Пунто 1.1mi ли е че си напълнила всички "скали до червено" ? И това с 130 км/ч летене ли му викаш?
Интересно ми е според теб за кокло време се взима
център София -център Пловдив? :) или София - Банско
п.п. Лорде, пак ще съм !
Ми знам ,че има много Пунтовци, ама пак не ми стигаха парите. Даваха ги по над 2800, а пък аз имах около 2000. Само че това ми беше абсолютната горна граница. Научните работници за съжаление не сме много високоплатени.
Но се кефя на колето ми, щото го взех много евтино, пък засега се държи много мило с мен :) Но Пунтото ми беше голямата мечта. Жалко, че така и не се взехме.
Единотвас:
абе вие като си вземете Алфа и да не ви промиват мозъка. Щото половинката ми кара алфа и имам наблюдения върху психологията му. Побъркана работа.
Но определено ме кефи как скоростта вътре изобщо не се усеща.
да знаеш Права си :
Първо скоростта наистина не се усеща!
Второ всеки който кара Алфа е като побъркан! Защото карането на Алфа е като правенето на секс, получава се оргазъм, душевен оргазъм!
Поздрави на половинката ти :)
Това е друга тема ;), но да не се отклоняваме от сегашната:)
Единотвас-той си е поздравен по принцип. Като почне да се дърпа с някви гъзета :) И много се дразни като някой е по-мощен от него.
Но сериозно-не съм сигурна това неусещане на колата до колко е полезно. Аз като седнах да я карам (ВЕДНЪЖ, искам да отбележа! Веднъж!) и някво аз си я карам като моята, то идват някви остри завои, пък тя си вдигнала до над 80. Добре че погледнах. :) Изобщо нямаше да предположа иначе.
Извинете ме за натурализма.
Мдааа, Eowyn , шофирането е уморително, затова трябва и разпускане след това :) След 300-400 км непрекъснато шофиране, нямаш си на идея как се разпуска :) А може и да имаш :)
Пък 400км си нямам идея как се карат. Аз карам по 20тина :) Но при всички случаи можеше сега да ме направи щастлива, а той, само се стиска :(
Ляво Дясна-ама ти за секс по време на движение ли говориш? Това ми е малко небезопасно :) Честно казано предпочитам да не ме зяпат всички докато се кефя. Пък и каквато съм блейка, ще ме разсеят и ще опусна момента :)
Мъжка му работа. Само вие искате да се кефите. А жените, да го духат. :)
А както сме подкарали така по шосето, мисля че ще стигнем до "острова на порочните" ;) Много хубаво място да завършиш едно пътуване :)
Ляво Дясна- ми то май само островът на порочните си струва шофирането 400км със закачки :) Иначе закачките ще са до първата отбивка :)
Но така или иначе не бих го направила. Не съм достатъчно безотговорна, а особено не ми се става участник в ПТП.
Мисля, че вече стигнахме до острова ...
:Р