Тези дни се наслушах на глупави и дълбоко некомпетентни изказвания на министри от новото правителство. 

Не знам тези хора от Марс ли падат, не знам кой ги съветва, но ден след ден се убеждавам, че ако продължават в същия дух в държавата ще продължава да кипи безсмислен труд и ще се приказват празни приказки.

Думата ми е за "идеите" на социалния министър да вкарва в затвора неплатилите осигуровки.

Учудващо е, че точно заместника на Тотю Младенов, г-жа Христина Митрева, която е така да се каже един от най-големите капацитети в социално-осигурителното право и дългогодишен главен актюер на Националния осигурителен институт лансира идеята да се въздигне в престъпление неплащането на осигурителни вноски.
Необяснимо за мен е, че г-жа Митрева много добре знае, че такъв неуспешен експеримент беше правен от едно предишно правителство и предложеният и приет текст на член 259а в Наказателния кодекс беше отменен като П Р О Т И В О К О Н С Т И Т У Ц И О Н Е Н от Конституционния съд с Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК (виж по-долу въпросната част от решението). 
Да, ама видите ли – тогава като го направили били събрани трийсет милиона лева – голям праз! 
Ами тогава дайте всеки ден Народното събрание да приема безумни промени в законите за да има работа Конституционния съд да ги отменя след това!!! Продължавайте все така и скоро ще станете за смях!
Ето и ако някой се интересува част от текста на Решение № 14 от 23 ноември 2000 г. по конституционно дело № 12 от 2000 г., съдия докладчик Тодор Тодоров (Обн., ДВ, бр. 98 от 01.12.2000 г.)II. По § 6 ЗИДНК 
11. С оспорената разпоредба се създава нов член 259а в Наказателния кодекс. Според него "Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години". Съгласно втората алинея на същата разпоредба "...деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви". 
Подателите на искането поддържат, че така създадената уредба противоречи на правото на труд, съответно на трудово възнаграждение - чл. 48 от Конституцията, и на принципите на демократичната и правовата държава - чл. 4, ал. 1 от Конституцията. 
12. Искането се поддържа от СРБ. 
13. Съдът приема, че така създадената уредба e противоконституционна. Прилагането й застрашава осъществяването на основни конституционни принципи - чл. 4 от Конституцията (България е правова държава, която гарантира живота на гражданите) и чл. 16 от Конституцията ("Трудът се гарантира и защитава от закона"). Систематичното изнасяне на този принцип сред основните конституционни начала изразява значимостта му на условие за нормално и достойно човешко съществуване, предпоставка за удовлетворяване на естествените човешки потребности. В съвременните условия основна цел почти на всеки труд е получаването на трудово възнаграждение, което е от първостепенна, може да се каже биологическа, важност за отделния човек. Затова правото на "минимално трудово възнаграждение" е посочено изрично сред основните права на гражданите - чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Държавата е длъжна да гарантира и защитава това право, а не да създава юридически пречки пред осъществяването му. 
14. Неразривно свързано с правото на минимално трудово възнаграждение, негов правен корелат е задължението на работодателя да изплати заработеното възнаграждение. Правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение. 
Следователно, конституционното задължение на държавата по чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията да създава "условия за осъществяване" на правото на труд по необходимост включва задължението й да създава условия за изпълняване на задължението на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение за положения труд. С приемането на § 6 ЗИДНК държавата прави точно обратното - обявява за престъпление изпълнението на конституционно установеното задължение на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. Създава се противоконституционно законово основание за длъжностното лице, в случая работодателя, да откаже изплащането на трудови възнаграждения, като се позове на невъзможността да внесе задължителните осигурителни вноски и на заплахата от наказателна репресия по оспорената разпоредба. 
15. Съдът отчита, че гражданите имат и право на обществено осигуряване - чл. 51, ал. 1 от Конституцията. Разбира се, законодателят трябва да създаде законови условия за осъществяването и на това право. При създаването на законовата уредба обаче той е длъжен да съобрази различието в целта и функциите на трудовото възнаграждение и целта и функциите на общественото осигуряване. Докато трудовото възнаграждение служи за ежедневно, актуално задоволяване на насъщните нужди на работника и неговото семейство (храна, подслон, лекарства), общественото осигуряване е насочено към задоволяване на такива нужди в един бъдещ, несигурен момент (пенсиониране, болест и пр.). Очевидно, ако гражданинът не получи днес заплатата си, за да се нахрани, вероятността да доживее до пенсия намалява. От тази гледна точка фактическата конкуренция, която възниква между правото на труд и на минимално трудово възнаграждение, от една страна, и правото на обществено осигуряване, от друга страна, законодателно може да бъде решавана само в полза на първото - чл. 16 и чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Като конституционна ценност правото на лицето на минимално трудово възнаграждение има приоритет пред правото на обществено осигуряване. 
16. Съдът отчита, че от гледна точка на социалната концепция за същността на социалното осигуряване системата на последното се основава не само върху волята на осигуреното лице (работника), но и върху интересите на обществото като цяло. Основен конституционен принцип е обаче, че интересите на обществото не могат да служат като основание за ограничаване на основни конституционни права дори на един отделен гражданин (изключенията от това правило са изброени изчерпателно и изрично в чл. 57, ал. 3 от Конституцията). Правата, гарантирани от справедливостта, не са предмет на политическо споразумение или отчитане на обществени интереси. Обратната практика, характерна за общества, изградени върху тоталитарни принципи на организация, е отречена от съвременните демократични конституции, които издигат "във върховен принцип правата на личността..." - Преамбюл на Конституцията. 
Ето защо съдът приема, че разпоредбата на § 6 ЗИДНК е противоконституционна.
Надявам се поне някой юрист от МТСП да го прочете и да докладва на г-жа Митрева без да го е страх, че ще го уволнят!
Уважаеми министри, сменете си незабавно съветниците - те са вредни и за Вашето и за нашето здраве!
И НЕПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНСТВУВАТЕЛСТВУВАЙТЕ!

Заслужава си да се отбележи, че както всяка друга година я попълних некадърно. Не, не е новина. Новина е, че тази година причината беше в мен, а не в неразбираемата плетеница от кутишки и редчета в различни пастелени тоналности. Или аз съм се научил да ги чета, или дребните буквички, претендиращи да са указания тази година са малко по-свястно написани.

Както всяка друга година, салоните на ТД-то на НАП-а бяха фраш с тумбести опашки, формирани от потропващи с крак данъкоплатци. И това не е новина. Но както и друга година, освен да притискат потни мишци едни в други, данъкоплатците можеха да изберат да пратят декларацията по пощата или (за по-имотните и просветените) по Интернет. Но вместо това предпочетоха да потропват нервно с крак и да си разменят израза "егати държавата" на всеки 30 секунди. Да, знам, че и това не е новина.

Една лелка с шушлякова грейка беше дръпнала настрани гражданин, видимо нещо като президент на нещо като ЕТ "Митю Памуков - Бейби" и му пълнеше кутишките на декларацията с вълшебни цифрички. Очевидно суровото сърце на желязната финансова служителка се бе размекнало дотам, че да помогне на гражданина с деклариране пред държавата на добитите от него блага.

"За тези доходи тук трябва да имате документ" - каза тя.
"Знам. А какво ми струва, ако подам декларацията без тоя документ?"
"Е, струва Ви да си поемете риска"
"Колко струва тоо риск?" рече ЕТ "Митю Памуков - Бейби" и отвори портфейл, от който бликнаха двайсетачки.

На лелката с грейката й увисна ченето. Тя имаше предвид "риска" в буквалния смисъл. А представителят на частната инициатива беше готов да й даде подкуп, за да заличи моментално "тоо риск". Направо, без излишни уговорки, пред сума ти народ, посред бял ден. Да, и това не е новина.

Никак не е новина и че гражданите на тази държава са толкова "егати гражданите" колкото тя е "егати държавата". Новина е, че "егати държавата", макар и със скърцащи колелца, мудна работа, лелки с грейки и стари компютри, се пъне да се променя. А "егати гражданите" и това не правят.

Защо са ниски заплатите в България? Задавали ли сте си този въпрос? Ето част от отговора. Да речем че искаме да получаваме 450лв чисто. По груби сметки брутната заплата би трябвало да бъде 600лв. 12,5% е Данък общ доход и също толкова са осигуровките. Работодателят обаче "за своя сметка" осигурява работника със още 24% от брутната заплата. Разбира се, че работодателят не ги взима от джоба си, ами служителят му е изкарал тези пари. Реално разходът за един работник е около 740лв. За да може един предприемач да си позволи да дава такава заплата на своите служители, те трябва да му изработват поне 1000лв на месец за да има някаква печалба от тях. Какъв е изхода, ако служителите ми не изработват толкова пари на месец, а аз искам да им давам добри заплати, за да ги задържа при мен? Ако увелича цените, конкуренцията ще ме съсипе. Също така не мога да си позволя да работя без печалба. Това, което остава е да намаля разходите си, като не обявявам официално каква заплата плащам на работниците си и ги осигурявам на минималната. Какъв е проблемът? Данъците в България са много големи. Но по-важното е, че ни мамят и често не осъзнаваме това. Какво означава че работодателят "за своя сметка" осигурява работника? Това е лъжа, защото работника е изработил тези пари вече и реално брутната му заплата не е 600лв, ами 740лв. А пък данъците му не са 25% (450 делено на 600), ами 39% (450 делено на 740). Уау! Значи можеш да ползваш само около 60% от изработеното от самия теб и това не заради алчния предприемач, а заради алчната държава. "Добре!" — казваш си — "Ще се задоволя с 60%. Все ще стигнат за храна, наем, парно, памперси...". Но тук сме забравили още един данък — ДДС. Това означава, че от остатъка от заплатката една шеста отива пак за данък. Реално ти получаваш едва 50% от това, което си изработил. И това е без да съм включил разни такси и мита, с които държавата изкуствено оскъпява стоките, които биха били много по-евтини без нейната намеса. Това е безобразие според мен!