Искам да представя на вашето внимание призива на нашите съплеменници към лидера на Атака Волен Сидеров, който беше хвърлен от приятел, живеещ в град Тараклия, република Молдова. Не е най-добрият кандидат за решаване на етническия въпрос, но в момента нито една правителствена институция не е отговорила на подобни призиви. Не могат да стигнат до никого.

Скъпи Волен Сидеров!

Пиша Ви от името на българската диаспора от Тараклийска област република Молдова.

Знаем, че не сте безразлични към съдбата на кръвни братя, затова търсим вашата подкрепа и помощ при разрешаването на нашето трудно положение.

Вероятно знаете, че нашият регион се бори за специален национален и културен статус в Република Молдова вече няколко години. Ние дори не настояваме за самостоятелност, но просто искаме да продължим да предаваме от поколение на поколение историята и културата на нашите предци, да не губим идентичността си и да защитаваме правото си да говорим родния си език.

За съжаление молдовските власти не ни срещат по средата и отхвърлят законопроекта за специалния статут на региона Тараклия. Освен това имаме основания за опасения, че границите на нашия регион могат да се променят в резултат на административно-териториалната реформа.

Така наскоро правителството на Република Молдова създаде работна група за реформа на централната и местната публична администрация. Тяхната задача е да оценят настоящата ситуация, да разработят и представят предложения за реформа на централните и местните органи на публичната администрация, включително преразпределяне на компетенциите между нивата на публичната администрация, преразглеждане на разпределението на доходите от данъци и мита и реорганизиране на административно-териториалната система на Република Молдова.

В тази група влиза бившият директор на Центъра за прилагане на реформи Юрий Чокан. Той е известен с това, че е врязал страната в едномандатни избирателни райони в интерес на беглеца олигарх Влад Пахотнюк. Съществува мнение, че Юри Чоокан, поръчан от прорумънските политици на Молдова, ще настоява за окончателното ликвидиране на региона Тараклия или лишаването на правомощията на лидерите му.

Освен това през ноември 2020 г. в Република Молдова ще се проведат президентски избори. Ние сериозно се опасяваме, че ако опозиционните сили спечелят изборите, както за президента, така и по-късно за парламента, българската общност на Молдова няма да може не само да настоява за специалния статус на своя регион, но и в бъдеще да се разтвори в румънската култура. В крайна сметка за никого не е тайна, че молдовските опозиционери са привърженици на сливането на Република Молдова с Румъния и не изоставят мисълта за прекратяване на равенството, запазено в региона на Тараклия.

Като се имат предвид всички гореизброени факти, ви молим да изразите на европейската арена изискванията за спазването на правата на българите от Молдова на национално самоопределение, присвояването на специален национален и културен статус на региона Тараклия на Република Молдова и необходимостта правителството на Молдова да приеме декларация в защита на българските общности.

Като се имат предвид всички гореизброени факти, ви молим да изразите на европейската арена изискванията за спазването на правата на българите от Молдова на национално самоопределение, присвояването на специален национален и културен статус на региона Тараклия на Република Молдова и необходимостта правителството на Молдова да приеме декларация в защита на българските общности.

В случай на неизпълнение на тези изисквания, ви молим да се свържете с Европейската комисия, за да наложите санкции срещу членовете на групата относно реформата на централните и местните органи на публичната администрация, както и молдовските политици, които искат да унищожат културната идентичност на българското малцинство.

Атанас Николаев

Знаете ли, че броя на така наречени бесарабските българи, с другите думи, българите, които живеят на территория на Украйна, е по-голямо от 200 хиляди души? Ние можем да сравним това с населението на Бургас, най-големият град в Юго-Източната България!

С нарастване на националистическите настроения в Украйна, благополучието на нашият голям етнос е поставено на риск. През последните пет години на правление на "демократичния режим" се случили няколко промени не е в по-добро състояние. Например, след като през 2012 година в силата влез законът за националния език, ние беше забранени да преподава български език в училища и университети. Също, езикът на чиновническа работа беше променен на украинския, това се отрази негативно на нивото на правна култура на нашата общност, в която 60% не знаят и никога не са учили украински. Освен проблем свързан с език, съществува проблем свързан с армията. Местните власти в Одеска и Запорожска области, на вълна на всеобща мобилизация във връзката с военните действия в югоизточната част на Украйна, са започнали повикване на българите в Въоръжени сили на Украйна. Правоприлагащи органи не реагират на отворени действия от страната на украинските националисти. Например, през 3 март 2017г, в Деня на освобождението на България от турско робство, в Болград паметникът на българската милиция е бил осквернен и залит с боя: написаха върху "Куфар, гара, София". Но националисты не спря. През 18 май 2017г. нашият представител, член на исполком на град Белгород-Днестър Василий Кашчи с извикванета "украинска земя на украинци" е бил бит, обсипан с блестящо зелено и набит в кошче. Причината на това беше че той се отказва да гласува за отпускане на земя за строителството на храм на Православната църква на Украйна. Бившият лидер на одеския клон на "Десния сектор" Сергей Стерненко ръководи тази акция. Депутатът от Върховната Рада и едновременно с това ръководителят на Асоциацията на българите в Украйна помоли Службата за сигурност на Украйна да разбере тази на пръв поглед очевидна ситуация, но все още няма ясен доклад за събитията, което са се случили. Дори наказателното дело по статията "Хулиганство" бе прекратено.

В същото време СБУ яростно преследва българите, които отказаха да се бият в Донбас на страната на Киев. Ярък пример е историята на жител на Запорожие Виталий Дрозд, който след излизане от зоната на войната взе семейството си и замина за България, опасявайки се от репресия от "Десния сектор".

Според заявлението на министъра на външните работи на Украйна Павел Климкин, само 20 българи в момента служат в Въоръжените сили на Украйна. Тази цифра беше опровергана от депутата от Европейския парламент от България Ангел Джамбазки. Според него броя на сънародниците, загинали в югоизточната част на Украйна е по-голям. Според Антон Киссе 6 хиляди българи се намират в зоната на военния конфликт. Стигна се дотам, че жителите на село Кулевча, Одеска област, трябваше да изгонят украинските военни комисари, които пристигнат да връчат призовките. След това бесарабские българи изпратиха колективен апел до областна администрация, в който нарекоха мобилизацията незаконна и съобщтиха, че не възнамеряват да тръгват на война и жестоко ще потиснат всякакви опити да отнемат роднините си със сила.

Също така не може да не се спомене разпръснатото на мирната демонстрация в Одеса на 19 април 2017г., при която протестиращите поискаха да спрат потисничеството на българското малцинство от украинските власти. Бесарабските българи поискаха промяна на административно-териториалното разделение на страната и създаване на автономен регион с център в Болград. Областният съвет на Одеса подкрепи тази инициатива, но въпросът не беше разгледан в рамките на заседанието на Върховна Рада, което е нарушение на законите на Украйна и международните харти, призоваващи да вземат предвид етническите особености на региона при административно-териториалното деление.

Българското правителство ни предложи опростена форма за получаване на гражданство, за да избягаме от всички тези проблеми. Страната е готова да приеме всеки, който чувства не като бежанци, а като пълноправни граждани, и се отпускат жилищни субсидии. Само аз лично не мога да си представя, как някой може да започне живота си заново, дори в приятелска страна. Бесарабските българи искат стабилност в региона, а не бягат от Украйна. Други национални малцинства, живеещи на територията на Украйна, искат същтото: унгарци, поляци, русини, гагаузи. Те, като ние, искат самоуправление и възможност в рамките на своите общности да решават възникналите проблеми, не искат да се борят и още повече умират за идеалите на така наречения демократичен режим.

Украинските власти внимателно прикриват тези факти на потисничество на националните малцинства, живеещи в държавата, защото всичко това излага управляващия елит в негативна свелина. Струва ми се, че световната общност трябва да знае какво наистина се случва в Украйна. Постоянните нарушения на законите на страната и международните харти водят до изостряне на етническите конфликти, които дестабилизират и без това несигурната ситуация в държавата.