Поредната кратка, но красива презентация, изпратена от Франция. Свързана е с едно от любимите ми природни творения - водопадите. Влюбен съм в тях. Особено в някои и сред тях са водопадите Игуасу. Ударението е на последната буква. Обърнете внимание на  снимките в началото след първите два три слайда, където ще видите граничната река Игуасу и как интересно си граничат Бразилия, Парагвай, Аржентина.

Приятно гледане.

 Ето и кратка информация за водопадите от Уикипедия.

Игуасу (на португалски Iguaçu на испански Iguazú) е името на водопади в Южна Америка. Думата „Игуасу“ означава „Голяма вода“ и е от индиански произход и идва от племената Тупи - Гуарани.

Водопадите Игуасу се намират на границата между Бразилия и Аржентина и са образувани преди 120 милиона години. Те представляват съвкупност от около 275 водопада, създадени от река Игуасу и Парана непосредствено до устието ѝ. Най-големият и впечатляващ от тях е водопадът „Гърлото на дявола“. Водопадите са само част от бразилския национален парк Игуасу, който е най-големият субтропичен резерват в света.

Огромното количество водопади, разположени под формата на подкова с дължина 2700 метра, привличат над 700 хиляди туристи всяка година. Това е един от най-посещаваните туристически обекти в Южна Америка.

В зависимост от състоянието на водната маса в реката, броят на водопадите варира от 150 до 300, а височината им е между 40 и 82 метра. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 м3 в секунда, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 м3 в секунда.

 

Поредната кратка, но красива презентация, изпратена от Франция. Свързана е с едно от любимите ми природни творения - водопадите. Влюбен съм в тях. Особено в някои и сред тях са водопадите Игуасу. Ударението е на последната буква. Обърнете внимание на  снимките в началото след първите два три слайда, където ще видите граничната река Игуасу и как интересно си граничат Бразилия, Парагвай, Аржентина.

Приятно гледане.

http://dox.bg/files/dw?a=dbc60a9786

 Ето и кратка информация за водопадите от Уикипедия.

Игуасу (на португалски Iguaçu на испански Iguazú) е името на водопади в Южна Америка. Думата „Игуасу“ означава „Голяма вода“ и е от индиански произход и идва от племената Тупи - Гуарани.

Водопадите Игуасу се намират на границата между Бразилия и Аржентина и са образувани преди 120 милиона години. Те представляват съвкупност от около 275 водопада, създадени от река Игуасу и Парана непосредствено до устието ѝ. Най-големият и впечатляващ от тях е водопадът „Гърлото на дявола“. Водопадите са само част от бразилския национален парк Игуасу, който е най-големият субтропичен резерват в света.

Огромното количество водопади, разположени под формата на подкова с дължина 2700 метра, привличат над 700 хиляди туристи всяка година. Това е един от най-посещаваните туристически обекти в Южна Америка.

В зависимост от състоянието на водната маса в реката, броят на водопадите варира от 150 до 300, а височината им е между 40 и 82 метра. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 м3 в секунда, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 м3 в секунда.

 

              пътят нагоре през каньона

Не знам как е при другите живеещи в чужбина, но ние с Жоро все намираме нещо, което безумно ни напомня на някакво кътче из България или пък Европа, през което сме минавали. Нашата семейна единица обича да пътува много и така винаги имаме на разположение аналогии в изобилие.

Природният резерват Seven Falls е разположен в малък каньон в планината. Името му е South Cheyenne Canyon. Пътят минава през най-тузарския квартал на града, Броудмор (Broadmoor), където е разположен и едноименния хотел на града - един от най-красивите стари хотели в Северна Америка, за който ще ви разкажа отделно.

Легендата разказва как индианците са сгащвали бизоните в този малък каньон и после залоствали пътя им назад, така че да останат там за зимата, осигурявайки им щедра прехрана за суровите студове.

Паркът представлява наниз от седем малки, но много красиви водопада, разположени на  надморска височина 6500-7200 фута (1980 – 2200 м). Водопадите текат буквално един в друг по гранитена скала.

 

 
              седемте водопада

Рекичката, в която водопадите хвърлят водата си има кристално чиста вода и като се облегнеш на парапета, може да наблюдаваш изобилието от пъстърви, които плуват в нея.

А наоколо тичат катеричоподобните живинки, наречени chipmunks – герои на безбройни детски филмчета.

 
                   рекичката с пъстървите

                                                 симпатичните пъстърви

                                Един chipmunk, загледан в речните си другарчета

    децата очакват chipmunks
    да изглеждат ето така

По празници запалват вечер разноцветни светлини покрай седемте водопада и има музика - това създава неповторима феерия. Гледала съм някога вечерната програма със светлинните и камбаните на Царевец, която беше оставила у мен спомен за уникално усещане.

 
                   снимка: UK.HolidaysGuide

                                       снимка: USgarlands.com/gallery

 
                        снимка: Kristin Zimmerman, Flickr page
   

Покрай водопадите се вие стръмна метална стълба, чиито стъпала сякаш висят над бездната надолу. Аз съм успявала да се изкача смело само до първата площадка, поради "респект от височините", казано най-меко :)

Вече съм писала за подобни усещания, когато стъпихме на стъклената площадка Sky Walk, която виси артистично над отрязък от Големия Каньон в Аризона (Grand Canyon) и усещането, че ходя във въздуха не е сред силните ми страни. На ролъркостъри може да ме мятат, по възможност – за кратко. Но да ме изтъпанчат на стотици метра височина и да гледам какво става там долу под краката ми – е, вея бяло знаме...

                        стъпалата - когато има сняг и лед са затворени

                                                           пак стъпалата край водопада

Иначе, смелчагите тръгват нагоре по тесните метални стъпалца, които ще ги изведат до първата площадка със сигурен под. Следват още стъпала и втората площадка. После пак така, и пак така...

Наградата за смелостта им е уникалната гледка от всяка една от площадките към водопадите и към каньона.

                                          гледка надолу от първата площадка
              (снимката е направена от Жоро, аз не мога да участвам в подобни заснемания :)

А онези, които не си падат по екстремни стъпала – за тях е "глезеният начин" да се насладят на гледката с водопадите: преминават през една дълбока галерия, тип миньрска, и оттам се качват на асансьор, който ги отвежда на площадката за наблюдение.

                                                 галерията - снимка 1

                        галерията - снимка 2

Галерията има витрини, показващи историята на каньона, кой кога е открил водопадите, кога и кой е дал името на всеки от седемте, флората и фауната на ройона, и др.

                    галерията - снимка 3             

                                  галерията - снимка 4

Панорамните снимки, които имаме са направени именно от тази площадка.

Ще ви покажа смес от летни, есенни и зимни снимки на водопадите и скалите на каньона.

              снимка 1: водопадите отдалеч

                   снимка 2: поглед настрани към каньона

                                  снимка 3: пак поглед настрани - красива природа

                   снимка 4: зимна картинка - когато площадката се заледи,
                   удоволствието става примесено с повече напрежение

Водопадите са изключително красиви през зимата – водата замръзва и формите, които ледът образува не могат да се видят всеки ден:

                                  снимка 1: ледени водопади

                             снимка 2: още лед...

                                  снимка 3: и още лед - рекичката под водопадите е вече под леда

                                                           снимка 4: ледено царство

Ето как изглежда рекичката с пъстървата в топло време....

...... и с дебела ледена кора отгоре:

А пъстървата е скрита под ето тази дебела кора лед:

Красотата на природата тук е еднаква и в топло време, и в дълбока зима.


В момента навън е невероятна есен, с дървета и храсти във възможно всички нюански на жълтото, червеното, оранжевото и кафявото. Но преди 5 дни навън беше зима - със сняг и скреж, който беше покрил всячка една отделна тревичка на тревата и храстите отвън - скреж с бодлички.


                                       октомврийски скреж

 
                       по земята

                   по борчетата

                        по клонките на храстите



                        по тревата

                        по листата 1

                        по листата 2


                        пак листата

Ние с удоволствие приемаме всеки сезон - в Колорадо не е нужно да "чакаш" зимата или пролетта, лятото или есента - всеки сезон идва с невероятно красиви гледки и нашата задача е просто да ги гледаме с любов, да вдишваме дълбоко чистия въздух и, по възможност, да имаме фотоапарат в джоба си за навременна реакция :)

* * * * *

В следващата част ще ви разкажа за друго красиво място в Колорадо Спрингс.

<< Част 2

   Онзи ден на шега пожелах да съм водопад!? Не бях наясно със себе си, защо точно водопад, а не река, море, океан - вода, много вода.??? Снощи се разходих из нета и открих причината за нескромното ми желание.

   Заслужаваше си - разходката! "Видях" ги почти на "живо". Като тръгнах от Ниагара, как е създаден, интересни факти.....Там където Боговете на тътена говорят с човека. А какво му казват???

/.....мерките за контрол на ерозията включват подводни съоръжения, пренасочващи най-разрушителните потоци, и директно механично заздравяван е на горната част на водопада. Най-драматичното мероприятие от този вид е предприето през 1969. През юни река Ниагара е напълно отклонено извън Американския водопад за няколко месеца чрез построяването на временна земна язовирна стена. Подобен ефект е наблюдаван веднъж и като резултат на естествено явление. На 29 март 1848 струпване на лед спира почти цялата вода през водопада Ниагара./

   Игуасу, изумителният, красивият!!!!!!! Невероятният!!!!

  Виктория -чудо на природата!

  Най-високият!!!! 1052 метра.

  Най-готиният!

  И това е нещо, което си заслужава да се види - водопадите в България!!!!

   Красота,

изящество,

сила, надмощие на природата!!!!

   И още едно чудо на природата - дъга във водопада!

   Ех!!!! Заслужаваше си гледането!!!!

  

Природни феномени.ppt

Нашата родина е прекрасна, но малко я познаваме. Предлагам нещо, което може да илюстрира по-добре урока за природните забележителности в България в трети клас.
PS След като качих презентацията, видях, че има вече нещо подобно. Приемете, че предлагам различен поглед към темата.