Здравайте приятели,
сравнително нов съм във вашето обществено-социална мрежа. Днес се регистрирах, но я следях от месец-два. Желая с първия си пост да поставя един въпрос, който ме вълнува - отношението към различните и по-специално към хомосексуалността.

През вековете нашата цивилизация е преминавала през различни етапи, на отношение към хомосексуализма: От пълното "Осанна" до пълното "Разпни го". Нека припомня, че в древна Елада, хомосексуалната (и по-специално мъжката) любов се е приемала за единствената същносттна любов. И това е съвсем обяснимо: Добрите приятели са общували и са си споделяли мислите и изживяванията (Диалозите на Платон са изключително показателен документ за тези отношения). Завършеният, свободен човек на античността, обаче именно затова е бил завършен, тъй като общувал свободно във всички свои аспекти. Общуването, освен вербално е и сексуално, и за древния елин е било съвсем естествено след приятелския разговор, да се впусне и в любовна игра със събеседника си. Чрез секса се разкриват неща, които не могат да се разкрият чрез речта.
Тук, естествено, някой може да попита: "Добре, но защо пак изключваме жената?" Не, не я изключваме, но съществуват неща, теми, разговори, които могат да се проведат и разберат само от мъже - истинската, напълно завършена любов е едно от тях. Необоснимо е с думи.

Следващата епоха, през която хомосекуалната любов е била  общо приета е италианския Ренесанс. Отново мъжете могат да разчитат на относително спокойно и пълноценно общуване. Резултатите не закъсняват. Ренесансът е период на разцвет на човешката мисъл и творчество.

Всъщност, ако забележете, всеки един исторически период, в който има бум на творческа енергия, по съществя е свързан с едно либерално отношение към хомосексуалността. Някой считат, че генетично в хомосексуалистите е заложен един по-голям афинитет към творчество, аз обаче не съм съгласен с това. Не гените правят твореча, а общуването му с други творци! Всеки мъж е творец. Смятам, че творчеството е резултат от разрешеното пълноценно мъжко общуване. При налагането на някакво социално табу върху мъжкото общуване винаги следва спад на творческите възможности на обществото и обратното, при премахването на социалните пречки - следва творчество.

За да не бъда разбран погрешно. Не отричам пълноценното общуване на ниво мъж-жена - то е необходимо за репродукцията на човека. Но за пълноценно творческо съзидание е необходимо пълноценно мъжко общуване.

Тази констатация може да бъде открита и в най-древната човешка история. Какво иначе представляват мъжките общества, специфично мъжките ритуали, отделянето на мъжетеот жените, инициацията. Нака съвсем накратко да разгледаме кукерството в България. Какво се открива: мъжете се отделят при направата на маските в помещение, в което жените нямат достъп; самите маски притежават силно изразена сексуалност-репрезентираща оплождането на земята. Какво е обяснението на ритуала – борбата със злото. Съвсем очевидно е, че мъжете се отдават на пълноценно общуване. Общуването е „оплождането” един-другиму идеи (създаването на маска е само външния израз на тези идеи) и по този начин правят света по-добър (борят се със злото). Общество богато на идеи е по-добро от общество бедно на идеи.

В този смисъл, може да ме приемете за ретрограден, но съм противник на феминизацията. Има неща, които не могат да бадат обяснени на жените. Ако сте гледали Барака, помислете си за онзи ритуал в Кабоджа, в който мъжете виката „Да-да-да-да”, клатеха се като дрогирани, и всичко това грижриво дирижирано от онзи великолепен, плешив старец с криви зъби. Представете си една жена там. Какво ще прави – ще пита: „Ама това защо го правите?” и тъй като то е необяснимо, ще стигне до извода „Занимавате се  глупости вместо да си гледате семейството!” и ще започне да трови мъжът си всеки пък когато той и каже, че отива да се види с приятели. Мъжът, тъй като няма да може да обясни, защо е там (тъй като, да не забравяме, че пълноценното творческо общуване е чисто мъжко), ще започне да избягва приятелите си и този велик ритуал би западнал. Творчеството би изчезнало, а злото би се възцарило. Ето затова съм против феминизацията. Жената ражда деца, мъжат – творчество!

Това приятели е първият ми пост и се надявам тук да намеря много приятели, за да общуваме пълноценно.

Симеон Аспарухов