Всъщност това е открито послание към един човек, който беше един от хората - ниви, един от тези, на които давах, когато исках да давам. Той знае какво направих за него, тогава когато ме призова и имаше нужда. То и беше съпроводено и с моето извинение по онази леко срамна спамерска история, но още навремето обясних подробно защо ми се наложи да прибегна до такива не особено качествени действия.
Но, от друга страна, ако човек види, че нивата е безплодна, или ражда тръни, не е редно той да продължава с нея, няма сила която да го задържи. Така че тези дни със един замах изтрих всичката трънлива комуникация, всички онези, които превръщат даването в паразитизъм. Всички онези, за които Икономиката на Радостта е повод за аванта. Всички онези, които искат преди да са вложили, всички онези, които прекрачват границите на такта и смучат, изстискват, изцеждат. Всички "бегачи по тъч-линията", и вие, возещите се на тънката лайсна, знайте, че тънката лайсна се скърши !
Това, разбира се, е в синхрон с моята жътва. Хора, които откликват на даването с благодарност и почтеност. Пътищата ни се пресякоха и сега радостта, удовлетворението, копнежа, вдъхновението и хармонията се леят в дойстойнството на труда.
Благодаря за вниманието ви и повторно сбогом !
Comments1
Рядко съм се изненадвала така и не бих искала да се повтори.
Пишеш за на влагане на благодат преди искането, преди вземането и уславянето.
И казваш- нивата е безплодна--как така изведнъж тази нива стана такава? Защо с дума жест, или намек не сподели какво усещащ, мислиш или чувстваш. Как нещо тръгнало толкова добре се превръща в нещо изгубено изведнъж?
Кажи ми- кога уговорката ни се промени? Защото имахме уговорка, ако си спомняш.(Звучи ти нприятно ли, ами уговорка си е - повечето неща са уговорка- когато се жениш- уговорката е да го обичаш вечно, да сте заедно в добро и лошо .., когато имаш дете уговорката е да си винаги до него, и да се грижиш за него.
За мен това, нещо да върви перкрасно толкова време и да се сгромоляса изведнъж е ...Абсурдно. Нямам думи.
Отношенията межда двама знаеш са двупосочни- да -единия дава, другия взима, после обратното, или дават , НО има комуникация! Ти винаги си поставял работата на пръво място, спомни си. А защо не каза че имаш няккави други очаквания , или смяташ че нещата не би трябвало да стават по този начин.
Винаги към била благодарна и почтенна.
И не -не ми пука, за работата.Яд ме е за друго.
Яд ме че мислех че съм намерила приятел, а се оказва че не е така. Защото приятелите споделят, говорят, оплакват се, карат се, сдобряват, а не просто решават да тръшнат вратат на някой, както в лошия голям бизнес, който толкова мразиш.