Истинското приятелство определно не е мит, но е дефицит. Постоянно срещам хора, които с мъка споделят, че нямат истински приятели, защото са разочаровани и наранени.
Живеем в общество, което насърчава егоизма. "Гледай ти да си добре!", "Взимай и бягай!", и тем подобни фрази са станали стил на живот за мнозина. Е, би трябвало да сме разбрали, че този манталитет не ни прави по-щастливи, а ни кара да се примиряваме с болката, като я подтискаме с... омраза.
Приятелството е риск! Няма съвършени хора. Всеки може да сбърка. Т.е. всеки ЩЕ бърка. Включително аз и ти.:) Нека бъдем реалисти! Затова, трябва да усвоим изкуството на ПРОШКАТА. Не говоря да се злоупотребяване, а за това, че всеки ще прави грешки. Дори и хората, които най-много ни обичат ще ни нараняват неволно. Това е част от живота. В това се състои и самият риск на приятелството - даваш доверие, даваш шанс, оставяш се в ръцете на несъвършени хора. Но без този риск, няма истинско приятелство. А и помни, че в едно приятелство, не само ти рискуваш!
Колко много говорим и скърбим за липсата на приятелство. Но какво правим ние, за да го създадем? Можем ли да се разделим с нереалистичните си очаквания и да намерим струващи си хора, с които да изграждаме така нужните ни ПРИЯТЕЛСТВА?
Живеем в общество, което насърчава егоизма. "Гледай ти да си добре!", "Взимай и бягай!", и тем подобни фрази са станали стил на живот за мнозина. Е, би трябвало да сме разбрали, че този манталитет не ни прави по-щастливи, а ни кара да се примиряваме с болката, като я подтискаме с... омраза.
Приятелството е риск! Няма съвършени хора. Всеки може да сбърка. Т.е. всеки ЩЕ бърка. Включително аз и ти.:) Нека бъдем реалисти! Затова, трябва да усвоим изкуството на ПРОШКАТА. Не говоря да се злоупотребяване, а за това, че всеки ще прави грешки. Дори и хората, които най-много ни обичат ще ни нараняват неволно. Това е част от живота. В това се състои и самият риск на приятелството - даваш доверие, даваш шанс, оставяш се в ръцете на несъвършени хора. Но без този риск, няма истинско приятелство. А и помни, че в едно приятелство, не само ти рискуваш!
Колко много говорим и скърбим за липсата на приятелство. Но какво правим ние, за да го създадем? Можем ли да се разделим с нереалистичните си очаквания и да намерим струващи си хора, с които да изграждаме така нужните ни ПРИЯТЕЛСТВА?
Comments6
Приятелство?!?
Приятелство?!? - това е страст омайна!
Б. ВелковаПриятелство?!? - нежност красиво безкрайна!
Приятелство?!? - доверие дарено безвъзмездно!
Приятелство?!? - присъствие сладко, звездно!
Приятелство?!? - измама вечна и коварна!
Приятелство?!? - любов неблагодарна!
Приятелство?!? - кървяща рана!
Приятелство?!? - горчива драма!...
17.6.2000г.
Дефицит е, защото всеки иска да има приятели, но малко са онези, които искат да бъдат приятели.
Съгласна съм с разсъжденията ти, Дани. За да се изгради едно истинско приятелство, главното е да се научим да прощаваме грешките на другите. А това изисква разбиране и познаване на човека до теб. Как най-добре можем да разберем някого? Само ако се поставим на негово място и се опитаме да съпреживеем емоциите му, да почувстваме проблемите му така, както ако бяха наши, лични. Смятам, че това е формулата за истинско приятелство: да влезеш в кожата на другия, да мислиш и чувстваш като него или иначе казано - приятелят е другото ти АЗ. Тогава и прошката ще я има винаги, защото ще прощаваш така, както прощаваш на себе си.
Накратко, става въпрос за човек, който много обичам и ме обича, но се оказа, че сме с напълно различна идеология. Което за мен беше тежко, защото съм си идеалистка. Естествено, затворих си очите. Не толкова, защото е трудно да си намериш приятели, така е, но пък аз никога не съм имала много приятели. Но...уф, не мога дори да си обясня на себе си защо избрах това. Въпреки че ми е супер тъпо да си говорим глупости, когато по основни въпроси имаме такива различия. Но като се сетя колко сме преживели заедно и колко много съм вложила в тази връзка и ми се видя невъзможно да я прекратя. Или поне, не наложително.
Напълно хаотично. Както и да е. Много ми хареса какво куин написа. Важно е не да искаш да имаш приятели, а да искаш да бъдеш приятел. От там нататък нещата се нареждат. Не можеш да накараш никой да ти даде друго освен това, което той/тя иска. Докато това което даваш, ти си го решаваш.
Пожелавам ти да срещнеш много нови приятели ,но знаеш ли колко сол трябва да изядеш с един човек , за да го наречеш ПРИЯТЕЛ???
УСПЕХ