В бурята с теб съм и в твоите болки,
плача със теб, в празния ден.
Когато се удряш в стените без изход,
спомни си за мен, че теб обичам.

Искам да съм с теб, когато слънцето блести!
Искам да съм с теб, дори във време на сълзи!
Искам да съм с теб, когато потъваш в мечти!
С теб да съм, винаги, със теб!

Заедно можем да преминем през всичко -
през буря, тъга, объркване и мрак.
Тайно ти казвам: „Обичам те силно”!
И вместо сълза, изгрява усмивка.

Дори да не виждаш, винаги с теб съм.
Чувам всеки удар на твоето сърце.
Без да усещаш, за ръка те държа.

В бурята с теб съм и в твоите болки,
плача със теб, в празния ден.
Когато се удряш в стените без изход,
спомни си за мен, че теб обичам.

Искам да съм с теб, когато слънцето блести!
Искам да съм с теб, дори във време на сълзи!
Искам да съм с теб, когато потъваш в мечти!
С теб да съм, винаги, със теб!

Заедно можем да преминем през всичко -
през буря, тъга, объркване и мрак.
Тайно ти казвам: „Обичам те силно”!
И вместо сълза, изгрява усмивка.

Дори да не виждаш, винаги с теб съм.
Чувам всеки удар на твоето сърце.
Без да усещаш, за ръка те държа.

Живеем в един скоростен свят. Дори думата „скоростен” не е достатъчно силна, за да опише инерцията, която света е набрал. По-бързо, по-ново, по-високо, по-добро, по-голямо, повече... думи, които днес се считат за еквивалент на успеха. В правилния контекст те са добри.

Но колко пъти инерцията на живота ни прави неспособни да спрем и да преценим детайлите в живота си? Толкова пъти водовъртежа на обществото ни завлича и ние не успяваме да претеглим нещата, които вършим, защо ги вършим, накъде вървим, стойността на нашите решения, влиянието на живота ни, нашите приоритети... Т.е. не успяваме да извлечем максимума от живота.

Толкова често мислим, че по-бързо, по-високо, по-добро, по-голямо и т.н. означават „живот на максимум”. Осъзнаваме ли, че от време на време трябва да спираме и да „осъзнаваме” как живеем и защо живеем така? Тогава ще можем да живеем живота си максимално пълноценно и да извлечем най-доброто от него.