В едно малко градче имаше един голям лош човек. Широкоплещест, с бръсната глава и очи на бясно куче. Той беше толкова голям и лош, че взимаше всичко от всекиго, стига само да го поиска. Всички пари, всички жени и всички къщи бяха негови. Той взимаше заеми от хората в това градче, без да им ги връща, ходеше им неканен на гости, женеше се за дъщерите им за по една вечер, а после ги изплюваше като изстискани парченца портокал.
Този голям лош човек беше толкова страшен, че никой не смееше да изрече името му. Когато го молеха за нещо, хората му казваха „господине”, а когато говореха за него го наричаха просто „Лошия”. И така, Лошият господаруваше с тежка ръка над това градче и нямаше държава, кмет или полицай, които да му кажат „няма да правиш така”. Лошият беше държавата, той назначаваше кмета и той плащаше на полицая.
Лятната вечер премина в приятна топла нощ. Последната събота на юни увлече в празничния си вихър всички млади хора в малкото градче. Може би съботата беше единственото нещо, което не беше под властта на Лошия. Дори и той имаше нужда да от ден в седмицата, в който да не краде, убива и мачка толкова много, колкото през останалите.
Единствената дискотека (притежавана от Лошия, разбира се), се напълни със стотина хлапета. От тонколоните все по-силно дънеха хитови парчета на певици с голи пъпове и големи гърди. Лошият седеше на бара и от време на време процеждаше през зъби малка глътка от парливата водка. Тази вечер Лошият беше режил да се жени. Както винаги, за малко. Докато между краката на момичето не се появеше кръв или докато тя не изпаднеше в безсъзнание. След това щеше да я изхвърли някъде - жалка, пребита и изнасилена.
-Мило, стига си ги гледал тия ученички! Ето ме, аз съм с тебе!
Любовницата му сложи нежно ръце около дебелия му врат. Лошият я блъсна и й удари шамар с опакото на ръката. Тя се сви и стисна с ръка разбитата си уста.
-Махай се оттука! Тъпа курва, омръзна ми от тебе!
Мутресата се завлачи нанякъде, докато хленчеше като сритано пале. И тогава той я видя. Не, не мутресата. Лошият видя Новата.
Хубава беше. И изпипана – прическа, дрешки, всичко на място. Намести се на стол точно на противоположния край на бара и с леко отегчена физиономия си поръча нещо.
Лошият стана. Кучите му очи блеснаха. Красивото й лице накара една тънка жилка в мускулестите му гърди да преиграе. В малкото градче нямаше такива жени. Никоя не се осмеляваше да е толкова красива. А тази... Късото дънково якенце беше полуразкопчано. Над него се подаваха две сочни гърди, разкошни и изкушаващи като леко разтопени топки сметанов сладолед, изпънали бяла памучна блуза с дълбоко деколте. Полата й не беше прекалено къса. Само колкото да покаже нежните колене и малко от изящните й и нежни като коприна бедра. Колкото да загатне... да намекне... да предизвика... да настърви...
Лошият преглътна голяма глътка слюнка. Толкова вцепенено беше зяпнал тази жена, че вече няколко секунди не помръдваше от мястото си. Той я искаше. Той щеше да я има. Тръсна глава, после самоуверено тръгна към нея, като се дуеше с огромните си мускули.
Лошият подпря мощната си ръка на бара до момичето, след това доближи лицето си до нейното и каза:
-Ей.
Тя помръдна очи, после се извърна към него с леко уплашен поглед и каза:
-Здрасти.
-Ти май не си от тука.
-Не – сухо отвърна тя.
Той подпъхна месеста длан под малкия й женски лакът и рече:
-Ела да те черпа е’но.
-Не, мерси. – каза тя и обърна главата си на другата страна.
Дланта му се заключи в желязна хватка и той така силно я дръпна, че тя падна от стола.
-Идвай!!! – изрева той.
-Недей, това е Лошия. – каза уплашено някой.
Лошият усети нечий твърд юмрук в слепоочието си. Той пусна момичето, отстъпи, понечи да отърси глава от силния удар, но вече беше съборен на земята.
-Майка му... – успя да изръмжи Лошият и се хвана пистолета. Късно. Фанелката му се разпра шумно.
Тонколоната спря да трещи. Хлапетата се струпаха около трупа на поваленото чудовище. Лошият се давеше с кръв, прехапал дебелия златен синджир, а пробитите му дробове хриптяха шумно, докато поемаха предсмъртните глътки въздух. Сякаш повикани по тревога, дотичаха още сума ти хора от малкото градче. Изскочили от леглата си, те гледаха с невярващи сънени очи вече умрелия Лош.
Най-голямата и най-тъмната сила, която техният малък град и малък живот познаваха, потъна в Преизподнята. А над поваления колос на мракобесието стоеше един съвсем обикновен млад мъж, опръскан с кръв, стиснал почервенялото острие на ножа. „Кой е тоя?” питаха всички. Много просто – това беше Добрия. Излезе по-лош от Лошия. А това до него беше любовта на живота му, жената, на която ненапразно се беше клел да убива за нея, ако се наложи. Момчетата от малкото градче го зяпаха с възхищение и тайно си се представяха как ще бъдат като него, когато пораснат.
На следващата сутрин Добрият си тръгна заедно с момичето си. Не го избраха за кмет, нито за полицай. Вече си имаха. Предстоеше им много по-важен избор. Трябваше да определят кой да бъде новия Лош. Може би щеше да е кмета, или полицая. Или някое от момчетата, които снощи с възхищение зяпаха Добрия.
Робите жадуваха хомота си.
Legacy friendly alias
Добрият--Лошият-и-малкото-градче
Литература
Нещата от живота
42
България
Comments23
Подкрепям.
Моят отговор - тук.
Белев, пича - а водката я имаш по принцип. Видим ли се - ще черпя.
Не ми се ще да се издъни тоя пореден месия на бял кон. Дано експертите му да са по-читави от него, че може яко да загазим. Стискам му палци, за не се реализира клипчето на Професора.
The Maker е прав.
Обикновено по-голямата част идват с добри намерения и като мине една година и видят, че хората си траят, започват да правят пакости.
Натиск му е цаката. Натиск и изисквания.
Дано останем събудени.
Пък иначе, аз не му предричам неуспех, напротив. Според мен каквото и да направи ще е успешно, защото досега каквото и да е направил, винаги е успявал да убеди хората, че го е направил по най-добрият начин. Пък такова умение не се губи току така. Примерно неговите велики експерти решили, че трябва да отменят изпитите за профилираните гимназии за сметка на матурите (или поне аз така разбрах). Което си е яко. За всички, освен за профилираните гимназии...
Ген, думата ми е не за поведението на Бойко. Аз също вярвам, че намеренията му са добри за сега. Безспорно уважение заслужава човек, който може да се съобрази грамотно с отприщената обществена енергия.
Думата ми е за нас и нашето поведение. За това казвам - нека останем събудени.
Дори не ми се хабят думи да ти говоря.
Аз няма да те обиждам,мога но не искам.Другите ще направят разлика между мен и теб кой какъв е.
Знам, че когато някой каже, че някой отвън ни контролира, ние все казваме, да , все някой ни е виновен на нас.
Затова...
Питам толкова пъти. Кой и къде съхранява златото на България. Кой печата парите? Кой определя еквивалента на лева със златото. Какво е златното покритие на лева.? Толкова чужди банки има у нас, как става съхраняването на държавността, след като сме отворен двор?
Бойко иска, но едва ли ще успее да направи каквото и да е било. Защото няма възможността. Ако той излезе и каже, да, имаме толкова злато в хазната/ къде е тя, знае ли някой?/ ще трябва да свием малко партенките и ... Само че , ние пак търсим МВФонд, т.е. най-големите финансови мошеници, които разориха и разоряват доверили им се уж за добро страни.
Ако искаме промяна, тя трябва да дойде в обединение със страни, разбрали кой е врага. МВФ и тем подобни УЖ световни организации. Колкото по-световни, толкова по-съмнителни.
Гледайте " Америка от свобода към фашизъм " на английски във Гоогле на видео и ще разберете кой управлява Америка и кой се опитва да покори света, налагайги лихварството като единствена алтернатива за начин на живот. ОК, нека го наречем, кредитното робство.
Затова, всички, които учат финанси, учат това, което върхушката иска да се учи, и реално, полицията, финансистите, държавните служители обслужват наложена отвън лихварска система и са първите, които я поддържат волю неволю.
За Тато.
По времето на Тато, ни знаеха. Знаеха, че България произвежда домати, краставици, ябълки, плодове, зеленчуци, в Москва се редяха за български домати, както ние за портокали на времето.
Агнешко изкарвахме за арабския свят и българско сирене.
Но има по знаещи от мен и те ще казат, какво е било, въпреки , че не харесвахме социализма, щото до комунизъм не се стигна.Имаше върхушка, която се облагодетелстваше от факта, че е част от държавните институции. Сега е същото. разликата е, че преди родителите не ги беше грижа чак толкова за образованието, защото държавата го правеше и то доста успешно. Никой не плащаше застраховки и никой не плащаше за образование. Да има степен бакалавър или магистър не беше въпрос на пари . Не ,че не е имало парашутисти, както ги наричахме, но все пак и от народа имаха шанс да влязат по успех. Болниците бяха с отворени врати. Не, че нямаше правителствена болница, но и не бяхме толкова болни.
Правехме си обувките, дрехите, а сега за нас го правят турците.
Да казвам ли откъде са ни доматите и изобщо продуктите на пазарите?
Затова пък, големите, не наши корпорации, разбиха и ще разбият малкия бизнес, защото такъв е плана. Мислим, че като влезем в голям мазин, сме европейци. Като се има предвид, че те вече са роби , незнам дали е добра идея да се бутаме между шамарите.
Аз лично се надявам на всички ония, които няма да видим на телевизията или по пресата, а ще открием в Интернет, които знаят, за какво става дума и правят всичко, Европейския съюз да не стане така, както са го замислили няколко умни глави. Гърците са за пример. Да оставим личните отношения, но те са едни от хората, с които можем да си подадем ръка в името на доброто на Балканите. Да не говорим за Турция. Втори официален език там е руския. Не са прости, нали? Затова пък ние учим английски, защото в България само английско робство не еимали, затова пък то чука на вратата. Едни БАЛКАНИ, могат да хранят цяла Европа. Корейците ли взеха половин Мадагаскар под наем, да си гедат храна ? А ние си разбихме поливната система, разбихме всичко добро и се опитваме да се наречем европейци.
затова пък, като ни вкарат и тия лични документи със зеници, пръстови отпечатъци и незнам си какъв задников инициал, концлагеристите изглеждат жалка картинка, само с един номер на ръката. Ние ще сме къде къде по-съвременни лагеристи, работещи за големите корпорации.
Затова пък, хора като Слави, ще ни пускат балета си, да видим поне за малко по някой друг елегантно спортен задник, след което мъдро ще излезе някой от екипа му да ни представи известни българи, известни повече на света, отколкото на нас. Затова пък РИЧ го знае всяка баба и на стари години стават за режил решили да изжевеят по американски старините си.
Аз искам Бойко да промени закона за телевизията, да спре всякакви боклуци, от рода на убийства, секс филми и простотии.
Да заяви, кой в действителност е нашия печат, кой е официалния български вестник. И да е наша собственост разбира се. Защото в момента зад Стандарт и тем подобни не стои България.
Да не чакаме друг да ни намира работа по банки и магазини, а да направим наше производство.
Да се освободят хората от данъци. Това е еврейска измишльотина. 50% от хората работят работа, с която контролират останалите. Всъщност, у нас сега е така, аз контролирам тебе, ти контролираш мене, а собствениците на нашата държава се наслаждават на собствената ни хазна, която дори не е в България.
Залъгват ни с трошички и не ги е еня за човека като такъв. Затова ние се драчим по форумите, а те си измислят следващия да кажем змийски грип. Нали такъв още не е излязъл. Е, ще има. Колкото по-болни и прости, толкова по-малко и лесни за управление.
Все още си отглеждаме пшеницата, затова пък заводите за маята отдавна ги няма. Затова пък в Турция има. Не смесвайте Доган с Турция. Това са диаметрално чужди неща. По верочтно е зад Доган да са евреи, отколкото турци.
Той затова е толкова спокоен. Докато обаче, тия зад него решат, че той вече не им е нужен.
Помислете за убийствата на ключови хора. Защо изчезнаха? Защото много от тях разбраха играта и се опитаха да направят нещо за хората. Да, ама не. Убиха ги. Лесно, с малко повече пари. Ако можеше Луканов да се върне, сигурно би разказал доста интересни неща за съдружниците си от другия свят, невидимия.
ОК, стига, че става безнадеждно. А има надежда, няма да успеят да прекършат българина. ДНК-то му е златно.
Кой печата парите?- БНБ
Кой определя еквивалента на лева със златото. Златния стандарт е в историята поне от 30 години
Какво е златното покритие на лева.?- Ми няма такова покритие вече, даже ако не се лъжа никъде по света.
Толкова чужди банки има у нас, как става съхраняването на държавността, след като сме отворен двор? - не разбирам какво точно питаш? Ако въпросът е, че след като си внасям мойте спестявания в УникредитБулбанк, след това парите отиват в Италия, което де факто способства за унищожаването на държавността - грешиш. Както и да е. Въпросът е, че в това, че по отношение на тези въпроси, свързани с т.нар. валутна икономика си много скаран, поради което съвсем отчетливо, моля, драгия читател да се запознае с фактите преди да те възприеме като чиста монета.Разбира се, че всички ние сме скарани с валутната ситуация.
И наистина е факт, че преди 30 години изнесоха на България златото и оттогава ние сме на ръба на проспастта.Защото умни и високомерни господа си въобразяват, че могат да си играят с живота на хората.
На времето, не само в България, задължиха всички хора да си предадат среброто и златото и в замяна им дадоха книжни пари. ДА питам умника, дето казва, че не било важно кой съхранява златото на България, защо беше нужно да се иззема благородния метал от хората? Защо го извадиха от обръщение?
Защо инфлацията чука на вратата, след всяко решение да се понапечатат малко повече парички да влязат в обръщение.
Може и да не съм наясно с валутната икономика, не отричам, но и отговорите по-горе не са отговори, ами, видите ли, не задавайте въпроси, щото може и да пострадате.
С удоволствие искам да видя фактите. Поне да се попуспокоя. Защото господина по-горе цитира кредитна банка. Всъщност, то всички банки са кредитни. Някой ти държи живота на кредит, след като с течение на годините те е лишил от истински пари, от земя и от правото да мислиш. Банковите служители са герои в собствените си очи, защото могат да смятат сложна лихва.
В същото време, заплатите им са ... те са просто едни служители на кредитната система, която е сложила хората на колене. И не е това края...
Т.е. в дадена национална икономика - трябва парите да съответстват на стоката в обращение., когато не съответстват се получава или инфлация /излишък на пари/ или дефлация/недостиг на пари/
Ходовете на Бойко
Съвсем неотдавна бе, когато при откриването на Mtel Masters Бойко фриволно си позволи да играе наведнъж два хода под снизходителните погледи на Кирсан Илюмжинов, Веселин Топалов и още пет топгросмайстори. Явно градоначалникът е по-печен в покера. Там ходовете не са плод на някаква сложна комбинаторика и често пъти печели онзи, който умее добре да блъфира. Но блъфирането също е до време. Когато се наложи картите да се свалят, тогава може да лъсне и цялата измама. Бедата е, че тогава винаги се оказва безвъзвратно късно. Сега ББ поема по изпълнения с превратности път на Филип Димитров, свален на времето от една измислена стачка на шофьорите, като се надява с хъс и упорство да мръдне нещата от мъртвата точка. Дали обаче страненето от ясно изразени политики и залагането на харизмата и емоцията от едни спечелени избори няма да му изиграе лоша шега. В държавата има твърде много бакии за оправяне, а привържениците на досегашното статукво съвсем не са сдали оръжие. А следващ шанс за тяхното преодоляване може да се отвори едва в отдалеченото бъдеще. Казано другояче, ходовете на ББ могат да бъдат или даже вече са предварително изчислени от някой достатъчно предвидлив играч в глобалната шахматна игра.
Има доста малки и достойни държави. България може да е голяма и достойна. Защото е такава.
Дали сме на Борисов картите в ръцете (нека поставим покера на равна нога с шаха) и чакаме.
Толерантни сме. Лично аз съм "За" да успее. Не може ли (виж ми постинга най-горе :)
Е, няма що, велико обяснение за инфлация и дефлация...Къде го научи?
То и за задача на 3 клас не става.
Ако беше толкова просто, то да сме построили Рая и Господ да е слязъл при нас.
Изживях една инфлация, милионери бяхме, но богати не станахме. Защото по твоята логика, колкото повече стока, повече пари в обръщение, следва и хората да са по богати / нали имат повече книжки в потфейла / или в кредитната карта, а и доста стока се купува. Та то по време на инфлацията точно нямаше какво да се купува. Хората бяха ограничени до безкрайност.
В случая обаче изобщо не е въпросът, какво е инфлация или дефлация. Въпросът е, кой перидично дърпа конците и предизвиква кризи. Кой управлява правителствата, кой води войни за удоволствие едва ли не, кой подтиска цели народи и не им позволява да ползват това, което има в земята им. Кой се прави на Господ / а може би на дявол / и прави цели поколения, нещастни.
В случая, аз съм за Б. Борисов, но наистина незнам, да ли е по силата на една птичка да реши проблем на една нация лишена от правото да решава какво да прави със земята си, една нация, лишена от възможността дори да си произвежда храната сама, една нация, подложена на геноцид от собствените си правителства, които зависят от великите сили повече, колкото от собствения си разум.