Любовта не ми е приятелка! Понякога е в редиците на смъртните ми врагове, които искат да ме унищожат. Понякога е просто враг, който иска да ме нарани. Случва се и да се прави, че ми е приятелка и че дори ме обича, но крайната й цел пак е да наранява.

Нищо, аз пак я обичам. Нека да ме наранява - нали и за лекарите трябва да има работа... И за медицинските сестри. Да ме наранява. Аз пак ще я обичам!

Един от приятелите ми лекари е чужденец и се казва Rainbow. Много е добър... Завършил е в Англия... Освен това съм влюбен в една негова приятелка, която е медицинска сестра и е специализирала в САЩ.

Знам... Не е хубаво да има любвни отношения между сестра и пациент... На сестрата работата й е да лекува. Тя иска да те накара да се почувстваш по-добре и да спре да те боли, защото такова й е призванието, а не защото обича точно теб. Когато оздравееш и вече можеш да стъпваш на краката си, се налага да напуснеш болницата... Може повече никога да не видиш прекрасната медицинска сестра, която се е отнасяла грижовно с теб, докато си страдал...

Не знам... Хронично болните често влизат в Болницата и се връщат отново и отново. Няма начин да не се сближат и с лекарите, и със сестрите. Неизбежно е... Може би затова съм такъв добър приятел с Рейнбоу, и може би затова се влюбих така дълбоко в тяхната приятелка.

Всъщност и тя не ме обича така, както ми се иска... Дърпа се, когато я прегръщам... Драска ме и стяга ръцете и пръстите ми до болка, ако я любя твърде дълго. Ръмжи ми и ми се кара, когато я докосвам неумело по нежните места...

И все пак, тя ми е приятелка като доктор Рейнбоу. Не ми е казала твърдо, че не ме обича и че не ме иска. Затова не се предавам. Няма да се предам...

Вярвам, че ако не спирам да изразявам нежността и изгарящите си чувства  към нея, някой ден и тя ще се влюби лудо в мен. Така дори когато съм в Болницата при доктор Рейнбоу, за да се лекувам от някое нападение на Любовта, там ще откривам нейната любов и ще се лекувам по-бързо.

Всъщност не съм се отказал от любовта и на Любовта. Понякога се боя, че ако Любовта ми стане приятелка, няма да ми се налага да ходя в Болницата при доктора и сестрата. Докторът обаче ме успокоява, че сестрата има и личен живот извън болницата... Можело и навън да се срещаме, ако съм успеел да спечеля сърцето й...

Не знам... Искам да се боря за любовта и на двете. Представям си, как ли ще се чувствам, когато и двете ме обичат? Мечти...

Не знам... Може би не бива да вярвам, че ще имам любовта им. Може би няма да имам любовта дори на една от тях, но какво от това. Нека да ме нараняват и да ми ръмжат, докато ги любя.

И така е прекрасно...

Ех...

Загубих... нещо ценно...

Пропуснах последните месеци с колегите...
 
Изпуснах абитуриентските на няколко приятелки. :-(

Сузана си замина за Холандия преди няколко дни... Георги вчера си замина за България...

Аз заминавам за Ломас Стрийт... :-)

Не съм доволен от един скапан "напредничав" проект на една глупава "интелигентна" система, каквата не била правена за български език... Това "интелигентно" чудовище ми взе здравето, а не съм доволен от резултата.
 
Не съм доволен и че времето не ми стигна да оправя доклада и по този повод и началството май няма да е много доволно от написаното.

И аз не съм доволен от себе си, щото можеше и да го оправя.

...

"Пиян" съм от преумора...
 
Уж си събирам нещата за преместването към Ломас Стрийт, но действам вяло...

Предпочитам да си слушам:
 
"Момиче от съседен клас" на Братя Аргирови...

До вчера бе за мен
тя само момиче от съседен клас.
Днес влюбен и смутен
аз чакам след всеки час...

Ще я срещна уж че случайно; случайно.
ще й казвам с погледи тайни; да тайни.
че за нея вече на всичко съм готов.

Знае тя, че влюбен съм в нея,
но на тази обич се смее,
казва ми, че още съм малък за любов

Но, казват, любовта не пита,
не пита колко си голям.
Внезапно идва тя и вече,
и вече знам:
моето момиче аз тайно; аз тайно.
все ще срещам уж, че случайно; случайно;
и без него вече не мога.

Тя разбира - влюбен съм в нея,
но на тази обич се смее,
казва ми, че още съм малък за любов.

Видях я снощи аз -
тя беше с друг някой, по-голям от мен
и всичкомежду нас в миг свърши от този ден.

И макар, че влюбен съм в нея,
мога още сам да живея.
Зная аз след време ще срещна пак любов.

...

Георги Христов И Росица Кирилова - Нещо Се Случи

http://vbox7.com/play:61848323


Въздишам си...

Ехаааа, колко хубави песни...
 
И... Колко съм опечален...

- Да не си влюбен бре?!

О, да... Добра причина за тъга. Но не...

Не съм влюбен... Не и в настоящето...

Не съм влюбен нито в настоящето, нито в бъдещето... Може би съм малко влюбен в миналото? ;-) Или по-скоро много...

Много влюбен... в миналото...

Реминисценции по миналото... А може би и по влюбването...
А май че реминсценции по Всичко...

Всичко...

По Всичко като в онзи авангарден сценарий, дето бях писал и се казваше "Всичко"...
 
Помните ли го?...

Питам се дали в момента в главата ми не е и по-голямо "Всичко" отколкото беше тогава. Може би... тогава не се бях замислил чак толкова дълбоко по въпроса "Кое е по-достойно за душата: 25 или 100", и за други потискащи неща.

Но ще се оправя...

http://vbox7.com/play:ff2e0d88">

http://vbox7.com/play:ff2e0d88

:-)


Проектите чакат, и не искат тъга и сладка музика от 80-те...






И ако напредват тия проекти, една скъпа моя злопаметна приятелка, която чака да види резултати в едни фантастични области, може да вземе да ми се отсърди..

Първо си говорихме, че и 100 години нямало да ни стигнат да си изясним позициите по въпросните фантастични области, а от 3 години не ми говори.

Чест й прави че се появи да ми каже поне че продължава да бъде разочарована от мен...  :-)

За нея и за приятели, които харесват онзи Тош, който "разнищваше Вселената" на младини, ще опитам отново да изложа мисли по "фантастичните области", както едно време...

Смятам да споделя някои от "бъдещите си творчески планове"...

Но хайде, сега ще взема да си събирам джунджуриите и да се стягам...

Поздравявам всички, и най-вече нея, с една от любимите ми песни на една от любимите ми групи... ;-)

Оооо, да... Трябва да се науча да не си пилея времето...

Благодаря за... съ-времието, другарки и другари споделчовци...