Мариела, благодаря за предоставените материали. В този натоварен ден ме направи да се чувствам специална! Ще се възползвам от тях с удоволствие, дори ще споделя това с децата, за да разберат колко е хубаво когато хора работят в една посока с взаимни усилия, подкрепят се. А да се чувстваш специален!!! Прекрасно изживяване! P.S. Казвам се Юлия Петкова. Регистрацията ми в блога е от няколко години назад. Правила съм я с намерение да публикувам, но започнах да го правя от тази учебна година. Колкото до различието в името - сега се чудя защо тогава съм решила да е Yuliana, a не Юлия. Може би съм се повлияла от колежките... Знам ли?:) Когато ми остане време ще си поправя името. Сега имам по-важни неща...
В това забързано ежедневие всички имаме огромната нужда от капчица подкрепа, зрънце надежда, ... и от още толкова много неща - една слънчева усмивка, една топла прегръдка, та дори от едно за кратко оказано внимание.
Мариела, как да те наричаме за по-кратко? Моля напиши!
Аз съм категорична, че общуването ни тук, и със Злати, Веси, Shery, Meri ,/ да не изброявам всички/, макар и виртуално, и само със споделени материали, ни обогатява, спестява ни време. Всички работим за доброто на децата, да са знаещи, можещи. А и времето е пред нас - може да обмислим съвместни проекти за участие в олимпиадата по ГО или Хуманната педагогика, или други форуми за изява. Хубава почивка!
Юле, нямам кратко име... никога не съм била галеното момиче на мама и на тати :( Може евентуално МЕРИ, но в блога има една друга голяма сладурана МЕРИ! Може да стана и МАРИ - сякаш не звучи лошо! :)
Мили колеги, напоследък нямам много време по-често да коментирам и да бъда сред вас, но днес успях частично да наваксам пропуснатото. Гласувах за всеотдайността ви да споделяте идеите и труда си, от които и аз се уча. Благодаря на всички за безценната помощ!
Ще се радвам да споделите заедно с моите второкласници и родители радостта от нашето парти за мама, на което изненадахме всички със сръчността и фантазията си. Децата разказаха историята на сандвичите и любопитни факти за бързата закуска. Използваха правилата за приготвяне на здравословни сандвичи и заложиха на такива продукти. Задължително имаше плодове и зеленчуци. А каква изненадваща почерпка им спретнаха родителите, просто чудесийка! Весели ябълки с лицата на децата. Имаха дори панделки и очила за някои от нас:) Забавлявахме се всички и то истински!
Продукти:1 зелена, 1 жълта и 2 червени пиперки (камби), 125 мл сметана, 1 супена лъжица смес от сметана и майонеза, 1 супена лъжица сос от червен пипер, сол и смлян черен пипер,100 мл вермут, сок от 2 лимона, 8 неголеми парчета филе от калкан, 8 много тънко нарязани парчета бекон, 1 връзка магданоз.
Приготвяне: пиперките се почистват от семената, дръжките и вътрешните преградни жилки и се нарязват на дребни парченца. От половината нарязани червени камби се прави пюре с миксера, към което се добавят сметаната, сместа от майонеза и сметана и сосът от червен пипер. Подправя се със сол, черен пипер и вермута. Останалите нарязани камби заедно с получената смес се слагат в предварително подготвения керамичен гювеч. Филето от калкан се измива под струя студена вода, подсушава се със салфетка, напръсква се с лимоновия сок, поръсва се с пипер и се посолява. На всяко филе се поставя резен бекон, захлупва се по дължината и след това се навива на руло напречно на дължината. Рулцата се прикрепват с малки метални шишчета или се привързват с памучни конци. Рулцата се поставят в предварително подготвения керамичен гювеч. Печивото се слага в студена фурна, която се загрява постепенно до 200° С и се задушава около 45 мин. Измитият магданоз се нарязва на ситно. Сосът се подправя още веднъж на вкус и след това рибата се наръсва с магданоза. Подходяща гарнитура за ястието са картофите, както бяло или розово вино.
Учениците обичат интегрираните уроци и по-добре запомнят момента, върху който се акцентира. Създаването и коментирането на компютърните рисунки би активирало и най-пасивните участници в урока. Благодаря, че сподели своя опит!
Това е един работен лист, който повече прилича на игра. Ще го раздам на децата в часа на класа и вярвам, че така ще им е по-лесно да запомнят и осмислят защо трябва да се храним здравословно.
П.С. Огромно благодаря на Бойка Александрова за прекрасната презентация за здравословното хранене!
Затъжих се, когато вчера го четох, но изведнъж изчезна! Сега се радвам, че пак ни го предостави. Сигурна съм: на всички деца ще им хареса, защото е направено под непринудена и игрова форма. А така със сигурност остават повече неща в главичките им.
Все повече стават децата в училище, които са с наднормено тегло. Твоят лист е много полезен и в тази насока - да се замислят кои са полезните за тях храни. Благодаря!
Иве, благодаря за работния лист, който си направила! Чудесен е! Радвам се, че си направила това, ако мога да го нарека продължение на презентацията! Така наистина децат ще осъзнаят ползата от здравословното хранене. Много ми харесва!+++++
Чудесен лист! Най-важното е, че децата сами ще се ориентират в разнообразието от полезни и вредни храни и с Ваша помощ ще се опитат да променят вредните си навици! В нашата занималня направихме нещо подобно- изтеглих от КРОКОТАК лист, на който децата трябваше да нарисуват любимото си ястие, събрахме ги, показахме ги на медицинската сестра. Тя направи анализ и беседва с децата за здравословното хранене. Хареса им.
Радвам се, че предложението ми ви е допаднало. Имам още няколко идейки, свързани със здравословното хранене, защото смятам, че на децата трябва периодично да им се напомня този проблем. Но за момента всичко е все още в главата ми. :)
Това е урок по Околен свят, от учебника на издателство "Анубис" с автор доц. Мирчева. Разработих го за програмата Енвижън, но естествено се подсигурявам и с РРТ :)). Надявам се да бъда полезна за на тези, които работят по този учебник. Темата е подходяща и за Часа на класа.
Страхотен урок, Тони! Много ми хареса. Полезна тема, приятна и поднесена по забавен начин. Ели е права, че може да се ползва и с учебниците на други издателства.
А идеята ти за космически произход на храната ме развесели. Любопитно ми е дали някое детенце не е избрало този отговор.
За втори път от 5.11.-11.11.2007г , Координационният съвет за реализиране на Националния план за действие "Храни и хранене", организира Национална седмица за борба със затлъстяването и ранната профилактика на остеопорозата.
Тази година събитието отбелязахме, аз и моят клас, с едно представление пред учениците от начален курс. Предоставям Ви сценария. Тържество за плодовете.docПрисъстваха журналисти от списание "Хранително- вкусова промишленост". Редакцията на списанието и ОМК спонсорираха училището със сто кг ябълки и кисело мляко. Така получихме публикация във вече споменатото списание. Децата много се радваха. Тази година планирам да изнеса това тържество с моите първокласници в детските градини, от които идват. За това вашите коментари ще са ми от полза.
Надявам се римите да не Ви прозвучат смешно. Те са плод на моето стихотворчество...
:) antoineta, браво, много полезно и много разбираемо за децата! Много ми харесаха и загадките с римите на феите! Определено ще използвам много от тази полезна и добре подредена информация. Благодаря ти!
Благодаря, antoineta ! Всяка година организираме есенно тържество и ето тази аз ще се възползвам от твоето , за да вкарам идейки към новият ни сценарий ! АПЛОДИСМЕНТИ за труда ти!
Здравей, antoineta! Чудесно е това, което си публикувала - плюсче от мен. Презентцията е много забавна и може да се използва разнопосочно - има място за запознаване на децата с нова информация, за приказки и за естетическа наслада. С удоволствие ще я използвам в работата си!
Браво за допълнението, antoineta, прави още по-достъпна информацията! Знаеш, че при нас е много важно унагледяването, а чрез тези прекрасни илюстрации то постига много бързо целта си!
:) ей тая картинка е определяща лично за мен! Желание не ми липсва, малко борбата за място пред РС е неравна и у нас ;) но някой ден ще се престраша и ще се опитам да измайсторя нещо! :) поздрави на всички!
Галя, Израело-палестинският конфликт за ивицата Газа, "ряпа да яде" пред конфликтите, които настъпват у нас за компа. Сините каски на ООН биха се видяли в голямо приключение, ако само един път им се наложи да умиротворяват ситуацията. Ама все още авторитарно се справям.
Що се отнася до това да се престрашиш, имаш моята подкрепа. Трудна е първата. След това е просто игра.
"Всяко дълго пътуване, започва с малка крачка напред" - незнам кой го е казал, но е хубаво.
Вчера гледах домашни видеофилмчета на децата ми като малки. Останах поразена колко много и бързо са пораснали. Замислих се, че вероятно скоро ще започнат да предпочитат да общуват с приятелите си, вместо с мен...На какво още мога да ги науча? Какво още от моите познания и прозрения за света( понякога не съвсем правилни:)) мога да им предам? Докато са склонни да слушат все още... Дъщеря ми е на 7--рано ли е да почна да я уча да готви?
За някои това може да изглежда маловажен въпрос, но не и за мен.За мен е важно да даваме на децата си не само правилните дози любов и разбиране, правилната духовна храна, но и правилно и грамотно да приготвяме храната им в най-баналния и ежедневен смисъл.
Светът е полудял--големите корпорации, в стремежа си да опаковат всяка храна в пликче(с колкото може по-голям срок на годност), майките, които се разкъсват между работата си и семейната вечеря, децата, които захранваме от бебета с вафли и чипс, защото за нас това е най-добрият начин да възнаграждаваме... Мисля си, че най-лесно се учи на принципа "око да види, ръка да пипне". От друга страна ме е страх--кухнята само привидно е безопасно и уютно място--ножове, горещи котлони, люти подправки...
Но пък не искам да пропусна възрастта, в която децата са само ентусиазъм--има такива моменти, ако ги пропуснеш, не се наваксват...Детето ми се интересува от рецепти, даже ги учи наизуст:)). А и аз си мисля, че е дошло времето да разбием мита, че големи готвачи могат да бъдат само мъжете... Вие какво мислите? Амбицията ли говори в мен или здравият разум?
Да, не бива да се пропуска моментът, когато детето е ентусиазирано. Дъщеря ми помага при готвенето от петгодишна възразст и все още (в момента е на шест) не се е порязала. Има си една детска кулинарна книга с рецепти от цял свят, които са лесноизпълними. Самочувствието ù е, че тя готви, а аз ù помагам :). А най-горда е, когато баща ù я похвали и ù каже, че вече си има голямо момиче, което може да готви.
Благодаря за подкрепата! Хубаво е да знам, че и някой друг мисли като мен:)). В нашия случай съм по-загрижена за малката ми дъщеря( на 5), която,логично, иска да прави това, което е позволено на кака:)). А самочувствие наистина се изгражда само ако вършиш нещо, иначе само с гледане и "ауу, колко вкусно готвиш" не става...
По-добре на 7, от колкото като мен - на 23... Още помня как навръх 10ия ми рожден ден майка ми ме изгони от кухнята, явно беше нервна. Е, от тогава не бях стъпила... Така че щом я гони ентусиазъм - почвай, от дребните неща...
Да, и аз тръгнах от същата гледна точка--аз се научих да готвя като студентка просто защото не стигаха парите за баровски живот по ресторанти. С времето обаче акцентът се измести не толкова върху спестовността, колкото върху правилното комбиниране на съставките и избягването на химията в готовите храни.
Най-добрите готвачи са мъже. Съжалявам. Дали една жена ще започне да се учи от 7, или вече като студентка, е без никакво значение за крайния резултат :)
Ми и аз това казвам, Стояне:)). Време е вече да променим статуквото. И Маргарет Тачър това ще ти каже, ако я питаш:)) А в нашето семейство готвим всички и крайният резултат винаги е зашеметяващ. И, така като седнат гостите на хапка и пийка, не съм чула да питат мъжко ли е или женско ястието на масата;)).
Хе, давай, давай - не е рано, че даже и за малката - на пет можеш да украсяваш сандвичи, да правиш сокове от плодове по свой собствен избор, да подреждаш салфетките и ако й обясниш, че с тези дребни неща помага много на мама и кака, тя също ще е доволна.
Не им давайте на децата,още им е рано да готвят.Ами ако искат да ремонтират колата ,защото татко я ремонтира ,не е ли също,ще им позволите ли.Котлоните са опасни,вилиците също.Утре когато ви няма може да имат самоинициатива и хоп белята станала.Наводнили кухнята ,не изключили печката........Те трябва да си играят, да имат повече играчки.Там в играта ще се научат и да готвят и още други работи .Даже и като пораснат с момченцата ще си играят на Чичо Доктор.
Приветствам и първото мнение "против".Ricar, това, дето ти си го написал, аз съм си го мислила хиляди пъти. Имам богато въображение--не съм пропуснала да си представя нито една злина, която дебне от мивката или газовия котлон.
Ама само защото на мен ми се вие свят, не мога да искам Земята да спре да се върти. И,за Бога, татковци, позволявайте на децата да ви помагат--думи и изрази като "мухльо", "калпав", "с две леви ръце" обогатяват езиковата палитра на нашия език, но са си и доста грознички... Иначе ти благодаря за идеята, която ми даде--ще накарам децата да ми обещаят, че няма да пипат котлона в мое отсъствие.
Тук не става въпрос за котлона, а за детската игра.Един много голяяяяяяяям учен някъде,много отдавна, беше написал, че само чрез игра децата се научават на нещата от живота.А това да готвиш, да переш, да чистиш ,няма тука игра.Това е ежедневие.Сори, повече да си играят децата.Щеше ли Еовинка такава хубава жена да стане ако се беше рано научила да готви?Едва ли.Разглеждах скоро галерията на блога.
В детската градина на сина ми вече няколко пъти са ги учили, как да пекат курабийки и питка. Като и двата пъти синът ми донесе собственото си произведение много горд, и ентусиазирано ми подари курабийката във вид на сърце (беше по случай празника на влюбените :-)). У дома също съм му позволявала да експериментира, когато естествено е пожелал. Разбира се, не очаквам да стане великия готвач един ден, но съм на мнение, че от рано е добре да се развиват всякакви умения полезни им за живота! Какво от това, че ще изцапа кухнята, или ще изостави всичко, когато е достигнал пика на своето задоволство от експеримента, важното е, че е опитал да го направи. Въвлякъл се е, "изцапал си е ръцете", както се казва. :-) Иначе и аз като Еоуин проявих интерес (инициатива) към готвенето далеч, далеч след детската ми възраст. Омъжих се и нямаше вече за кога да отлагам. :-)) Но, и до ден днешен НЕ обичам да готвя! Вероятно, ако майка ми ме е поощрявала по-рано съм щяла да развия по-различно отношение към кулинарията.
Малко офф топик: Моята дилема пък в момента е дали да запиша 6 годишния си син на училище сега, след като му се учи, или да изчакам да навърши 7.
Наистина важен въпрос...В някои страни децата тръгват в 1-ви клас на 6, но там материалът е по-достъпно поднесен и не товари така много, като в Бг системата. Ако трябва да отговоря от свое име, не като учител--аз бих изчакала. Детството е незаменимо, а и времето за игра е много важно. Разбира се, в повечето случаи се намесват фактори като: има ли кой да гледа детето, докато стане на 7, страх, че след 1 г. може да загуби ентусиазма си, и т.н. Много е важно също доколко самото дете реагира спокойно и положително на нови ситуации--т.е. доколко зряла е нервната му система.
Ela Georgieva Детето трябва да има своето детство, но няма нищо лошо да се научи да ти помага. Аз имам племенник, който обича да участва в готвенето / винаги отговаря за миксера, за донасянето на бутилката с олио, за слагането на солта и т.н.; тук не става въпрос за готварско обучение, а за приобщаване на детето. Когато ми помага имам време и да си говоря с него, а аз смятам, че е важно с детето да се разговаря и да бъде изслушвано/ Darla-Daisy На децата им се ходи на училище докато не стане трудно, но ако питаш мен, по-добре е да е на възрастта на по-големите деца. Племенникът ми непрекъснато повтаря, че е най-малкия в класа, защото не иска да е най-малък / а тръгна на училише от 7 г., просто е роден през есента/.
Няма такова нещо като рано. За сведение на Ricar, бащами ми позволяваше да бърникам из колата когато бях на 7. В последствие известно време си вадех хляба с това. Помага. Другото, което ми разрешаваше (а и обясняваше) от малък, беше електрониката и това е нещото с което си вадя хляба в момента - промишлена електроника.
Ела, все още нямам свои деца, но на база опит с племенници и племеннички - опитай, ако имат желание и с нужното търпение от твоя страна - всичко може да стане. Едно е човек да сбърка някъде с малко и да има кой търпеливо и с усмивка да му обясни защо и как, отколкото после да открива нещата по трудния начин.
Например, че оризът увира 10 пъти по-бързо от картофите ;)
Много си прав--очарователно е, когато някой допуска елементарни грешки на 7, и трагично--когато е към трийсетте... А за времето за варене-подсети ме за една моя самоинициатива преди години--да правя чушки, пълнени с боб, на фурна, без да имам представа как. (Бобът първо трябва да се свари малко, за да не стане рецептата "чушки със сачми").
Басиди, има такова нещо като рано.И то идва когато му дойде времето.Аз имам дъщеря на 9 години.Искаше да готви и не и се получи,след това не е и интересно.Като порасне и нещата ,които прави почнат да стават ,тогава вече ще я увлече към до измайсторяване на нещата.Сега децата да си играят когато им дойде времето те ще го пожелаят.Не съм сигурен ,че сега точно това искат.Пък и да искат не трябва да им се разрешава.
Ela Georgiela & didi f - ще се вслушам в съветите ви! Те всъщност са идентични с мнението на почти всички, с които съм говорила досега. Ще ми бъде малко по-трудно чисто организационно, защото ще се върна на работа, но нека детето да си поиграе още една година. Защото после като се започне, иска, не иска - ще трябва да учи. :-)
Знае :) А ако не вдигне, стигаме до втора инстанция - баба. :) Мама и бабите ми винаги знаят как се готви нещо. За това и аз се мъча да се науча, все пак и аз ще стана мама някой ден и мен ще ме питат после...Пък и друго си е да си спомняш детството с палачинките със сладко, гюзлюмите, какаовите топчета. :) А не с Макдоналдс, хм. Изместих темата...
Gen, не разчирай много, че като стане на 15 ще гори от желание да готви ;) И в това няма нищо лошо. Баща ми, да е жив и здрав още дълго, се стараеше да ме запознае със всяко нещо, към което проявявам интерес.Нито съм запомнил всичко, нито съм запазил интереса си към всичко, о много пъти съм му бил благодарен, че си е направил труда.
Ела, според мен е чудесно, че децата ти са любознателни и активни и че проявяват интерес към различни дейности. Не спирай да ги поощряваш да се развиват. :) А готвенето може да бъде наистина много интересно, всъщност и за малки и за големи. Просто виж какво ги влече, какво ги вълнува... Сега, за опасностите - ами то опасности има навсякъде, но нали мама е там да казва какво се прави и какво не. Опасността "вилица" не е по-опасна от най-обикновената детска ножичка, а се ползва доста по-често в ежедневието, бих казала! Пък мен като малка ме беше страх от тигана (понеже може да ми пръсне олио) и се държах настрана като се пържеше ... абе .... децата много бързо схващат кое е окей и кое може да те опари. Не се притеснявай, занимавайте се, готвенето си е наистина занимавка. И има общо с играта - поне според мен са първи братовчеди. То навсякъде трябва да се внимава.
Да се включа и аз в кулинарната тема с един детски спомен.
Бях в първи клас, когато реших да изненадам майка ми по случай 8-ми март. Видя ми се недостатъчно само да й подаря картичка за празника, затова реших да я изненадам с един приготвен от мен десерт. Бях виждала как се прави, можех да чета и си рекох, че не е трудно просто да следвам инструкциите в книгата с рецептите.
Избрах си един лесен за приготвяне (според мен) крем, в който си спомням, че се слагаха масло, яйца и мляко и не се печеше. Само че указанията, които трябва да са били от сорта на: "разбийте маслото, прибавете яйцата и долейте млякото", аз ги разбрах като: "разбъркайте цялото това нещо с вилица". За миксера не се сетих.
Леко се притесних, като видях, че крайният ми продукт изобщо не приличаше на крем, защото в чинията се плискаха яйца, мляко и парченца масло, но аз не се отчаях, защото в книгата се казваше, че цялото това произведение трябва да стои два часа в хладилника. Тогава наивно си въобразих, че престоя в хладилника ще превърне моята смес във вкусен, пухкав крем. Зачаках да видя какво ще стане.
Междувременно майка ми се прибра от работа и като погледна моето "изкуство" се хвана за главата. Накара ми се здраво и не особено педагогично, така че от този момент нататък аз не изпитах желание да се занимавам с готвене, а тя никога не пожела да ме учи.
Когато се омъжих, вече нямаше как, трябваше да започна да готвя. Накупих си около десетина готварски книги и, честно казано, много бързо се научих. Сега готвя по правилата и даже смятам това за мое достойнство, отколкото недостатък, защото манджите ми са вкусни, а технологията - по-здравословна.
Благодаря за подркепата! Gargichka, мисля, че позицията ти е правилна-не защото мислиш като мен:), а защото една от ролите на родителя е да не допуска грешките на своите родители. Точно защото на мен не ми разрешаваха, защото бяха прекалено загрижени за безопасността ми, сега аз не искам да внушавам на децата си, че навсякъде ги дебнат опасности. И наистина на тази възраст всичко е игра--АКО е приятно на децата.
Queen_blunder, ти си разказала епизод и от моето детство! Спомням си как исках да се науча да меся хляб...след първия опит майка ми ме отказа:))сега пак съм се амбицирала и събирам от приятелки всички дребни хитринки за месенето. Този път обаче ще стисна зъби, ще си прехапя езика и ще позволя на децата ми да опитат и те. Въпреки невероятната им способност с шепа брашно да сътворят Ватерло...
Стояне, вчера имахме гости и готвихме и двамата с мъжа ми. Как да си разделим славата и авторските права над агнешкото на фурна, като решихме двамата да сложим всеки от любимите си подправки?
Поредната покана за евро-състезание по интернет, малко е късно за нашите пуснати вече във ваканция деца, но някой може да опита!
„Малките кулинари”: Покана за участиe в състезание за най-добър плакат
Използвай въображението си и нарисувай смешен плакат! Ние искаме да знаем какво означава за теб удоволствието от храненето.
Нарисувай най-хубавата си картина и ни я изпрати!
Награди Всяка държава от Euro-Toques ще има свой национален победител. Най-добрият плакат ще стане европейски победител и ще бъде използван за популяризиране на Европейския ден за здравословно хранене.
Календар Краен срок за изпращане на рисунките: събота, 30 юни 2007 Обявяване на победителя: петък, 14 септември 2007 Посещение в Брюксел за победителя: октомври 2007 Показване на плаката на Европейския ден за здравословно хранене: 8 ноември 2007
Благодаря ти за информацията :) Какво пречи всеки колега да принтира постинга ти и да го окачи на някъде в училище, където съобщението може да се прочете от учениците и техните родители. Лично аз ще го популяризирам по този начин.
Присъстваха журналисти от списание "Хранително- вкусова промишленост". Редакцията на списанието и ОМК спонсорираха училището със сто кг ябълки и кисело мляко. Така получихме публикация във вече споменатото списание. Децата много се радваха. Тази година планирам да изнеса това тържество с моите първокласници в детските градини, от които идват. За това вашите коментари ще са ми от полза.
Благодаря, 
ей тая картинка е определяща лично за мен! Желание не ми липсва, малко борбата за място пред РС е неравна и у нас ;) но някой ден ще се престраша и ще се опитам да измайсторя нещо! :) поздрави на всички!
Comments9
P.S. Казвам се Юлия Петкова. Регистрацията ми в блога е от няколко години назад. Правила съм я с намерение да публикувам, но започнах да го правя от тази учебна година. Колкото до различието в името - сега се чудя защо тогава съм решила да е Yuliana, a не Юлия. Може би съм се повлияла от колежките... Знам ли?:) Когато ми остане време ще си поправя името. Сега имам по-важни неща...
Аз съм категорична, че общуването ни тук, и със Злати, Веси, Shery, Meri ,/ да не изброявам всички/, макар и виртуално, и само със споделени материали, ни обогатява, спестява ни време. Всички работим за доброто на децата, да са знаещи, можещи. А и времето е пред нас - може да обмислим съвместни проекти за участие в олимпиадата по ГО или Хуманната педагогика, или други форуми за изява. Хубава почивка!