BgLOG.net
By Teomira , 20 April 2010

ПОЛША Е ЖИВА, ДОКАТО НИЕ СМЕ ЖИВИ.......

 

На 10 април 2010 г. Полша потъна в траур, така както замлъкна покрусената полска нация на същия ден преди 70 г. В самолетна катастрофа край Смоленск загина полският президент Лех Качински, съпругата му и още 94 души. Едва ли Националният празник на страната на 3 май ще бъде радостен, защото скръбта все още ще боли. Всъщност дали някога тази трагедия ще бъде забравена? Кога ще бъде изтрита от паметта на поколенията вакханалията в Катин? Сталин първо стреляше, после питаше. Какво значи изкуствената прегръдка между руския премиер Владимир Путин и полския му колега Доналд Туск? Прегръдка от куртоазия и етикет в името на добрите нрави, прегръдка между исторически врагове.

Конституцията на Жечпосполита от 3 май 1791 г. е Първата в Европа и втората в Света след Американската. В основния закон на страната се дава дефиниция на съвременното държавно устройство, правата и задълженията на гражданите, осъществява се централизация на държавата, като се премахва обособеността на Полша и Литва, създава се едно правителство, фиск и войска. Опитът за провеждане на реформи е осуетен в средата на 1792 г. поради нахлуване на руски войски в Полша. На 23 януари 1793 г. е подписана Конвенция между Русия и Прусия за разделяне на Полша. Отменя се Конституцията от 3 май, руските войски получават право да окупират Полша, а полската дипломатическа служба е под руски надзор. След безуспешното въстание на Тадеюш Косцюшко (1746-1817) е подписана Конвенция за третата подялба на Полша в Санкт Петербург на 26 януари 1797 г. Окупаторите са целели да ликвидират Полша не само от географската карта, но и от човешката памет. Полският крал Санислав Август Понятовски (1732-1798) абдикира и намира смъртта си в Санкт Петербург през 1798 г.

 

“Полша е жива, докато ние сме живи.

Туй що чужда сила ни отне,

Със сабя ще си върнем.

 

Марш, марш Домбровски,

към Полша от италианската земя

Под твое командване ще се обединим с народа”.

 

Лозунгът на въстанието, което повежда Тадеюш Косцюшко в Краков на 24 март 1794 г. е “Свобода, цялост, независимост”. На 11 ноември 1918 г. Полша възстановява своята независимост.

Учудващ е фактът, че имаше поляци, които бяха против решението Лех Качински да бъде погребан във Вавелската катедрала. “Варшава за президентите – Вавел за кралете” - скандираха недоволни граждани след тази зловеща трагедия. Вавел е символът на Полша, но защо този символ разедини нейните граждани? Полският президент не е достоен за Пантеона на Вавел?! Въпреки протестите, по милостта на Великия Бог, който всичко подрежда според делата на човека, Лех Качински бе положен при Великите полски крале и достойни герои на Полша.

Часовата разлика между Русия и Полша е 2 часа. Черният хумор гласи, че когато Русия и Германия са в приятелски отношения, страда Полша.

Наследниците на зверски разстреляните в Катинската гора през 1940 г. хиляди полски офицери водят иск в Европейския съда за правата на човека в Страсбург на стойност 4 милиарда долара.

Лех Качински беше отявлен русофоб. Русия е враг и толкова.

Мистериите около катастрофата продължават, а Полша се моли за душите на мъртвите, които загинаха толкова нелепо и глупаво.

Враждата между двата славянски народа едва ли ще утихне, така както никога няма да избледнее кръвта на жертвите от човешката памет.

Полша има удивително чувство за национална памет за разлика от България. Защо ли от 2 месеца се очаква закриването на Полския културен институт в София?

 

Теомира – Десислава Петкова

20 април 2010 г.

София - България

Legacy hit count
533
Legacy blog alias
38923
Legacy friendly alias
ПОЛША-Е-ЖИВА--ДОКАТО-НИЕ-СМЕ-ЖИВИ--------

Comments9

arcoma
arcoma преди 16 години

Радвам се, че има и други хора в България, които да са запознати с историята и народопсихологията на този народ. Аз , също, познавам поляците много доре, поради факта, че съм женена за поляк вече 25 години и Полша е моя втора Родина. Далеч съм да въздигам в култ този народ, те си имат своите недостатъци, но определено имаме какво да научим от тях. Аз научих много от мъжа си и от Полша, макар, че мъжът ми не знае какви ги пиша по форумите, та да не му повдигам акциите в къщи, но трябва да призная, че ние ,както казах, имаме още много да учим и да научим от тях - Свободолюбие, Независимост, Гордост, Непримиримост, отстояване на собствените си позиции, Достойнство и най-вече - уважение към хората, преди и след смъртта. Трябва да се научим да помним и тачим паметта на нашите предци, така, като те правят. В момента те погребват всичките жертви на катастрофата с еднакво Големи почести-от президента до последния пасажер, църквите и площадите са пълни с хора.

Трябва да се научим да зачитаме паметта на загиналите ни предци, така, както те правят, защото народ без родова памет не е народ. И фокусът не е върху това един цял народ да мрази един цял друг народ , заради историята, а да Не забравя, защото, ако забравим, всичко може да се повтори. За поляците има три свещени неща - Бог, Гордост, Родина. И погазването на кое да било от тези неща за тях е повод за бунт. Какво лошо има в това, защо ние нямаме своята родова гордост и достойнство?! Защо не излизаме на улицата,а когато се налага и пред танковете? Или не ни стиска??

Има неща, които не трябва да се забравят. Не трябва да забравяме Ленин, нито Сталин, така, като не трябва да забравяме Хитлер, но още и комунизма и всички, които загинаха или бяха унижавани или унищожени през тези 45 години. Затова коментари като тези на Divedi от този линк http://bglog.net/BGLog/38765#comments ме хвърлят в ужас. Нима ще позволим,  онези, които помним комунизма и нашите дядовци и баби са ни разказвали за Сталин и Катин още по време на комунизма,когато нас вече ни няма на този свят,  подобни хора ще се опитат да променят историята и ще пропагандират комунистически, Сталиниски, про-Русийски идеи, от които светът нищо добро не е видял. За съжаление, и пред и сега , в Русия човешкият живот няма никаква стойност - от Иван Грозни / избил цяло село руснаци, заедно с бебетата и синът си / и цар Петър, през Ленин, Сталин, за които всички знаем,  и всички тем подобни от 45 до 89 година и се стигне до Путин и сие. И как е въжможно подобни личности да бъдат национални герои. В Германия е забранено вече да се носи лика на Хитлер, а в Русия носят тениски с лика на Сталин. Пред тази страна - пътят към цивилизования подход е Мнооого дълъг, а за руската интелигенция, така Изтребвана и преди и сега / не забравяте Политковская!/-  само най-искрено възжищения и съболезнования!

 

divedi
divedi преди 16 години
Моите уважения към гордите поляци, но защо забравят, че СССР и Сталин ги освободиха от нацистка Германия? При хитлеристите щяха да са само долни слуги и роби, подчовеци (унтерменши), подлежащи на унищожение или германизация!
divedi
divedi преди 16 години
Два милиона поляци загиват по време на германската окупация на Полша. СССР жертва 600 000 човека за освобождението на Полша.

 


arcoma
arcoma преди 16 години

Ако някой поляк прочете това, че СССР И сталин са я освободили, ще излезе издвън кожата си от гняв и възмущение. ВИЕ / казвам ВИЕ, защото Диведи, очевидно е Сталинист и комунист/ НАПАДНАХТЕ Полша, за да окупирате, така, както направихте с България, Чехия, Унгария, Румъния,Литва, Латвия и Естония и всички останали страни, за което всички ви мразят, където вършехте безчинства и престъпления, вкарахте ни в такава каша, от която не можем още дълги години да излезем.

Коментарите ти са толкова изкривени и безпочвени, че ни си заслужава повече да отговарям на тях.

Правя го за последен път и то само за другите участници, които трябва да знаят и ПОМНЯТ - Никога вече комунизъм и сталинизъм - попитйте Вашите баби и дядовци , бащи и майки как изпращаха интелигенцията в Сибир, как разделяха семейства, как изчезваха хора и никой, никога не разбра какво се е случило с тях, как съсед клеветеше съседа, за да прави кариера, как нямахме грам свобода на словото и как разстрелваха, когато се опитваш да минеш нелегално граница / а легално не ни пускаха/ - на това ли се вика освобождение!!!! Помнете и не позволявайте никога вече!!

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години
Аха, Диведи, значи Хитлер окупира, а Сталин не, а?
Можем само да гадаем на какво биха били подложени поляците, ако Хитлер не беше спрян, но съвсем реално на нас ни се случи руска окупация - харесва ли ти? Харесва ли ти това, което направиха с родината ми?
Като имаш предвид какво направи Сталин с украинците, за да им вземе страха, мислиш ли, че щеше да гали с перо поляците? Нацизмът и комунизмът са двете страни на една и съща монета.

Моля те не употребявай думата "свобода", когато говориш за двете диктатури - хората при двата режима дори не могат да изберат как да умрат.
Достатъчно ни промиваха мозъците с ком. пропаганда. Много ми е странно да видя млад човек да продължава да го прави.
divedi
divedi преди 16 години
Очаквах подобна истерична реакция, не съм изненадан. Моите предци не са били комунисти, не са пращани по лагери, не са били доносници, а аз не вярвам на никаква пропаганда. Баба ми е бежанка от Беломорска Тракия след 1944 година, защото дядо ми е бил служител в Българския съд в Драма. Аз съм роден 1979 година и нямам спомени въобще да съм посещавал Полша, камо ли да я окупирам. Аз съм само Българофил, интересуваме оцеляването и бъдещето на България и Българския народ. Бъдещето не се нуждае от дрипите на марксизма, но трябва да сме обективни и да правим изводи на базата на реални факти. А поляците и другите бесни русофоби да се замислят дали искат да воюват срещу Русия, да си припомнят съдбите на Наполеон и Хитлер. Ние, Българите, имаме интерес от добри и приятелски отношения с Русия. Имам спомени от последните 20 години от прехода и ми е писнало от глупостите на по-старите поколения, които ни докараха поредната национална катастрофа. Населението на България е намаляло с 2 милиона за годините след 1989 г.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години
И без връзка с Хитлер или комунизма, според някои поляци в момента и ЕС ги е окупирал.
divedi
divedi преди 16 години
Вечна памет на руските борци с болшевизма, предадени от всички, геройски загинали по бойните полета на Русия, сражаващи се с интернационалните главорези на Троцки и Ленин!

Русия е най-голямата жертва на болшевизма, в годините след 1917 година са избити десетки милиони!

By MagiNazer , 10 September 2008

 

       За смисъла на живота-монолог на един ангел

                              Маги Назер 8д,НГДЕК                     



        Събудих се със същия металически вкус в устата.Отворих очи. Огледах се още сънено с тихата надежда, че си беше отишъл... Май го нямаше, прошепнах си аз... Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и се сепнах от ужас... Той беше редом с мене... Моят голям страх... Той беше там. Засмя се зловещо, сграбчи ме за врата и чевръсто се гмурна в мене... Харесваше му да живее там... Той ме убиваше всекидневно, погубваше радостите ми... В мене нямаше нищо друго... Марк Твен е казал : '' Да имаш кураж не значи да не се страхуваш , a да си господар на страха си ". Господар? Господар на страха си? А дали беше възможно?

      Kakва съм аз? Коя съм аз? Имаше ли изобщо "аз"? Не знаех... Страхът ме бе обсебил напълно... Страх от самотата, стах от болката, от хората, чуствата... Не изпитвах нищо друго освен страх, болка, празнота.

        "-- Не се страхувам от тигрите, но се ужасявам от теченията. Нямате ли параван?

        ''Да се ужасява от теченията... Не е присъщо за растенията - помисли си Малкия принц - Това цвете явно има много сложен характер..."

         --Вечер ще ме покривате със стъклен похлупак. У вас става много студено.                "

Нима и аз като цветето на Малкия принц живея под стъклен похлупак - в свой измислен свят, където никой не може да ме нарани? Но в този свят никой не може и да ме обича, нали... Похлупакът спира и любовта... Уморих се да се страхувам...

     Лежах отпусната на леглото, току-що събудила се, с лист в ръка... Искаше ми се да напиша нещо, да излея всичката си мъка върху белия лист, но не усещах нищо друго освен стичащите се по бузите ми сълзи... Тази тежест , която чуствах... Тази несподелена мъка, която ме тормозеше, сякаш от векове, изпиваше и последните ми сили... Исках да споделя, но нямаше с кого, исках да се оттърся от този товар, но бях заобиколена от врагове... "Да простя?... За какво?... Малко ли преживях? С какво сгреших? Защо не мога да бъда обичана?...." - Това бяха само част от въпросите, които минаваха през ума ми, светкавично бързи и все толкова объркващи. Облякох се и отидох до черквата... Прекръстих се, влязох... Запалих свещ... И втора, и трета. Но колко ли свещи трябваше да изгорят, за да изкупят вината ми... Вината, която чувствах в сърцето си...

       ''Простено" да си кажем и "Прости".

        Защо се бавим, времето лети -

        на кукувица чуваме броенето...

        Животът ни лети, а ний пестим

        усмивки и сърца. Да си простим-

        единствено не ни прощава времето."

Да си простим... Така силно искам прошката..., оглеждам се, но около мен виждам само непознати, студени лица... Дааа... Всичко друго е по-важно от това да бъдем хора. Няма да плача... Ще стискам зъби, ще затварям очи пред болката и ще се моля да отмине безвъзвратно... Няма да открия чуствата си на никого, няма да обичам и няма, няма да плача..., за да не ме наранят... Отново!  Къде съм? Изгубих се без следа... Каква съм? Остана ли нещо от мен след всичката болка...?

       Прибирам се вкъщи... Въртя ключа, отварям вратата... Хвърлям се на леглото и покривам главата си с възглавницата ... Само ако можех да не мисля, да не чуствам... Внезапно ме обзимат мисли за смисъла на живота... Една вселена... Една галактика... Една планета... Една стая... Едно тяло... Толкова много затвори и само един център- аз! Колко е голямо пространството? До къде достигат духовните граници? Или всичко е илюзия? Пускам радиото, но вместо поредната сърцераздирателна балада фокусирам вниманието си върху нещо съвсем различно..., нещо,което изцяло променя възприятията ми...

      ''Ако си дал на гладния
       дори трохица хляб от своя хляб.
      Ако си дал на скитника
       дори искрица огън от своя огън.
      Ако си дал на милата
      от своето сърце.
      Ако си дал на чуждите
      живот от себе си.
      Ако си дал, ако си дал,
      ако си дал от себе си,
      не си живял, не си живял на празно.

Колко пъти съм чувала тази песен... И просто не съм се замисляла, че именно в това се състои отговорът... За какво живеем..., за какво друго освен да обичаме, да даряваме обич... И неслучайно Аристотел е казал: "Когато ние като отделни индивиди се подчиняваме на законите, които ни наставляват да постъпваме по един или друг начин с оглед на благото на общността като цяло, с това косвено помагаме да се увеличи щастието на всички човешки същества".

      Вятърът заблъска по прозорците ... Тъмнината бавно покриваше целия град... Спомени и моменти изплуваха един след друг... Отворих прашното ковчедже,скрито под кревата. Моята малка съкровищница. Нощта бавно изпепеляваше... Седях на пода и разглеждах една по една красивите, макар и вече омачкани снимки, стихотворения, записани мисли... Спомени... Спомени от живот, изпълнен с обич, надежда, мечти... Много снимки минаха през ръцете ми, но както повечето неща в живота най-ценното открих на дъното. Сгънато на четити, пожълтяло листче, пазено кой знае от кога... Листче, на което бе събрана човешката мъдрост и опит...

      "Макар  двама да следват своите човешки интереси и да търсят познание с различни средства, и двамата разкриват, че не е толкова важно дали животът има смисъл, а дали ние придаваме смисъл на живота, който живеем."- Далай Лама

     Все чакаме някой друг. Несигурни в себе си. Недоверчиви, невярващи. И защо? Защото не вярваме в себе си... Защото искаме да ни съжaляват, да ни съчустват...., а можем... Защото всеки носи доброто в себе си. Въпросът е дали го е потърсил. Не помня колко продължи... Знам само, че стоях на пода, безмълвна, обляна в сълзи... Истинска... Бях изпълнена с надежда... Защото имах цел, не каква да е цел, а онази-лудата,   зашеметяващата, грандиозната... От която ти спира дъха... Която ще следваш, докъто можеш,докъто те има... Моята цел е щастието, любовта, това да постигна нещо в живота си...

     Бях тръгнала вече по една пътека... Нямах право да се обръщам назад.Оставаше само да повярвам в себе си и да прогоня страха... Пътят беше дълъг и каменист, но тръгнала веднъж по него единственото нещо, което можех да направя, бе да се наслаждавам на изкачването...

       "Загубиш ли имот - малко си загубил.

        Загубиш ли чест - много си загубил.

        Загубиш ли смелост - всичко си загубил..."






Legacy hit count
835
Legacy blog alias
21996
Legacy friendly alias
За-смисъла-на-живота-монолог-на-един-ангел

Comments1

amirlin
amirlin преди 17 години и 8 месеца
"........Имаме нужда да бъдем приемани и обичани от другите, но не можем да приемем и обичаме себе си. Колкото по-голяма е любовта ни към самите нас, толкова по-малко ще се самоизмъчваме. Самоизмъчването идва от самоотхвърлянето, а самоотхвърлянето — от представата ни за съвършенството и непостижимостта на този идеал. Представата ни за съвършенство е причина и да се самоотхвърляме и да не приемаме и себе си, и другите такива, каквито са."

Дон Мигел Руис

http://www.chitanka.info/lib/text/2784/2#textstart

Дон Мигел ми помогна да видя света с други очи.Всъщност не бяха други,бяха моите.Давам ти очилата си за временно ползване,скоро няма да ти трябват :)

By vesselastoimenova , 7 March 2008
  За първи път днес се съобщава новата версия за умишлен палеж на трагичния влак София - Кардам! http://bulgaria.actualno.com/news_152017.html
   И така кой и защо досега протакаше, кой и защо печелеше време?
   Жалко за невинните хора! Светла им памет!
И все пак  ЗАЩО? Някой може ли смислено да отговори?
 
А да не би пък да искат да скрият собственото си безхаберие  и безотговорност зад международния тероризъм! Е, това би било върхът!
Legacy hit count
341
Legacy blog alias
17823
Legacy friendly alias
За-първи-път----

Comments

By gigeneca , 14 March 2007

Днес слушах новините, но не много подробно. Изказвам съжаление на семейството на детето, което нелепо си е заминало от този свят, като е паднало между стълбището в училище! Това е огромна трагедия, трагедия за всички - семейството на първо място, приятели, познати и за непознати, съпричастни със смъртта на едно българче. Имам обаче едно опасение, че мъката породена от тази трагедия ще се стовари върху една учителка от това училище, която сякаш е като отхвърлена и дамгосана вече. Мисля си, че сега му е времето да прочетем колко много тя е виновна, за това че децата нямат елементарна култура на поведение не само в училище, ами и извън него. Представям си родителите в тяхното отчаяние, как стоварват цялата си мъка и обвинения (самообвинения) върху нея. Как тя е виновна за пропуснатите моменти на семейните разговори, на липсата на семейно щастие или липсата на пари или нещо такова. Виждам безбройни проверки на инспектората на Министъра, на Кмета и Парламента и как според всички учителката е виновна. Това много ми прилича на армията - там ако няма виновен се назначава такъв. Не искам да съм разбран погрешно, винаги има три гледни точки - моя, твоя и истинската. Няма как да стигнем до истинската, защото в БГ нещата се правят така - законно, незаконно и както го правят "управляващите" (истинският вариант е "и както го правят военните").

Legacy hit count
1469
Legacy blog alias
11796
Legacy friendly alias
За-образованието-и-отговорността
Размисли
Нещата от живота
Семейство
Новини
Училище

Comments16

Tanichka
Tanichka преди 19 години и 1 месец
Много тъжно е да загине дете.... Обаче, както прочетох, това дете (макар и 4-класник, вече на 12 години, явно от повтаряния) не е малко дете. Синът ни е на 12 навършени, ясно ми е че си е голям човек това...

Та, защо това 12-годишно момче от ромски произход не върви по стълбите, а се спуска по перилата между втория и третия етаж? Естествено, че кракът може да му се оплете в перилата. Това е рискът на каскадата, която изпълнява. Защо да е виновна учителката му? Тя да не би да трябва да огрее всяка глупава постъпка?

Било е междучасие, разбира се има дежурни учители на етажа и те милиони пъти са казали "кое трябва и кое не трябва" да се прави. Къде тук е отговорността на семейството? То не трябва ли да е основният възпитател и поведенчески модел за децата си? Докога все някой друг ще ни е  виновен - учители, приятели, "обществото"...?

На мен вече ми се повдига от това тотално родителско безхаберие.

Схемата все е следната: "Някой ми прави бебе, аз го издържам до 1 годишна възраст, после го хвърлям на ясла, след това на детска градина, после в училище. Междувременно се муся колко ми е недостатъчно финансирането от държавата под формата на детски надбавки, колко са скъпи тия детски градини, дето трябва да ми изхранват детето с по 3 яденета на ден.

А и училището трябва да го храни с безплатна закуска, но ако може - здравословна, но и нахранваща. Ама и някак учебниците да станат безплатни, а учителите да вземат да живеят с учениците на пансион, че нанагорно ми идва с тия кафенета и цигари и т'ва дете да отглеждам, мамка му..."

За това става дума. Всяка първа родна курва (без никакви звездички го пиша!!!) е майка. Ражда, после го хвърля на майка си за птглеждане и почва да гладува като гламава, за да става пак за онождане/заплащане/подаръци, а редом с това и детето й трябва да гладува, защото ако не  е супер-кльощаво и е момиченце, кой ще го оножда после и него? И то пари трябва да печели само....

Лека му пръст на загиналото дете.

Виновно ни е възпитанието и липсата на контрол. И липсата на здрава законова база. Сега ако накажеха родителите за лошото възпитание на детето им и за неспазване на училищния правилник със някакво сериозно наказание и т.н., както и за причинения стрес от случилото се върху съучениците му, повече родители може би щяха да се стреснат и позамислят, и да се поогледат какви ги вършат децата им вкъщи и извън дома.

Но докато няма здрави училищни разпоредби, които да казват какво, кога и как може и не може да се прави, и родителите да се подписват в началото на всяка учебна година, че са прочели правилника на училището и са наясно (ако не могат да четат да има графа, че комшийката/братчедката им го е прочела, а те са слушали, и после да слагат подпис/драскулка/отпечатъка си...) - дотогава все някой, различен от виновния, ще е виновен.

pipilota
pipilota преди 19 години и 1 месец
Само родителите, родителите, родителите и само родителите  сме виновни и отговорни за поведението на децата ни. Домашното възпитание личи от 100км.
Какво може да направи един учител за 25 деца, които в междучасието са неконтролируеми, всяко търчи където миу скимне. Може ли един учител да е на 25 места едновременно, в 25 глави едновременно.
казано е милион пъти и в началото на годината сме се подписали, на правилника на училището.
Но ежедневно ние трябва да повтаряме на децата си как да се държат, от какво да се пазят , къде да не се месят , кое е добро и кое не за тях.
Заставам изцяло на страната на учителите (за което вече в градинките, където пия кафе ме отбягват, защото не съм на страната на родителите.Дори ме питат  -абе ти заставаш срещу детето си-не не заставам срещу детето си-не може за тройка, да тичам да се разправям, не може за побутнала го госпожата , скарала му се , направил конфликт с друго дете-и аз веднага да тичам да се разправям-за какво по дяволите)
Крайно време е да влязв твърда дисциплина в училище, да има респект и уважение към учителя,(не само децата , и ние родителите и цялото общество).Не може една  улична чистачка да коментира учителката на детето си на всеослушание по най-долен начин, не може адвокатското, лекарското, бизнесменското дете да всява респект и ужас у всички останали деца, и учителката да е принудена да го ухажва (само защото родителите имат влияние сред общественото мнение и ще я понесат, че е .........,)и да има специално отношение към него.
Пиша всичко това , защото съм свидетел на подобни неща в класа на детето ми и защото смятам, че наша, наша и само наша е отговорността за това, какво детет глледаме и как го възпитаваме.
И ако го учим да се бие, да е грубо, нахално с презумцията, че така ще оцелее и , че живота е такъв-не виждам каква вина има тук учителката за това , че детето ни може да пострада в една битка с "приятелчета"или спускайки се с без парашут от 2 етаж на училището.
pipilota
pipilota преди 19 години и 1 месец
пак съм аз , за да донапиша, защо съм провокирана да пиша в този дух
Та както ви казах в парка, в който пием кафе с по-малките си деца се чуват следните изречения по адрес на учители.
" Тая ли ще му пише 3 "- е сега ще ида аз да и кажа, че у дома решава задачи без никаква грешка, тя го стресира и той заова бърка'

или
" И ще го наказва да пише 20 пъти аз няма да се бия"-е от къде на къде -ми аз съм му казала да се бие-тя къде е била та не е видяла, че децата се боричкат.
и едно съвсем пресно от вчера
"ма какво ме вика час почас в училище -да ми каже, че не знаела това или онова -айде за какво и плащат да я е научила-сега като и намалят заплатат да не съм и аз виновна , че не е научила децата"
и неща от този сорт.

Нещо все по-обезверена се чувствам, че нещата излизат от контрол и няма да има спасение за българското училище , учител и образование въобще.

А реформи иначе се правят -тестове, матури, национални проверки-и какво констатират те?
Констатират ли, че децата ги изпускаме, че родителите не хаят за тях или констатират само, че учителите са виновни за всичко- даже за глобалното затопляне-
ДАЙТЕ ДА ГИ РАЗСТРЕЛЯМЕ ВСИЧКИ ДО ЕДИН И ДА ЗАПОЧНЕМ НА ЧИСТО!!!
Shogun
Shogun преди 19 години и 1 месец
Не знам защо трябва да има виновен за един нещастен случай.
queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 1 месец
Темата е много, много сериозна и трябва да се коментира, защото ние, учителите сме виновни във всеки подобен случай, понеже в длъжностната ни характеристика пише, че отговаряме за живота и здравето на децата. Никой не го интересува дали това на практика е реално изпълнимо...

Сега нямам време да се разпростирам надълго по темата, защото имам други ангажименти, но като се върна от работа довечера, ще коментирам.

Гигенец, някой беше махнал постинга ти от главната страница, за което ти поднасям извиненията си!
Gennnnn
Gennnnn преди 19 години и 1 месец
Кой е виновен след трагедията с това дете има ли значение.
С мен какво се случи.
Моето дете е в първи клас и ходи на училище с рейс до съседното село.Когато след петнадесети септември , миналата година,започнах да правя забележки, че шофьора на автобуса не идва навреме ,че не оставя децата на опреленото място, че няма учител, който да ги предружава както е по правилник, никой не ми обърна внимание.Обаждах се в отдел просвета всеки ден, цяла седмица.Глас в пустиня.Само взеха учителките да ги придружават  след училище ,защото автобуса ги откарва до тях след работа.И накрая нещата се оправиха обаче как - като катастрофира и уби един човек.Децата слизат от рейса и след около минута безотговорния шофьор, който кара 4 учителки прави неправилно изпреварване, насреща идва лека кола блъска колата човека от лекия автомобил умира на място, а рейса пада в едно дере от моста, защото катастрофата става на мост .След това учителките, които по чудо се спасиха един месец не ходиха на училище, защото бяха в болница.И веднага общината укри катастрофата.Никъде не се каза по медиите , че това е училищен автобус.Ами ако децата не бяха слезнали.Представя те ли си когато ми казаха по телефона ,че училищен автобус е катастрофирал какво стана с мен.Побърках се докато разбера ,че на детето ми няма нищо.
nad_and
nad_and преди 19 години и 1 месец

Естествено, никой нормален човек не би си помислил, че е възможно винаги и при всякакви обстоятелства учителят да опази здрвето и живота на учениците си. Децата са си деца - тичат, скачат, бутат се, посбиват се. Не можеш да им забраниш всичко интересно и забавно за тях, защото евентуално може да се наранят. Не можеш да ги опазиш от всички надвисващи опасности..., но можеш да ги научиш на някои елементарни правила. Да им разясниш, че има ред и правила, които трябва да бъдат спазвани и ЗАЩО трябва да бъдат спазвани. Аз винаги така правя с моите ученици. Стремя се да давам пример и да обяснявам "ЗАЩО". Така можем да ги направим поне малко по-съзнателни и отговорничовеци. А че не можеш да предвидиш и предотвратиш всички лоши неща, които предстои да се случат на теб, учениците ти, семейството ти... - не можеш!

Съгласна съм с
Tanichka, че трябват здрави закони, разпредби, правилници... Всеки да си знае конкретните задължения и чак след това - правата. Днес всеки си знае правата и ако е нужно и в Страсбург ще отиде да ги отстоява.А задълженията, отговорностите?

Виновно е обществото. Виновна съм аз, ти, той, родителите, министерството... Можем да си прехвърляме вината колкото си искаме, но от това нищо градивно няма да излезе. Аз на Министерството не мога да разчитам. Дайте да си поемем отговорностите (въпреки ниските заплати, въпреки низките страсти, въпреки всичко). Докато се обвиняваме кой е по-виновен, страдат децата. Нужно всеки учител работи с пълното съзнание, че в голяма степен ЛИЧНО от него зависи какви ще израстнат
учениците му и по кой път ще тръгнат. Казах "в голяма степен". Основната отговорността за възпитанието на децата е върху плещите на РОДИТЕЛИТЕ им.

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 1 месец
Училището е училище, там се учииииииии. Възпитанието е възпитание и е различно понятие от ученето. Възпитанието е дело на родителите и семйството nad_and, защо вменяваш възпитанието на учителите. Заради това че такива като теб прокламират че възпитанието е дело на учителите, за това сте на това дередже. За това и родителите прехвърлят отговорността на Вас учителите - така е по-лесно. Иначе УЧИЛИЩЕТО щеше да се казва ВЪЗПИТАЛИЩЕ. Абсолютно не съм съгласен с теб и аз като родител си поемам отговорността за възпитанието на децата си, а от учителите искам да учат децата ми на четмо и писмо. Останалото е ясно, че ще свърши живота.
ananan
ananan преди 19 години и 1 месец
Прощавай, атина, ама никога не можеш да изолираш стерилно училището във вид на чисто преподаване на знания на децата, едва ли не с фуния наливане, това е абсурдно. Става дума за формиращи се личности, а през училищните им години всичко, което ги заобикаля - възпитава и формира.

Дума да не кажеш за възпитание в клас - самият ти вид, езикът ти, поведението ти се отразяват на децата, нещо повече - те ги попиват!  И колкото по-ярка фигура е учителят като личност - толкова по-силно влияе, съответно формира, развива и възпитава децата с личността си - и това важи с пълна сила за всички деца от 7 до 19 годишни. Та те прекарват с началния си учител например повече време през седмицата отколкото с родителите си - това е сигурно, поне за повечето БГ деца! В кое семейство успяват да бъдат по 4-5 часа дневно с децата си - пълноценно, очи-в-очи, в активни занимания!...

Училището винаги ще възпитава - просто защото такава е възрастта на децата - на формиращи личността си. Понякога като отивам към училище, имам чувството, че мъкна оловен кръст на гърба си - знам, че това, което говоря на моите 17-годишни - след 10 години ще го срещна в живота си по някакъв начин - ами това са утрешните работници... Още повече днес, когато някои родители са толкова объркани, че не знаят със своя живот какво да правят, камо ли децата си да съветват... А децата понякога имат страшна житейска нужда от съвети, както и от модели за подражание!

Сложно е. Но най-важното е - позицията па Учителя. Той трябва да си върне полагаемия му се духовния блясък, който винаги са му придавали българските хора.  И ако днес го е позагубил, струва ми се, си е негова вината  за това...

Само в наши ръце е отношението на хората към нас - учителите.



nad_and
nad_and преди 19 години и 1 месец
атина, твърдиш, че училището не възпитава?!?

ananan, го е обяснила перфектно (благодаря!). Няма да повтарям думите й.

Искам само да добавя, че никъде в поста си не съм писала че основата роля на учителите е ДА ВЪЗПИТАВАТ.

И още нещо - ти може би поемаш отговорността да бъдеш родител и да възпитаваш детето си, но много други не го правят. Това е факт. И след като децата прекарват голяма част от деня си в училище, учителите са тези, които могат да дадат добър пример на децата. Животът може и да възпитава, но как едно дете (още неизградена личност) да отличава добрия пример? Особено в днешното общество.
mircheva67
mircheva67 преди 19 години и 1 месец
Колеги, виновни сме! Виновни сме за всичко, което се случва и не се случва в българското училище! Чудя се как още не са ни накарали в началото на всяка учебна година да подписваме декларация за виновност!.........................................................

А сега малко по-оптимистично- вестник АЗ-БУКИ бр.10, автор Бинка Пеева
                      Самопризнания,
                      направени на свобода
Признавам се:
........................
Виновна-
в непресъхваща обич.
Виновна-                                                                                            в ненужна вярност.
Виновна-
във всеотдайност.
Виновна-
в сляпо доверие.
Виновна-
в безсмислени усилия.
Виновна -
в безсилие.
Виновна-
 в отчаяние.
Виновна-
в това самопризнание.
Виновна-
в продължавани престъпления.
И рецидив.
..............................
....Има ли друго, за което?...
(Ако се сетиш, кажи.
Само да не лъжем детето)

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 1 месец
Обучението не е възможно да се осъществява без възпитателната страна. Лично аз се улавям, че огромна част от времето ми посвещавам, за да разговарям на възпиттелни теми с моите ученици. В края на краищата училището е място, където те имат друга социална роля – активно общуват в различни групи, сформирани на формален (като ученически клас) и неформален (по симпатии) принцип. Налага се децата да бъдат насочвани и подпомагани в това отношение. Това е и основната причина някои родители да не знаят как детето им се проявява в училище, защото то встъпва в друг тип взаимоотношения, които имат съвсем различна йерархия като естество и значимост от тази в семейството.

По въпроса за вината. Докато в длъжностната характеристика на учителите фигурира, че те отговарят за здравето и живота на учениците, без да се уточняват границите на тази отговорност, аз смятам, че каквото и да се случи, ние сме уязвими. В случая детето е паднало в училище и аз съм убедена, че учителката ще бъде посочена като главния виновник за трагедията.
fechana
fechana преди 19 години и 1 месец
Не мисля че децата имат нужда от подобно натоварване. Не са ли достатъчни изходните нива?Като добавим и тестовите които прави нашата инспекторка от Силистренска област за началния курс. Незнам децата ни вишисти ли ще станат след читвърти клас?
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 1 месец
.Аз съм родител на ученик от 4. клас и учител на ученици от 4. клас. И на мен не ми е ясно КОЙ ще извърши външното оценяване. Уж щяха да бъдат учители от други училища, а сега се оказа , че ще са НЕПРЕПОДАВАЩИ??? учители. Тези матури съвсем не са показател за работата на учителя.Аз работя предимно с роми, чиито родители са неграмотни.Какви резултати можем да очакваме от такива ученици? По тях съдим за качеството на моята работа?
gigeneca
gigeneca преди 19 години и 1 месец
Май приеха оставката на директора на училището. Проверката на инспектората и техният шеф казали, че тя била точно навременна, поради многото нарушения в училището.
 
ПИТАМ АЗ - Къде е оставката на шефа на шиб.... инспекторат, как до този момент той не е установил тези нарушения, ами трябваше да загине дете?!

ЗАПОВЯДВАМ АЗ - В името на народа уволнявам дисциплинарно целия състав на инспектората, защото нямат нищо общо с инспекторството и на тяхно място назначавам редови полицаи и следователи.