Да ,Професоре,вярно е.
Джакомети. Имал съм щастието да държа в ръцете негова скулптура.Това артистите са готини хора .Неразбрани приживе ,после им се възхищаваме като умрат.Но има и нещо друго.Трябва да има около тях жена, която да ги обича.Без това не може.Те не си го признават обаче.

Да се обадя и аз като черна станция по повод на казаното от Ген за необходимостта от жена вдъхновителка. Това според мен се отнася само за истинските мъже, посветили себе си на изкуството, които обаче са рядкост в днешно време.

Идеята не е лоша, Сестричке! Може би трябва да се постне предложение в общност Любов ...?

Днес от 20:30 ще се види резултата от този конкурс в Дом на киното. Ако случайно всички кръчми са заети (което ще си е точно тъй) - може да се купи бира и да се отиде там.

Много хубава тая картина, ей. Какви неща могат да се импровизират само по нея - за влака, за сезоните, за пътя...

Ааа, Дона, не така! :)
Аз досега не бях погледнал този детайл като релси :)
Ами айде де! Мен ме сърбят ръцете, ама ще изчакам малко, че имам и да уча и сега сядам за трети етап днес. :)

ъъъъ... Веско, на теб ли да ти пращам "вдъхновенията" (на мейла де) или направо да ги пущам? Че тая вечер намерих няколко великолепия...

Ами, или ги прати, или ги пущай (даже по-добре), ама нека изчакаме малко да видим какво ще се получи по тази картина, че като станат много наведнъж и ще е обърквация. :)

Естествено, че ще изчакам! ;)

Ами според мен са релси.
Включвам се с едно стихотворение, не съм го писала сега, но ми хармонира на идеята за пътя.

***
Бях забравила, колко е синьо небето,
как те мами просторът да тръгнеш на път.
Без да спираш. Да стигнеш дотам, докъдето
се прегръщат и сливат в едно дух и плът.

Бях забравила... Ала твоят подарък
ми помогна отново да полетя.
Бях забравила... Но най-неочаквано
аз получих крилете на любовта.

Ей, колко изненадващо!! Сега го виждам това :))
Тази картина ми е измежду най-новите и се чудих дали някой ще я хареса въобще, щото бях в странно настроение, като я рисувах, но изглежда няма значение
Ама няма стихотворения, хихихи :)

Пардон, извини ме Пестицидче, искам да кажа:
Ама няма много стихотворения, хихихи :)

И това наистина са релси :)

Веско, видя ли, че това са релси?!
Алис, то не е до картината, тя е толкова хубава, че какво да напишеш. То и мойто стихотворение е старо, пуснах го заради пътя, а иначе си е лирика отвсякъде.
А и по предишната ти картина не можах нищо да напиша. И вярвай ми, не защото на картината нещо не й е наред. Напротив!
:)) <3

Няма вече лилави дървета,

сухи клони, шубраци и съчки.

Пламват хвощове, лумват полета,

посред зима – сурово намръщена.

                                    

Мокри релсите дъжд тюркоазен,

вплита тръни в бодливи прегръдки.

Гали скрежни гнезда и циклами,

блъсва капките в глинени пръски...

А това (ако може да се нарече стихче) си го намерих също днес на компютъра и си спомних, че го писах по тази картина, като я видях тук; а и картината е нарисувана с тези мисли в главата всъщност.

Спотайва се и дебне,
зад огньовете на дърветата
пълзи отчаянието.
Аз гледах на листата
танца бесен
И посажденото небе.
И не разтоварих багажа
като се върнах.
А чак след три дена.