Преди няколко седмици много се бях впечатлил от музиката на Plastic Bo, които щяха да имат концерт в един клуб в Пловдив. Няколко дни след това един мъж в рейса, който се беше заприказвал с една жена, ми заприлича на един от пичовете на снимката на групата в My Space... Нищо чудно - те са от Асеновград.

Бях на концерта и разбрах, че или наистина съм видял един от групата, или е бил някой негов двойник... Още по-странно беше, че пичът на концерта беше раздвоен. :-о Барабанистът и басистът бяха близнаци с почти еднакви татуировки...






Не щеш ли, в клуба, около мен се забавляваше с гаджето си двойничка на попораснала версия на едно момиченце, което ми беше "хакнала" крехкото момчешко мозъче преди стотина години.

С оригиналът пък се бяхме разминали на улицата преди много години точно в деня, в който се бяхме открили, след като хакнатият ми мозък беше се бъгнал и беше решил да разбере какво става с нея.

След това, ако случайно не бях ходил до една автогара точно, когато тръгваше един автобус за морето, който тя изпращаше, можеше никога да не разбера, че на следващия ден е щяла да замине отвъд океана, където е сега.

...

Малко преди Нова година случайно срещнах Антоний - един приятел от ФМИ - на Главната. На другия ден пак случайно се оказахме по едно и също време пак там, даже се почерпихме.

През изминалият триместър във ФМИ Антоний беше асистент в на един друг приятел. И тримата сме фотолюбители, Фейз е най-отдаден. Докато Фейз търсел информация за един DSLR, попаднал на блога на Антоний, в който той се чуди на кой модел да се спре. Фейз вече си беше харесал единият от тях, и веднъж ми беше подхвърлил да кажа на Антоний някой път ако иска да го пробва.

Не щеш ли, няколко дни по-късно реших да отида с брат ми до Главната, ей така да се разходя. Той имаше среща с негови хора, аз нямах ясна цел. Не щеш ли, оказа се, че по същото време и Антоний чакаше под Часовника на Централна поща, а след малко се появи и един друг наш човек от последните няколко случайни срещи. Почувствахме се направо "като семейство",. а не стояхме по цял ден на Главната.

Малко лаф, естествено, разделяме се и тръгнах надолу по Главната да гледам магазини за нещо си, забравих какво.. И хоп... Фейзи се задава към Часовника. Какво става? Ето го Антоний - говорете за огледално-рефлексни апарати! Поговориха си...

После дойде януари, командироваха ме в София, и поживях и в Студентски град. В един от първите дни се засякохме с един приятел, който учи в София. Малко по-късно дойде рожденият му ден. Преди да успея да му се обадя вечерта - опала... Засякохме се малко след Фантастико. ЧРД! За жалост не можах да се приъсединя към купона и да се видя със Силвито, към която се бяха запътили. Само че след малко на спирката се появи и Силвото с него...

По време на пребиваването ми в София Бглог чества третата си годишнина. Този път и аз бях там,  позапознахме се с някои споделчовци - SunSearcher, Deneb50, Пестицид и др... и не щеш ли, по едно време виждам Биб...

"Тош?!" "Биб?!" Олеле... Какво правим тук двамата едновременно, без да сме се уговаряли?

Биб е една от броящите се на пръсти жонгльорки в България, съоснователка на въображаемата Федерация. Естествено, присъединих се към масата й, където беше и Вики. Запознах се и с другите девойки от компанията, и от дума на дума и шега на шега, стигнахме до това какво толкова мъкна в Раницата на Дядо Мраз...

Тогава мъкнех много неща постоянно с мен... Фотоапарат,  книги, разпечатки, скицник. Една от книгите беше "Диагностика на готовността на децата за училище", вероятно добре позната на учителките в детски градини. Една от новите ми приятелки позна книгата - имали я у тях, и тя самата била правила тези тестове, заради майка си - може да се досетите какво работи.

След като девойките си тръгнаха, се върнах към компанията на споделчовците. Там видях една госпожа, която много приличаше на Таничка, и имаше същите рамки на очилата както Таничка, която я бях виждал през лятото. На всичкото отгоре се представи като Таня?! Само никът й бил Тутифрути...

Към края на Софийската ми авантюра пак се бяхме видели с Биб и с компанията, но този път в нея беше един друг много интересен младеж. Италия, италиански, английски, психология, философия, език на тялото, китара, рисуване... Впечатляващ младеж, за какво ли не си говорихме. На следващия ден вечерта пътувах с 94 към Шипка 6, но бях слязъл на Попа в едно адско задръстване. Вървя си аз по Левски и гледам един младеж, който невероятно прилича на Джони, да разговаря с друг младеж... Какво прилича, Джони си беше, сигурен съм, но изглеждаше много увлечен в разговора и не виждаше нищо наокол.., Аз също бях притеснен и бързах, и само се разминахме...

През март с един приятел имахме Рождено-Имен ден. Той - рожден, аз - имен. Събрахме се по студентски стари другари, приказвахме приятно до посред нощите, и дори изиграхме един шах с малкото Миме, което май не бях виждал от 2006-та. На другия ден излизам да се видя с Дидо, с малко закъснение, и познайте кого виждам под Часовника на Централна поща. Малкото Миме...

Пак през март, шефът се качи на Палубата на фирмата заедно с новата ни симпатична офис мениджърка. Гледам я и се чудя откъде ми е позната, или просто ми изглежда позната, защото е симпатична?... Брат ми имаше някаква колежка или съученичка със същото име?  Хммм... Питах го, той ме уверява, че не съм я бил познавал...

Но не щеш ли, заговорихме се с нея, и разкрихме и тази мистерия...

Ето кое е била симпатичното момиче, което помагаше на наш Веско при представянето на стихосбирката му преди половин година! Тогава си бях помислил, че тя е някоя дейна блогърка от общност Поезия, но не... По други причини била свързана с Бглог...

И не е само това... Тя си има близначка... :-о

Премиерата:  http://bglog.net/Poetry/14517  беше готина. :)


Ето как Николай Гюлев започна представянето:

http://video.google.com/videoplay?docid=-4803649837530817085&hl=en

Точно в момента, в който си помисли за нея, едно момиченце откъсна твърдата част от крилото на калинка.
На три хиляди километра на север, две коли катастрофираха, а в месарницата отсреща червендалест латионоамериканец прихвана някакъв вирус от заразеното месо, което му бяха доставили.
В тоалетната на новооткрития ресторант на Нойдорферщрасе, сервитьорката, която работеше от няколко дни там, се сношаваше с един от клиентите, и пантите на вратата скърцаха ужасно.
Общо взето, денят си започна съвсем нормално.
Изми си очите и се погледна в огледалото. Скулите му бяха подпухнали и забеляза няколко спукани капиляра в окото си. Беше му все тая.
На слизане в мазето за пореден път го лъхна миризмата на влага. Изкара набързо колелото и го затътри по стълбите. Беше кално и гумите му бяха меки. Не помнеше кога го бе карал за последно. Доста неща не си спомняше, ако трябваше да бъде честен. Особено пред себе си.
Врътна педалите, които изскърцаха, тъй като отдавна не бяха смазвани и се отправи към близкия парк.
Нямаше начин да му излезе от съзнанието.
Една птичка се изцвъка върху звънеца на колелото, а в този момент, дете от близката площадка се втурна да гони топката си, която се бе озовала на велосипедната алея.
Когато натисна звънеца, който беше на пружинъчен механизъм, птичата фъшкия го опръска в окото и за миг загуби контрол върху управлението на велосипеда.
Възрастната дама от близката сладкарница току си бе закупила сладолед с две топки „страчиатела” и шоколадова фуния и излизаше да подиша малко свеж въздух, когато колелото се блъсна в нея и й я бутна на земята.
Сладоледът се размаза върху стъклото и на другия ден, момчето, което отговаряше за въпросната улица, щеше да го изчегъртва старателно, докато не възвърне предишния си блясък.
В момента, в който се осъзна и позазмаза птичето ако по миглите си, така че все пак да може да види какво се бе случило, бабата го удари с дамската си чанта по главата и си тръгна накуцвайки.
По-глупаво не можеше и да бъде. Опита се да се надигне, но го заболя коляното и се наложи да се подпре на близкото кошче за боклук, върху което някой се бе изплюл. Избърса се в крачолите на панталона си.
Беше на две пресечки от мястото, където работеше. Чудеше се дали все пак да не намине да я види.
Точно до сладкарницата имаше магазин за цветя, до който едва се дотътри.
Продавачката, която бе деветнадесет годишна, и чиято ризка беше напът всеки момент да се пръсне по шевовете, под напора на стегнатата й гръд, изпилваше внимателно маникюра си и издухваше миниатюрните парченца нокът с неподправен финес.
Попита я дали има левкопласт, и след като узна, че няма, се задоволи с това да закърпи драскотините си с цветното тиксо, което тя услужливо му подаде.
После я помоли да му направи букет от маргаритки, който подари на първата срещната жена на улицата. Или травестит. Не беше сигурен.
Все пак се реши да намине да я види.
Влезе в завдението и си поръча мътна халба бира.
Докато чакаше да го обслужат и шареше с очи, се почувства гузен, че е отишъл. Запали си цигара и тръсна в пепелника.
Не знаеше дали иска да я вижда. Нито какво щеше да й каже.
Пулсът му внезапно се ускори и скърцането на близката врата му се стори повече от натрапчиво.
Все пак не му се щеше да спира, защото не беше сигурен, дали туптенето в гръдната област нямаше също да спре с него и да вземе да си отиде от тоя свят по един наистина нелеп начин.