BgLOG.net
By goldie , 9 June 2009
 

Наскоро прочетох тази мисъл: „Приемаме стреса за нормално явление.” И реших да се позамисля.

То в същност как да го приемаме, като стреса си ежедневие? А извън него човек някак не се чувства жив. Вече ми се струва, че ние хората много странно сме скроени, някак лошите неща като ги чакаме сме все на щрек, а добрите се случват и по-трудно им се радваме само, защото никога не ги очакваме.

Мисля си, например, когато някой познат отива някъде и закъснява, всичките му близки започват да мислят най-лошите неща, които могат да му се случат и никога не се досещат да си кажат, че човека е някъде с компания и му е хубаво и леко на душата. Ето в такива моменти си казвам:” Дано никога не ми се случва онова, което ми мислят най-близките!”

Защо сме толкова негативни в мисленето си? Нали точно най-близките си хора трябва да посрещаме и изпращаме най-сърдечно, тогава защо ни е необходимо с лоши мисли да спохождаме пътя им? Ето такива мисли ми човъркат мозъка и не мога да си отговоря на нито един въпрос или ако намеря отговор, някак си се чудя защо не го прилагаме? Имам усещането, че тук става въпрос за някакви стереотипи на поведение, от които няма отърваване.


Legacy hit count
280
Legacy blog alias
29987
Legacy friendly alias
Пленница-съм-на-моя-ум

Comments3

Shogun
Shogun преди 16 години и 11 месеца
Интересна тема.

Аз между другото съм чувала още от баба ми тази пословица: "Дано не ти се случва това, дето ти го мисли майка ти, а това, дето ти го мисли жена ти." И със следното разяснение: че майка ти все си вика "Ох, да не го е претрепал някой мойто дете!" А жена ти: "Тоя моя пак е в някоя кръчма с приятели, или с чужда жена!"

Та след като това си е било валидно още еди-кога-си, значи майките (близките) традиционно си се тревожат. Само че те и съпругите се тревожат, аз например си се тревожа също. Без връзка с тоя стрес, на който сме подложени в момента, понеже те на времето си целият стрес им е бил да станат рано за да ожънат, по обед да си полегнат на сянка под крушата, и да издоят кравата вечерта.

На какво ли се дължи това, че така лесно се плашим.... Ами един философ ми каза веднъж, че най-лошото нещо на този свят е неизвестността - няма юнак пред лицето й. Та затова, заради неизвестността, и защото животът е толкова крехък - затова се тревожим.
kelvinator
kelvinator преди 16 години и 11 месеца
Бих казал, че сме пленници на убежденията си. Те като своеобразни филтри допускат до ума ни само информацията, която им съответства. И тогава емоционалният заряд на мислите започва да работи само съобразно убежденията. Те за радост подлежат на промяна.
goldie
goldie преди 16 години и 10 месеца
Така е. Добре, че можем да редактираме мисленето си във времето, но все пак ми се иска да мислим като жената, а не като майката
By ElaGeorgieva1 , 20 February 2009

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???


И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).


Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).


Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).


Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители


1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи



Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 


Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...

 

 

Legacy hit count
756
Legacy blog alias
26829
Legacy friendly alias
Аз-съм-спокойна--спокойна--спокойна--спокойнааааааа---

Comments5

shellysun
shellysun преди 17 години и 2 месеца
Ела, благодаря. Проблемът със стреса е част от това, че сме станали като прасета - нямаме никакъв режим, никакъв ритъм, не знаем нито кога да се храним, нито кога да работим, нито кога да почиваме. Всичко се прави на бегом, местата на моментите се разменят, всичко е спешно и е от днес за вчера. Ако човек успее да сложи ритъм в собствения си живот и да не работи, когато трябва да почива, да не яде, когато трябва да спи и да не се мотае, коагто трябва да работи, нещата ще са много по-лесни и на стреса ще са сложени юзди. А и ако успее да пренареди ценностите си, ако успее да не купува неща, които не са му нужни, да не се заробва със заеми, които му носят само нова вещ, на която да слугува, ако не забравя да раздава любов наоколо, въпреки всичко...Просто се движим в живота като мухи без глави и това ни докарва до истерия.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца
Верно е, Шели. Предполагам този истеричен хаотичен живот ни е наказанието за това, че сме се отдалечили от естественото, от Природата, от вярата в Бог или Висшата сила, чието проявление сме. Като семенце от глухарче - абсолютно безпомощно пред силите на вятъра и хаоса, които го подмятат кой знае накъде. А въщност всичко, което му е нужно, то вече си го носи в себе си.
Текстът ми беше провокиран от лекцията на един психолог, който говори в училището на децата ми пред родителите, които сега страдат от последиците на кризата.
Много неща научих, но най-силно впечатление ми направи разказът за един човек, който е бил негов пациент преди години. Да го наречем господин Смит.
Та психологът се е запознал с г-н Смит в един от щатските затвори, където е станал негов лекуващ психиатър.
Г-н Смит е имал всичко: красива съпруга, две деца, добра работа и голяма къща. Мъчел го е само един проблем - на всеки 2-3 месеца е изпитвал нуждата да иде до Лас Вегас и да играе хазарт няколко дни, докато не загуби или не умножи  всичките пари, с които е отишъл (400-500 хиляди долара).
С времето почнал да не си плаща данъците, за да скрие загубите в счетоводните книги на бизнеса си.
Въпрос на време е било да го надушат данъчните и да го вкарат в затвора за 4 години.
Естествено, той загубил всичко - жената, децата, къщата, работата си. Чак тогава признал пред себе си, че има проблем, и се съгласил да започне терапия.
Мислел, че има зависимост към хазарта. И аз така си помислих, докато слушах.
Оказа се обаче, че г-н Смит още като дете е страдал от ниско самочувствие и липса на внимание. Никой никога не го е похвалил, не е забелязал успехите му, не е  показал гордост от постиженията му.
Един ден той отишъл с приятел в Лас Вегас да поиграят малко. Бил богат и това си личало.
Всички служители там се отнасяли през цялото време с него като че ли бил цар. Бил в центъра на вниманието им и се почувствал за пръв път в живота си оценен.
Оттогава изпитвал това необяснимо за него желание да ходи редовно там.
Когато разбрал истинската причина, която го движела и тласкала към Лас Вегас, загубил всякакво желание да играе хазарт. За съжаление, вече било доста късно.
danuTzankova
danuTzankova преди 17 години и 2 месеца
И да и не за стреса. 
Почти съм убедена, че хората сами си причиняват този стрес. И се вживяват в него. Вярват му. Подчиняват му се.
Много хора веднага ще скочат срещу мен. Всички около нас са виновни, но ние не, така ли? Ние сами се съгласяваме на това, колкото и изтъркано да е. Съгласяваме се да наведем глава пред шефа, съгласяваме се да платим подкуп, за да вземем книжка и още много други такива примера мога да дам. "Ми кво да направя" (Подивявам когато чуя това - винаги има още един вариант, ВИНАГИ)
Аз не съм идеална, но не страдам от стрес. Работя това което обичам, защото иначе не мога. Напускам работа, когато тя вече не ми е любима. И знам, че нещата стават когато се правят със сърце. 
А стресът не е оправдание за нищо.
Липсата на идеи е по-стряскаща и силата да ги реализираме след това. Да повярваме в тях.
Някъде съм го прочела, но е станало моя идея, че човек гради с мислите си невероятни неща, но той има  и силата  да ги материализира  след това в живота. 
Дори когато стоя в задръстване, аз си почивам - толкова свободно време за мисъл е все пак това.
Радвам се, че в този форум има хора, които обичат професията си. Поздравявам ви за това. Това ми дава надежда, че не всичко е пари.

Чела съм за едно изледване в Щатите, в университет питат хората защо  избират  точно тази професията. Примерно 98% стават програмисти, защото от това се печелят много пари и 2 % защото им харесва това. Кои мислите станали богати след 5 години? Тези които обичат работата си, онези 2 %.
Светът не е това което се опитват да ни представят, нали?

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

Много се радвам, че  един от моите читатели е намерил начин да овладява стреса в живота си :).


Не споря, че нашата реакция на неприятните неща, които ни се случват, е много важна.
Спокоен и уравновесен човек ще реагира съвсем различно на ситуация, която би извадила от строя някого с по-лабилна нервна система.
Въпросът е какво да правим, ако водата ни стига до шията, а единственият съвет, който получаваме, е "Горе главата!". 


Написах поста, защото само допреди няколко години аз бях този спокоен и уравновесен човек.
Наблюдавах хората, които имаха деца, и се чудех как така не са успели да ги възпитат добре (разбира се, аз нямах деца тогава :).
Работех като учител - но това не е било причина да не мога да се справя с житейските проблеми (може би защото 5 дена в седмицата ходех по 10 километра до работата си. Движението лекува :).
Без да влизам в подробности - днес не мога да се позная. Може би защото за кратко време ми се случиха огромно количество промени, а промените, независимо дали положителни или отрицателни, изискват огромно количество енергия за адаптация.

 Сигурно има много хора, които са в моята ситуация - залети до шията, полузадушени от стреса, без да знаят как да реагират адекватно.
Ако им се каже, че "стресът не е оправдание за нищо" - това е все едно на човек, който току-що е направил неуспешен опит за самоубийство, да му кажем "Животът е прекрасен!".


Разбира се, че е прекрасно да имаме идеи, но ако нямаме енергия, за да станем от леглото сутрин, каква полза и от най-блестящите идеи?

Това, което искам да кажа, е - ако чувствате, че отрицателният стрес взема превес над живота ви, променя поведението ви до неузнаваемост, изпива силите ви, прави ви зависими ***  -  най-евтината първа стъпка е да се пораздвижите и да се опитате да внесете малко спокойствие в живота си.
 
Човек се чувства по-добре, когато знае, че има и други като него, че решението на проблемите му не е непременно свързано с много пари или лекари в специализирани заведения :)...

 

 

***Зависимостта може да има различни проявления - много явни като зависимост от различни стимулиращи/успокояващи вещества - алкохол, кофеин, наркотици, никотин...; но може да бъде маскирана и като самоуспокояващ ритуал, какъвто е злоупотребата с храна; или като увлечение по хазарта

 

PS

За кризата - използвах я само като въвеждащ обобщителен образ на нещо, което можем най-общо да наречем Стресиращ Фактор.
Винаги в живота има неща, които не можем да предвидим или да преборим. Лошо става, когато не знаем как да реагираме правилно на тези Стресиращи Фактори; когато те са толкова силни и толкова начесто, че буквално ни задушават и отравят тялото, психиката и мозъка ни...
Тогава най-силно имаме нужда някой да ни подаде ръка...





 

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

Благодаря ти за препоръката! Вероятно ще мога да намеря книгата на английски. Авторът изглежда обещаващ.
Между другото, в нашия Блог има Oбщност Психология и там могат да се намерят много интересни статии.

Ето нещо, което ми направи впечатление: "Няколко  мита за лечението на депресията".

 

 

 

By ElaGeorgieva1 , 20 February 2009

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???


И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).


Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).


Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).


Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители


1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи



Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 


Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...



 


Legacy hit count
1394
Legacy blog alias
26828
Legacy friendly alias
Аз-съм-спокойна--спокойна--спокойна--спокойнаааааааа---

Comments

By ElaGeorgieva1 , 20 February 2009

Напоследък много приятели ме питат как се отразява икономическата криза на живота в САЩ. Аз съм тук отскоро, но и тук, както в България, хората са подложени на огромни психически натоварвания.
Аз самата за няколко години преживях толкова стрес, колкото за целия си предишен живот.
Установих, че не знам как да се справям с това, което ме връхлита. Самодейността в стил "помогни си сам" ме доведе дотам, че сега се гледам в огледалото и не мога да се позная. Да, знам, че тялото остарява по-бързо от душата, но чак толкова бързо???


И в миналото хората са живели трудно. Само преди 200 години повечето време от живота си човек е трябвало да работи, за да има какво да яде (също както сега); смъртта е вземала своя данък заради ниската хигиена, болестите, недохранването, липсата на квалифицирана лекарска помощ.
Разбира се, никой тогава не е говорел за стрес, нито пък е имал време да се пита какво предизиква бръчките, защо човек се чувства уморен още със ставането сутрин или е готов да убие съседа си, защото е одраскал боята на новата му каруца...

Стресът е нормална реакция на организма, която възниква при реална или въображаема опасност; в нови непознати ситуации; при резки промени в начина на живот.
При стрес организмът реагира, като отделя стресовите хормони адреналин и кортизол. В праисторически времена това ни е помагало, ако трябва да избягаме от враг, който е по-силен и по-опасен от нас.
Сърцето започва да работи на по-високи обороти, съзнанието се изостря - цялото тяло е готово да посрещне физически опасността - най-често чрез реакция, която психолозите наричат "бягство или бой". Т.е. за да се спасиш (и от опасността, и от стреса), трябва да извършиш някакво физическо усилие. Или да избягаш, или да нападнеш.

Днес изпитваме стрес в ситуации, които по-скоро ни парализират и не ни дават възможност за движение.

Седнали в капана на колата си в трафика.
Седнали пред телевизора.
Виновно навели глава пред началника си.
Чакащи на поредната опашка за ток.
Безсилни пред желанията на половинката си, децата, тъщата/свекървата, пред собствената си неудовлетвореност от живота.
Все неща, от които не можеш да избягаш и да се спасиш. А колко по-просто е било за праисторическите хора - напада те съблезъб тигър, адреналинът ти се вдига, побягваш и се спасяваш на някое дърво. Ако приемем, че този ден си бил късметлия, разбира се :).


Ако стресовите фактори ни атакуват ежедневно, а хормоните на стреса не се изразходват чрез движение, те се натрупват в нас и се превръщат в отрова.
Всеки "преработва" стреса различно. Понеже е твърде много и не можем да го понесем, се опитваме да го приспим. С много храна, много цигари, много алкохол, кафе...
Понеже не можем да избягаме - псуваме (все е някакво действие, макар и само заявено :).

От казаното дотук веднага възниква поне един логичен въпрос и един отговор. КАК можем да се справим със стреса?
Най-бързият, ефикасен и естествен начин, и най-важният - ДВИЖЕТЕ СЕ.
Спомнете си за лъва в клетка, който преборва безсилието си с непрекъснато обикаляне между решетките. Не псува, не пие и не отива да пазарува в мола.

Излезте навън, ходете, плувайте, тичайте, всяко действие, което ви кара да се задъхате приятно, е добре дошло :).


Не забравяйте, че според пословицата "Движението може да замени всяко лекарство, но всички лекарства, взети заедно, не могат да заменят движението".
Физическото усилие веднага и видимо  понижава нивата на стрес.

Другите три неща, които могат да ви превърнат в остров на спокойствието сред морето от безумие около нас:
--Почивката. Всяка една религия задължава последователите си да си почиват поне един ден в седмицата. Никакво "да отхвърля малко работа за понеделник", никакви служебни SMS-си и поемане на нови ангажименти. Посветете времето за почивка на себе си и семейството си.
--Социалният кръг от значими хора около нас - роднини, приятели, колеги, на които винаги можем да разчитаме в труден момент (с тези, които ви натоварват, просто не общувайте. Ако е невъзможно да се избегне - ползвайте медитацията)
--Медитация - най-общо казано това са техники, които ни позволяват да спрем да мислим. В мисленето само по себе си няма нищо лошо, но когато в главата ни е пълен хаос, когато за 264-ти път в автобуса се питаме "Заключих ли вратата; изключих ли ютията";  когато не можем да заспим, защото не знаем как да се накараме да млъкнем -- това не е мислене, а самозадушаване.
Освен типичната медитация можете да опитате йога, можете да се молите (молитвата има доказана изцеляваща сила, независимо дали вие самите сте вярващи или не).


Наскоро научих една страхотна техника, която искам да споделя с вас (в случай, че не искате да медитирате, да се молите или да седите в поза "лотос").

Време за изпълнение: около 8 минути.
След като правите упражнението поне веднъж на ден, след 4-6 седмици ще почувствате благотворния резултат.
Място за изпълнение: седнали удобно, при пълна тишина и без никакви дразнители


1-ва стъпка: седнете, отпуснете се и затворете очи.

2-ра стъпка: дишайте дълбоко - около 3 минути

3-та стъпка: вдигнете дясната си ръка напред, стегнете мускулите на ръката - 8 секунди
Лява ръка - стягане на мускулите - 8 сек.
Повторете дясна - лява ръка

4-та стъпка: десен крак - сгънете наполовина , стегнете мускулите на крака - 8 сек.
Направете същото с левия крак
Повторете десен - ляв крак

5-та стъпка: изнесете брадичката си напред (както костенурката излиза от черупката си), стегнете мускулите на врата - 8 сек.

6-та стъпка: представете си нещо много приятно за вас -- нарисувайте в съзнанието си картина на нещо, което ви успокоява - 3 минути

7-ма стъпка: бавно отворете очи

 

Пожелавам ви "да бъдете промяната, която искате да видите" у другите. 


Понеже всички искаме да живеем нормално и спокойно, аз се отказвам от авторските си права върху този текст - копирайте го и го дайте на още някой да го прочете. Препоръчително - на съседката от горния апартамент, която всяка вечер се разхожда върху главата ви с новите си обувки. И всеки път -  с все по-високи токчета...
Бих могла да изреждам до утре на кого още да пратите линк към този текст, но това ще ме стресира. Затова спирам дотук и очаквам след месец и половина някой да каже, че съм му спасила живота :)))...
А аз отивам да се разходя...



 



Legacy hit count
3499
Legacy blog alias
26821
Legacy friendly alias
Аз-съм-спокойна--спокойна--спокойна--спокойнааааааааа---
Размисли
Рецепти
Човекът и обществото
Човекът и природата

Comments20

queen_blunder
queen_blunder преди 17 години и 2 месеца
Хубави са съветите ти. Според мен, стресът се причинява най-вече от усещането за несигурност, нестабилност. Би било чудесно, ако можем бързо да се освобождаваме от него. Затова хората се събират да живеят в семейства, защото тази форма е най-устойчива срещу чувството на несигурност и страх.

Ако съпругът успява да бъде финансовата опора на семейството, за жената би било много лесно да гледа позитивно на нещата и да забрави стреса. Лично аз се старая да насочвам вниманието си към добрите и красиви неща, които ме заобикалят. Това страшно добре влияе на психиката ми и се чувствам спокойна. 


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 2 месеца

...Ела, защо толкова сложно?   Всички живеем в максимален стрес, независимо в коя точка на света!   Единственото спасение е да не ти пука, т.е. когато:

 -  началникът ти те яде ( ами, теглиш му една майна наум, страхотно релаксира!)

  -  в  трафиkа - просто забравяш колата и тръгваш пеша - назад към природата (zamunda band)!

   - телевизорът - ЗАТОВА ДОБРИТЕ ХОРА СА ИЗМИСЛИЛИ И ДИСТАНЦИОННОТо!

  -  половинката, децата, тъщата, свекървата- те винаги искат нещо, но ти решаваш дали да им го дадеш !

  - е,  остана САМО ТОКЪТ- него си  го плащаш за да не попаднеш в ледниковия период на пещерния  човек!

  И така РЕШИХМЕ ли  всички проблеми причиняващи  стреса? А,  ако прекалено  много ти докривее, ами, 2 бързи ракии или нещо друго и всичко е с друг градус!

     Do you agree with me?

   С поздрав от българските ягодови полета завинаги! :-))))

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

Куини, аз се боря със стреса, като спрях да гледам новини по телевизията. Много помага.


Професоре, изобщо не е сложно :).
А за начините, които си предложил - приемам, че се шегуваш - не става.
Ако стресът се лекуваше с теглена на майна, игнориране и 2 ракии, България щеше да е най-приветливото място за живеене, а българите - най-спокойните и уравновесени хора.

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 2 месеца

  А, къде тогава е прослувото позитивно  американско мислене, Ела?

  Знаеш ли отдавна те чета,харесвам те,  но досега не съм го казвал, ами дъщеря ми живее там в тази обетована земя the USA  ! Aз съм бил 2 пъти и никога не съм видял хората да се оплакват и вият така както ние тук  го правим!

Колкото повече човек се оплаква, толкова повече си го получава! Така че точно шегувайки се  -става! Защото няма  по-велика терaпия от смеха и чувството за хумор! Така че, точно шегувайки се - става! А и ти си съгласна с мен- не гледаш новини, т.е. ползваш дистанционното по предназначение! И последно, знаеш ли, ако и вие там започнете да се оплаквате, какво да правим ние тук с гайдите?

  С поздрав и  голяма приятелска и  шеговита усмивка!: ))))

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

(Обичам да ме харесват :).)


Ами аз не се оплаквам, просто защото мразя безсмислените усилия.  Говоря не толкова за проблема, а за решението му :).
Виж, когато става въпрос за това да споделя с приятелка някой проблем - това е вид психотерапия, не оплакване. Знам, че тя не може да ми помогне, но самото изричане на глас на проблема го прави по-поносим (дами, никога не правете грешката да опитате да споделяте по подобен начин с мъж - няма да има същия ефект). 

Българската ракия у дома свърши.
Това повод за криза ли е? :).

 

SlynceLuna
SlynceLuna преди 17 години и 2 месеца
Щом е свършила ракията ,вече си в кризата,Ела!Тя кризата е също като суматохата, само с ракия се оправя!

П.С. И теб харесвам!


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 2 месеца
 ...ей, Ген, защо ли те харесвам толкова?....
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 2 месеца
Страхотен постинг,Ела!Идеално четиво за сутрешно кафе.Благодаря!Отивам и аз на разходка!Съгласна съм с Куини,стресът се причинява от несигурност.
Darla
Darla преди 17 години и 2 месеца
Ела, ти си подхванала много актуална тема!

Откакто загубих съпруга си вследствие на инфаркт причинен от стрес, започнах да обръщам внимание на себе си и на околните относно ефектите.  И с цялата ми бдителност и разпознаване на симптомите в момента съм в стрес, който сама съм си причинила според мнението на заобикалящите ме. Може и така да е, но силно вярвам психическите и физическите ми сили да издържат, за да достигна до финала на моето състезание, където заслужено ще се отдам на почивка в борбата със стреса.

Наскоро четох една книжка (Стрес-какво трябва да знаем за него от проф.д-р Грег Уилкинсън) на тази тема и там една от техниките за справяне със стреса беше да се начертаят мисловно всички възможни последствия (положителни и отрицателни) от дадено събитие и след това да се помисли как евентуално би се отреагирало. Така човек поне е по-малко изненадан когато реално се изправи срещу даден стресиращ фактор. И ситуацията му се струва поне малко по-позната. Моето мнение е, че човек може сам да си помогне, но е много полезно когато има подкрепата и наблюдението на близък човек.


Shogun
Shogun преди 17 години и 2 месеца
Ето мен какво ме прави спокойна.

 

П.П. Допълвам коментара си - като го писах, нямах време за повече. Има такава музика, която ми действа много странно, като... знам ли, като дрога, предполагам. Всеки си има своята музика. Аз съм си направила една колекция от парчета, които въздействат лично на мен и си я пускам в тежки моменти.

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

@Манка


По принцип не трия коментари; махнах твоя, защото сутринта  дъщеря ми беше до мен, когато четях коментарите в блога си.


Между другото, ти като медицинско лице най-добре би трябвало да знаеш, че ако човек е силно стресиран в продължение на много време,  от това неминуемо страда и сексуалният му живот.
Т.е. човек няма как да има нормален и удовлетворяващ секс, ако е подложен на силен  продължителен стрес и не знае как да се справя ефикасно с този стрес.

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 2 месеца

  Браво, Ela! Ако можех аз щях да го махна преди теб! Не защото е човекът с моя бивш аватар, а защото беше пошло! С пошлост не можем да борим стреса! Това дори не беше смешно! Трябва да имаме граници на допустимото!:(

  С поздрав!

vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 17 години и 2 месеца

  Е-е-ех, този мистър Биййн! Дай с него да се оправдаем и избършем, кой къде си го" вири "!(ужасен израз, но е цитат!)  Манка,  а ти как си с половата ориентация?

  Антистресиращ диалог, не мислите ли? ;-)))

princesatamani
princesatamani преди 17 години и 2 месеца
Нормална съм
Darla
Darla преди 17 години и 2 месеца
Ела, много добре си постъпила като си изтрила неуместната снимка! А, още по-добре, че си се аргументирала. Това и мен ме подразни, защото прикачената илюстрация демонстрираше нищо повече от липса на уважение към тази дълбинна човешка потребност, каквото е сексуалното желание или правенето на любов, за тези които го практикуваме.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

Пак се наложи да махна мнение на Манка, този път защото разтегляше страницата и затрудняваше четенето на останалите коментари.

 

Ето и копие от мнението и':

"А за стреса имам само един съвет към всички:

Бъди готов винаги за екшън в живота ,като не се интересуваш за края му ако не си се изградил стойностно и духовно.Има нещо,което трудно се контролира и това е кармичната обремененост .Там е най трудно -с нея стреса е автоматичен и несвършващ.За такива случай лека е -спорете с Кармата ,с Бога ,с Приятелите,с Учителите и не се предавайте.А ние знаем кой побеждава винаги-ами Любовта мили хора-Любовта.Тя спасява  всеки ,винаги и навсякъде,онази простата човешка любов,на която всички  ние  все по-рядко  се радваме защото е дефицит на световния пазар на суетата.Понякога Любовта ни дава недостатъчно за някои наши нужди,но ни спасява в труден момент."

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

{Манка, ако си се почувствала обидена от мен, извинявай.


Както вече казах, много рядко махам коментари след постовете си. Най-често ми се налага да го правя по технически причини, както във втория случай при теб: когато е публикувана снимка/текст с по-голям формат от страницата в Блога, това "разтегля" страницата и "изяжда" дясната част на коментарите.
Твоят коментар беше #18, което означава, че вички останали 17 коментара не могат да бъдат прочетени нормално.
Решението беше да копирам коментара ти и да го поствам отново. Сложила съм кавички, за да спазя  авторските ти права :).


За мен обратната връзка с хората тук е много важна - това означава, че искам не само да пиша, но и някой да вземе отношение по това, което съм написала.
Затова уважавам всички, които коментират в блога ми.
Това автоматично означава, че когато са ми на гости, всички имат еднакви права и еднакви задължения.
Основното задължение е да коментират така, че да не пречат на останалите :)...
Извинявам се отново, ако съм те обидила. }

princesatamani
princesatamani преди 17 години и 2 месеца
Ела,как да съм ти обидена та аз дори не мога за повече от един миг да се сърдя на когото и било.Разбира се ,че  ще постъпиш както сметнеш за добре, ама беше станало толкова красиво...!
alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 17 години и 2 месеца
   Ели- винаги съм те харесвал.... мога само да добавя, че т.нар. стрес си го правим сами. И от нас зависи доколко ще сме стресирани. Не че е изход, ама представяш ли си стреса на хората в Украйна и Русия, ако им спрат пиенето::))))
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 2 месеца

:)))

След много размишления на чаша/и хубаво червено вино и аз стигнах до същия извод, Белефф. Самите ние в 99.9% от случаите си причиняваме стреса...
Представих си картинката на лишените от пиене руснаци... Те май на Горбачов не му простиха не толкова, че предаде социализма, а че се опита да въведе сух режим...

By vesselastoimenova , 5 April 2008
  Колко е трудно да си постоянно на сцената! А, когато си там не само да играеш, но и да обучаваш, възпитаваш и да се раздаваш, какво остава за теб или за твоите близки! Не се раздавайте безпределно,  пестете себе си и силите си, те не са безкрайни! Ако искате да сте здрави. прочетете нещо, което е наистина впечатляващо, и трябва с този линк да  го изпратим в МОН!
Вижте:
http://www.karierist.com/kariera_problemi/kariera_problemi_011.html
Legacy hit count
367
Legacy blog alias
18570
Legacy friendly alias
-------съхранявайте-се-----

Comments

By vesselastoimenova , 24 February 2008
Сексът е страхотен начин да се освободите от напрежението и стреса и чудесна форма на физическа активност
http://bgflash.com/details.php?image_id=1284
http://www.tia.bg/index.php?c=n&id=257

Кекс с черен пипер, карамфил и бахар (1930 г)

Кекс с черен пипер, бахар и карамфилНужни са ви:

2 яйца, 2 ч.ч. захар, 3/4 ч.ч. олио, 1 ч.ч. кис. мляко, 2 ванилии, 1 ч.л. канела, 2 с. л. какао, лимонена кора, 4-5 зърна черен пипер, 3-4 зърна бахар, 3-4 з. карамфил /всички зърна трябва да бъдат смлени/, счукани орехи, брашно 2 до 3 ч.ч /да стане кексово тесто/, 1 ч.л. сода бикарбонат /слага се в брашното/



ЗА ПО-СТРАНЕН КЕКС НЕ СЪМ ЧУВАЛ!  Но  пробвайте!
 Така е и за секса! Пробвайте!

 
Legacy hit count
561
Legacy blog alias
17536
Legacy friendly alias
СЕКС-ИЛИ-КЕКС----КЕКС--ИЛИ-СЕКС-----

Comments

By momo , 23 April 2007
Вие вървите по улицата и внезапно започва да вали. Дъждът се усилва и дори ако започнете да тичате с всички сили, все едно имате поне още пет минути до целта. Кой от следните 4 варианта на действие бихте избрали?


1. Ще намеря стреха или дърво и ще почакам под тях, докато спре да вали".
2. Не знам колко дълго ще продължава този дъжд, затова ще продължа колкото мога по-бързо".
3. Ще се огледам дали наблизо няма някой, който да ме приюти под неговия чадър или ще потърся магазин, където мога да си купя един чадър".
4. Аз винаги си нося в чантата сгъваем чадър, така че просто ще го използвам".






















Ключ към теста "Неочакван дъжд"
Как реагирахте на неочаквания пороен дъжд? Дъждът представлява непредвидените и неконтролируеми сили, действащи в живота. Вашите конкретни отговори показват как сте склонни да реагирате, когато между вас и вашия партньор или приятел възникне спор.


1. "Ще намеря стреха или дърво и ще почакам под тях, докато не спре да вали".
Вие се отнасяте към онези хора, които предпочитат да почакат, докато другата страна не се успокои, преди да организират своята отбрана. Вие предоставяте на човека да вика и да се горещи дотогава, докато не изпусне цялата пара, а след това спокойно и обективно излагате своята гледна точка. Някои биха казали, че това е много разумен подход, други ще го нарекат просто страхливост.


2. "Не знам колко дълго ще продължава този дъжд, затова ще продължа колкото мога по-бързо".
Интересува ви не толкова крайния резултат от кавгата, колкото възможността да се изкажете открито. Вие сте уверени, че сте прави и че няма никакъв смисъл да се спори. Концепцията на компромиса не е ваша тактика. Ако противоположната страна се сърди, вие се сърдите още повече. Ако тя започне да вика, вие крещите. Това не прави спора с вас весело занимание, но поне винаги може лесно да се каже каква е позицията ви по един или друг въпрос.


3. "Ще се огледам дали наблизо няма някой, който да ме приюти под неговия чадър или ще потърся магазин, където мога да си купя един чадър".
Вие не обичате конфликти и конфронтации, затова щом още възникне спора, вие се стараете да изгладите всичко и да успокоите другия човек. За съжаление, това понякога само влошава нещата още повече. Може би е необходимо поне веднъж да заемете твърда позиция и да издържите на бурята.


4. "Аз винаги си нося в чантата си сгъваем чадър, така че просто ще го използвам".
Вие разчитате, че имате отговори на всички възможни въпроси и обяснения за всяко събитие. Може би спорът за вас е само възможност да усъвършенствате своето ораторско изкуство, но на другите вашата позиция им изглежда хлъзгава, разочароваща и неискрена. Макар че, вероятно и за това вие имате убедително обяснение.

Източник: Nagao Tadahiko, Saito Isamu "Kokology. The Game of Self-Discovery"
Legacy hit count
2876
Legacy blog alias
12395
Legacy friendly alias
Как-реагирате-в-непредвидена-ситуация-
Тестове

Comments2

kekla
kekla преди 19 години
Eх... ами да ви кажа, аз от около 7 години не само, че не нося чадър, ами и не притежавам.. то се започна с живота ми в Шучен, където никой не може да ме убеди, че чадърът помага, заради постоянния вятър, при който при валеж с чадър иле без чадърр все тая -  пак си мокър...
 В Шумен не признавах много градски транспорт, та и сега не знам има ли такова животно там.. вървях основно пеш и обикновено не 5 минути, ами поне 20 имам от точка до точка... и случи ли се да ме завали дъжд, аз съм от тези, дето се отпускат и се оставят хууубаво да се намокрят вървейки спокойно под дъжда.. с изключение на дните, когато освен е мокро е и стидено.. тогава уж бързаш и в същото време си като вдървен и зънзаникаш.. от 4-те варианта избрах втория, макар че по време на дъжд не бързам много... но е вярно, че когато се карам с някой, ако той се сърди, аз се сърдя още повече , че ми се сърди...но не съм от типа, дето са конфликтни и спорещи... по-скоро бягам като от чума от разни виканици и караници...
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 11 месеца
Ммм, аз избрах първия вариант. Има нещо вярно. :) Като ми се пени някой, чакам да му мине, като вече съм си изградила аргументативна реч с увод, теза, изложение, примери и заключение, та да си докажа, че ВИНАГИ СЪМ ПРАВА, ПЪК :):):)
By momo , 19 January 2007
Настроението е като огледало на нашето тяло. Ако сме пълни с енергия, положителните емоции са по-силни, а най-лошото настроение е равно на умора плюс стрес. То обаче също може да бъде победено, ако се спазват съветите на добрите познавачи, като се почне с усмивката...


Според Робърт Пейер, доцент по психология в Калифорнийския държавен университет, не е трудно да се подобри настроението. Защото колебанията (флуктуациите) в нашето себеуважение и настроение са тясно свързани с вътрешни биологични фактори. Те следват ритмично колебанията в температурата на тялото и цикъла сън-бдение.


Според Тейер настроението може да се резюмира в четири нива на енергия:
1. Напрегната умора. Това е най-лошото настроение, равно на умора плюс стрес.
2. Спокойна умора, т.е. умора без стрес, например вечер преди лягане.
3. Напрегната енергия, когато се превръщаме в работна машина с повишен стрес, но недостатъчно ефективна.
4. Спокойна енергия, когато тя не е свързана с напрежение и е оптимално продуктивна, а вниманието ни е фокусирано.

Почти всички хора, когато усещат напрегната умора, неправилно и дори погрешно посягат към храната, най-вече пържени картофи, сладкиши и шоколад. Много по-ефективно и полезно е да се прибегне до физически упражнения. Те могат да променят настроението и дори превантивно да го избегнат.

1. Движете се!
Достатъчни са дори само 10 минути разходка с бързи стъпки сред зеленина. Това помага много повече от парче шоколад. Чрез движението вътрешната енергия се повишава и трае 1-2 часа, докато консумацията на шоколад води до по-високо напрежение след един час.

2. Следвайте природата
Дневният ни ред трябва да бъде в синхрон с биологичния часовник. Сутрин, веднага след събуждането, нашата енергия е ниска, дори когато сънят е бил възстановителен. След това тя има един пик между 11 и 13 часа. После пак спад, между 15 и 17 часа, и ново покачване между 18 и 19 часа. Следва най-ниската точка, около 22 часа. Когато вътрешната енергия намалява, може да се появи безпокойствие и напрежение. Тогава проблемите ни се виждат по-трудни, а светът - сив. Добре е да познаваме собствения си ритъм, за да прехвърляме най-трудните задачи на повишената енергия, а при спадането й да се движим.

3. Наблюдавайте се
Самонаблюдението е важен фактор. Трябва сами да установим ролята на храната, напитките, кафето, колата: сутрин, на обяд и вечер. Всеки има свой отговор, а те са важни за контрол на настроението.

4. Слушайте музика!
Нека не забравяме, че музиката е една от най-висшите духовни прояви. След движението тя е най-ефикасна. За съжаление обаче я подценяваме или пренебрегваме. А музиката притежава способността да повишава енергията и тонуса на настроението. Нейното естество не е толкова важно: може да бъде опера, джаз, весела ария или рок. Важното е да ни допада. Музиката увеличава производството на норадреналин в мозъка и затова е "балсам" за душата и ума, а Волфганг Моцарт е един от най-разведряващите композитори. Неслучайно е бил наричан "слънчев човек". Когато слушаме весела музика, сякаш гледаме през розови очила, а когато тя е тъжна, светът е мрачен и сив.

5. Спете
Дрямката може да бъде много полезна и ефективна. Малцина обаче я ползват правилно. Тя не бива да трае повече от 10 до 30 минути. Иначе състоянието се влошава и може дори да пречи на нощния сън.

6. Излизайте с приятели
Търсете приятна компания. Проучванията показват, а и ние го знаем от опит, че размяната на "четири приказки" с добър приятел е винаги много полезна за доброто настроение.

7. Медитирайте!
Ричард Дейвидсън от функционалната лаборатория в Уисконсин е проучил с магнитен резонанс мозъка на 200 души. Той демонстрирал, че медитацията активизира определена челна зона в лявата мозъчна хемисфера. Възбудата й дава чувство на щастие, ентусиазъм, радост и енергия. Заедно с това се намалява и безпокойството. Типът медитация не е толкова важен. Той може да бъде религиозна молитва, будизъм или йога. Резултатът е еднакъв.
Лошото настроение, напрежението, безпокойството активират друга колатерална мозъчна зона в дясната хемисфера. Това правят семейните и несемейните раздори, разводът, уволнението, смяната на работа и т.н. Примери за това са тежките разправии, докато поднасянето на цветя винаги подобрява настроението както на този, който ги получава, така и на този, който ги дава.

8. Усмихвайте се!
Не само с устата, а и с очите. "Изразът на лицето - казва Пауъл Екман - може да влияе на настроението. Когато възприемаме определен образ и неговото състояние, те могат да провокират определен ефект в мозъка. Когато усмивката е истинска (а не дежурна), тя стимулира биохимията на веселостта. Нашето лице не е само огледало на емоции, то може и да ги провокира.

9. Забравете лекарствата!
Не взимайте медикаменти, освен ако не са предписани от лекар срещу тежко увредено настроение. Алкохолът, никотинът, кокаинът и амфетаминът могат временно да подобрят настроението, но те имат и ефект на бумеранг. При продължителна употреба те вредят и го влошават.

10. Бъдете добри
Вършете добри дела! Това съветва Мартин Зелингман. Когато те са искрени и спонтанни, говорят за персонално отношение, което може да подобри настроението ни за цял ден. "Упражняването на доброта и хуманност плюс сърдечност ни помага да забравим "егото". А това е бонус, който е различен от удоволствието. Последното може да се състои в чаша шампанско или кормуването на порше. Благополучието обаче е нещо съвсем друго.


Диета
Въглехидратите допринасят за увеличението на серотонина, който е невромедиатор, регулиращ настроението. Това става обаче при ниско ниво на протеините, до 2%. А хлябът съдържа около 15%, картофите 10%, сладоледът 8% и т.н. Ето защо рибата като храна е по-ефикасна от шоколада. Това важи и за напитките, които стимулират настроението. Така например теоброминът в чая и кофеинът в кафето го подобряват, но с тях не бива да се злоупотребява.

Д-р Димитър Димитров
По сп. "Фокус"
Legacy hit count
16761
Legacy blog alias
10589
Legacy friendly alias
10-трика-за-добро-настроение
Ежедневие
Нещата от живота
Статии
Настроение

Comments