Ми ей така на. Не ща. Кукумицин Неделчев съм си достатъчно по други теми, та айде сега пък религиозна трябвало да стана.
Какво ги е прихванало младите хора не знам. Всяко второ момиче носи иконки в портмонето си, всеки трети младеж ходи по разни съмнителни църкви.
Не съм точно атеист, но за мен името на онзи, който ни пази не е Господ-Бог.
Хайде сега всички православни вярващи ревнете, че съм безбожница. Не съм.
Ама и на църкви няма да започна да се влача.
Господ не е в църквата (или каквото е там).
Няма нищо лошо в това всеки да вярва в нещо, за което смята, че го пази и му помага. Има такова нещо, аз в себе си го наричам Силата (без асоциации със Star wars моля), Съдбата, Онзи отгоре, Извънземният разум, Матрицата и всякак другояче, но не и Господ.
И това нещо (някой) ми е помагало. Мога дори да го нарека и просто късмет. И то ми е помагало без да ходя по църкви и литургии, без да паля свещи и да падам на колене пред църковните олтари.
Защо ли?
Ами именно защото Господ не е в църквите. Господ (ако това му е името изобщо) е навсякъде. В облака, в нежната галеща слънчева светлина, в крехкото кокиче поникнало в двора на съседката или в могъщият бор в парка. И най-вече е в сърцата на хората.
Добротата в сърцата на хората, това е Господ.
И до гуша ми дойде от лицемери, които се мъкнат по литургии всяка събота, а същевременно не понасят собствените си деца. Като например родителите на моя приятелка.
А съвсем пък не мога да понасям да ми обясняват каква грешница съм, как ще се пържа в пъкъла или как господ ще ме порази за богохулството ми, пушенето на цигари, пиенето на бира, зяпането по дългокоси пичове и слушането на метъл. И как трябвало да се поправя, да се разкая, да започна да посещавам църквата (ама непременно тази, която посещават и те) и да се моля на Господ да ми прости греховете.
Пфу. Ако бяха истнски вярващи, истински християни щяха да знаят, че само Господ е безгрешен, един, единствен той. И освен това нали християнството проповядва милосърдие?
Обещава божията прошка от Негово име? И как така я обещава, след като не може да ми я даде? Какви са те, че обещават от името на Бога?
Онзи ден спорих с един младеж, вярващ, който ми каза, че нямало такова животно като късмет, че само в Господ е истината и Дявола не спял. И за да не го викам, да отида в неделя в тяхната църква.
А със сигурност Дявола си няма никаква друга работа, освен да мисли за мене и да се чуди каква гадост да ми сътвори.
Чак се почувствах поласкана.
На църква няма да ида.
А в моментите, когато се чувствам грешна (разбирайте направила съм някоя мръсотия на някого, няма значение волно или неволно) аз си намирам начин да поискам прошка, да се разкая и да се пречистя.
И по никой начин не се чувствам чак такава грешница, че да горя в пъклото заради цигарите, бирата, метълът и дългокосото ми гадже.
Има далеч по-големи ненаказани гадости на този свят от моите четири гряха.
Именно ненаказани!!! И къде е Господ, та да ги накаже?
Legacy friendly alias
Религиозна-няма-да-стана
Comments