Еее, голям майтап.
Вчера със сестра ми (която не ми е сестра) се грабнахме и рекохме, че отиваме на пързалка. Чакахме поне половин час за билети, разбрахме се с още едни приятели да дойдат.
След като взехме билети, отидохме да пием кафе. В кафето видях един мой съученик (който не ме видя) с жена му. Той се ожени или един месец преди мен или един след мен, не си спомням, помня само че много се учудих, като разбрах. Та гледам го него и жена му и още едно момче, ама жена му много бременна. Добре, защо сега другите може (тя даже е по-малка от мен, трябва да е на 20 някъде), а ние не може! Надали са кой знае колко по-прокопсали от нас, макар че той беше закръглил едно шкембенце, почти като на жена му. Както и да е.
После пък срещнахме един друг бивш мой съученик, който започна да ми говори едни глупости как щял да емигрира в Белгия и как там щял да работи за най-малко 2500 евро и...Бързичко ще се събуди като гладува 3 месеца безработен там, ама айде. Щом го е мислил и решил, да пробва. За мен си е чисто безумие.
В крайна сметка стигнахме до пързалката. Обухме кънките, оказа се,че 38 номер са ми малко големи, ама 37 пък можеше да ми стискат, не знам...Качихме се и хайдееееееееее. Хързуууууууууууул. Първите 10 минути със сестра ми направихме няколко кръгчета като се държахме за парапета. После другото Веси и Жоро ни убедиха да се пуснем и да се учим без да се държим ииииии....настана Голямото падане. Като почне едната да залита, другата се опита да хване и накрая - пуфффффф и двете на леда. Накрая дори и сами започнахме да ставаме. Но беше адски забавно. Тя ми повтаря "Мисли си, че си Албена Денкова". Викам - тамън 3 Албени, барабар с Максим съм...Имаше много мънички дечица, които постоянно падаха и ставаха, ама то да вдигнеш 25 кила дупе и по-лесно от 60...Страх ме беше да не вземем да им минем през пръстчетата с тия кънки. Може би трябва да има две пързалки - до 12 години и над 12, като басейните през лятото. Но бяха много сладки с едни такива мънички кънчици.Сигурно ни има на 5 фотоапарата и 10 джиесема как падаме и ставаме със сестра ми, заради възторжени родители, каки и баби, които снимаха разните му там внучета. Важното е, че купонът е пълен. Първата ми мисъл беше, че ще ходя , когато мога и в София (макар че 5 лв!!!), за да мога да се науча що-годе и да съм стабилна на леда, та да може и аз да водя после моите дечица като ония майки и татковци, дето не падаха.
Резултатът тази сутрин - едно -единствено насинено коляно, за разлика от сестра ми и другото Веси, те двете доста по-тежки контузии имат. А аз най-много падах. Даже като се сетя как жестоко паднах по гръб и имах чувството, че съм си счупила гръбнака, просто почувствах как органите ми се разместиха, дишането ми спря...Е, в крайна сметка седнах на леда, докато се наместят и после си станах, нищо ми нямаше, но беше гадничко.
Ами това е - ако имате време и възможност - идете, много е забавно, дори когато сте некадърни. Аз това и казах на сестра ми - започва коледното шоу "Некадърници на леда" :):):)