Погледите ти твои дръзки,карат в сърцето ми

чувства да кипят ,като в младо вино,

и само обръчите на възпитанието мое,

го удържат от любов непозволена към теб

                                                    да заискри.

Полупиян и полувлюбен чашата

прегръщам и целувам, и само виното

тръпчиво ми напомня за устните ти

вишнево червени и косата ти с цвят

 на опушен лешник и се питам само

обръчите на виното ли пречат

 или и нормите закостенели  на любовта ни.

Гледам си тука някои коментарни предавания към някои нашумели предавания по една от обществените телевизии. Гледам и се чудя, и се мая. Какви са тези хора, дето така съдят други хора. Просто ги съдят за това, че другите се отклоняват от техните разбирания за нещо си или когато нямат конкретни разбирания, съдещите хора приемат някакви наложени норми и се опитват да изпепелят човека, който не приема „редното“ и е решил да поеме по собствен път.

Разбира се, и аз се чудя на избора на индивида, който е решил да тръгне по този път, непонятен за мен за момента, но си мисля, че това не ми дава право да го съдя?! По-скоро се опитвам да го разбера и да се опитам да се замисля какви са му доводите да избере тази посока и да се замисля дали в неговия случай този избор не е по-правилен или по-практичен. Всъщност, от позицията ми, дори не мога да поставя „по-“, а само да гадая и размишлявам, пък какво остава да осъждам някого?! А някои хора го правят...

Но явно това е цената да си част от обществото. Трябва да се бръснеш, да спазваш нормите и да си част от тълпата. Иначе те изправят на кладата...

Мисля си... Мислех си за камъка и греховете. Точно докато се чудех как да завърша това, предаването завърши с тази реплика, изказана от "съдената". Чудя се, наистина ли сме абсолютно безгрешни, че всеки от нас запраща камъка към ближния си без никакви колебания?

ПП Разбира се, всичко може да е просто поредният сценарий, но това не пречи да ми направи впечатление или да не поразсъждавам върху него. Особено, когато в ежедневието се среща непрекъснато.