Започна с това, че още към 18 часа се почувствах зле. Изневиделица ме заболя гърлото, прииска ми се да легна и да заспя, чувствах се отпаднала, болна... Въпреки всичко си последвах установения план - изкъпах се, оправих си грима и към 19.30 изприпках у Даро. От тях заминахме за Хасково, където в КДК (Клуб на Културните Дейци - абе рок клуба!:) щяхме да караме Нова година заедно с Таня и Васил.
На път към Таня се почувствах още по-зле, но реших, че ще мълча,за да не тревожа Даро, а и мислех, че щом вляза на топло, ще ми мине. Да, ама не. Преминаването от леденият студ навън към топлото заведение се оказа пагубен и желанието ми да легна, да се завия и да заспя стана почти непоносимо. Басаев дойде и каза, че ще има жива музика, и Делян от SJK ще пее заедно с някакви негови приятели. Зарадвах се ужасно много! Насилих се да се усмихвам и разговарям с Таня, Васко и Даро. Обаче гърлото ме болеше все по-силно, ушите също,както и главата, усещах лимфните си възли по шията подути, вратът ми беше схванат, раменете също.. И вероятно съм изглеждала доста омърлушена, защото Даро реши, че ще иде до аптеката да ми вземе лекарства. Таня пък се оплакваше от болки в корема, та човекът отиде, ходи чак до автогарата и ни взе.. парацетамол, на мен трахизан за смучене и fervex. Та изпих fervex-a, смуках хапове... като че ли ми просветна? Да, ама не за втори път. Всичко наоколо ми беше като в сън и по едно време полегнах и позатворих очи на сепарето... и заспах. По едно време усещам как ме завиват с якето на Васко. Започнах да ги убеждавам да не ме завиват, че няма да спя, само си почивам, обаче главата ми се замайваше все повече и спах около 10-15 минути. После станах, но ми беше ужасно гадно... Все пак продължавах да се старая да изглежда, че няма нищо.. Вече бях сигурна, че имам и температура - винаги се усещам когато имам, най-малкото факта, че се унасям в сън толкова лесно... Организацията в КДК си беше на ниво, имаше вкуснотийки за ядене, мезета, хапки, плодове, атмосферата страхотна, музиката - най-любимите ми метъл и рок песнички. Абе перфектно всичко, само дето се чувствах като парцал..
Към 22.30 излязоха музикантите, бат' Делян* започна да пее и всички го гледахме и слушахме с отворена уста. Той пее страхотно, високо, има красив глас.. Пя Purple, White Snake, Europe (разбира се), Maiden, Manowar...и много други. Абе страхотно беше! Радвахме им се много.
И така, дойде дванайстият час. Отброихме обратно от 10 до 1 и посрещнахме новата 2007-ма година със шампанско и прегръдки... Не мислех, че ще мога, но излязох на терасата и гледах зарята - беше най-красивата,която помня през целия си съзнателен живот. След зарята влязохме и аз се строполих, защото всичко ми се въртеше. НО вътре се зави едно хоро. Таня ме задърпа да играем, а аз .... Първоначално си казах: "Луда ли си, какво хоро ще играеш, като едвам стоиш на краката си, ще вземеш да припаднеш там и .. резил".. Но после сякаш някакво вътрешно гласче ми каза: "Както посрещнеш Новата година, така ще ти върви цялата година. Определено е по-добре да я посрещнеш на крака, забавлявайки се" А аз винаги играя хоро на Нова година, точно в 12 часа, за здраве...
Та отидохме, и играхме хоро, въпреки, че всичко ми се въртеше, въпреки, че бях с температура и цялата схваната. Беше ми много хубаво! Веселието беше пълно.
После отново се строполих, и отново легнах, и отново заспах.. и пак ме завиваха с якето на Васко :) Имах усещането, че температурата ми се е вдигнала и изпих един парацетамол... После наистина заспах и се събудих чак когато чух бодрия глас на бат' Делян на микрофона "Хей, живи ли сте!? Ние продължаваме с едно парче, което трябва да ви раздвижи малко..." И пак пя разни готини рок парчета. Тогава станах и отидох отпред, където с Таня се настанихме точно пред сцената. И може би най-хубавият спомен от тази Нова година ще си остане това -- Делян пее 'Sweet Child In Time" на фона сано на синтезатора, с невероятния си глас, съвсем близо до мен, усмихва се и ме гледа в очите... Няма да го забравя! Той изпя тази песен точно в 1.30, изпя я сякаш животът му зависеше от това и наистина я изпя едно към едно с оригинала...
След като групата вече наистина слезе от сцената, отново си отидох на масата, където след още 15 минути ми се прииска да умра... Започна да ме тресе, да ме обливат топли и студени вълни, абе ужас.. Отново легнах. Облякох жилетката на Даро и въпреки това ми беше студено. Хайде пак ме завиха с якето на Васко... Този път спах повече от половин час. Събудих се в 2 и нещо и даже ми трябваше малко време да осъзная къде съм.. Толкова замаяна бях, че дори забравих да честитя именния ден на Васил :( Даро ми предложи да си ходим, но аз не исках да се отделя от приятелите си заради мен... Ставаше ми обаче все по-лошо и в крайна сметка към 3 и нещо наистина си тръгнахме, хванахме такси което кара на апарат (което си беше голям късмет), прибрахме се в Димитровград и отидохме у Даро (поначало щях да спя у тях). Там се проснах (най-после на легло!!!) и си измерих температурата. Беше малко под 38 градуса. Не достатъчно за да се притесним, но достатъчно за да се чувствам смачкана. Та си легнахме, гушнахме се, пуснахме си уж да гледаме една серия на Supernatural, но аз съм заспала докато сме го гледали, дори не помня кога, и се събудих в 14 часа наобяд... Отново си премерих температурата, не беше мръднала изобщо... Та си тръгнах от Даро и се прибрах вкъщи. Тук мама веднага ме налегна с някакви витамини, лекарства за температура и всякакви за настинка.. Сега се чувствам малко по-добре, но целият ми ден е супер заспал, лежах допреди час... Май след малко пак ще отида да уважа възглавницата.
Все пак беше забавна Нова година, но от сърце се надявам вашата да е била по-успешна! :)
ЗА МНОГО ГОДИНИ НА ВСИЧКИ ОТ МЕН!
* Казвам му 'бате Делян' или 'бат' Делян', защото когато се запознахме аз бях на 11 години, а той на 24,с дълга светла коса :) Тогава по детски си му виках "Бати Делян" - той си ми беше батко.., а сега по навик... продължавам. Абе не мога да си обърна езика и да му кажа просто 'Делянe' и това е :)
Legacy friendly alias
Нова-година-в-КДК---
93
Comments