За конкурса!

Ех, 6300 /без интервали/, сори, отрежете несимпатичните знаци ;))

Имаше времена, когато и аз бях по-млад. И в тези времена свободата на мечтите сякаш бе по широка. И морето не беше до колене, а едва измокряше глезените, и то ако се хвърлиш по-резичко.

Случих на баща, който на времето, заради някаква си мацка се хвърлил от самолета с парашут и така направил няколко скока. Неговите разкази запалиха странни желания у мен и една от най великите ми мечти беше да достигна 50 кг., за да мога да скоча с парашут...

Случи се така, че дори намерих начин да стана и пилот. Бях много мотивиран, а майка ми – жестоко шокирана. Спомням си едно събиране на нашите (когато се събираха още с приятели), баща ми викна на майка ми:

“Ма на него не му трябва жена! Той иска да лети!”

Да, и аз усещах, че това е желанието ми в момента!!!

На 15 години се опитах да стана пилот, но по няколко причини не успях. Междувременно един съученик ме набута при някакъв новоизлюпен инструктор по парапланеризъм, който в последствие се оказа, че никак не е някакъв и въобще не е новоизлюпен. Платих си (тогава) невероятно-свръх-жестоко-неописуемо-немечтаемата сума от 100 марки (имаше една валута дойч-марк) и започнах курса.

За човек, който изпитва неистов-вроденопървичен страх от височини по-големи от 90 см се справих доста добре с първите си полети с парапланер (считайте, че сърцето ми не се пръсна и нито веднъж не се на*рах ;)). Стигнах и до възрастта за парашутизЪма и се хвърлих и там в бездната на липсоземието. Много хора ми задаваха въпроса – кое е по-“яко” – парашутизма или парапланеризма – все още не мога да отговоря. Знам, че от шестте ми скока с парашут, от самия скок от самолета до отварянето на парашута нямам абсолютно никакъв спомен. А после – кеф!!!

За парапланеризма ми се искаше да понапиша. Това е много хубаво изобретение човешко, съчетаващо в себе си не само “спорт” от типа на шах-мат-а, но и едно жестоко бъхтене из планините с екипировка от 5 до 25 кг. на гръб /а как е кофти да я носиш махмурлия!!!/... И както споменах – финансово беше тежко. Десетте хиляди лева стари пари, които излизаше едно средно далечно пребиваване за деня с включени бензин, храна и евентуално спане /ей, поне винетки нямаше още ;)/ бяха доста непосилна сума за младия кандидат-студент и родителите му инженери. Да не говорим за облогът, който заформихме с баща ми, че ако вляза студент, ще ми купи крило (парапланер де), който струваше тогава 750 марки /хиляди лева/, докато стипендията ми в техникума беше около 10-тина. Но той си изпълни обещаното и аз се обзаведох с парапланер – n-та употреба, но железен!

Започнах да се занимавам по-активно с хвърчането. Летяхме от Бистрица, Витоша, Сопот, Расник, Коньово. Светът от горе беше различен – мъничък, невинен, без болни амбиции и ЧИСТ. Авантюрите тепърва започваха с първите аварии и екстремни ситуации.

Моят инструктор помеждодругото ме беше подготвил за ситуациите, които е най-вероятно да срещна в летателната си кариера. Като млад пилот, с ЕВТИНО /крилото ми беше няколко заплати на баща ми, но въпреки това беше евтино и старо/ и капризно крило, обикновено излитах последен. Никога няма да забравя първия си авариен случай – тъкмо бях излетял от Витоша, накъде до “Камен дел”, и лявата част на крилото ми се подгъна доста. So far, so good, казал падащият от стотния етаж, докато прелитал покрай деветдесетия. Всичко са ми го казвали много кратно и съм си го мислел, но ето го на яве. Направих завой на 180 градуса /считайте срещу планината/, с прилично накланяне с лице към скалите, които бяха на няколко десетки метра под мен. После разбрах, че съм отреагирал доста неадекватно, ама някак си се оправи работата...

През ранната есен на 98-ма година отидохме в Расник – село близо до Перник, с едно колкото малко, толкова и качествено за летене “баирче”. Там осъзнах, че пилотът /както и шофьорът, пешеходецът, ватманът, кочияшът, скейтбордистът и таксиджията/ не е возещ се човек, човек, който управлява своето превозно средство. Осъзнах го обаче /по-скоро инструкторът ми го изкрещя/, когато се озовах в средата на една прилична шипка – 4 на 5 на 3 м. Крилото се беше наболо на стотици тръни /20-тина квадрата тънък плат!/, а “пилотът” му си беше **ал ***ата на кожата – кръв, драскотини, ...., поне очите ми останаха на място. За първи път се почувствах изоставен! Бяхме комплект – аз, инструкторът /с новородено/ и двама гърци /*утки /на руски – утка-патка//. Инструктора ми остави 50 000 лв. (50 марки) да се оправям и си заминаха за София. Крилото беше невъзможно да го свалям в ранната привечер /беше хладничко и тъмничко/ и останах да пренощувам у едни баба и дядо – много гостоприемни. Купих си риванол и кислородна вода и си премих раничките, а НЕПОЗНАТИТЕ баба и дядо ми устроиха посрещане, каквото не биха устроили на собствените си деца. На сутринта, снабден със секирата на дядото, се качих отново на хълма (хълм, хълм, ама си има 100-150 метра разлика от долу до горе). Обаче изненада – крилото го нямаше. Шипката беше изсечена, а от мойта най-скъпа придобивка, която трябваше да изплащам цяла година, нямаше и следа. Останалото не е за тук...

След време отидох да летя на Боровец. Леко се шокирах от една авария на излетял преди мен пилот и май си скъсах крилото. Или беше скъсано от някаква шипка в Пернишко – знае ли човек ;))) Слезнах намусен с лифта, а лифтаджията ме съжали и не ми взе последните 5 000 лв.

Преди да успеят да ми го зашият, успях да направя едно хубаво представление. На нашето хълмче, намиращо се между Бистрица и Железница, предприемчиви чичоскруджовци бяха решили да снимат филм (“Кралят на друидите”) и бяха построили цял град на хълма, че и охрана имаше. Принципно нормалният полет от хълма траеше трийсетина секунди, в някои случаи – няколко минути. Аз успях със скъсаното около педя крило да се порея над “скъпия” град и да хвърля в паника отговорниците по сигурността му. Тогава осъзнах, на какво съкровище съм попаднал /крилото де/ - нещо от рода на вица за лапландците: “при минус /едиколко-си градуса всяка кола отказва да запали, лапландецът рита нервно немската си кола, пали ладата и отива на работа/. Дори и старите кучета със скъпата екипировка ми завиждаха на летенето...

И един от последните ми полети. Когато екипировката беше още непосилно скъпа. За първи път летях с вариометър – устройство, което показва надморската височина, относителната височина и скоростта на спускане/изкачване. Много е важно за качествен полет, защото ние хората, за разлика от птиците, нямаме усещане за скорост, а само за ускорение. А съответната машинка ни бипва по един начин, когато се качваме, а по друг начин, когато падаме.... Та летя си аз и се правя на истински пилот. И се въртя, когато чуя качване, и изведнъж крилото ми изчезна зад мен. Отпуснах се като загрята пача, по-важното – отпуснах управлението на крилото /тотално-абсурдно-груба-грешка/. Аз се завъртях около няколкото си оси и се озовах в свободно падане с лице, тумбак и репродуктивни органи към земята. Това беше единствения път в живота ми, когато си казах, че ще се умирга. Но както от скоро твърдя – няма шибан късмет. След по-детайлен самоанализ и анализ над ситуацията се оказа, че този вариант на действие /макар и грешен  и неадекватен/ е бил доста по-благоприятен от този, който би бил по учебника. Ей, няма отърване от мен...

Всичко това остана в миналото. Спомням си с радост и щастие за онези дни, но в никакъв случай не съжалявам за това, че в момента не се занимавам с този спорт. Крилото, милото, гние в гардероба, но все пак то ме направи щастлив тогава, когато имах нужда от него. Сега съм се отдал на по-други полети, които не са предмет на настоящата общност...

Начало: ЦСКА София е наследник на АС-23. Ръководителите на клуба, пренебрегват тoзи факт и считат, че ЦСКА София е създаден на 5 май 1948 г. - след обединение на физкултурните дружества Септември (1944) и Централен дом на войската (1948).

Имена:
Септември при ЦДВ (Септември при Централен дом на войска) - 1948 г.;
ЦДНВ (Централен дом на народната войска) - 1949 г.;
Народна войска - 1950 г.;
ЦДНВ (Централен дом на народната войска) - 1951 г.;
ЦДНА (Централен дом на народната армия) - 1952 г.;
ОСГ (Отбор на софийския гарнизон) - 1953 г.;
ЦДНА (Централен дом на народната армия) - от 1954 до 1964 г.;
ЦСКА Червено знаме - след обединение на ЦДНА и Червено знаме (1957 г.) - от 1964 до 1969 г.;
ЦСКА Септемврийско знаме - след обединение на ЦСКА Червено знаме и Септември (възстановил самостоятелността си през 1949 г.) - от 1969 до 1985 г.;
Средец - 1985 г.;
ЦФКА Средец (Централен футболен клуб на армията Средец) - от 1986 до 1989 г.;
ЦСКА (Централен спортен клуб на армията) - от 1989 г.

Клубни цветове: червен и бял.

Прозвища: "армейците", "червените".

Адрес: София 1000, бул. "Драган Цанков" 3, ст. "Българска армия".
Телефон: (+359 2) 8668973, факс: (+359 2) 9633902.



Успехи
първо място във вечната ранглиста на “А” група

30 пъти шампион на България: 1948 (като Септември при ЦДВ), 1951 (като ЦДНВ), 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62 (като ЦДНА), 1965/66 (като ЦСКА Червено знаме), 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1975/76, 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1982/83 (като ЦСКА Септемврийско знаме), 1986/87, 1988/89 (като ЦФКА Средец), 1989/90, 1991/92, 1996/97, 2002/03 и 2004/05 г. (като ЦСКА).

19 пъти носител на Купата на България: 9 пъти на Купата на Съветската армия - 1951 (като ЦДНВ), 1954, 1955, 1960/61 (като ЦДНА), 1964/65 (като ЦСКА Червено знаме), 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74 г. (като ЦСКА Септемврийско знаме) и 9 пъти на Купата на България – 1980/81, 1982/83, 1984/85 (като ЦСКА Септемврийско знаме), 1986/87, 1987/88, 1988/89 (като ЦФКА Средец), 1992/93, 1996/97, 1998/99 и 2005/06 г. (като ЦСКА).

два пъти носител на Суперкупата на България: 1989/90 (като ЦФКА Средец), 2005/2006 като ЦСКА.

4 пъти носител на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир):1984/85 (като ЦСКА Септемврийско знаме), 1985/86 и 1988/89 г. (като ЦФКА Средец), 1989/90 г. (като ЦСКА).

два пъти полуфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони: 1966/67 г. (като ЦСКА Червено знаме) и 1981/82 г. (като ЦСКА Септемврийско знаме).

полуфиналист в турнира за Купата на носителите на националните купи: 1988/89 г. (като ЦФКА Средец).



* ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

* ЦСКА е добил прозвището "убиец на европейски шампиони". В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първия от тях е Аякс през 1974 (2:0 и 0:1), Нотингам през 1981 (1:0 и 1:0) и Ливърпул през 1982 (2:0 и 0:1). През 2005, ЦСКА отново срещна европейски шампион и това отново беше Ливърпул. Въпреки че не го детронира, ЦСКА все пак успя да го победи (1:0) и то на митичния "Анфийлд".

* ЦСКА е отстранявал и отбори като: Динамо (Букурещ) (8:1 и 2:3), Ювентус (4:1 и 0:2), Партизан (2:1 и 4:1), Олимпиакос (3:1 и 0:1), Панатинайкос (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), Реал Сосиедад (1:0 и 0:0), Монако (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), Спарта (Прага) (2:2 и 3:0), Рода (2:1 и 1:2 4-3p), Парма (0:0 и 1:1), Шахтьор (Донецк) (3:0 и 1:2), Байер (Леверкузен) (1:0 и 1:0), както и много други. ЦСКА е побеждавал и Атлетико Мадрид (1:0), Байерн Мюнхен (2:1, 4:3), Борусия Дортмунд (4:2), Валенсия (2:1), Аустрия (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

* Общата сметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) е 182 мача, 76 победи, 33 равни и 73 загуби при голова разлика 280 - 255, което го прави единствения български тим с положителен баланс в евротурнирите.
************************************************************
Стойчо Младенов: Трябва да атакуваме, този облик ни приляга
До края на седмицата може да вземем краен бранител, допълни наставникът

Старши треньорът на ЦСКА даде официалната си пресконференция преди реванша с Омония утре на стадион "Българска армия".

- Г-н Младенов, какво е състоянието на отбора преди мача с Омония?
- Имаме проблеми с Маркиньос, Неи и Данчо Тодоров. По време на днешната тренировка ще направим тест, за да видим какво е състоянието им. Едва тогава ще решим дали ще може да разчитаме на тях за мача с Омония. Останалите са възстановени. Готвим се усилено за двубоя. Събираме се на лагер на Панчарево. Отново ще си припомним силните и неубедителни страни на съперника. Трябва да сме готови и да подходим сериозно към противника, който заслужава уважение.

- Каква е разликата между първия и втория мач?
- Разбира се в това, че сега ще играем пред наша публика. На собствен терен е нормално да диктуваме темпото на игра. Трябва да нападаме, да създаваме голови положения и разбира се да ги реализираме. Това е обликът, който прилича на ЦСКА. По този начин искам да виждам отбора. Все пак това е турнирна битка и за нас най-важното е да продължим напред. Цел номер едно пред нас е да изхвърлим Омония. Това ще стане с тактическа дисциплина и концентрация.

- Равенството 1:1 от първата среща е противоречив резултат, готвите ли се евентуално за продължения или дузпи?
- Равенство в първия мач, при това с гол на чужд терен е добър резултат. Трябва да се възползваме от тези две предимства - домакинството и гола в Кипър. Надявам се да не се стигне до продължения. Но ще бъдем подготвени и за такъв вариант. Имаме изпълнители за дузпи, но това вече е прекалено голям риск. Всичко може да се случи, защото съперникът не е случаен отбор. Все пак не са много тимовете, които могат да си позволят селекция за 5 милиона евро.
Гледал съм португалците и отдавна съм запознат с качествата им. Въпреки това сме по-класният, по-можещият и по-знаещият отбор. Ще бъдем у дома и сме задължени да зарадваме публиката, която ще ни подкрепя от първата до последната минута.

- Имате ли притеснения около стартовия състав?
- Освен около контузените, се забелязва че част от новите не се представят убедително. Трябва да имаме търпение с тях, има случаи в които адаптацията се забавя. Сигурен съм, че в тези мачове всеки се мобилизира и ще даде всичко от себе си.

- Има време до затварянето на трансферния прозорец. Да очакваме ли нещо интересно?
- Възможно е. Селекцията е отворен процес във всеки отбор. Моето желание, което съм изложил и пред г-н Томов е, че трябва да привлечем още един краен защитник. Надявам се до петък това да стане. През зимата пък ще търсим офанзивен халф, за да придадем на отбора повече вариативност и класа.

- Фелипе Машадо ще попадне ли в групата за Омония?
- Машадо напредва в подготовката и адаптацията си. Липсва му само игрови ритъм. Ще опитаме да го интегрираме малко по-малко в мачовете. След тренировките в следващите два дни ще преценя кой ще бъде в групата, и кой - не.

- Георги Чиликов обяви, че ако е знаел, че Неи и Гарсес ще дойдат в ЦСКА, е можело да не подпише с "червените". Има ли напрежение между футболистите?
- Напрежение няма. Има конкуренция, която ме радва. Хубаво е, че Чиликов мисли така. Това значи, че уважава другите нападатели. Иначе знаете, че, който го
е страх от мечки, не ходи в гората. Чиликов е сериозен футболист, мисли професионално и иска да играе. Трябва да се доказва и на терена. Затова привлякохме доста нови попълнения, за да има ротация. Надявам се в края на годината всички да са играли почти поравно.
*************************************************************