Сега да споделя и очакванията ми за същинската част на шоуто:

1. Очаквам грандиозни церемонии по откривнтето и закриването. Спомням си близкото минало и социалистическите масовки. А китайците имат и социализъм, и хора, в излишък.

2. Очаквам яка аванта за домакините и всичките велики западни сили (без Русия!). На какво ли не се нагледахме през годините! Срещи на борцовия тепих, които свършват 30 секунди по-късно когато "нашия" победи (Сеул ), нахлуване на публиката в боксовата зала (пак там!), идиотски оценки за домакински гимнастик (Атина), отпъждане на отбор от шампиони по щанги (нашия!) и връщането му в съзтезанието, когато необходимите комплекти са раздадени, на който трябва (Сидни).

3. Очаквам яко рязане на "диваци" като нас, осмелили се да спорят за медалите. Е, спорт е, не винаги можеш да предвидиш всичко.Може да хванем нещичко от "огризките". Но да повторим дори медалите от Атина - илюзия! И ние сме си виновни щом разчитаме на почти четиредесетилетни "набори" като Йордан Йовчев и Румяна Нейкова. Ама и как ни почнаха: Откриха на щангистите пещерен допинг. Явно някой им го е набутал, ама иди доказвай. Погнаха с проверки Нейкова и волейболистите. Ако не отрият нищо, споко, пак ще повтарят до успешен край.

4. Все пак може и да се случат неочаквани победители, малко феър-плей надпревари, моменти на истинско спортно състезание, неопорочено от съдии, предварителни сметки, влияние в МОК и световната политика. Кратки и случайни мигове, в които да си кажеш, че духа на първите олимпийци и Кубертен не е погребан напълно. Ще ги има ли тези моменти? Надявам се и си викам като в рекламата: "Ех, Олимпиадо, ех, мечти-и-и..."

 

Волейболните ни национали направиха чудото. Класираха се трети на турнира за Световната купа, взеха олимпийска квота, пак развалиха сметките на толерираните в спорта "големи" нации и учудиха света. В ранните сутрини на мрачните зимни дни половин България сядаше пред телевизора. http://bglog.net/sport/15942 Стискахме палци и изстрадвахме всяка победа, а момчетата лееха реки от пот и нерви. Но ни даряваха радостта, която не се описва с думи. Може да блъскаш всякаква работа, да живееш мизерно, да имаш куп проблеми, но през целия ден си повтаряш кято рефрен: "Все пак нашите биха! Велики сме българите, ей!
След триумфа, държавници и политици побързаха да ги засипят с поздравителни телерами. Посрещнаха ги на летището, побързаха да се щракнат на фото с героите и да им раздадат мили усмивки.
След броени дни обаче се разчу новинката. Мартин Стоев и момчетата му няма да получат грам премиии  за блестящото класиране?! Волейболната федерация не ги била "предвидила", а държавата за такива работи пари както винаги няма. Прочетох, че става дума за колосалната сума около 50 хиляди лева. По колко трябваше дя вземат 12-те играчи и треньорския щаб може да пресметнете и сами.
Редно е обаче да се запитаме как се намират милиони и милиарди за никому ненужно въоръжение и безумни мисии в чужбина, където умираме за чужди интереси.
А колко струва един президентски и премиерски коктейл? Като чета пресата, правят ги честичко, почти всекидневно.
Май към 35 милиона евро струваше новият самолет на Първанката? Хубаво, нека си попътува момчето. Неговите и депутатски екскурзии струват отново милиони на хазната."
А с какви ли авоари разполага шефката на ДАМС - г-жа Лечева, която на практика наследи от гръмнатия си съпруг половин Илиянци /в последното съм сигурен от опит!/ , естестено спечелени по честен начин?
Въобще в Абсурдистан има пари за какви ли не простотии, само не за култура, образование и спорт. Политиците ни май не могат да преживеят, че не са "лицето" на нацията. Че хората ги псуват поголовно и ги мразят до смърт. А обичат именно такива хора като нашите волейболисти. Затова външно стаяват завистта си и си отмъщават по всякакви възможни начини.
Аз и милиони българи си взехме премията от радост, гордост и възторзи /Колко отдовна не се бе случвало!/. Пък Стоев, Казийски, Салпаров, Жеков, Николов, Константинов и останалите ще "пият една студена вода", ще се усмихнат иронично и ще заминат по клубовете си в чужбина. Там, където плащат коректно и демонстрират необходимото уважение към тях. В Гърция, Италия, Австрия - няма значение. Само по-далеч от Абсурдистан!