BgLOG.net
За всичко свързано със семейството
By swetew , 10 February 2008
Дълго се колебах преди да пиша по темата. С Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не  е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка  кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи  /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.  professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма!Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!
Legacy hit count
1059
Legacy blog alias
17301
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие-4
Размисли
Приятели
Невчесани мисли
Литература
Нещата от живота
Семейство
Коментари
България
Училище

Comments1

BasiDi
BasiDi преди 18 години и 2 месеца
Хм, абе не, че казваш нещо, което да не знам, но в такъв концентриран вид... тъжно. Какво ти тъжно, трагично си е.

 От друга страна се замислих за собствените си учителки. Така де, тия които бяха над 35 така или иначе ни изглеждаха (тогава) много стари. А по-младите като че ли не страдаха от недоеб, може би с едно изключение, което съм запонил като най-злобното животно от ония години.

 И учители. Леле, пълна скръб. Май нямах късмет да случа на поне един читав тип. Един дърт педал, останалите ... просто смазани и толкова далеч от определението мъж, та чак влизат в категорията "безполови". Което не е същото като обратните.

 В Университета нещата позагрубяха. Едно, че ние бяхме по-големи и приемахме нещата маааалко по-различно, особено пък моята група. Така се случи, че повечето бяхме 21-22 годишни.

 Засичали сме по хижите (някакъв туризъм се водеше, не помня) някои от преподавателите да се чукат без да се крият кой знае колко, имало е и предложения и от нас към по-младите асистентки и от по-възрастните доцент-ки към нас ... като цяло без резултат и в двете посоки.

 Може би защото по него време колежките успешно бяха опровергали всички слухове за ТУ и повечето от тях бяха страхотни във всяко отношение :) :)

 Поздрави на всички чаровници, които в далечната 1996-та избраха да бъдат студентки в ТУ-Пловдив :)
By swetew , 13 December 2007
Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки  В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Ех, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?

Legacy hit count
797
Legacy blog alias
16393
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---3
Ежедневие
Размисли
Приятели
Нещата от живота
Семейство
Коментари
Смях до дупка! :)
България
Български език

Comments

By swetew , 30 November 2007
Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга  да погледне надолу!
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да драйфа на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Поспиват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Legacy hit count
587
Legacy blog alias
16172
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---2
Размисли
Събития
Невчесани мисли
Нещата от живота
Семейство
Хапка и пийка
Коментари
Кръчма
България
Училище

Comments1

KrisiEleva
KrisiEleva преди 18 години и 4 месеца
То било страшно шоу това училище! Защо наште не ни записаха в него?
By Cvety , 13 September 2007

Разказ за логичното събитие, което се случва, когато двама души се обичат – създават единицата на обществото, известна още като семейство. И така, представям на вашето внимание сватбата на семейство Стефанови.

В ролите:

Щастливата булка – Катина (вече) Стефанова

Щастливият младоженец – Мирослав (по принцип) Стефанов

Гордите кумуве – сем. Цветомира и Мирослав Кулевски (т. е. ние)

Родители – тъкмо 4 броя

Роднини и приятели – солидно количество

След епични, дълги, трудни и поглъщащи де що стотинка завъди човек, подготовки, големият ден дойде. За всички участници той започна с епични, дълги и трудни подготовки, но хубавото беше, че всички вече са калени в тази битка и почти не им направи впечатление.

Първо действие: В него ще си поговорим предимно за кумувете, защото за другите все още нямаме информация, а само някакви предварителни данни – булката била от еди колко си часа на фризьор и гримьор, младоженеца правел украси за колата и такива откъслечни вести. Но кумувете ги знаем ние – станали рано, рязали мезета, подреждали маси и след задължителното минаване през банята (нищо, че не било неделя) се втурнали да разкрасяват кумата. Тук трябва да отбележим, че нещата се движели по предварителен и строго съблюдаван график, направен с много любов (и бира) няколко дни преди това от младоженците и кумувете. Та, кумата минала през фризьора – станала красива, след това се втурнала при гримьора – станала още по-красива (след леки корекции) и решила, че така чудесно фризирана и гримирана (нищо, че била облечена с потник и размъкнати панталони) тя задължително трябва да отиде до магазина за цветя, където чакали булченски букет – 1 брой, букет за хвърляне на момите – 1 брой и бутониера за младоженеца – също 1 брой.


Въпросният букет

Тъй като наближавал часът жениха да дойде със сватбарите (нали помните графика) кумувете се прибрали да се облекат и нагласят. И ето ги и тях – решени в официалното черно, с малко зелени акценти – шал и цвете в косите за кумата и вратовръзка за кума.
 


Не почакали и 10-тина минути и ето, че сватбарите захлопали на портите (всъщност звъннали на вратата). Какво видяли кумувете в този момент? Младоженецът, нахилен до уши, изтупан в костюм, гладко избръснат, носи кумувата ракия и напира да влиза. По-късно стана ясно, че той бил взел и букет за кумата, но видиш ли, го забравил в колата, а още малко по-късно кумата видя, че в подареният й най-накрая букет кротко се мъдри етикетчето с неговата цена. Тя (цената) била напълно задоволителна, но тя (кумата) не се и съмнявала в това, така че не било нужно да се оставя етикета. Младоженецът се придружавал от народ и всички дружно се устремили към почерпката – уискито се леело, хората се усмихвали – въобще весела работа. Женихът бил така добър да демонстрира на кумата как умее да върши домакинската работа, за да е отмяна на съпругата си – сложил си готварска престилка (взета назаем преди няколко дни от колежка на кумата – всички помагали за организацията) и измил няколко чаши. За да сме справедливи: първо престилката много му отивала на вратовръзката и второ, но по-важно, измил посудата перфектно. Кумата решила, че той е годен за съпруг и настанал момента да се тръгне към невестата (график си имали, хората).

Тук е важно да се отдаде дължимото към украсата на колата, направена собственоръчно от младия кандидат-съпруг. Справил се беше, младежа, чудесно. Явно му идва отръки (аплодисменти).


Тук се вижда красотата на украсата, нищо, че упорито се опитвам да я загрозя

Второ действие: Стигнали сватбарите и до моминските порти (апартаментски врати). Там вече работата била лоша – седят едни хора зад заключените порти и искат пари за момата. Бърка се младоженеца, бърка се родата и събра колосалната сума от 12 лева и някакви стотинки. Защитниците на крепостта не оцениха тази финансова жертва и отказаха да пуснат разгневените тълпи. Тълпите, обаче напираха неудържимо, портите взеха да скърцат и.....крепостта падна. На хоризонта изгря една прекрасна булка, мигом всички страсти утихнаха и преминаха в едно тихо благоговение.

Ето я и нея

Двамата млади и влюбени се събраха и се гледаха като.....като....не се сещам....като манастирски котараци, примерно. След известно време суетене, неизвестно количество изядени мезета, бонбони и сладки и още по-неизвестно количество изпит алкохол, трябвало да се поеме пътя, от който няма връщане – към обредната сграда на Столична община.

Трето действие: Пътували младоженците, кумувете и всички гости към мястото на събитието (щото един график спазвали). В официалната кола било пуснато парното (нищо, че било 35 градуса на сянка), за да не охладнеят любовните чувства. Добре, че оцеляхме!

В ритуалната зала булки да искаш. На където и да се обърнеш – булка. То са воали, то са кринолини, то са костюмирани народи – все едно си на викториански бал (не че съм била, ама съм гледала по телевизора). Тълпите се смесват, не е ясно кой кого жени и за кого го жени и ако не се поддържа постоянно изострено внимание могат да се случат грешки. Нашите герои обаче избегнали грешките (заради изостреното внимание и защото нашата булка била най-хубава и не можело да се сбърка) и под звуците на Сватбения марш, композиран от Менделсон, те тръгнали към олтара (на любовта, а не за жертвоприношения). Там представителката на законовите власти ги венчала, като наприказвала разни красиви неща, които никой не помни.

Всички слушаме в захлас

Преди това обаче тя ги попитала дали са съгласни да се вземат, щото грешки не бива да стават и може някой на прага на залата да си е рекъл „Абе, аз луд ли съм, за к’во ми е?”. Случаят тук не бил такъв и младите потвърдили с по едно звучно „Да”, че искат да станат обществена единица, наречена семейство. За да няма и сянка на съмнение те се подписали ......някъде.
Кумувете също се подписали, но интересна работа, кумата-разказвачка хич не си спомня какво е подписала. Ииииии, ами ако е нещо незаконно?

Ето ме на - подписвам без да гледам. Изглежда ли ви незаконно?

Но да не мислим сега за това, защото ето ги на – новото семейство Стефанови!!!!


Първа семейна целувка. По чувствителните да не гледат

Бурни аплодисменти, поздравления и ужасно много цветя, последваха обявяването на създаването на още едно обичащо се семейство.

Четвърто действие: Всяко християнско семейство трябва да е благословено от Бог, затова сем. Стефанови, кумуве и сватбарски тълпи тръгнали към дома Божи, за да се венчаят младите и пред него. Там, както всички знаете, церемонията е красива и тържествена, говорят се велики думи от Евангелие и Библия. Кумът разменя короните и пръстените на младоженците, обикалят масата и се покланят, държат запалени свещи – въобще лее се тържественост. Накрая кумата преби няколко човека, докато хвърляше над главите на току-що венчаните жито, стотинки и бонбони, но кой ти забелязва жертвите в такъв тържествен момент.


Кумът сменя короните


Работата с короните продължава

Започна и голямото снимане с всички желаещи, а то желаещи имаше много.

Многото желаещи накуп


Младоженци и кумуве

Пето (особено ценено) действие: След такива тържествености и напрегнати моменти, хората обикновено огладняват и най-вече ожадняват. Всеки, който цени гостите си, се е погрижил тези потребности да бъдат задоволени. И ето настана часът на истината...искам да кажа на ресторанта. Важната особеност е, че докато другите се втурват през глава към мястото на истината, младоженците и кумувете имат известно свободно време, което те уплътниха с разходка в Южния парк (все пак всички бяха подходящо облечени за целта). Въпреки, че булките в Южния парк са често явление, нашата героиня предизвика всички погледи и реплики като „Мамо, мамо, виж булка” или „Къде е булката, мами?”, а някаква туристическа група се сети да каже „Честито”.


В Южния парк. Героите изглеждат малко уморени

А хората в ресторанта тръпнеха в очакване. И така изтръпнали дойде момента да посрещнат младото семейство. Минаха те по бялото платно, посрещнаха ги майки (2 броя), свекървата ги нахрани с питка и мед, та даже и кумувете намазаха. Всички пийнаха по-една чашка вино за кураж, а кума пийна повечко, докато му стане сладко виното, щото нещо му нагарчаше преди това. След ритането на менчето стана ясно, че ако се родят скоро близнаци, никой не бива да се изненадва.


Свекървата храни снахата

Наздраве с кумувете

И какво стана после? Ами .....почна се – яли, пили и се веселили до късни часове. Кумувете се дръпнаха по една реч всеки, но по някаква причина не можаха да блеснат с целия си талант и забравиха доста солидни части от толкова старателно подготвените си слова. Нищо, те младоженците си знаят и ще простят. Новото семейство си обеща на всеослушание разни неща, които аз помня - кой ще хвърля боклука, кой ще плаща сметките, кой ще сменя памперси и т.н. Хич да не си мислят, че ще забравя.


Младоженците във вихъра на първия си брачен танц

И ние бяхме там, ядохме, пихме и се веселихме. А на младото семейство Стефанови – честито! Да сте здрави, щастливи и винаги да се обичате!

Честито!

Още снимки тук: http://www.flickr.com/photos/9851065@N06/sets/72157601671280168/
Legacy hit count
8820
Legacy blog alias
14624
Legacy friendly alias
Човек-и-добре-да-живее--се-жени----
Купон
Любов
Приятели
Събития
Нещата от живота
Семейство

Comments5

Krassie
Krassie преди 18 години и 7 месеца
Брейй Цвети, защо не започнеш да създаваш сценарии за театрални постановки?-Като приказка звучи и е доста увлекателно разказана-Радвам се, че сте били свидетели на подобно събитие и очевадно е било весело :))

п.п. И естествено, Честито на младите :))
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 7 месеца
А защо като манастирски котараци-те се гледат лошо,особено ако има някоя прекрасна бяла писана около тях :-))Пожелавам им да се гледат цял живот като влюбени котета.
Да им е честито на младото семейство
Cvety
Cvety преди 18 години и 7 месеца
Благодаря от името на младото семейство!
Краси, като казваш на другите "Честито", не си ли помисляш за варианта да казваш "Благодаря", когато някой ти каже на теб "Честито"? ;)) Дето се казва - време ти е.
Денеб, добре, де - като манастирски котарак и манастирска котана :)) Онзи поглед от типа "Рррррр, ще те схрускам".
Благодаря и на двама ви!
Krassie
Krassie преди 18 години и 7 месеца
:)))Еххх, малък съм аз, още не ми е уврял акъла, защо да съсипвам нечие щастие с моята лудост? :))))
Както са казали хората.."хубавите работи стават бавно..или когато им дойде времето":))))
chudovishte
chudovishte преди 18 години и 7 месеца
Краси
Или "когато намериш това, което търсиш";)))
Ама внимавай какво си пожелаваш...да не вземе да се сбъдне някой ден:)))
By venetzia , 29 March 2007

Жената Овен, въпреки свойствената си упоритост си признава, че няма да си тръгне. Няма сили да предприеме каквото и да било в отговор. Ще го приеме “мъжки”, възможно е даже да не обърне внимание. Особено ако половинката носи достатъчно пари вкъщи - ще стигне за всички. Но подобно на хамстер оттук нататък ще започне да се запасява с кожени палта, украшения и акции за случая, когато на кораба ще се появи пробойна и тя трябва да го напусне.

Дамата Телец ще прости, но ще запомни. Развод не ви грози, но това още не е повод да се успокоите. В отговор ще ви сложи такива рога, каквито не сте си и помисляли. И в това мероприятие активно ще вземат участие и приятелите,и колегите, и началникът.

При дамата Близнак всичко зависи от настроението. Може да тръгне по трупове (тоест да ви натопи пред началник, кантора, родители, приятели), за да си понесете наказанието, което тя смята за необходимо. Като при това гарнира оплакванията си с такива подробности, които не сте и сънували, докато сте били извън съпружеското ложе. Но като нищо може и да ви шашне с новината, че си има приятел и че няма нищо против да си спретнете тройка. Не се връзвайте, твърде възможно е това да е демонстрация. При всички положения у жената Близнак живеят повече от един човек - така че внимавайте с кой от всичките разговаряте, когато правите признанието си.

При Рака взривът от гняв може да избухне внезапно. Но скоро тя ще реши, че не сте човекът, който й трябва. Подобна дама изневяра не търпи - гответе се за развод.

Лъвицата има като резерва доста кавалери, така че няма много да страда - разкарай се, ти също си ми омръзнал. Не напразно почти всички известни модели са родени под този знак.

Девата ден и нощ ще ридае. От тези сълзи на вас ще ви се приплаче и в крайна сметка може и да склоните да се върнете обратно, ако другата връзка не е Бог знае колко сериозна.

Везни - тази дама винаги си има резервен вариант. Тя не може да живее сама. Ако размислите и се върнете при нея след известно време, знайте - семейното ложе ще бъде заето.

Съпругата Скорпион е много ревнива, тъй като загребва всичко при себе си. Но няма да се опитва да ви задържи - вече сте изминал етап. Вече не съществувате за нея. Но въпреки всичко ще си отмъсти, при това капитално. Или ще останете гол като пушка, или вече няма да има смисъл да търсите компанията на жени - защото няма да имате тази възможност.

Стрелецът ще си позволи унизителни реплики, което често води до раздяла. Ако това се случи, дълго време ще остане сама.

Дамата Козирог е способна да ви ритне само при мисълта, че сте имал помисъл за кръшкане. Ще си тръгне от всяко тържествено мероприятие само ако забележи погледа ви върху друга. Ще ви зашлеви шамар пред всички, без да се притеснява. Никога няма да ви съжали. Ако ви остави пред вратата с куфара, а вие се опитате да влезете през прозореца, то той ще бъде плътно закован. Освен това е способна на отмъщение, а в тази сфера е доста изобретателна (ще публикува обяви по ваш адрес, ще ви пъхне в лудницата, ще ви разори -трудно е да се изброи, но си напрегнете фантазията).

Водолеят ще затаи кръвна обида. Ще плете интриги, ще пише планове, ще обмисля стратегии. Ще подаде молба за развод, когато цялото имущество е на нейно име.

Рибата ще отплува и дори ще ви пожелае щастие. И късмет с другата. Няма да се бори за любовта си. Даже няма да заплаче. Мъжко момиче е.


Legacy hit count
6250
Legacy blog alias
12038
Legacy friendly alias
Жените--зодиите-и-изневярата
Любов
Забавление
Невчесани мисли
Семейство
Смях до дупка! :)

Comments5

acecoke
acecoke преди 19 години и 1 месец
Хъм, чудя се кой ли е резервният вариант на моята любима (везна)? Дано да е някоя друга мацка и да ги фана на калъп ;))) Тогава как ще се наказвамееееее ;))))
stylisima
stylisima преди 19 години и 1 месец
Eee не го бях видяла това ;) Ха ха ха ама доста точно определя!!! Аз съм раче и то бая щипливо, нема пошка;)
Janichka
Janichka преди 19 години
Потвърждавам - за раците напълно вярно :)
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 7 месеца
... по отношение на жената- везна, това е на 100 % истина. само един съвет към потърпевшите- ако сте сигурни, че искате да се върнете при жената- везна, дори и тя да е ангажирана в момента с друг мъж или жена, и кажете за чувствата си. може би в момента е с друг/ друга, за да утеши мъката си по вас:)))
Terkoto
Terkoto преди 18 години
Абсолютно вярно за водолеите. Аз сам такава и съм в ситуация в която всеки би се молил да не е на мястото на моя "кръшкач"!