BgLOG.net
By swetew , 12 December 2008

Отмъщението на Снежанко
(всякаква връзка на произведението с хора и събития от прословутата Червена къща в столицата са случайни и не отговарят на истината!)

Коледна нощ. През прозореца е оживялата приказка на бавно падащите снежинки, феерията на побелелите улици, празничните украси по прозорците на кооперациите, червените стени на къщата, която пазя. Ех, тук в тоя дом един велик скулптор е ваял тайнството на красотата. Вълшебните женски тела от бял мрамор чудодейно хармонират с бялото навън. Спирам се пред моята любимка, чиста и красива, обзета от “Свян”, да се порадват още веднъж сетивата не само чисто естетически на формите на съвършенството.
Но независимо от празничния интериор, усещам как ме обзема чернотата и тъмнината все по-властно прониква отвътре. И не само заради черната униформа дето я нося и черната дръжка на пищова, показваща се предупредително от черния кобур.
Блажени са възнесените при Господа! Не е знаел творецът, изваял толкова нежна прелест, че две поколения след него внукът му ще свърне по улицата на “меките китки” и навръх Коледа в неговата светая-светих ще се вихри “алтернативен” купон! И докато на горния кат се вихри хомо-сборището, тъжно разсъждавам защо съм наказан да прекарам тайнството на Рождество Христово сред хора, които по божиите и природните закони никога няма да узнаят какво е рождество.
А отгоре, през надутата до дупка музика и въртящия се до безкрай мегахит: “Сине, сине усети го отзад!”се чува тънкият, но пронизителен глас на диджея: “Кой сега ще спечели от томболата един голям и прав на Гопето?”: Кратка пауза и следва покъртителното:“Машка си търси партньори в стаята отляво! Бързо двама желаещи!” – продължава гласът, а стомахът ми се свива в неприятни спазми. Огромна част от купонясващите естествено не чакат късмета си на томболата. Групирани по двойки и тройки, пияни над козирката от алкохол и страст, те пъшкат щастливо по стаите, ъглите на коридорите, стълбите и тоалетните. Навсякъде смърди на разлят спирт и цигари, на писоар и гадост .
Сега разбирам защо момчето-оператор на филмите от широко рекламирания гей-лесбо фестивал отиваше през половин час да повръща. Боря се с нарастващите гняв и отвращение и дори бутилката винце, която надигам за пореден път, не утешава.
Мрачно наблюдавам как двойка същества от неопределен пол се насочват към служебната тоалетна. В предвид скорошната ми нужда от облекчаване скачам пъргаво:
- Тая тоалетна е за мен, не за педи-сношения! – осведомявам сърдито двойката.
- Тук няма педита, а само съвременни, модерни и горди гейове! – отговаря троснато едното същество, но макар неохотно се съобразява със забраната и двамата поемат обратно.
Като “връха на сладоледа” към мен се приближава длъгнест, пъпчив и грозен хомосексуалист, нарисуван и напудрен, облечен в несъразмерно, червено женско палто.
- Отива ли ми? – кокетно се върти около масата, развявайки полите на палтото.
- И аз съм се правил на дядо Коледа пред децата, нищо особено – решавам да отговоря възможно най-неутрално.
- Не, не дядо Коледа, аз съм Снежанка! – почти обидено отвръща геят. – Вече трета Коледа обикалям и раздавам дара си на желаещите? Ти искаш ли подарък?
Черното прелива в душата. Следват няколко шеметни секунди в пелената на гнева. Осъзнавам се, когато закопчавам с белезници за тръбите на парното човек, който се държи за лицето. Наистина, когато ми падне пердето удрям където сваря с дръжката на пищова.
После викам трите полицайчета, които търпеливо дочакаха в патрулната кола на улицата. “Получихме поне десет оплаквания от околните кооперации заради тая свинщина. Но нали боклуците имат връзки “нагоре” и ще опищят света за дискриминация, чакаме някакъв инцидент, да се намесим. Ти само намери повод и ни извикай.” – рече ми преди час единият от тях. Сега  с чиста съвест отварям вратата и ги насочвам към горния етаж, да раздадат справедливост.
Музиката и пискливия хор гласове спират. По стълбите затрополяват замаяни, полуоблечени хора, които бързо намират външната врата.
- Как смеете бе, аз министъра задоволявам?! – чувам плах протест, но след това до ушите ми достига блаженото свистене на полицейски палки и редичката още повече забързва към изхода.
Когато светът наоколо се прояснява, последните алтернативно ориентирани се спасяват скоростно през главния вход. Единствено “Снежанка”, доволно охлузена и насинена, стърчи закопчана на парното и стене:
-  Какво искате? Тоя с пистолета ми строши черепа, него арестувайте!
-Нерегламентирана проституция, неприлично поведение на обществено място-паметник на културата, оказване съпротива на органите на властта..... – авторитетно изрежда единият пазител на реда. – Сега ще те закараме в ареста на участъка.
- Луд ли си? – прекъсва го другият полицай. – Тая нощ поне три часа няма да дойде никой да го прибере. Искаш ли тоя кенеф да ти смърди с женския парфюм на задната седалка до сутринта?
- Да го оставим при тебе закопчан? – въпросително ме поглежда третият.
Снежанко обаче по свой начин е асоцирал изказаната по-рано думичка:
- Да, да, ходи ми се до тоалетната! – жално каканиже той и поглежда отново към мен – Ще ме заведеш ли?
- Махайте го, че не отговарям дали до сутринта ще е между живите! – довършвам диалога съдържателно.
Белезниците са свалени и Снежанка пъргаво се насочва към свободата. Но преди да излезе изненадващо се обръща към мен и ми праща въздушна целувка:
- Знаех си, че ще ме спасиш! И ти не си ми безразличен!
- Кръв! Кръв! – изтръгва се от устата ми. Подгонвам го извън себе си от ярост.
Но съм забравил две обстоятелства. Че людете с алтернативна сексуалност бягат бързо и леко. И че вече съм поостарял, понатежал, почерпен. Усещам как лежа в белия сняг в цял ръст като огромен черен камък. Надигам се мъчително, за да установя, че Снежанка отдавна е изчезнала от хоризонта и се е стопила в белия безкрай на улиците.
Единият полицай ми помага да се отупам:
- Страх ме беше да не го застреляш – споделя загрижено.
- Натиснах спусъка, но съм забравил да заредя преди това – признавам намусен.
- Надали щеше да уцелиш, но така е по-добре, без усложнения – успокоява ме колегата. – Удари един ключ и мини после да се почерпим. Коледа е все пак. Няма да си я разваляме заради такива.
Отивам да заключа вратата. Спирам се за миг пред голата статуя на пиедестала и прошепвам:”Ех, маестро, не можахме да опазим красотата неосквернена, но поне изгонихме търговците от храма!”. А дамата от снежнобял мрамор се усмихва загадъчно с ъгълчетата на изкусителните си устни.
После леко надниквам навън. Наоколо е такава удивителна, космична, свещена хармония! Гирляндите отразяват светлината в цветни отблясъци, някъде от прозорците звучи приглушено коледна песен. Всичко е толкова истинско и прекрасно в тази “тиха нощ, свята нощ”....

Legacy hit count
1091
Legacy blog alias
24657
Legacy friendly alias
Отмъщението-на-Снежанко
Любов
Приятели
Забавление
Култура и изкуство
Литература
Podcasting
Поезия
Хапка и пийка
България

Comments8

acecoke
acecoke преди 17 години и 4 месеца
Бравос, Светев! Силно произведение!
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 4 месеца
Ама,че Коледа!Ние чакаме дядо Коледа,а той пратил Снежанко!Много описателно и емоционално-чак аз изпитах гняв.
swetew
swetew преди 17 години и 4 месеца
Благодарско, благодарско! Ама не се ядосвайте, смейте се! Нали това е целта на занятието.
acecoke
acecoke преди 17 години и 4 месеца
Всъщност, аз нямам нищо против такива хора. Но разказът на Светев ме насочи към мазата, дето съм скътал един-два варела напалм... за черни дни :))
The Maker
The Maker преди 17 години и 4 месеца
ОК си Светев.

Журито веч та взе под внимание.
Къде края на годината ще се вземе и тежкото решение кой къде е в благородната надпревара.


svetlina
svetlina преди 17 години и 4 месеца
Тоесто към края на годината ще стане ясно какво пие Мейкъра :)
goldie
goldie преди 17 години и 4 месеца

Абе аз отдавна мисля да си купя базука, но хей такива "готини" неща от живота все ме убеждават, че автомат по ще ми свърши работа.

Не че имам нещо против АЛТЕРНАТИВНО ОРИЕНТАЛЦИТЕ, но все пак предпочитам ДЯДО КОЛЕДА да ми донася подаръците.

princesatamani
princesatamani преди 17 години и 4 месеца
   Ами в нашия живот всеки си се насочва в неговото подходящо общество.За съжаление-гейското сборище стана нормално,защото някой много старателно поднесе на подрастващите и на слабите волево мераклии с интернет сайтовете за порно и с порно филмите в програмите решителността за ненормален секс.Задръжките  и бариерите отдавна паднаха за много хора,защото сексуалното желание и удоволствието от нестандартно преживения секс са трудно контролируеми усещания.. Не можем с нищо да ги спрем за сега-защото просто няма закони.И тъй като им е хубаво в тяхното си общество  си правят купони и защо не и Снежанка да им подари подаръците.Много жалко за изродените поколения.Но това е постигнато още за първи път в Америка,когато преди много много години  стана сексуалната революция,ние само черпим опит от тях.
By swetew , 10 February 2008
Дълго се колебах преди да пиша по темата. С Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не  е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка  кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи  /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.  professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма!Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!
Legacy hit count
1059
Legacy blog alias
17301
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие-4
Размисли
Приятели
Невчесани мисли
Литература
Нещата от живота
Семейство
Коментари
България
Училище

Comments1

BasiDi
BasiDi преди 18 години и 2 месеца
Хм, абе не, че казваш нещо, което да не знам, но в такъв концентриран вид... тъжно. Какво ти тъжно, трагично си е.

 От друга страна се замислих за собствените си учителки. Така де, тия които бяха над 35 така или иначе ни изглеждаха (тогава) много стари. А по-младите като че ли не страдаха от недоеб, може би с едно изключение, което съм запонил като най-злобното животно от ония години.

 И учители. Леле, пълна скръб. Май нямах късмет да случа на поне един читав тип. Един дърт педал, останалите ... просто смазани и толкова далеч от определението мъж, та чак влизат в категорията "безполови". Което не е същото като обратните.

 В Университета нещата позагрубяха. Едно, че ние бяхме по-големи и приемахме нещата маааалко по-различно, особено пък моята група. Така се случи, че повечето бяхме 21-22 годишни.

 Засичали сме по хижите (някакъв туризъм се водеше, не помня) някои от преподавателите да се чукат без да се крият кой знае колко, имало е и предложения и от нас към по-младите асистентки и от по-възрастните доцент-ки към нас ... като цяло без резултат и в двете посоки.

 Може би защото по него време колежките успешно бяха опровергали всички слухове за ТУ и повечето от тях бяха страхотни във всяко отношение :) :)

 Поздрави на всички чаровници, които в далечната 1996-та избраха да бъдат студентки в ТУ-Пловдив :)