Тъй като съм в неочаквана ваканция седнах днес и дълго мислих по темата за геополитическото разположение на родната ни България. И в главата ми се очерта ясната картинка на дипломацията ни. Тъй като ме мързи да рисувам (изтощих се от мислене) ще се опитам да я опиша:

Та значи  с единия си крак  дипломатичиеското ни тяло е стъпило здраво на Европата. Нали уж на взеха в ЕС-ът. Другия му крак (на тялото) обаче виси над американската територия, щот хем сме първи дружки и бойни другари по пустините на Хавганистан и Хирак, хем визи йок. Междувременно онази част на дипломатическото ни тяло дето отговаря за гръцките удоволствия и за газта е обърната към Голямата мечка и Дядя Путин от където трябва да влязат едни газови тръби и едни милиарди за Белене. Естествено дипломатическото тяло е поприведено удобно на североизток и отворът му е смазан в очкаване на голямата тръба. Лошото на тази стойка е че има само една стабилна опорна точка и под тласъка на руската тръба, дипломатическото тяло може и да не издържи и да се изплющи в асфалта. Да се надяваме, че за поне 45 години българо-съветски сексуален живот дипломатическото ни тяло е научило някоя и друга Кама Сутра и ще издържи на руските милиарди.
Затва тялото ни се ослушва и за Косово...

Та така. Докато жената работи и мисли за маловажни неща като какво ще ядем, как ще платим сметките и други глупости, аз мисля за важните неща. Ако остана без работа още известно време ще реша и проблема със световния глад и енергийната криза. Айде зас'я.

До това гениално умозаключение стигна Хюман райтс уоч, че даже има и смелостта да го разпространи по света. Диктаторски режими са обявявани от западните сили за "приятели на демокрацията" само защото са техни съюзници.

Не разбирам... да не от Вашингтон да са спрели да им плащат като хората? Откъде смелост за това "откритие"? Точно тук и точно сега. Десетилетия след като Иди Амин Дада, Мобуту Сесе Секо, Саддам Хюсеин (да, да, същия), Анастасио Сомоса, Аугусто Пиночет гълтаха милиони долари в гориво, бомби и злато, в името на това да са същите такива "приятели на демокрацията"...

Не разбирам! С какво горкият бай Мушараф да е по-виновен от тях? Или демократично избраният Хамид Карзай? Нима убиват повече или по-жестоко? Или по-грубо нарушават човешките права?

Разбира се, че не. Просто вече минаха достатъчно години от Студената война, че даже и от 11 септември и нищо вече не ни плаши толкова много, че да не забелязваме малките сатани от Третия свят, с които се съюзяват нашите демократични държавни глави. И затова от време на време трябва да се дава публичност на разни екзалтирани комсомолци като Хюман райтс уоч, които да казват това, което всички си мислим. Но нищо повече.

На снимките долу: демокрацията и нейните приятели.