Количествата електронни отпадъци, изхвърляни в цялия свят расте с космическа скорост - между 20 и 50 милиона тона генерирани всяка година. Ако е трудно да си представите това количество, помислете за това - натоварено на железопътни контейнери, това количество отпадъци ще обиколи цялата планета!
Електронните отпадъци (e-waste, WEEE или на български ИУЕЕО) сега представляват 5 процента от всички отпадъци по целия свят, приблизително същото количество като пластмасовите опаковки, но много по-опасни. Не само развитите страни генерират този тип отпадъци: Азиатските страни изхвърлят приблизително 12 милиона тона всяка година.
Електронните отпадъци са най-бързо растящият компонент на битовите отпадъци, защото хората надграждат своите мобилни телефони, компютри, телевизори, аудио и видео системи и принтери по-често от всякога. Телефоните и компютрите се оказват най-големият проблем, защото се сменят най-често. Електронните отпадъци нарастват от 3 до 5 процента годишно, почти три пъти по-бързо от общото количество отпадъци.
Какво е е-отпадък?
Е-отпадък е термин, покриващ почти всички видове електрическо и електронно оборудване, което може да влезе в потока на отпадъците. Въпреки, че е-отпадъците е общ термин, той най-често се използва за телевизори, компютри, мобилни телефони, бяла техника (хладилници, перални машини, сушилни т.н.), за домашно забавление и стереосистеми, играчки, тостери, чайници - почти всички домакински или бизнес уреди с електронни или електрически компоненти, захранвани от мрежата или с батерии.
Защо е-отпадъците нарастват?
Е-отпадъците нарастват експоненциално, просто защото пазара, в който те се произвеждат, също расте бързо и в много части на света вече се наричат "дигитална пропаст". Например, от 2000 до 2005 г., Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) отбелязва 22% ръст в информационните и комуникационни технологии (ICT). Компютрите са само част от е-отпадъците, като в ЕС през 2005 г., хладилниците и други големи домакински уреди, съставляват 44% от общото количество е-отпадъци, според изследване на UNU от 2008 г. за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (WEEE directive). Иновативни продукти и бърза подмяна, особено в областта на ИКТ и офис техниката, съчетана с миграцията от аналогови към цифрови технологии и плоско-екранни телевизори и монитори подхранват увеличението. Икономиите от мащаба отстъпват място на по-ниски цени на електрическото оборудване, което повишава световно търсене на много продукти. В крайна сметка това води до ръст в е-отпадъците.
Защо е-отпадъците се диференцират от общия битов отпадък?
Е-отпадъците съдържат опасни, но ценни и оскъдни материали. До 60 химични елемента от периодичната таблица могат да се намерят в електронните уреди. За повторно използване на домашния компютър, например обикновената катодно лъчева тръба на CRT монитора съдържа много ценни, но и много токсични вещества. Едно от тези токсични вещества е кадмия, който се използва в батериите на преносимите компютри и в по-старите CRT монитори. Кадмият може да се акумулира биологично в околната среда и е изключително токсичен за човека, натрупвайки се в бъбреците и костите. Освен това, това е едно от шестте токсични вещества, забранени в Европейската директива за ограничаване на вредни вещества (RoHS). В допълнение към CRT монитори, пластмаса, включително и поливинилхлорид (PVC) изолация се използва при производството на печатни платки, съединители, пластмасови детайли и кабели. Когато се изгарят или депонират неправилно, тези PVC освобождават диоксините и вредят на репродуктивната и имунната системи. Живакът, който се използва в осветителните тела и плоските дисплеи, може да причини увреждане на нервната система, бъбреците и мозъка, и дори може да се прехвърли към майчиното мляко.
Електрическите изделия съдържат и редица други токсични вещества като олово, берилий, броминирани забавители на пламък и полихлорирани бифенили (PCB). Оловото играе важна роля в общите процеси на производството на метали. Естествено, опитите за извеждане на оловото от производствените технологии не означава задължително, че то вече не се използва. Дори и с безоловна спойка елементите са със съединения на оловото. Необходим е цялостен преглед на ситуацията с електронната отпадъци и разработване на всички възможни решения. От друга страна, огромното въздействие на ЕЕО върху ценните метални ресурси не трябва да бъде пренебрегвано. Мобилният телефон например може да съдържа до 40 елемента, включително мед, калай, специални метали (кобалт, индий и антимон) и благородни метали (сребро, злато и паладий). По-голямата част са мед (9 г.), докато благородните метали са от порядъка на милиграми само: 250 мг. сребро, 24 мг. злато и 9 мг. паладий.
Нарастващата функционалност на ЕЕ продукти до голяма степен се постига с помощта на специалните свойства на благородните и специалните метали. Така например, 80% от търсенето на индий се използва за LCD стъкло, над 80% от рутения е за твърди дискове и 50% от антимона се използва за забавяне на горенето. Като се имат предвид динамичните темпове на растеж на ЕЕ, става ясно, че те са основен двигател за търсенето и ръста в цените на някои метали. Защото при този сложен състав на ценни и опасни вещества, специализирани "високотехнологични методи" са необходими при процесите за рециклиране е-отпадъци по начин, който да увеличи оползотворяване на ресурсите и минимизиране на потенциалните вреди за хората и околната среда. За съжаление използването на тези специализирани методи е рядкост, и на много места по света е-отпадъците пътуват големи разстояния към развиващите се страни, където се използват примитивни техники за извличане на благородни материали или рециклиране на части за по-нататъшна употреба. Тези техники от "задния двор" представляват опасност за незащитените работници и околната среда. Нещо повече, те са много неефективни от гледна точка на възстановяване на ресурсите.
Рециклирането в тези случаи обикновено се фокусира върху някои ценни елементи като злато и мед (често с много ниски проценти на добив), докато повечето други метали се изхвърлят и неизбежно губят. Така че ефективността на ресурсите е друг важен аспект в дискусията около е-отпадъците, освен екологията, сигурността на хората, икономическите и социалните аспекти.
Колко общо са електронните отпадъци
Тъй като голяма част от е-отпадъците не са отчетени, трудно е да се каже точно колко са. Освен това, видовете електронни отпадъци, включени в правителствените анализи и програми за събиране са различни по света: ЕС има 10 различни категории продукти, като в Северна Америка той по принцип е ограничен до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) продукти и телевизори, и в Япония на 4 продуктови категории, включващи телевизори, климатици, хладилници и перални машини. Независимо от това реалните оценки са от порядъка на 40 милиона тона, което, натоварено на камиони е достатъчно за половината земна обиколка. А последния преглед на европейското законодателство в областта на е-отпадъците, известна като "Директива за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване” (WEEE Directive), (споменатa по-рано), подчертава, че само в Европа през 2005 г., е имало между 8,3 и 9,1 милиона тона електронни отпадъци и тенденцията е за растеж. В Австралия, със средно от 22 електрически уреди на домакинството, статистиката показва, че в следващите 2 години, повече от 9 милиона компютъра, 5 милиона принтери и 2 милиона скенера ще бъдат подменени. В Съединените щати, The Environmental Protection Agency (EPA) съобщи, че са генерирани от 1,9 до 2,2 милиона тона електронни отпадъци през 2005 г., като от тях само 12,5% са събрани за рециклиране.
Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени?
Американската агенция EPA оценява от 5 до 10% ежегодно увеличение на производството на електронни отпадъци в световен мащаб. Но по-тревожно е, че само 5% от тези количества се рециклират. Е, къде са другите 38 милиона тона? При преразглеждане на WEEE Директивата в United Nations University е установено, че 25% от общото тегло на европейските е-отпадъци през 2005 г. са неотчетени. Поразително, това означава, че не е имало налични научни данни за обяснение къде изчезват над 6 милиона тона електронни отпадъци всяка година. Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени? Наистина не се знае със сигурност. Има няколко обяснения, като незаконна търговия с развиващите се страни (Китай, Индия и даже и България), домашните "неофициални" преработвателни центрове, както и е-отпадъците, които остават в навеси, тавански помещения и складови помещения на сантиментални собственици.
Е-отпадъците – глобално предизвикателство
В обобщение, е-отпадъците са глобален проблем поради характера на производството и обезвреждането на отпадъците в сегашния глобализиран свят. Очевидно е, че въпреки трудното определяне на точните количества, големите обеми в крайна сметка отиват на места с елементарни и примитивни процеси и най-занижен екологичен контрол. Това е повод за безпокойство, както за ефективността на ресурсите, така и за опасността за хората и околната среда. Има дълга и често сложна верига от събития в областта на е-отпадъците, като се започне от нечия идея за нов продукт, неговото производство, дистрибуцията и евентуалното му изхвърляне от крайния потребител. Чрез ангажиране с различните заинтересовани страни и съответните научни звена в рамките на тази верига от събития, ние всички заедно можем да решим проблема с електронните отпадъци (EcoOffice).
Legacy friendly alias
Проблемът-с-електронните-отпадъци
Comments1