Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения, в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания. Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали. Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок.

На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок, да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. В този момент човек се пробужда. Това е най-благодатния момент, който за жалост хората не ценят и го смятат за нещо лошо. В този момент човек иска да ръководи живота си. Изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това...

В този миг започва да търси нещо, което да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът е заличен! А изборът е или да заспиш отново, или да продължиш да се будиш. И тъй като е заличен, то на пробудения света предлага само различни възможности за приспиване. Но в общи линии се предлага медитация, хипноза и наркотици в различен вид, като начин да бъдат приспани отново.

А какво е медитацията? Много хора бъркат размишлението с медитацията. Много хора практикуват размишление и твърдят, че медитират. Според общоприетото, чрез нея се откъсваш, изпадаш в тишина и спокойствие. Чрез нея се постига отсъствие. А човек който отсъства, може ли да знае какво става с него и около него, може ли да бъде отговорен за живота си. Делата, които си въобразява че са негови, действително не са. Те са програмирани да се случват в негово отсъствие. И тъй като самото пробуждане е вече присъствие, то се налага да ръководи собствените си действия. Но от друга страна отсъствието и бездействието е доста примамливо. Не правиш нищо, не си отговорен за нищо. Но все пак ти решаваш и би трябвало да знаеш че имаш избор.

Светът е заличил избора и първото, което ти представя е да медитираш, да се хипнотизираш и наркотизираш. Можеш да използваш всичко за тези цели, защото чрез повторението на каквото и да е можеш да изпаднеш в хипноза, тоест в липса. И тогава в твое отсъствие влизат в тебе разни, не знам как да ги нарека, и ти оправят проблемите, които са те довели до шок и до събуждане.

Но най-добри и забелязващи се примери за защитници на света от този род са учителите и гурутата. От тях има много добри майстори, най-вече в Индия, но вече са плъзнали и по целия свят. Та там тези тренират като верни слуги на света хиляди години. Проповядва се навсякъде, че не трябва да се мисли, а да се действа, че трябва да се остави човек на течението, че бог ще действа или действа вместо теб.

За нередностите в света се грижат нейните защитници – програмирани да правят това. Тъй като в случая света те отчита като заплаха, изпращат защитниците да се справят с теб, да елиминират заплахата. Едните те засипват с доводи и аргументи, че не си прав. Другите са от типа носители на вируси. Казват ти нещо безсмислено и ти го приемаш в комплект с това което не се вижда - вируса, и ти става зле, затъмнява ти се съзнанието, блокира ти мисленето. Това се случва навсякъде и всекидневно. Трети те засипват с много информация, и целта на това е да се претовариш и да блокираш.

При всички случаи целта е да бъдеш отстранен от себе си, дори и за кратко време. Но и краткото време стига за добра интервенция. Видях вече прекалено много хора, които бяха променяни вътрешно дори до неузнаваемост. Някои промени бяха равносилни на следния пример – Днес е вманиачен любител на плуването, който от утре без видима причина започва да се ужасява от водата.

Ако не се излъжеш сам и да се насочиш към заспиване, следва втората стъпка. Започват да се събират хора около теб. Тук вариантите са различни. Тъй като ти е просветнало и ти си въобразяваш че си постигнал нещо велико, започваш да разказваш на хората за това което си видял. Иначе за какво ще се събират хора около теб. Тъй като нямаш още яснота за това накъде се движиш, тъй като си в пълна мъгла, си все още лесна плячка за света и защитниците му. Но ако продължиш да се замисляш, започваш да разбираш, че това, което си видял или постигнал, се случва на всички и няма какво да им дадеш. После разбираш, че те ти крадат времето и ти започваш да се занимаваш с чужди работи. А ти си имаш свои...

Тогава започваш да си цениш времето, защото от този момент вижаш, че то не е неограничено. Във връзка с това започваш да игнорираш тези хора-паразити. Тогава следва третата стъпка...

След като преминеш през тези изпитания, света ясно вижда, че ти си непоправим и непоколебим и те поставя в изолация. Хората около теб се оттеглят, никой не те търси, нищо не ти се случва. Оставаш сам. Идеята е да се отчаяш и да започнеш да търсиш и да се молиш за внимание и обратно приобщяване към света. Това е много важен момент. Постигнал си известно равенство със света. Цялата история до тук е като една игра на шах, но с програмирана машина, която има предел на възможностите. А ти никога не забравяй, че си човек и си с неограничени възможности. Не се притеснявай от загубите. Важното е да извличаш поуките от тях и да не ги повтаряш. Сега е момента да настъпиш, да атакуваш. И помни, че не е необходимо да нараняваш и да убеждаваш.

Вече чакането е приключило. Ако няма ситуации, сам трябва да ги търсиш. Ако никой не те търси, ще трябва да търсиш ти. Обяви на света, че си тук! Сега вече ще трябва да решаваш и да действаш сам. Бъди твърд и непоколебим. Търси истината и не прави компромис с никого и с нищо, и най-вече със себе си. Ти вече започваш да виждаш все по-ясно и все по надалеко, защото става светло около теб. И това е не защото бог или някой друг осветява пътя ти, а защото ти самият си светлината. И премахвайки всичко, което те затъмнява, ставаш все по-светъл.

И твоята светлина ще освети околните и ще запали светлината в тях.  Теория на робството и свободата