BgLOG.net
By venetzia , 13 February 2008

Не можах да се въздържа да не се включа по темата за учителското ежедневие. Само ще вметна, че има учителски стаж около 5 години и вече от 6 месеца съм много, много далече от образованието и съм много доволна от този факт. 
    Преди около 5 години с много мъки и огромно желание след като завърших университета започнах работа в една професионална гимназия (няма да споменавам коя точно) или както им казвахме на времето - техникум. Бях супер ентусиазирана, а и по-млада, естествено. Колектива беше като във всяко училище т.е. главно жени, но имаше и мъже.  Имаше един заместник директор на около 50, който не преподаваше, а уж трябваше да отговаря за поддръжката на базата и ни провеждаше инструктаж по безопасност на труда. Седя си в учителската стая веднъж и идва човека с инструкциите облечен с мръсни дънки свлечени на задника и издути на коленете. Представи ми се, като не пропусна да каже, че е директор и ме покани в неговия кабинет за да ме инструктира, но преди това ме разходи из цялата сграда да ми покаже къде са пожарогасителите и как се работи с тях. Слава Богу не ми ги демонстрира! Тъй като бях нова , какво да правя вървя с т.нар. зам.директор и демонстрирам жив интерес от любезност. В крайна сметка това ми отне доста време, но стигнахме в кабинета му и би звънеца, извиних се, че трябва да влизам в час, подписах се и си тръгнах. На излизане, любезният човек каза намигайки ми, че ако имам проблем мога винаги да се обърна към него.  

Току-що започнала работа исках да се опозная с колегите си т.е. да се впиша в учителския състав. За мой късмет шефката реши да празнува 50 годишнината си с колегите. Всички знаем, че на купон е мястото за сплотяване на колектива. Отивам аз и се настанявам при младите колежки и колеги, няма да седна с бабите, я. За някой може да не е ясно, но масово явление сред учителите е щом има ядене и пиене на аванта, се пие и яде докато не им стане лошо от преяждане. Хапнахме, пийнахме и се почнаха танците. Пуснаха блус и горе споменатият директор дойде да ме покани. Пила една водка вече не бях толкова любезна и му отказах. В следващият момент любезният тон изчезна в репликата: „Не можеш да ми откажеш да танцуваш с мен, а съм ти ШЕФ!”. Танцувах, мъчейки се да остана на комсомолско разстояние от него, но след този купон доста дълго време не го и поздравявах даже.

Legacy hit count
775
Legacy blog alias
17334
Legacy friendly alias
Учителски-тайни

Comments2

swetew
swetew преди 18 години и 2 месеца

Вземи да го публикуваш и в общност "Образование"! И очаквай доста плюнки, но и доста прочити.
Все пак твоят случай е "мека Мария"! Къде, къде по-грозни работи стават по учителските стаи и учителските банкети!

venetzia
venetzia преди 18 години и 2 месеца
    Събирала съм плюнките няколко пъти и не са ми по вкуса коментарите на некомпетентните, които никога не са влизали в класна стая, но посещават общност "Образование".
    Ооо, била съм свидетел на един учителски банкет как един от инженерите, както културно си танцуваше с една колежка в един момент се дръпна от нея, засили се и я повдигна от пода държейки я главно за задника. Носи я докато свърши песента и жената от този момент не стъпи повече на банкет.

    Имах един колега по литература, който беше на около 45, сам си гледаше дъщерята, която по времето, когато бяхме колеги беше 10 клас. Той, когато видеше млада колежка не пропускаше с мазен поглед и глас да каже: "Ееех, мечтата ми е да стана едновременно и дядо и татко!

    Или пък същия умираше да разказва мръсни вицове пак в присъствието на колежки около 30 годишни и да обясни много подробно колко му е голям и колко му е твърд, което на мен лично му звучеше доста гнусно.
By vesselastoimenova , 16 January 2008
  ШЕФ - всеки се е сблъсквал с този вид  хомо сапиенс! Но всеки се държи различно - едни се бунтуват, втори си мълчат, а трети се подмазват и угодничат открито без да им пука дори от околните!
Вижте съвети как да се справим с това необходимо( а понякога напълно безполезно)  зло - шефа:
http://www.tia.bg/?c=n&id=627&p=0

Как постъпвате вие?  Прекланяте ли се безапелационно пред този"авторитет", или когато е нужно го поставятве на мястото му? 
 Трябва ли с цената на собственото си достойнство да сме безгръбначни? :(
Legacy hit count
617
Legacy blog alias
16925
Legacy friendly alias
Достойнство-или-безгръбначие-

Comments4

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 3 месеца
Професоре, заради лукса да не се поклоня на един изверг началник, душицата ми излезе след това. Но не съжалявам.
Teri
Teri преди 18 години и 3 месеца
Ами 3-4 години бях служител. През първите 2-3 години си мълчах, но после ми писна и почнах да се ослушвам за нова работа. Видях, че имам алтернативи и започнах да не си мълча, а да казвам какво не е наред и кое не ми харесва. Това взе че се хареса, та станах началник. После на друго място, след като видях, че на старото каквото си говоря не върши работа. Та на новото място ме направиха зам. управител преди месец. Та такива ми ти работи. Важното е да правиш това, което чувстваш. Е, разбира се важно е и какво чувстваш точно :)
aragorn
aragorn преди 18 години и 3 месеца
Да споделя и за себе си.
От момента, в който почнах работа в държавна администрация видях, че няма нищо общо със свободната практика - котират се връзкарите, гъзолизците, слагачите, курвите и т.н.
Винаги съм имал собствено мнение, давал съм нестандартни идеи, винаги търся там, където другите не се и сещат да погледнат.
Това ми коства страшно много нерви вече 7-8 години, но пък никога не съм падал по гръб, защото считам, че съм много добър в професията си и съм го доказвал нееднократно.
Преди няколко месеца отново прецакаха възможността ми за професионално израстване, заради една шаврантия, която е любовница на един от директорите, /въпреки, че проекта за който ставаше въпрос е иницииран от мен и е реализиран на 99% само от мен,/ и  въпреки злостното противопоставяне на една друга институция.
Последното, което се случи беше, че преди десетина дни назначиха без конкурс /какъвто беше обявен/, за който единствено аз си бях пуснал документи поредния връзкар.
Сега чакам да ме приеме висшия началник за да попитам какви са плановете  му за професионалното ми развитие за в бъдеще.
И ако пак нищо не се случи - ще заведа иск в Комисията за защита от дискриминация. Аз не се предавам! Никога!




vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години и 3 месеца
  Само така,АРАГОРН!   Щом си знаете цената - още повече!
  JUST DO IT!
 Страшно уважавам хора, които знаят какво искат и  знаят , че могат да го постигнат!  Така че - смело напред!
  А "шаврантиите" са една много обширна тема от нашето ежедневие!   Но всеки действа с това, с което разполага! Едни с мозък и знания, други - с друго....! Въпросьт е, да не е за сметка на околните, но на тях тогава им е най-сладко (нали затова са шаврантии?)!
  Стискам палци и успех! С поздрав и поощрение!