Нарани ме с ласки,
укроти ме.
Толкова е хубаво
докосването плахо на ръцете.
Помилвай ме.
Изгубено в очите ти
небето е.
А аз съм пухче
от перо на гълъб-
невидима и видима,
въздишка съм
във крайчето на устните ти
дето
кротува най-желаната усмивка.
И срича в неримуваното ехо
на тялото ми отмаляло
сърцето ти.
Дълбаят кожата ми звездопади.
Онемяла
душата ми се пръсва-
капчици седеф.
И хукват сетивата
подивели
да връщат ласките ти
и да бъдат наранени.