Взривени сетивата ни полягат
в ранимото зелено на тревите.
Небесни въпросителни се давят
във пъстрото на ирисите.
Тихо е.
Небрежна паяжина облаци разтегнали
крадат от слънцето
седеф,
калинка си проправя път през рамото ми,
в косите ми кротува вятър
и кротичко въздиша лятото
в прегърнатите длани.
Кротуват мисли -
свято съвършенство,
присънно пладне,
сънени душите...
Палитрените чувства приласкала
в ранимото зелено на тревите
поляга укротена любовта ни.