В неделя бях на изключително интересна и полезна лекция относно подготовката за раждане и ролята на мъжката половинка в нея и по време на самото раждане, както и в т. нар. "Златен месец" - първите 40 дни след раждането. Изнесе я инструкторката (не знам, дали думата е точна) по йога за бременни на Яна - курс, чиято цел е да подготви жените за по-приятно изкарване на безспорно най-хубавия ден от живота им.

И така - оказва се, че това, дето тука го правят нашите лекари, е съвсем не това, което би трябвало да правят. За да бъде раждането приятно и хубаво е нужно колкото малко, толкова и много.

Както скоро научих, раждането се предизвиква на хормонален принцип от хормона окситоцин, който е наречен хормон на оргазма. Той се отделя в жената, когато е спокойна и обичана. За разлика от него, адреналинът пречи на раждането, и се отделя, когато бъдещата майка бъде стресирана от нещо - лекари, акушери, прожектори, припадащ съпруг, викове от рода на "Push, push!!!" и т. н.

Научих и за т. нар. "дула" - духовна акушерка, която се предлага под наем в някои страни, работата на която е да осигури удобства на родилката. Тъй като тук у нас май още няма такова животно, ролята на съпруга е доста важна, защото освен да присъства и да се пули, дой е длъжен да подкрепя жена си и той да й осигурява удобствата. Също така си мислех, че може да гледа и страшно, когато екипът започне да претупва работата.

И така, бях убеден в някои неща - какво трябва и какво не, за да се подобри ситуацията:

- Всяка бъдеща родилка е задължително да мине очен преглед. Заблуда е, че тези с явни проблеми в зрението са застрашени, а другите не са. Секциото се избира само в случай, че този преглед покаже, че има риск от отлепяне на ретината (и в други случаи, предполагам, ама за това са прегледите). При проблеми с очите, жената трябва да ги стиска по време на напъните.

- Трябва да се стремим да стимулираме отделянето на окситоцин у жената, като я успокояваме и се грижим за нея. В никакъв случай не трябва да се вкарва изкуствено (може би само по някаква спешност).

- Мехурът с околоплодните води не трябва да се пука изкуствено. Рано или късно сам ще се спука, а водите, които "изтичат" са хубава смазка за безпрепиятстваноп излизане на плода.

- Добре е жената да изключи мисленето и да се остави на вродените си инстинкти. За целта трябва да прехвърлим отговорността по мисленето изцяло върху нас.

- По-вертикалните пози са за предпочитане, защото така и гравитацията си играе ролята. Хоризонтални пози, особено такива с вдигнати крака, са освен непрепоръчителни, а и опасни!

- За да помогнем на жената да се отпусне долу можем да се целуваме с нея, защото отпускането на устата водело до отпускане на долната уста :))

- За да предпазим жената от разкъсвания долу, е нужно долната уста да се масажира с топли компреси. Освен това, разкъсването е за предпочитане пред срязването.

- След раждането, бебокът трябва да се поеме от таткото. Важен е първият контакт очи в очи (бебетата можели да виждат до 30 см. веднага след раждането, а изцяло невинния поглед на новородено било неописуемо изживяване - смятам да проверя). Пъпната връв не трябва да се реже и прищипва веднага, а да се изчака да спре да пулсира. Оказва се, че някои вещества (желязо примерно) в големи количества се предават на бебето след раждането. Хубаво е пъпната връв да бъде прерязана от таткото, а бебокът да се постави на голата майчина гръд, за да може първите микроби, които нахлуят в него да бъдат тези на мама. Затова аклиматизацията в кувьоз веднага след раждане не е препоръчителна.

- Оказва се, че бебокът е развил сукателния си рефлекс още в корема, но ако не го упражни след раждането до час го позабравя, а предшественикът на кърмата (клоастра ли беше, кво ли?!) е много важен за първи гостенин в стомаха и червата на новия човечец.

- Къпането веднага не е препоръчително, защото бебето е покрито с естествен мехлем, който спокойно може да се остави да попие в кожата (не е страшно до 24 часа след раждането бебето да не се къпе).

- Дърпането на пъпната връв, с цел бързо изхвърляне на плацентата, както и инжектирането на разни боклуци също не е желателно. Тя ще си излезе рано или късно.

- Хубаво е бебето винаги да усеща присъствието на някой от родителите си, защото това са хората, с които то е свикнало по време на бременността. Дори, ако се наложи да остане в кувьоз, е хубаво ежедневно някой да го посещава.

Разбира се, тук става въпроз за нормално раждане без усложнения. Ако има такива, вече думата е на лекарите, затова не трябва да прекаляваме с лошото гледане :)))

Когато лекцията приключи ни пуснаха няколко унгарски филмчета с раждания в къщи. Бяха доста впечатляващи, но най ме изуми една кака, която се изроди сама в един аквариум пред погледа на двете си дечица. Беше много яко :)))

Та стигаме до заключението, че таткото трябва да присъства на раждането и да се грижи за партньорката си. Хубаво е тези неща да се договорят предварително с екипът, който ще изражда жената, и всичко да става спокойно и неприпряно. Да се надяваме, че ще успеем да си извоюваме желаното ;))