ЧУДАТ, до ръбатост,
се спускам във гроба
по тънко въже, на стоманена скоба.
Под мен, мъртвецът тихо лежи-
забравил и грижи и злоба,
във спихнала кал, със разядени кости-
личи си, не се е подготвил за гости.

Ще ми кажат ли белите кости,
за какво е мечтал, за какво е тъжил.
Ще ми кажат ли очите кухи,
на какво са се радвали,
за какво са скърбили.
Ще ми кажат ли зъбите голи,
за усмивки, целувки, лъжи.
Ще ми кажат ли разпилените длани,
ласкави ли са били или зли.

Но... по тънко въже, на стоманена скоба,
пак поемам нагоре, към слънце и прах.
Слязох, живите да разбера в гроба,
но само въпроси

НАМЕРИХ И ТАМ.

.