След представянето на България като „турска тоалетна”, на 13.01.2009 г., с творба на Елена Джелебова, като част от исталацията на Давид Черни, възникна полемика, доколко удачно е такова изобразяване. Мненията се деляха на такива, в подкрепа на инсталацията, защото с право ни показвала в лоша светлина и такива, против инсталацията, защото несправедливо създавала негативни асоциации със страната ни. Едните изтъкват, че е крайно време светът да разбере що за л*на живеят/управляват/корумпират/биват корумпирани тук, а другите застъпват позицията, че достойнствата ни надхвърлят недостатъците и следователно, символът е неадекватен. И двата „лагера” обаче приемат за даденост, че тоалетната е отрицателен символ. А тя е положителен.

Защо тоалетна
Първото нещо, което се конструира в началото на всеки строеж е тоалетната (ще използвам този евфемизъм, като обобщаващ). Жилищата могат да бъдат без отделна спалня или кухня, но не и без тоалетна. Когато ви подгони нуждата как разглеждате тоалетната – като нещо положително или като нещо отрицателно? Ако светът е апартамент, то България винаги ще е вътре. Това не е най-голямата стая, България е малка страна. Тук не е кабинетът, ако се съди по бюджета за наука. Не е и кухнята. Има къде-къде по-известни кухни от нашата, която си е по-скоро регионална или поне има много влияния. Дори абстрактната кухня с конспирациите не е. Не е хол. Чисто мащабно. Да не говорим за забавленията в него. Може да е стаята за гости. Твърди се, че сме гостоприемни. Но кой от вас има отделна стая само за гости? Може да е терасата – с хубав изглед: планини, реки, езера, плажове, море. Особено подходящо е да сме терасата сега, при спрените доставки на руски газ, зъзнещи. Но, ще дойде лято, тази асоциация ще изчезне и ще остане само усещането, че сме аутсайдери. Тоалетната си е добре.

Защо турска
Типът тоалетна, изобразен на инсталацията, беше определен като „турска”. Ефектна връзка с коалиционен партньор в сегашни времена или историческа препратка. Действително, турското влияние е доста продължително в нашата история. Иначе се говори и за ориенталско клекало. Разпространено е не само в ориента. Прокрадва се убеждението, че е по-изостанал тип тоалетна. Даже, да се говори, че е тоалетна, за него е комплимент. Та как можеш да си пооправиш тоалета там? Клекалата са в нужници. В нужник се влиза, като преди това поемеш дълбоко въздух отвън, влизаш, свършваш, надявайки се да ти стигне въздухът и изхвърчаваш отново вън. Но това е остаряло схващане. Типът тоалетна, който се използва, вече не е белег на култура. Доказателство е, че клекалата са в производство, имат водна преграда на миризмата и се ползват, като се отчитат много предимства, едно от които е, че не можеш да лепнеш заразна болест от седалката на тоалетната чиния, тъй като такава няма. (Още по темата: „Седем предимства на клекналата поза”: http://squat.beinsa.info/). С медицинските доводи в полза на клекалото срещу "седящия тип" тоалетна се оборва нюансът на изостаналост и се засилва усещането за древност (положително).

Тоалетната е чиста
Българинът е чист. И това става ясно, като се сравни с други, по-млади нации. Облича се спретнато, оправя си "тоалета". Това е показано и на инсталацията. На някой направи ли му впечатление, колко чиста е тази тоалетна. Да, погледнете снимката! Аз не виждам и петънце. Коментарите по блоговете споменаваха миризма, фекалии. Къде ги видяхте? Толкова чиста тоалетна няма и в магазина.

Стъпките на космонавта
България има двама космонавти и това е представено от стъпките в творбата. Забележете тяхната форма (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=147904). Това не е ергономичната форма на човешкия крак. Това е стъпка от космонавтски костюм (срв. http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://history.nasa.gov/ap11ann/FirstLunarLanding/icover1.jpg&imgrefurl=http://frenchbenefits.blogspot.com/2006/07/moon-dust-gets-in-your-eyes.html&usg=__Z6PoUXMJbB0IuEK4LJUgn5bNAEA=&h=343&w=500&sz=88&hl=bg&start=15&um=1&tbnid=DtLRU-EVCCo3vM:&tbnh=89&tbnw=130&prev=/images%3Fq%3Dman%2Bon%2Bthe%2Bmoon%2Bstep%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN). А космонавтите са положителен образ – космически достижения.

Като обобщение, може за се каже, че изборът на символ на България в обсъжданата инсталация действително е неподходящ, защото се отклонява от общата идея на инсталацията – да представи по ироничен, провокативен начин страните членки на ЕС – и докато идеята на скандалния Черни е постигната с отрицателните символи в останалата част от инсталацията (Франция: надпис "Стачка", Германия: шосета, наподобяващи свастика, Румъния: Дракула), то символът на България не се вписва в общия й дух, тъй като е положителен. Тоалетната е място за облекчение, тя е необходимост, представена е чиста (т.е. в България дори нещо, което очакваш да е мръсно не е). България е положително изключение.

 

Мили хора, нека това, иначе, толкова, помпозно заглавие не ви заблуждава, че тук ще откриете някакво много задълбочено изследване на явлението Ъпсурд в нашия живот. За да се направи такова нещо е необходим дълъг емперичен, империчен, имемперичен и всекакъв друг вид перичен или паричен, или поне опит някакъв, като поне опит за измисляне, а тъй като вие сте запознати с моята трудност или с всички видове мои затруднения в опитите за мислене, следователно няма как да се учудите или да не забележите, че такова нещо като опит за писане, няма да ми се удаде лесно. Ма, моля ви се, това съм аз. Ако чакате нещо истински дълбокомислено или поне малко смислено, спестете си време и не четете това, но ако все пак имате такова нещо като време за губене, ще ви го загубя напълно И ДОКРАЙ..... След това може вече да не ви се чете, а може и вече да не ви се ДОЯДЕ!!!!!.

Както забелязахте, през изминалата седмица бидоха /нема да казвам бидеха, да не си помислите, че това е модерния вариант на множествено число на биде / засегнати и то много болезнено всичките ми любими теми, което ще рече „Смътта „/под формата на дървения костюм/, „Българската лексика и граматика” / които не ми се удават много, ама хич/ и „Клозета”/ като изглеТ и лирика/.

И понеже за каквото и да си говорим, винаги стигаме до клозета, тоалетната или както аз гальовно я наричам белия дом, днес реших порядъчно да ви осмърдя почивния ден.

Та, както се казва в някои по-изтънчени постове:”Знаете ли какво е това?”

 

Не се чудете, това е рая на тоалетните.

И понеже всички стигаме до тоалетната и смъртта, можете да се уверите в това от горната картинка, затова, мили хора, не бързайте да гушвате букета, защото нещата могат да излязат от контрол и да изглеждат така:

Затова внимавайте в какво превръщате офиса си, защото ако изглежда ето така,

  

Значи използвате това:

 

А нещата свършват така:

 

Но понеже в нашия свят всичко хубаво свършва бързо, нещата могат да приемат и неприятен обрат:

 

И да свършат зле:

Затова се дръжте здраво за клекалото! Чеее, може да побегне.

И не се старайте да си изяждате всичко особено ако е ако

 

Макар че то задължително ще стане ако

 

Но не е задължително целия свят да му робува

Защото, ако човек цял живот живее за единия кенеФ, накрая ще забележи, че не му е останало нищо за живеене.

Тук се сетих за любимата ми мъдра мисъл: „И лайно да е като си е нашето лайно си е наше и то не смърди, а миришка” И понеже не съм на диета може да почерпя навъсената госпожа

 

С едно сладкишче

 

Преди да са я преквалифицирали

 

 

Или поне преди да са я преоблекли като за снимка от морето.

 

 

Не бързайте да пускате водата, защото преди да ви се прииска да се удавите

е добре да се докоснете до истинската кенефна лирика на

Андрей СЛАБАКОВ

ЛАЙНО И ПОЕТ
Басня

Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих

Във упор гледаме се двама
Във упор — с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично казва:

“Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”

“Лайно! — отвърнах му веднага —
Клозет търси — не дума блага!”

ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!
           И ти ли мислиш, че е наша грешка?

22. 07. 1991 Рим

П.П. 1. Не ви цитирам мое стихотворение, защото аз съм много далеч от тοзи вид талант, както и от всеки друг вид писмена и мислителна форма на талант.

 П.П. 2. И понеже много обичате загадките, я познайте без бой какво е това?

Всички мили картинки са взети от Гуглата, без питане за ползване, но с признаване на авторските права, на всеки решил да обогати нета с товрчеството си.:):):)

Днес ходих в обществена тоалетна, за да оставя там течна част от себе си. На пода пред тоалетната чиния имаше локва мокричко и жълтичко.

Не че някой се беше изпикал направо на пода. Просто първият човек, употребил съоръжението, случайно беше допуснал капчица от мехуроизлиянието си да падне извън чинията, на пода. Можеше да се наведе да я забърше с дебел сноп тоалетна хартия, или поне да я размаже с крак колкото да изсъхне. Ама какво толкова - една капчица...

Вторият човек беше видял капчицата и си беше казал: "мизерник!" по адрес на отдавна заминалия си предишен потребител на WCто. И беше застанал малко по-далече от тоалетната чиния, да не вземе да настъпи напиканото. Вярно, и той изпусна две-три капчици. Ама какво толкова - две-три капчици...

И следващият винаги заставал малко по-далече и пускал с една капчица повече на пода. Ама какво толкова - една капчица повече, една капчица по-малко...

Отново погледнах локвата на пода с погнуса. Мизерници! Пикльовци! Варвари! Говеда!

Все пак трябваше да се изпикая. И го направих. Е, верно, малко падна на пода. Ама какво толкова - една пикня повече, една пикня по-малко...

След това си тръгнах. А подът си остана там - мокър, жалък, напикан.