Да промениш света

Когато бях млад човек, виждах несправедливото устройство на света. Много ми се искаше да го променя, да го направя по-добър. Аз се молех “Господи, помогни ми да променя живота към по-добро”.
Изминаха години и разбрах, че да изменя света не е по силите ми. Започнах да се моля ”Господи, помогни ми да променя, да направя по-добри поне най-близките си хора – своята жена и деца”.
И ето неотдавна, вече съвсем стар човек, аз почувствах скорошната среща със смъртта. Обърнах се с молитва: “Не ми се удаде да изменя нито света, нито дори семейството си. Господи, помогни ми да изменя поне самия себе си”.
Неочаквано чух отговор :” Късно.” – отговори Господ – “Трябваше с това да започнеш”.

Мерило за истинския характер на човек е : какво би направил, ако знае, че никой няма да разбере за постъпката му !

  И тук малко ще поразчопля. Аз лично смятам, че за да бъдеш в истинска хармония със себе си и най-вече със съвестта си, трябва да вършиш всичките си дела, така че все едно те гледат непрекъснато. За тези, които не са открили Бога в себе си, удобничко приглушават гласа на съвестта си, или пък напълно са я приспали, ще им кажа поне да опитат за известно време да живеят по този начин -  вътрешното щастие и удовлетворение, което ще изпитат има невероятно пречистваща обремененото подсъзнание сила. А то непрекъснато се затлачва от такива сторени къде дреболийки, къде не, като : да си хвърлиш хартийката или фаса насред пътя, ако никой не те гледа ( пък после, защо било толкова мръсно), да опикаеш обществената тоалетна ( майната му, че ще дойдат други след теб - нали няма да си ти ), да надраскаме до неузнаваемост чиновете в училище ( нали не са наши мебели), да надраскаме или да омажем с нещо колата на съседа, на който имаме зъб или просто не ни кефи,…Спирам дотук. Ако се замислим и двете неща са еднакво неприятни – и да вършиш такива неща и да си обект, а те се обуславят. Колкото повече хора спрат да ги вършат, толкова по- малко ще са потърпевшите. Така, че – да започнем от себе си…