Попаднах на тази публикация и реших да ви запозная с нея,

 

стори ми се, че този проблем е много важен

 

и колкото повече хора се информират за него, толкова по - добре.

 

Знам, че не е свързан с работата ни,

но и ние сме хора и тези неща не са ни чужди.

 

Здравейте, Приятели!

Някои от вас, които четат този текст,
ме познават лично, но за тези, които
не ме познават – ето малко информация за мен.
Казвам се Тома Каркински и карам трета година
аспирантура в Оксфорд - специалност Финанси.
Обичам много да спортувам, да се срещам с хора,

да излизам с приятели, да се забавлявам –
общо взето обичам да правя всичко типично за
един студент на моята 25-годишна възраст.  
В началото на септември 2009 година се случи нещо
напълно неочаквано в моя живот – поставиха ми
диагноза левкемия. Това бе много шокиращо,
защото досега съм водил здравословен живот
(не употребявам алкохол и цигари, занимавам се
много със спорт). Както обикновено става с
раковите заболявания – човек не знае какво и
кога ще му се случи, какви са причините и дали е
било възможно това да се предотврати.
 
Левкемията е раково заболяване на имунната
система. Стволовите клетки, които се намират в
костния мозък, спират да произвеждат пълноценни
бели кръвни тела и съответно броят на белите
клетки намалява. При нефункционираща имунна
система, болният става силно уязвим към болести.
Ако не се потърси професионална помощ в болница,
на човек, боледуващ от левкемия, му остават само
два-три месеца живот.
 
За щастие модерната медицина е напреднала много
в лечението на това раково заболяване. Обикновено
лекуването започва с няколко процедури
химиотерапия, които имат за цел да унищожат
болшинството ракови клетки. Проблемът обаче е,
че в повечето случаи лечението само с
химиотерапия не гарантира пълно излекуване –
болестта може да се завърне след няколко години.
В тези случаи масово се практикува трансплантация
на стволови клетки от друг човек като единствена
възможност за окончателно премахване на
левкемията от организма. За такава трансплантация
е необходимо да се намери човек с подходящи
кръвни параметри, който да стане донор.
Роднините по права линия (брат, сестра) се считат
като най-вероятни донори, но ако техните кръвни
параметри не съвпаднат, единствената алтернатива
е присаждането на стволови клетки от чужд донор.
 
В моята ситуация решението на лекарите е да се
направи спешно трансплантация. Проблемът е, че
засега не се е намерил подходящ донор за мен.
По света има няколко бази данни, които държат
регистрите на потенциални донори. Най-големите
(от гледна точка на регистрирани донори) са в САЩ,
Великобритания и Германия, където са регистрирани
милиони донори. За сравнение – в България
(за голямо съжаление) има само 500 регистрирани
донори. В следствие на това българи и хора с
етнически произход от балканскиа регион,
които боледуват от левкемия и им се търси донор,
имат сравнително по-малък шанс да им се намери
такъв.
 
По тази причина мисля, че е много важно, не само
заради моя личен случай, но и заради всеки
българин, който (не дай си Боже) се разболее от
левкемия, да се регистрират колкото се може повече
българи в регистри за потенциални донори на
стволови клетки. Подобно дарение спасява живот и
вие може да сте единственият човек в света, който
може да помогне на друг да оцелее, но ако не сте
регистрирани като потенциален донор, тази връзка
няма да може да бъде направена.
 
Регистрирането като потенциален донор в такава
база данни е много елементарно – трябва само да
дадете към 5 мл кръв за изследване. Тази кръв се
изследва по едни параметри, наречени HLA
съвместимост, които определят протеините в белите
кръвни клетки. От това зависи дали боледуващият
от левкемия ще може да приеме стволови клетки от
вас. Когато се регистрирате в такава база данни,
имайте следното предвид:
А) Ако ви поканят да станете донор за някой след
време, вие винаги може да откажете, въпреки че сте
регистрирани. Това е ваше право. Вие може да
вземете окончателното решение от вашата морална
гледна точка.
 
Б) Самата процедура на взимане на стволови клетки
от донор е напълно безболезнена и безопасна за
донора. Целият риск в една трансплантация поема
получателят на клетки. Ако неговият организъм
отхвърли клетките на донора, има много сериозни
последици.
 
В) По принцип не е възможно да станете донор за
един определен човек. Регистрирайки се в такава
база данни вие ставате потенциален донор за всеки
по света, за когото се търсят подходящи стволови
клетки. Базите данни за донори от всички страни
са свързани в компюторна мрежа.
 
Г) За да се регистрирате вие триабва да сте на
възраст между 18 и 40 години.
 
 
Как да се регистрирате
Почти всички държави вече имат бази данни, където
може да се регистрирате. Координатите на тези в
Великобритания, САЩ, Германия и България за
улеснение са добавени по-долу. На уебстраницата
www.bmdw.org може да намерите адресите на всички
донорни бази в различните страни по света.
Уебстраницата на английския регистър
AntonyNolanwww.antonynolan.org.ukима много
полезна информация относно дарението на стволови
клетки.
 
За тези, които желаят да се регистрират в базата
данни в България, моля да се обадят на посочените
координати долу. Те ще ви дадат подробна
информация и ще ви насочат къде трябва да отидете,
за да дадете кръвна проба.
 
Благодаря за вашето внимание и се надявам
колкото се може повече българи да подкрепят тази
кампания, регистрирайки се като потенциални
донори или разпространявайки тази информация
сред близки и познати. Увеличаването на
регистрирани донори от балкански произход в
тези бази данни би помогнало за успешен изход
от такива (и подобни) заболявания на наши
сънародници в България и по света.
 
Ето моя личен и-мейл адрес за контакт:
tom.karkinsky@sbs.ox.ac.uk
 
-----------------------
Великобритания
Antony Nolan Trust
Royal Free Hospital
Pond Street, Hampsted
NW3   2QG London
United Kingdom
tel. +44/ 204 284 12 34
e-mail: heathgate@antonynolan.org.uk
websaite: www.antonynolan.org.uk
 
САЩ
National Marrow Donor Program
3001 Broadway Street NE
Suite 500
55413 Minneapolis, MN
United States         
tel. +1-612-627-5802
Website: www.nmdp.org/
 
Германия
ZKRD-Zentrales Knochenmarkspender-Register Deutschland
Match codes: Germany [D] / Germany CORD [DCB]
Helmholtzstrasse 10
D-89081 Ulm
tel. +49-731-1507-00
Website: www.zkrd.de
 
България
Централна лаборатория по клинична имунология
Национална статистическа лаборатория
ул. „Георги Софийски” 1
1431 София
България
тел. +359 2/ 923 06 90
e-mail: bulregistry@gmail.com

Четох, четох, стоях под напрежение докъде може да се развихри мини скандалът, породен от нищото (или поне аз не разбрах причините), и от притеснение така се напрегнах, че прописах в стихове.

Само ви моля да не ме слагате в категорията на поетите - нямам такива амбиции! Пък и съм наясно, че звуча по детски наивно. Освен това, може би, ще си редактирам стихотворението поне още 50 пъти, понеже го написах за половин час и няма как всичко да му е наред.

Мили хора, нека да бъдем човечни!

Мили хора, нека да бъдем човечни!
По-леко живее се с мисли добри -
красиво изказани, с думи сърдечни,
без тежки обиди и реплики зли.

На този свят всички ние сме равни.
Свободно е словото, но само тогава,
когато то не ни прави безправни,
не ни унижава, не боли, не ранява…

А смисъл от дразги безпочвени няма
и с тях да вгорчаваме дните си кратки.
Да правим от нищото драма голяма.
Гневно да влизаме в глупави схватки.

Мили хора, нека да бъдем човечни
и топлите думи да сгряват душите ни!
Да помним, че хора сме - не сме вечни.
Че времето точно броило е дните ни...

 Мъжът е бил “черновата” на Господ , когато е сътворявал човека!
Такова мнение все по- често витае сред доволно образованите и еманципирани жени, според които техният пол представлява еманацията на потенциала на Твореца
.Всъщност до шестото столетие преди Христа жените са били решаващият пол.Когато те доброволно поели цялата грижа за семейството ,започнала трагедията - мъжът избягал в един измислен свят от мечти , започнал култът към мъжествеността, която е само една роля, изискваща непрекъснато напрежение, пораждащо стрес.
Поради това разпределение на ролите средностатистическият мъж има надуто Аз . Неговият духовен потенциал е по- малък , а и по природа е по- слаб от жената.Мъжка бруталност , мъчения и изнасилвания представляват опити да се прикрие тази мъжка слабост.Мъжете мислят за днешния ден(сбъдване на мечтата им-осъществена мъжественост), а жената мисли за бъдещето.И ако мъжът изрази реално сексуалните си желания ще се сблъска веднага с негативната представа за себе си: похотливо , безразборно в половите си връзки животно , далечно на нормите на моногамията.
От друга страна жените са оконстантени да гледат на секса като на една многостранна интимна връзка , клоняща към дълготрайност. На мъжа му става ясно , че неговият маниер и намерения са “повърхностни “, “лоши”, а тези на жената – по-естествени и по-“чисти”.За него сексът означава предизвикателство , преодоляване , завладяване .За нея-принадлежност, спонтанност, нежност и сигурност.
Мъжете се стремят да се нагаждат към потребностите на жената , като по този начин една дългосрочна връзка се зарежда с негативизъм и постепенно полюсира и се самодистанцира.Мъжът се себеизмъчва и самоунижава , когато “изневерява”и крие следите си ,вместо да има открита полигамна връзка.Така той несъзнателно подхранва мнението за пола му , като за похотлив прелюбодеец.
В нашата култура мъжът е подложен на постоянен стрес, който никак или трудно контролира , и който от своя страна води до отслабване на имунната му система , както и до по – ниска степен на удовлетвореност от живота.Той спи все по- малко , ако не е добре , избягва да остава по- дълго в леглото под нечии грижи, или пък просто да се отдаде на нищоправене.За да се абстрахира от страховете си мъжът все по- често се отдава на алкохола или на саморазрушителната мания за лов на жени.Мъжът не може да се отприщи сексуално, да се порадва на дълбочината на чувствата си и да се освободи от грижите за потентността и превъзходството си.Той се превръща във вял сексуален партньор , поради вкопчването в стереотипния натрапен начин на реагиране.
Една от най- често срещаните нападки , които мъжете слушат е , че превръщат жените в безлични сексуални обекти.
Друг сриващ елемент е култът на жените към материалното благосъстояние на евентуалния партньор.Например дали един по- възрастен господин , който прави опити да се котира сред по- млади момичета , ще бъде възприет като “мазник и коцкар”или като “готин и отворен”, зависи до голяма степен от неговите доходи и обществено положение.Това представлява особено опасен симптом за мъжа , тъй като засилва чувството му за отчуждение и изолация.Дълбоко в себе си той е наясно , че атрактивността му за жените е тясно зависима от преуспяването.Той усеща , че ако загуби статута си , властта или парите, губи и сексуалната си привлекателност и любов на жените.
Мъжете трябва да бъдат монументални бастиони : отвън- сигурни срещу нападения и загуба на статута си , отвътре –сигурни срещу неподходящи емоции и неизвестност.Така мъжът е поставен в едно кръгово положение : Ако продължава да гони успеха , ще има по- малко време за любовна връзка , а не го ли прави –ще бъде по- малко желан.
Британският социолог и психолог,70 годишен еген , Бранко Бокун , в своята книга “Изкуството да яздиш тигъра.Укротеният стрес”, казва :”Мъжете изпитват по- голям стрес от жените , затова са по-разположени към болести и умират по- рано.”За жените той дава няколко антистресови съвета как да помогнат на мъжете си. Ето някои от тях:
“- Карайте го да се смее , който се смее, не страда от гигантомания.
- Показвайте му по- често природата , за да разбере , че не е единственото “чудо на сътворението”.
- Подарете му домашно животно. Това ще го накара да показва повече съчувствие , нежност и човечност.”
Също така той казва :”Ако жените бяха запазили влиянието си , сега светът щеше да изглежда много по- добре.”
С две думи заключението , което може да бъде направено отностно взаимоотношенията на двата пола , двата Божествени феномена е само , че , да , има светлина в дъното на тунела!Тази на приближаващия влак...



Румен Марков

"Маниаци разни" - ще възкликнат пешеходците и сигурно в това ще има доза истина. "Взаимна помощ" - биха казали част от шофьорите и в това също ще има истина.
 Само толкова ли?
 На 19ти април членовете на клуб "Митсубиши-България" направиха света малко по-добър.Една идея се превърна в перфектно организиран и проведен празник за децата от Дом за деца лишени от родителски грижи "Българка" в Стара Загора.
 Без много шум, но с много човечност и ентусиазъм, изцяло с лично средства, членове на клуба от цяла България подариха на повече от 60 деца от дома не само разкошен пикник, дрехи, играчки и техника, но и най-важното: вярата, че някой го е грижа за тях, че има надежда, че мгат да имат бъдеще.
 Подробности за тази инициатива - във форума на клуба.

 Това е първата подобна инициатива, но не е единствена за клуба. И по всичко личи, няма да бъде и последна.

 Успях да отскоча до мястото на срещата малко след като всичко беше приключило. Всичко беше чисто и по нищо не личеше, че допреди час тук са лудували стотина човека. тези, които бяха останали, изглеждаха изморени от дългия ден (някой от тях са тръгнали на път в 4 сутринта, за да пристигнат навреме), но на лицата им грееха усмивки.
Обикновени хора, като мен и вас.  И... малко по-добри!

Мълча си. Да, премълчавам. А нещо ме зове – да ти кажа, приятеле, че ме боли.

Боли ме, че млади автори – да, първите и единствените, които срещам в живота си, създатели на първият български колективен роман “Аурелион”(http://choveshkata.net) виж Човешката представя - Аурелион, които имат изключителна ръководителка и приятел – Валентина Димова, нямат пари да дойдат на представяне в София.

От администрацията на НБУ бяха отпуснали 90 лв. командировъчни и в един момент всичко се разсъхва...

Аз исках да ги представя. Таях искрица надежда и усмихната вече влизах в университета и разказвах... Не е било писано. Не и в този епизод.

Може би прекалено много драматизирам, не знам, но защо?...

Защо?...

Фондация “Човешката библиотека” проходи... да, с всяко вдишване, ние с Калин и други наши приятели се грижим за младите автори и ги подпомагаме, колкото можем.

Калин дава от парите си на преводач, аз от скътаните от тук-таме.

Не помня откога не съм купувала нещо за себе си.

Не ми трябва. Обичам да се раздавам. Така обичам – давайки, помагайки.

Това е призив.

Зов за помощ в едно време на предизвикателства, които се изправят пред нас, подобно на бариери, които не можем понякога самички да разрушим.

Ако искате да им помогнете финансово, може и с малко, свържете се с мен и Калин на

slanchevka@gmail.com и kalin.nenov@gmail.com

Продължаваме, нали?* ;)

* днес ми е трудно да си повярвам, но лека-полека и това ще стане. След днес.