От всичко чуто и прочетено досега оставам с впечатлението, че част от сънародниците ни нямат ни най-малка представа какво представлява учителската професия, въпреки че всеки един човек в определен период от време е бил ученик, но... какво от това? Също така не разбират огромното й значение за развитието и просперитета на обществото, за израстването и оформянето като личност на всеки един негов член.
По принцип не гледам махленското предаване на Милен Цветков, но за жалост се случва понякога да попадам на него. Днес още в първите секунди ми направи впечатление, че водещият има крайно отрицателно отношение към учителите, което по един войнствено-агресивен начин натрапва на събеседниците си и на зрителите.
Всъщност неговата позиция не ме изненадва, защото той специално, като личност, в моите очи не е никакъв авторитет. Аз не го харесвам заради липсата му на елементарен такт и уважение, които той е длъжен да проявява към гостите и зрителите. Грубото му и на моменти арогантно поведение спонтанно ме отблъскват, а също така за един човек с висока самомнителност като неговата, и толкова много години стаж като телевизионен работник, е крайно време да се научи грамотно да използва официалната форма, но както забелязвам – до ден-днешен не успял да се развие до такава степен, че да я прилага на практика.
Разбира се, част от хората, които се обаждат в предаването, са от същия дол дренки, понеже намират в негово лице човекът, който ги разбира, подкрепя и приглася в оплюването на учителите.
В краткото време, в което гледах предаването, се обади някаква жена, за да каже, че щяла да съди учителите, които стачкуват, понеже по този начин те са нарушили конституционното право на детето й – правото на образование. И това гениално изказване беше направено с такъв апломб, сякаш тя току-що съобщава на света за някое велико научно откритие.
Дали тази жена е чувала, че стачката е една позволена, законна форма на протест, която се ползва от почти всички (мисля, че на военните и полицаите е забранено това) социални групи в целия свят? Стачката е необичайно състояние на обществената среда, в което интересите на други социални групи са засегнати, и именно в това се състои силата й - да противодейства, да повлияе, да алармира, че някъде нерешените проблеми са твърде много и не търпят по-нататъшно отлагане, а всички други средства за преговори и споразумения с управляващите са вече окончателно изчерпани.
Също така чух изказването на една счетоводителка, която категорично беше против повишаването на учителските заплати, понеже тя, като човек, който е работил в училище, имала поглед върху нещата и виждала, че учителите работят по 3-4 часа, а пък отпуските им били по 4 месеца. Според нея те трябва да стоят плътно в училище от осем до пет.
Много е интересен въпросът за работното време на учителите. За мен е твърде чудно, че хората го измерват само като престой в училище. Сигурно, съдейки по своите професии, а то съвсем не е така. Сериозната работа, свързана с подготовката за следващия ден, се осъществява извън училище: основно у дома и в библиотеката.
Въпросната счетоводителка даже се похвали, че замествала учителката по математика и учителката по химия, когато те отсъствали. Вероятно искаше да каже с това, че да си преподавател, е нещо твърде елементарно, а бе фасулска работа. Всеки го може.
А дали е така наистина? Дали е толкова лесно за всеки човек, едва ли не хванат от улицата, без да се е готвил изобщо, без проблем да влезе в класната стая и да проведе учебен час, като не само преподаде учебния материал ясно и достъпно, но и успее да задържи вниманието на учениците? Защото точно в тези пунктове е трудността, зад която се крие много сериозна подготовка - наричаме я методическа, и тя дава насоки как да се преподава качествено.
И тъй като обичам да илюстрирам думите си, ще дам пример. Ето така изглежда първият урок по математика в първи клас, поместен в учебника, по който работя.
Всички виждате как изглежда страницата от учебника. Друго нищо няма като помощни средства, за да се ползва в часа. Въпросът ми е колко от българските граждани са в състояние, ползвайки и съобразявайки се със страницата в учебника, да проведат с първолаците урок, който да бъде по темата, но без да се подготвят за него? Не бива да се забравя, че за да се изпълни целта на урока, е необходимо да се спазят някои задължителни условия: да се осъществят всички образователни задачи, децата да имат определен обем от знания, получени от този урок, а също така класът да бъде овладян, като от първата до последната минута се задържи интереса на учениците.
Ако прецените, че не е по силите ви да се справите с подобна задача, опитайте се да си представите какво време ще е нужно на един учител, за да конструира теоретически урока, да изработи подходящи нагледни средства, а след това какви придобити професионални умения трябва да притежава, за да го преподаде по един добър начин.
Така. Другата заблуда е, че на учителите не са им нужни пари. Защото 300 лева наистина не могат да се смятат за пари по простата причина, че те не стигат за месечната издръжка на един човек, а за помощ и грижа към останалите членове на семейството да не говорим. С 10 лева на ден учителят трябва да живее: да купува храната си и да плаща сметките си за ток, вода, отопление и т. н. Това е невъзможно при сегашните цени на стоки и услуги. Може би част от съгражданите ни не ни възприемат като обикновени човешки същества, които имат потребност от храна, облекло и средства за покриване на нуждите от първа необходимост, и затова така разсъждат.
Не разбирам изказванията на някои сънародници, че учителите не заслужават по-високи заплати, защото тези мнения издават липса на информираност за естеството на учителската професия. Искам да подчертая, че учителите нямат само задачата да обучават, поддържайки добро ниво на подготовка, което струва време, пари и усилия, но също така имат грижата да опазват живота и здравето на поверените им ученици, докато траят учебните часове. Искам да попитам толкова ли малко струва учителската отговорност? И ако отговорът е – да, бих репликирала опонентите си, че подобен отговор показва колко незаинтересовани са те към своите деца в качеството им на родители, след като така ниско оценяват труда на учителите.
Учителската отговорност трябва да се разглежда като отговорност на най-висше стъпало. Едва, когато това се проумее, и българите престанат да се скъпят за парите, дадени за образованието, нашите деца ще започнат да получават възможно най-добрата подготовка за живота. Защото мисията на училището е именно да подготви младите хора за реализация, за онова, което им предстои да правят през целия си по-нататъшен живот. От учителите, които в никакъв случай не бива да бъдат унижавани с мизерно заплащане и липса на зачитане на работата им, зависи какво ще е нивото на образоваността на нацията, като не бива да се забравя, че реално резултатите от учителския труд се виждат едва след години.
Чака преводачи.
... Позволи ми да мисля, че коментарите или преброяването на "абсурдите" в България, няма да ни предвижи напред по никакъв начин. Така че нека сега продължаваме работата си ведри и с вяра.
хората още не могат да разберата за какво иде реч, скъпи мои. Още се чудят "Тоя па откъде се взе с неговите "Цели"?". Самата Куйни не може да разбере. Представете си останалите. 
Comments22
Трансформирах разпоредби на асоциацията (на английски bylaws) в устав на асоциацията.
Каня ви да си издърпате пак файла, който съдържа вече последните поправки.
Моето мнение го знаеш. На бомби не разчитам, защото хич не гръмват, ами даже не ги и забелязват колегите.
Така и ако е чакал цяла година законът, да почакаме още малко. Да обмислим как да го поднесем. Ще са нужни кратки, но ясни обяснения - от къде е взет, каква цел се преследва, с какво ще подобри работата на учителя, как и защо на добрите учители ще им е по-лесно да работят при такава уредба ..... такива работи.
Иначе никой няма да ни обърне внимание.
Копирам и коментирам тук мненията на Мария и Ани, пуснати в друга една тема --> Какво да коментираме от програмата на МОМН
________________________________________
(омисис, бел. Админ)
.. Докато превеждах кодекса се замислих, колко неща в Албърта са общоприети - т.е. какво значат е част от общата култура на хората, а в България ще трябва да се обясняват. Може и да греша но адапитаренто на такъв кодекс за Бългаски условия ще му увеличи обема по 4-5 пъти. Може и да не съм права. Интересно ми е какво мислят останалите.
Прави сте и не сте прави, момичета.
Прави сте, когато казвате, че в България няма култура като канадската и че ще са нужни много обяснения. Не сте прави, като прогнозирате набъбването на обема на Кодекса и свързаните с него нормативни документи, веднъж адаптирани към нашенските условия, по 4-5 пъти.
Защо съм толкова убеден? Защото барабар с Кодекса, който е хронологически погледнато последния документ от веригата, започваща със Закон за учителската професия, ще сервираме:
Е добре, преобърнахме реда на нещата - движим се от вторичните към първичните, обаче това е положеието. Може да се окаже полезно за разбирането на всичкото.
Мария,
(Писали сме едновременно.)
Не съм сигурен, че разбирам какво искаш да кажес в последния ти постинг. Че "ще стане" или че "няма да стане"?
Искам да кажа, че имаме да отхвълим доста работа докато намерим простия начин това да се опише за България. И....., че ако не намерим такъв, много сме подранили, поради което може и да не стане.
ПП. Приказвах си с едни юристи, да ги питам дали им се работи с нас. Малко не съм много окрилена от разговора. Принципно да - ама работата е много и ако може ....и т.н. и т.н. Ама нищо де - аз само исках да проверя дали са още на вълната образование, че не сме се засичали да си говорим от 1 година. Според тях - трябва да занимаем с идеите си парламентарната комисия за образование. Междувременно ви съобщавам, че действащите норми в образованието от 3-те законови нива са станали 380. Бяха малко под 300 преди 2 години. Те не всички се отнасят за училищното образование, но тенденцията броят им да расте е неприятна.
Сега разбирам. И съм съгласен с теб (и с Ани).
Да се опише нещо сложно по възможно най-простия и интересен начин, това е една от любимите ми теми.
Още докато учех ми беше направило впечатление колко забележително сложно (и неясно!) се представят някои неща - иначе съвсем достъпни. Колко много думи се хабят напразно. Каква каофония и какви митове, какви "върховни специалисти" се раждат от едното безобразно усложняване на неща банални, интуитивни, логични.
Тогава ми попадна следната мисъл на Лудвиг Витгещайн: "Всичко това, което се казва, може да бъде казано ясно." Толкова за ясното представяне на прости неща. Ами за сложните? - Сложните трябва да се представят още по-внимателно и ясно.
Тогава въпросът пред нас придобива следният вид "Ще успеем ли ние да представим цялата сложност на Новото образование (тези закони, кодекси и устави), по ясен, достъпен и интересен за хората начин?" - Аз не се съмнявам. Моят отговор е категорично ДА!
Какво ме кара да съм толкова сигурен? - Познавам методи, с които това да стане. А с вашата безценна помощ ги експериментирам, използвам и подобрявам с всеки изминал ден. Доказателство на думите ми е Концептуалната схема на "Системата образование", която създадохме заедно, и която е нещо невиждано като яснота на представянето на една безумна сложност (Ако не ми вярвате, потърсете из интернет каритнка на "схема на образованието", за да видите какви ужаси ще ви се появят.)
Като сме готови с нещо цялостно (целия горен пакет закони/правила/процедури например) ще го опаковаме в подходяща опаковка и ще го предоставим на "гладните" българи в готов и лесен за консумация вид. Видът ще е различен, т.е. подходящ, за всяка хомогенна група "гладни". Ще напишем книга, ще направим филм, ще организираме конференции; ще създадем училище/школа/институт, където да преподаваме тази материя; ще тръгна с един оранжев кампер из страната; ще разлепя плакати, ще рекламирам по билбордове, ще организирам игри, летни лагери за малки и големи, шатри тук и там из градовете, театър и балет, и още 100 неща.
Така че не се съмнявайте, че ще намерим хубав начин да опишем на българите прииждащото Ново.
Не се съмнявайте!
Лел, кодексът е кратък (и според мен трябва да се нарича "минимален стандарт за професионално поведение"), защото Асоциацацияна при тях е корпоративна организация (сертифицира учителите и те членуват в нея, както българските лекари членуват в БЛС) и в устава й и са уредени повечето неща. Кодексът ми изглежда като "абстракт" на най-същетсвеното, което засяга всички професионалисти и всички общи ситуации. Уставът е към 30 страници. Другато хубаво нещо на корпоративната организация е - че тя решава спорове и претенции към работата на учителите. На мен поне ми харесва - да има апелативни органи от професионалисти. Естестевено - ако има и нужната честност и добросъвестност, ама то полека-лека нали се надяваме и ние да станем нормални хора живеещи в нормална държава.
ПП. Председател на Комисията за образование е Огнян Янакиев от Атака. Но да Наско Семов - който е член накомисията - е чуствителен на тема образование (работил като автор и лектор по европейска интеграция за нас и по този повод сме имали случай да си говорим доста).
Лел,
(Мария, писали сме едновременно.)
Знаеш ли, не съм се отказал от намерението си да разпечатим "Прокламацията на целите" в 500 екземпляра и да отидем с 20 от тях на аудиенция (или кака се казва това нещо? Среща?) в парламентарната комисия. Ще донеса и едно табло с Концептуалната рамка на "Системата образование", за да изложим идеите си пред комисарите. От тях на този етап аз мога да очаквам само едно - да прегърнат Целите и да заработят според тях. А когато сме готови със законите си, защото именно за ПАКЕТ от 2 закона става въпрос, тогава пак ще ги навестим. Така мисля аз.
Сега вие кажете какво бихме могли да очакваме от една среща с комисията.
---
Кодексът, Лел, трябва да се разглежда в контекста на Закон за учителската професия и Устава на Асоциацията на учителите (Чудя се него ли да започна да превеждам или Закон за училището...). Иначе сам - така, както го изтипосах в голямата общност - виси много във въздуха. Затова и съжалявам, че го публикувах - беше преждевременно.
Мария,
Само да те поправя: Асоциацията не сертифицира, то е работа на министъра на училището на провинцията. В асоциацията членуват само сертифицирани (то там други няма!) учители и студенти.
---
Лел,
Целите са един пълноценен документ, без препратки към каквото и да било, знаеш. Така че те живеят вече живота си и им трябва само повече популярност, за да започнат да изпълняват сериозно функцията си. Защо мислиш, че масовото им разпространяване сега не е удачно?
Мисля, че разбирам. Не желаеш да популяризираме масово Целите, защото, първо, саминки овисват във въздуха и, второ, "замърсяват" и без това позадръстеното с лозунги образователно пространство.
Добре ли съм разбрал?
Аз нямам нищо против тази идея.
Можеш ли да действаш по приобщаването на Семов сам, или ти трябват помощници? Мария може би? Или и аз като съм в България ... за една среща? Още преди да е обявил каквото и да е от "трибуната" си?
Янакиев изглежда читав..... като за човек от Атака. Но впечатленията са ми от някакво телевизионно показване на господина и изобщо не трябва да се смятат за надеждни.
Както казах, като конституираха комисиите през август - нечитав, но пък ясен знак доколко е "приоритетно" образованието е, че е поверено на Атака да го "води законодателно".