През 2004 г. Костов напуска СДС, отцепва част от депутатите и симпатизантите и създава партията ДСБ, на която е неизменен лидер до 13 май 2013 г.. През 2009 г., изправен пред провала на проекта си, той успява да се прилепи за СДС и чрез създадената Синя коалиция влиза в 41-вото народно събрание. Горе-долу по това време се ражда вицът, че Костов ще се бори за тотално единство на синята идея, докато не остане само той.

    А отношението на Костов към българите извън демагогските му шаблони е видно от речта му на XIII Национална конференция на СДС през 2002 г., в която ги нарича „народ в кавички”, обиден на избирателите заради „отказаната” подкрепа при тежката загуба на изборите през 2001 г. Като резултат от саботьорската дейност на Костов в СДС, от близо 2,5 милиона избиратели, които подкрепяха сините по време на президентските (1996) и парламентарните (1997) избори, днес, както се вижда, те се свеждат на малко повече от 200 000. Това е колосален провал и негов извършител е именно този човек. На този продължил повече от десет години упадък Костов гледа типично в негов стил единствено като чужда вина. Освенразбиването на СДС, най-големите грехове на Иван Костов по време на неговото управление са: неразкриване досиетата на служителите на ДС, което болшинството от народа и пряко неговите избиратели очакваха от него; липсата на каквито и да е стъпки и дори индикации за лустрация на агентите на Държавна сигурност и комунистическите функционери от периода преди 10 ноември 1989 г.; укрепването икономическата власт на червените капиталисти и мафиоти; безогледнатаприватизация и продажбата на хиляди, вкл. и стратегически предприятия на смешни цени и пълната липса на постприватизационен контрол; продажбата на тецовете Марица 1 и Марица 3 и договарянето на изключителнонеизгодни за народа условия за изкупуване на електроенергията им в продължение на десетилетия; отсъствието на каквито и да е опити за разкриване на крупните престъпления, извършени до този момент в политическата, икономическата и финансова области (финансовите пирамиди, банковите фалити, кредитните милионери и т.нат.), чрез които бяха ограбени огромна част от националните ресурси.

    Поведението на Радан Кънев и ДСБ спрямо ГЕРБ трябва да се разглежда именно в светлината на личните отношения на Иван Костов към тази партия и преди всичко към нейния лидер. Фаталният момент настъпва, след като се разбира, че Костов напразно е ходил във Военната болница да носи цветя и бонбони на бъдещия премиер Бойко Борисов и когато се оказва, че Синята коалиция не държи „златното ключе“ за участие в управлението на страната. Всъщност целта на Иван Костов е била да се присламчи към ГЕРБ, за да може да влезе в ролята, която играе ДПС в брака им по сметка с БСП, където социалистите са напълно зависими от партията на Доган, поради невъзможността си да съставят правителство без нея. Така БСП е в пълна зависимост от ДПС и лесно се поддава на техния рекет. Точно в такъв политически изнудвач е жадувал да се превърне и г-н Костов и затова несъгласието на лидера на ГЕРБ жестококо го е наранило. След отказа на Борисов и особено след като случая с визитата му в болницата се разчува, Костов се чувства лично оскърбен и развива тежка антипатия и неприкрита враждебност към лидера на ГЕРБ. Оттам произхожда и органическата ненавист на И. Костов към тази партия, т. е. истеричният му тон се основава не на принципи, както той иска да ни внуши, а на лично отношение.

    Освен това Костов, с прословутото си тщеславие, изпада в силна депресия когато новосформираната партия ГЕРБ бързо печели симпатиите и гласовете на дясно мислещите граждани, които той грешно смята за свой актив по презумпция. Парламентарните избори през 2009 г. недвусмислено показват, че в дясното пространство се е появил нов субект от най-голяма величина, чието присъствие и тежест не могат да бъдат подминати лекомислено, освен от силно пристрастни и необективни хора. Костов разбира, че с удобното му популистко ораторствуване, което се основава само на празни думи и с което досега е печелил привърженици, вече е свършено. Заслепен от суетност и високомерие обаче, не осъзнава собствената си вина за катастрофалното положение, до което сам е довел не само откъснатият от СДС фрагмент (ДСБ), на който той се изживява като горд собственик, но и „синята идея” и десния проект като цяло. Търсейки вината винаги у другите, Ив. Костов отново намира удобен „виновник” за падението си – този път това е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, към чиято особа са фокусирани, в съзвучие с пропагандата на БСП и ДПС, злословията и отмъстителните му внушения, с които той подвежда подло своите фанатизирани адепти и немалка част от непросветената общественост.

    Точно от тази гледна точка можем да разберем антиГЕРБ държанието и риторика на Радан Кънев, които той демонстрира верноподанически веднага след избирането му за лидер на ДСБ.Пред Дарик радио Кънев обясни защо ГЕРБ нямат място в новото бъдещо обединение:                                           
„Но не и ГЕРБ. Не го казвам с враждебност. Хората, които представляваме, на които търсим доверието, много ясно са показали, че за тях ГЕРБ не е алтернатива (в същото време те са показали, че ДСБ също не е тяхна алтернатива – Виктор Кордон). ГЕРБ бяха силни на тези избори, те ги спечелиха. Те общуват добре с избирателите си. Мобилизират ги, само че стотици хиляди българи гласуваха или за партии, които рискуваха да не прескочат бариерата, или разочаровани от това, че ние сме малки и разединени останаха вкъщи. Ако харесваха ГЕРБ, вратата беше отворена. Щом не са минали през нея, как да мина аз през тази врата, това би било предателство".

    Новият председател на ДСБ казва още:  
„Получихме оферта от г-н Бойко Борисов, за да участваме в единен десен блок, но ГЕРБ не е алтернатива в българската политика. Предложението на нашите приятели от "Синьо единство" за подновяване на предизборната ни платформа е добре прието. Важно е да си сътрудничим с тях, но това не е достатъчно. Публично, открито и смело ще вървим към единодействие на десницата”.

    „За мен всяка една реформаторска партия, която е демократична, проевропейска и не смята, че ГЕРБ е алтернативата в българската политика, има своето място”, обяснява г-н Кънев.

    Виждаме, че основният акцент в изказванията на новия лидер на ДСБ (в отличен унисон с позицията на задкулисния манипулатор Иван Костов) е поставен върху враждата срещу ГЕРБ и изолирането на тази гигантска, в сравнение с неговата, партия. От тези словоизлияния остава натрапчивото впечатление, че в ДСБ смятат ГЕРБ за свой главен опонент, дори и враг, срещу когото са насочени основните им усилия и ресурси, при положение, че и двете партии са част от ЕНП (Европейската народна партия) и би следвало да споделят общи принципи. Оставаме с неприятното усещане, че ръководството на Демократи за силна България приема като основна своя мисия дискредитирането, изолацията и екстерминирането на ГЕРБ, като че ли опасните политически хищници БСП и ДПС (с целия човешки и материален ресур на ДС) не съществуват. Изключително лицемерно е да се заблуждават гражданите, отдавна жадуващи да видят единомислие и консолидация в дясната плоскост, със симулации за сътрудничество и кооперативност, докато в същото време открито се игнорира една огромна част от политическия сектор и от българското население, стоящо зад него. Това е открита обида за дясно ориентираните граждани, които, крайно разочаровани от безпринципното и неадекватно поведение на партийните функционери от СДС и ДСБ и безкрайните им интриги и машинации, припознаха в ГЕРБ силата, която може да прокарва и отстоява техните стремежи и права, без да очакват от нея чудеса и абсолютна безгрешност.

    Несъмнено Радан Кънев е интелигентен човек, но тези негови „аргументи” са съвсем нелепи. Нелепи са, защото отчаяно се нуждае от оправдание за отказа си от коалиране с ГЕРБ, но такова в политически смисъл не съществува. И той използва несериозното извинение, че, видите ли, как би привлякъл хора, които не са гласували за ГЕРБ, ако е в коалиция с тях. Но същите тези хора, както и още милиони други не са гласували също така и за ДСБ, защото са се колебаели, като една от основните причини за колебливостта им е именно непримиримостта и антагонизма от страна на политическите лилипути в отношението им спрямо най-голямата дясна партия. Смешно е да искаш да привлечеш десните избиратели с неизпълними предложения за обединение при положение, че те достатъчно ясно са показали, че не те разпознават изобщо като политически субект и не ти гласуват доверие.

    Изключително лицемерно е да се говори за „единодействие на десницата”, а да се отписва с лека ръка грамадна част от десните гласоподаватели, без да се вслушва в техните чувства и настроения. В действителност непрекъснатите призиви за игнориране и изолация на ГЕРБ са в противоречие с широко прокламираните лозунги за „дясно обединение”, които очевидно представляват лицемерна демагогия от най-долно качество. Това на практика е активно мероприятие заразединение на десните сили, след като най-голямата и влиятелна от тях бива пренебрегвана, подценявана, злепоставяна, отблъсквана и очерняна в странен синхрон с клеветническата кампания на пропагандния апарат на Държавна сигурност. Дори и пред опасността от червените кхмери на бившите репресивни органи, ДСБ, Радан Кънев и Иван Костов не търсят сближение с най-силния десен политически играч, а усилено работят за неосъществяване на единодействието на десницата, въпреки че се кълнат в обратното. Докато манифестират на думи ангажираността си за десния реформаторски проект, в действителност те работят усърдно за неговото нереализиране. Това е видно от условията и акцентите, поставяни от тях в ежедневните им появявания в общественото пространство, в които основна теза е, "че ГЕРБ не е алтернативата в българската политика" и че съюз с тази партия е напълно изключен. Това, моля, въобще не означава обединение и единство, а чист разкол, партизанщина и възмутително сектантство.

    Иван Костов в лицето на Радан Кънев иска да остави извън десния фронт не просто партията ГЕРБ, а всички тези 1 081 605 български граждани, които на последните избори са гласували за тази партия (срещу 103 638 души за коалицията „Демократи за Силна България и Български Демократически Форум”), хора, които са изцяло дясно мислещи. Тоест отхвърлените от десните избиратели неудачници претендират с фрапиращо безочие да представляват цялото дясно пространство, присвоявайки си правото да определят кой принадлежи към него и кой не. И това при положение, че представляват само една миниатюрна част от него.

    В същото време, докато не зачитат и денонсират мнението и тежненията на мнозинството от десните гласоподаватели, Радан Кънев и ДСБ рекламират близките си отношения с Меглена Кунева и нейното Сдружение „България на гражданите“(Партия „Движение България на гражданите“), обявявайки гръмогласно, че с нея ще осъществяват дясното единство. Но те удобно забравят мнението за нейната персона на самия Иван Костов, който само преди година (през май 2012 г.) категоричнозаяви, че „Кунева е последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо” и още, че „Кунева не може да бъде десен субект”. Той, естествено, има предвид, че Кунева е омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на секретаря (1962-1978) на ЦК на БКП Иван Пръмов, от когото има син Александър Пръмов. Никак не е сложно да се досети човек, че М. Кунева е поредният саботьор в дясната зона, чиято диверсионна мисия е да създава смут и разцепление в този политически участък и да отнема гласове от десните партии. Всъщност, такава е ролята и на много други „десни” формации, които в действителност представляват креатури на ДС, създадени с цел да не допуснат обединение на субектите от десния политически спектър.

    В светлината на фактите и логиката, приведени дотук, можем да заключим, че създаването на десен блок без привличането на ГЕРБ е равносилно на образуването на лява коалиция без участието на БСП, т.е. ще има нулева политическа тежест и стойност!

    Изводът е, че позицията на ДСБ против ГЕРБ, но в същото време в съюз с „червената кукувица”, не се основава на принципни постановки, а на някакви дребни бакалски сметки, недодялано интриганстване и междуличностни антипатии, които винаги са били бичът на десния фронт, спомагащ за неговото разединение. И това е видно за всеки непредубеден наблюдател, който не страда от сантименти, излишни емоции и фанатична привързаност към определени личности (в случая към Иван Костов или Бойко Борисов), а следи трезво, активно и с широк набор от информация политическите процеси в страната, очаквайки не чудеса, а прагматизъм и здрав разум. Защото„политиката е изкуство на възможното” (Ото фон Бисмарк), което означава, че осъществяването на политическите цели и замисли трябва да се извършва с оглед на реалностите, използвайки възможностите на моментната ситуация, без да се робува на буквата, а на духа на следваните принципи, но и без да бъдат грубо пренебрегвани и погазвани тези ръководни аксиоми. Политическото изкуство също така изисква и правенето на компромиси, без те, разбира се, да представляват безскрупулно и непоследователно отклонение от заявените основополагащи максими. Защото историята не прощава както на крайно твърдолинейните политици, така и на безпринципните политически функционери.

Автор: Виктор Кордон

Мит е, че структурите и агентите на ДС са част от задкулисието, за което се твърди, че дърпа конците на сегашните български управляващи. Че какво "задкулисие" могат да бъдат тези хора, щом вече са си изцяло "на светло"?

Тези хора ораторстват открито в парламента, не слизат от телевизионния екран и вестникарските страници, скандират сред протестиращите, вилнеят необезпокоявано в социалните мрежи и дори се включват активно в протестните подписки за смяна на начина, по който се управлява държавата днес. 

Четвърт век след промените тези хора, лишени от всякакво чувство за приличие, продължават да минават между капките на постоянния обществен хаос, разчитайки на това, че годините и забравата ще изличат следите от позорното им минало на доносници, явочници и агенти. Излизането на светло и все по-настойчивите им опити за обществено легитимиране вече дават резултати.

 ДС-чалгата

Покрай скандалите, съпътствали предсрочните избори, удобно беше подминат фактът, че цяла дузина от новите депутати са били сътрудници на бившата Държавна сигурност - по четирима от БСП и ДПС, трима от ГЕРБ и един от „Атака”. А както припомня разследващият журналист Христо Христов, кандидат-депутатите с агентурно минало от четирите представени в парламента партии са били дори двойно и тройно повече. Някак бързо отшумя и шокът от скандалните думи на Марин Райков, че „принадлежността към ДС е част от чалгата на прехода”. Да не говорим за опитите му да реабилитира седмина бивши сътрудници на ДС, връщайки ги в системата на МВнР. А най-скандален беше фактът, че за зам.-министър на икономиката бе назначен човек, започнал кариерата си в ДС с псевдонима „Младенов”.

 Откровенията на Вигенин

И ако поради липса на време служебният кабинет не успя да поработи в тази посока още по-активно, за правителството на Орешарски вече може да се каже, че се справя направо блестящо! Младият външен министър Вигенин направи външнополитическия си дебют с вледеняващото твърдение, че агентите били „потенциал, който не бива да бъде разпиляван”. След като се сблъска с твърдата позиция на президента Плевнелиев, който се обяви категорично против възстановяването на посланици с досиета, Вигенин захвана да обяснява пред медиите, че след като ДС не съществувала от четвърт век, тя нямало как да определя правилата. И тихомълком назначи бивш агент с псевдонимите „Антон” и „Боил” за постоянен секретар в МВнР. Този ход предизвика светкавичната реакция на германските евродепутати Михаел Галер и Моника Холмайер, които констатираха иронично, че новият български външен министър „очевидно няма други грижи, освен облагодетелстване на хора от бившия комунистически режим”.

 Междувременно народен представител от БСП с агентурен псевдоним „Люляк” набързо беше назначен за областен управител на София, а друг депутат от левицата, носещ тайното ДС-прозвище „Гогов”, успя да нарече протестиращите  „интернет-лумпени”, с което си навлече тяхната вечна „любов”.

 Тайнствата на прехода

Медийната ДС-ситуация не е по-малко абсурдна. Ключови публицистични предавания продължават да бъдат модерирани от водещи с ДС-пагони, а от техните студиа вече почти не излизат двама от „любимците” на народа - единият, професор в УНСС, е от бившия Шести отдел на Шесто управление на ДС, а другият, депутат от БСП, е агент на ПГУ на ДС.

 В протестната суматоха тези дни мнозина се опитват да изличат окончателно позорните си зависимости. Дори под набралата популярност Харта 2013 се появиха имена на хора със срамни досиета в архивите на комунистическите тайни служби. Което е поредното доказателство, че днес тези фигури съвсем не се крият - те са решили да не бъдат вече „задкулисие”. Защото знаят, че докато навремето БКП е използвала ДС, за да пази режима си, то днес ДС използва управляващите, за да реализира целите си. А това е може би най-парадоксалното „тайнство” на почти четвъртвековния български преход.

 Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел

Източник: dw.de

"Преписвайте тая историйца и платете,нека ви я препишат,
които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!"

© Паисий Хилендарски

Тодор “Тош” Арнаудов

представя

ТЪПАНАСОВ
или
СЕКС*, другари!

Фантастично реалистичен разказ
Версия 1.4, 11/2007

Срещата с Вожда

        Най-отпред в препълнената зала се бяха разположили вечно питащите журналисти. Тук-там се мяркаха напористи ученици.
        Говорителят се обади и глъчката в помещението утихна мигновено.
...Генералният секретар на ЦК на Българската ученическа комунистическа партия, академикът, д-р на всички науки, три пъти герой на ученическия труд, негово другарско величество Владимир Илич Тъпанасов...
        Публиката избухна в бурни нестихващи ръкопляскания. Единствено електрическият звънец на Вожда можеше да накара върлите му почитатели да се успокоят.

Тъпанасов прочисти гърлото си и започна да говори пред народа.
- Благодаря Ви и добре дошли, драги другарки и другари, скъпи ученички и ученици. Добре дошли, другари джурналисти. В съвещанието, което организирах специално за вас, ще разискваме някои от най-актуалните въпроси, засягащи младежта и спорта...
        Някой подшушна нещо на Вожда и той с усмивка се поправи.
- А, хубаво, днес само за младежта ще си приказваме, хо-хо-хо. Като ваш любящ Вожд, бих искал да ми позволите, преди да навлезем в същината на днешната среща, да направя две средни по големина въведения.
        Вождът пое дълбоко въздух.
- Драги другарки и другари, ученички и ученици. Централният комитет на Българската ученическа компартия, т.е. моя милост взе решение да пусне в ход предписание "3003", в което главните лирически герои сте вие, скъпи ученици. Вие, ученички и ученици, ще държите задължителни и централни зрелостни изпити. Те са пътят, драги другари, по който нашата мила родина трябва да премине, за да се слее със СЕКС.1
        Вашите свидетелства ще бъдат първите, признати от СЕКС и вратите към него ще бъдат широко отворени за вас, за да се изпълни повелята на дедите:

        Залата избухна в ръкопляскания, а хорът на младите СЕКС-олюбци запя, по примера на Вожда:

        Звънецът отново се раздрънча.
 - Слушате ли, мили ученици? А какво правите вие по този въпрос? НедоволствУВАате, стачкувУВате? Как ще ни приемат в СЕКС, дечурлиги недни!? Как ще ни ОПРАВЯТ ако някаква УЧЕНИЧЕСКА ПАПЛАЧ от НЕДОВОЛНИЦИ се вдига на бунт и иска да сваля членовете на Централния комитет на Партията!?

        Нови неописуемо мощни звуци от шибане на голи ръце раздраха въздуха.
- Благодаря ви, скъпи джурналисти... И на вас, драги ученици. - трогнат омекоти тона си Другарят, но скоро гласът му отново стана твърд и словата - корави.
- Не ще се поддадем на никакъв уличен натиск, недоволници с недоволници! Мързеливи неграмотници, не ви се учи, а? Като не ви се учи - не се явявайте на матури! Само желаещите да следват във висше училище, САМО те ще трябва да вземат матурите си! Вие, недоволниците... Вие мързеливците, които организирате всенародни комитети за яснота в образованието, вместо да си учите уроците и да се готвите за матурите си... Вчерашните кутрета, дето още цоцат от родителите си... Какво сте ми тръгнали по улиците да се правите на революционери! Я стига, хлапетии с хлапетии! Всичко, което правим, го правим за ваше добро! Само за ваше добро!

            Народът се захласна от красивите му думи и замълча.
- За какво протестирате? Че ви е трудно? А на нас лесно ли ни е? Та ние до два месеца не знаехме какво ще има на матурите! Вместо да се радвате, че премахнахме изпита по гражданско образование; вместо да тържествувате, че благоволихме да изменим закона така, че САМО желаещите да продължат образованието си да държат матури... Вмeсто да пеете, че сте млади; вместо да сте горди, че ще сте първите със СЕКС-дипломи... - в същото време някой от свитата на Тъпанасов тихо прошепна на друг от същата: "Щеше да е хубаво, ако в бележниците слагаха и една снимка по бански на момичетата..."2 - Вождът не ги чу и продължи - ...вие тръгнахте по улиците да се правите на бунтари?! Лъжевъстаници, с лъжевъстаници! Всичко, което правим, е за ваше добро! Само за ваше добро! Оплаквате се, ученички и ученици, че ще държите матури. А досега какво правихте? Матурите не са нещо ново. Тях ги е имало и ще ги има, милички. Някои искаха да минат метър като се освободят тук с истински, там с надути оценчици. Но вече няма! Каквото било - било! Ако щете да ставате новите Айнщайновци, Джон Атанасовци, бъдещи Владимир Димитров-Майстори или Панчо Владигеровци - пак ще държите матурка по български. Най-вече трябва да знаете творбите, дечица, туй, дето вашите учители  се опитват да налеят в кухите ви кратунки...
        Залата не помнеше такава тишина от минути. Вождът бодна с пръст някакво копче пред себе и след миг прозвуча гласът на Заслужил телевизионен водещ:
- Що не ръкопляте?
        Публиката пламенно прие повелята и за пореден път изрази безкрайната си обич към Единствения им скъп Вожд.
        След звънеца, Той раздра гърлото си и превключи в друга област на познанието.
- Второто ми въведение ще бъде по друг, също много важен въпрос: въпросът за СЕКС-а. Знаете ли от какво се интересува днешната младеж, другари? Разбира се, че знаете! От СЕКС! Последните, предпоследните и пред-предпоследните цоциологически проучвания показват, че днешните граждани, редом с работливото ни селячество, започват да се интересуват от СЕКС от най-ранна детска възраст, като акцелерацията на развитието е много ярко изразена и при момичетата, и при момчетата.

Децата жадуват да знаят, другарки и другари, и изгарят от любопитство да разбератна практика какво е това толкова възвишено и възпявано благо за човечеството, наречено СЕКС. И много от тях знаят! - весело оживление се разля из публиката. – Знаят повече от нас дори, другарки и другари. Младежите и девойките от най-ранна възраст са много навътре в нещата. Затова ви призовавам, драги родители-джурналисти: говорете повече за СЕКС с децата си! Не само те имат нужда, а и вие можете да понаучите туй-онуй от тях!

Веселото оживление стигна до кикот, и дори до пъшкане от удоволствие.
-Аз свърших... – въздъхна Вождът. - Може да ме почвате с въпросите си. Готов съм да ги приема, колкото и да са дълги, твърди или остри.
        И таз добра! Млад човек от обкръжението на Вожда гледаше порно на преносим телевизор!
- Е-е-е-е-е! - недоволно измуча Тъпанасов. - Копчето на телевизора благоразумно изщрака и звукът прекъсна.
- Простете, Вожде... - засрамено отвърна служителят и се поклони.

            Благородният Другар го благослови.
- Простено да ти е, младежо... Знам, че не само СЕКС-а, но и секса ви интересува. На твоите години и моето поколение правеше такива работи... но, драги другари джурналисти, тази тема ще отложим за друг път. Почвайте да ме оправяте с въпросите си!
        Няколко вестникаря се боричкаха точно пред очите на Другаря за това кой пръв да зададе въпрос.
- Тц-тц, вие като учениците сте май! Нека онзи дребничкият да ме пита първи, че е най-малък.
- Кукуруков, в-к "Синоним на работа". Другарю Тъпанасов, какво ще кажете за премахването на есето като част от матурата?
- Какво есе? Кога е имало есе?! За учениците се полагат само литературно-интерпретативни съчинения!
- Но другарю генерален секретар, есето...
- Млък! Как ще им дадем есе?! Те литературно-интерпретативните съчинения не си ги пишат сами, пък есетата сами ще си напишат... Тези глупави ученици могат или само да зубрят теми денонощно, или да ходят да бачкат на къра.
            Тъпанасов имаше предвид, че единствен трудът, във всичките си форми, е двигател на прогреса.
- Но другарю... - проплака Кукуруков.
- Млъкни, джурналисте! Не се виждаш от земята, а противоречиш на Вожда!? Учениците са тъпи и не могат да пишат никакви есета! Пък и да не мислиш, че нашите проверяващи могат да ги оценяват? Че как да пишат "две" на някого, който е обосновал неоспоримо тезата си с блестящ стил? Как!? Нали и двойки трябва да се пишат обаче… Пък и до истинската матура има време, там може и да има есе. Знае ли човек?
        Някой подшушна нещо на ушенцето на Вожда.

- А-а-а, значи нямало да има есе. Е, има хора, които знаят - аз мога ли всичко да знам?... Следващият нека бъде... оня рошавия пред онази късополата ученичка с големите бомбониери.
- Аз съм вестникарка.
- Хубаво де, хе-хе, вестникарка или ученичка, хе-хе - "все в г.." - за малко да продума Той, но не, Вождът не говореше тъй пред верния си народ! Свитарите му не бяха толкова сдържани, но приказваха тихичко и не пречеха на другите, които искаха да слушат.
- Ега ти яката! Не е пълна, ама к'ви нянки е отпрала!
        Новият вестникар-избраник пристъпи към микрофона и се представи пред Вожда и народното множество.
- Шльоков, вестник "Ученически глас". На откриването на Велико Търнополския университет през вече далечната 30-та година преди Тъпанасов, нашият скъп покоен учител и вожд, другарят Божидар Живецов, каза:

"А да мислим, както е известно, означава не само да умеем да анализираме, но и да правим изводи, да обобщаваме, да оценяваме, да предвиждаме. Онзи, който не се е научил да мисли, никога няма да стане нещо повече от безплоден колекционер на факти, нещо като подвижна енциклопедия на два крака, която обаче за разлика от истинските енциклопедии не ще бъде особено полезна за обществото."3

- Как ще коментирате това, Другарю Вожде, в обслова на въпроса на колегата.
            Другарят джурналист показа завидна историческа памет в онова материално и безпаметно време на 3002-ра. Тъпанасов - някогашен поклонник на Живецов, но впоследствие негов хулник, - трябваше да се защити от незаконните нападки.
- Джурналист Шльоков, не изваждайте думите на вожда от обслов!
- Не мислите ли, че писането на литературно-интерпретативни съчинения и изискването да се познават в подробности толкова много произведения има за цел да превърне личностите в ходещи енциклопедии, които обаче нямат полза от фактите, които съхраняват? – с остра ирония подхвърли Шльоков.
- Глупости! Реакционер, как се осмеляваш да мърсиш името на вожда с мръсните си уста! Следващият! Ей ти, дето ходиш кат' насран, стига си се блъскал, няма да си ти сега! Е-е-е-е, д'ей... Като децата сте, значи! Не стига, че недоволниците трябва да усмирявам, та и вас - джурналистите! А-а-а-а! Хайде, ти, брадатия, с черните гащи, излезе ти късмета!
- Пингизов, в-к "23 часа и 56 минути" - чу се гласът на поредния журналист. - Другарю Тъпанасов, мислите ли, че "европейците" ги интересува дали нашите деца познават "азиатската" ни литература? И с какво такъв зрелостен изпит, който по вашите думи е "врата към СЕКС", би помогнал на българин, попаднал на "онова място"? Най-много да му помогне да го оправят!
        Свитарите на Тъпанасов се подхилкваха, но бързо млъкнаха, защото шамарът на Другаря шибаше лошо в устата, а те не искаха да си го изядат.
- Усещам някакви нотки на евроскептицизъм във вашето питане, което започва да ме притеснява! Няма никакви такива! Каквото каже СЕКС това ще бъде! Щом искат задължителен зрелостен изпит сега, ще има, ако ще да бъде и по неизучаван материал! Щом НИЕ искаме да има зрелостен изпит, СЕКС-ът ако ще да не иска, пак ЩЕ ИМА! Трябва да видим какво е качеството на образованието ни! Ще си позволя да вмъкна, че най-важното, което децата учат в ранното си детство, както другарите дидактици, педагози и психолози знаят, е речта. Речта, другари! Трябва да видим дали тези, изкарали петици и шестици през годините, могат писмено да се изразяват, или както казваха мъдрите ни предшественици: да говорят с букви! Нашето общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва година, има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти, художници, музиканти, програмисти и тъй нататък могат да изразяват и подреждат мислите си.
        Докато Другарят изказваше последното изречение, някои от по-гръмогласните му свитари, свикнали да крещят по събрания и забравили що е тиха реч, се разпитваха взаимно.
- К'во е т'ва светло бъдеще бе?
- Абе дето оня източен мъдрец го беше предрекъл...
        Тъпанасов чу младите си служители и насочи своя микрофон към тях, за да ги чуят всички.
- Да не е оня китаец - Си Ме Он Ли?
- Същият. След 800 години щяло да дойде това бъдеще.
- Мъдър човек! Ние сме търпелив народ, ще го почакаме…
        Вождът ги изчака да свършат и ги започна.
- Виждате ли колко са осведомени младите хора! - и ядосано ги запита - Как съм ви взел да работите за мен бре! - за секунда всички млъкнаха, докато Вождът си спомни. – А, да... Освободих ви от онази фирма, в която ви експлоатираха... Хайде, от мен да мине този път! Друг път, като не знаете обаче, да си мълчите, че като ви напраскам двой...
        За да разсее всички неясноти, Тъпанасов образова множетвото в залата.
- Си Ме Он Ли е приятел на българския народ, който неблагодарно го изсели заедно с ви-ен-тянците в края на осемдесетте години на миналия век. Ли наскоро направи знаменито предсказание за българите: "800 годин' само да преминат, всички лошотии вази ще отминат". Досега всичките му пророчества са със столетия напред, така че може да познае, драги другарки и другари...
        От многопосочните си отклонения Вождът се разсея.
- За какво бях почнал да приказвам? - попита той един от свитарите си.
- Казахте: "Нашето общество, устремено към светлото бъдеще на 3801-ва година, има нужда да разбере дали бъдещите математици, архитекти..."
- Ох, да бето го пише на листа... – плесна се по челото Вожда и продължи с типичната сила на гласа - Току виж не знаят, че "Тръгнал лете на разходка" е писано от Клифорендов. Как искате да ги пуснем да станат математици, архитекти, художници, музиканти или програмисти? Та те ще опетнят името на Родината! Какво ще кажат, като някой ден отидат да правят нещо в СЕКС и някой ги попита: "Кажи ми, ся ти, приятелю, кой написа "Скачай, Мурджо, лай на двора" и какви са мислите, които вълнуват лирическия герой в него?". Нашето образование потъва в земята от подобни жалки образи, които не познават творчеството на основни писатели като Клифорендов, Нанайпетков и Живиколев - изтъкнати лауреати на Тъпанасовската награда! Ей, дундьото, питай к'вото ще питаш!
- Яйцов, списание "Ядрена безопасност" - плахо продума дундьото. - Какво мислите за предсрочното затваряне на първите два блока на ЯЕЦ Козлодуй?
- Вие го обръщате на политика май? На вас, евроскептици-ци-те, - чак заекваше от гняв Другаря - ще разясня, че щом СЕКС иска да затваряме ЯЕЦ-а сега, ще го направим, ако ще да е проектиран до 4000-та година да работи! Само СЕКС-ът може да ни оправи и, вярвайте ми, ще ни оправи!
- Другарю, не смятате ли, че в демократична страна като нашата многообразието на мненията, сред които е и т.нар. "евроскептицизъм", е само от полза?
- Каква демокрация бе, джурналист смотан?! Чел ли си Правилника? Живеем в Народна Капиталистическа Република България. Аз съм генерален секретар на ученическата компартия. "Демокрацията" в образованието съм аз. Ревете, късайте се, каквото кажа АЗ, това ще бъде и туй то. Следващият! Нека бъде русокосият - кривоглед ли е, какъв е?
- Кикиморов, в-к "Надзорник" - обади се кривогледият. - СЕКС-ът ли е единственото, което ръководи страната?
- Разбира се, другари. Както знаят всички образовани граждани и селяни, Гениалният създател на психоанализата д-р Зигмундус Фройнде е открил, че сексът е двигателят на човешкото поведение! Сексът, другари! По подобен начин днешната наука откри, че СЕКС-ът  е водач на общественото поведение! Той определя всичките ни действия и всичко, което правим, е с едничката цел: да задоволим това желание и да станем членове на СЕКС.
- Защо сте толкова неумолими? Нима съществуваме само за СЕКС-а? И къде са високите ни народно-капиталистически идеали?
- Кикиморов ли беше, Микимиров ли беше? "Ние" не сме неумолими; Аз - Вождът, - аз съм неумолим! - вестникарят го знаеше, само искаше да използва учтивата форма на обръщение. - За малоумните, които още не са разбрали, не знам за кой път ще разясня наново положението. Нашата мила Родина - майка България - дълги години беше оправяна от кого ли не. Какво толкова ще стане, ако сега, за последно, позволим на СЕКС-a да ни оправи, да станем ЧЛЕНОВЕ, па тогава да почнем и ний да ги оправяме?! И за Отечеството да дойдат добри времена! Хубаво го е казал мъдрият ни народ: "Трай, бабо, за хубост". Моя милост би си позволила да осъвремени тази поговорка: "Трай, младежо, за СЕКС"! Ще има СЕКС на корем, само търпение имайте, скъпи ученички и ученици!.
            С модерната си мъдрост, Тъпанасов спечели не едно и две ученически сърца и жадни въздишки от публиката.
        Не щеш ли, докато младежите и девойките се унасяха в сочни мисли за СЕКС обаче, по неизвестна причина в дъното на заседателната зала зазвънтяха шпаги, кръстосвани от двма млади мъже. Един журналист налагаше свой колега по главата със стойка за микрофон; вторият се опитваше да се предпази с друга стойка, а една красива дама ги гледаше отстрани с ужасен поглед.
            Защитаващият се беше повален, но се пазеше умело. Първо отрази няколко поредни злобни замаха на нападателя, а при следващия му отчаян опит за замах, защитникът се извъртя, изби стойката от ръцете на врага и го нашиба отзад, така както си беше легнал до него на пода. Нашибаният изцвили като жигосан и излетя от залата в галоп, за радост на дамата, която разцъфтя, изръкопляска, помогна на победителя да се повдигне и звучно го целуна по бузата.
             Вождът едва сдържаше сълзите да не потекат по трогнатия му лик.
- Не бях виждал такъв бой... – рече мило той  и с топъл глас попита първенеца. - Заради мен ли се биеше, млади момко?
- Ъъъ... Ъъъъъъ.... Не точно...
- Как така бе? А за кого, тогава?!
- Онзи нахалник искаше да пререди Ицка... - смело отвърна той и плахо я погледна.
- Хе-хе, ех тези млади... -Той се извърнаот зрителите на съвещанието и прошепна на младежката си свита: - Тази Ицка бая голяма цицка има, хо-хо-хо. - и пак се обърна към журналистката, защитена от храбрия си рицар.
- Хайде, Ицке, ти си наред да ме оправяш!
        Ицка обаче беше само третокурсничка и малко се притесняваше…
- А... Не може ли Дивчо да бъдепърви? Той е с по-голям стаж от мен... - плахо попита тя.
- Тц-тц, ама големи претенции имате… Хубаво, нека той да го направи първи.
- Благодаря, Ицке. - нежно й благодари той, и се представи. - Дивчо Чучуков, в-к "Възход".
        Въпросът му беше пиперлив и парлив.
- Другарю Тъпанасов, известно ли Ви е, че ученическите стипендии не са повишавани от три години? Че в нашата 3002-ра година те се изчисляват на основата на минималната работна заплата за средата на 2999 г., а именно 630 лева. Както е известно, днес младежите получават някъде 210, другаде 220 лв.
- Какво, недоволни ли са? - недоумяваше Вождът. Как може някой да е толкова дързък с него!
- Другарю, минималната работна заплата сега е 1000 лева. През 2999-та стипендията беше 35% от тази заплата. Т.е. ако съотношението е същото и днес, то размерът на стипендията би трябвало да е...
- Ти ли ще кажеш какво трябва и какво не трябва бе, шльоко?! - ядоса се Другарят.
- Сега стипендията трябваше да бъде поне 350 лева, другарю "доктор по всички науки" - подхилквайки се, усили тона на гласа си журналистът.
- Безсрамници! Малко ли са им 210 лева на тези безделници, дето по цял ден се скитат по улиците. За какво са им тия пари? Да си купуват цигари, алкохол и наркотици ли?!
- И презервативи. – добави тихо младеж от свитата му.
- Моля ви, много добре разбирате... - посмекчи настъплението си вестникарят.
- На учениците не им трябват пари! С нищо не са ги заслужили пред обществото.И за какво да им подаряваме повече, като пак ще ги профукат за глупости?
            Вождът беше прав. Колкото й пари да даваха на учениците, те винаги щяха да ги профукват за нещо. Дивчо обаче може би беше прекалено глупав, за да хване тези умозаключения, и затова пак закрещя.
- Другарю! Става въпрос за стипендии за отличен успех. Това е насърчение за знаещите и можещите - за нашата ПРОГРЕСИВНА МЛАДЕЖ, която твори и гради СВЕТЛОТО НИ БЪДЕЩЕ
            За съжаление завидното познаване на целите на Партията не му помогна.
- Дрън-дрън! Зубъри! Ученическата компартия, т.е. АЗ, няма да позволи да се насърчава зубърството. Тези скапаняцичетат по цял ден! По цял ден четат, за да ги изкарат тия шестици! За какво са им пари тогава? Да си ги връ...
        Мъдростта на Тъпанасов отново удиви публиката, която започна да ръкопляска и не спря, докато не чу звънеца.
- Другарю, моите уважения, но това са пълни глупости... Отличниците не са зубъри и са заслужили стипендиите си!
- Е-е-е-е... То бива-бива, ама я приберете тоя език най-сетне!? Покажете и нещо друго от себе си! Ъ-ъ, покажете, че сте... журналист на Народно-капиталистическа република България!
       Свитарят с преносимия телевизор пак беше пуснал интересно предаване, и то беше още във въведението, когато е най-интересната му част. Звукът не бе достатъчно силен, за да го чуе народът, но Другарят внимателно следеше действието с крайчеца на дясното си око. Ученикът се беше сепнал от израза “приберете тоя език”, но след като видя, че Учителят не се кара на него, извади своя, защото нещо такова преподаваха по образователната програма, която гледаше.
- Извинявам се, Другарю, но моля Ви, отговорете на поставения въпрос. Защо стипендиите са замразени вече ТРИ ГОДИНИ на едно и също равнище?
- Защо, защо, защо... Защо все ме питате "ЗАЩО"!?Малките деца непрекъснато задават на родителите си същия въпрос... Вие не пораснахте ли вече?!  Няма да има покачване на стипендиите! Държавата цъфнала и вързала, тастипендиите ще увеличаваме на тия лентяи! Да идат да работят, вместо по цял ден да учат! Я си гле'й...
        Залата започна да се кикоти.
- Благодаря ви! - поклони се Вождът.
        Вестникарят направи последен отчаян опит.
- И, все пак, завинаги ли смятате да държите ученическите стипендии на 210 лева?
- Недоволните трябва да се радват, че и това им даваме, защото като нищо може да вземем и него. Но...От мен да мине, подарявам им ги тия 210 лева... Да ме спомнят с добро децата... Разрешавам ви също, като умра, да увеличите стипендиите. Ким Кир Ден - мой добър приятел от Корейската народно-демократична република - ми пожела десет хиляди години живот. Вожд, дори и десет хиляди години да живее - умира, и друг идва, и той увеличава стипендиите!
            Залата млъкна.
- Че какво? Да не е много? Вие сте млади, животът е пред вас, какво са някакви си десет хиляди години?
        Незнаен борец за свобода изскочи от тълпата и грабна микрофона на Дивчо.
- Другарю Тъпанасов, вие сте лирическият герой на тоталитарната ни действителност. Вие сте социалистическият реалист, вие сте генералният секретар на ученическата компартия. Вие сте ДИКТАТОР.
- Мерете си приказките, ДЖУР-Р-Р-налисте! Ще ви накажа!
        Дръзкият не се уплаши.
- Вие правите само това, което искате. Няма никакъв смисъл от подобни съвещания, вие...
- Ще Ви накажа! Ще Ви накажа! Ще Ви накажа - заповтаря Вождът като развален грамофон. Той дори не си мърдаше устните - имаше си копче, което натискаше, а записът говореше вместо него в подобни случаи.
        Вестникарският глас утихна, защото му изключиха микрофона, но макар и приглушено, воплите му продължаваха да ехтят от далечината.
- Хора, осъзнайте се! Огледайте се!Вдигнете се!
        Тъпанасов спокойно даде думата на друг.
- Пети микрофон, хей! Ти, дето си бъркаш в джобовете, все едно, че...
        Новият питащ се изкашля, за да вкара във форма теноровия си глас, и запя.
- Благодаря, скъпи Другарю Вожде Тъпанасов. Моя милост е Подлизурков от в-к "Народна просвета". Нашето издание има намерение да Ви награди с орден за удивителните постижения на всестранно развитата Ви личност...
            Дръзкият изтласка Подлизурков и отново взе думата.
- Отдръпнете се, Подлизурков! - крещеше той - Долу тиранията! Долу експлоатацията! Да живее свободното слово! Свобода!
            Тъпанасов заповяда:
- Изключете всички микрофони!
       Последваха няколко секунди гробна тишина.
- ...аци! Защо изключихте и моя!?... Как може, другари! Събрали сме се да обсъждаме светлото бъдеще на прогресивната ни младеж, а чуваме тези низки изопачени... Глупости! Засрамете се, джурналисте!
            Тъпанасов трябваше да вземе отговорно решение за съдбата му.
- Отведете от залата този народен изедник! И му ударете сто тояги на голо!...
        Приглушено, от дъното на залата се чуха думите на вече заловения от охраната борец за свобода.
- Свобода, демокрация... – тъкмо когато Вождът хладнокръвно промени решението си.
- Не! Почакайте! Той е добър джурналист... Как му беше фамилията - Хайдутов?
- Бунтаров. – поправи го един от свитата.
-Все тая.... Определено хубаво момче - здраво, право, кор... Но, другарки и другари, за такива сериозни провинения наказанието е само едно. СМЪРТ!
        Залата се огласи от ужасените писъци на няколко журналистки и от крясъците на бунтовника, воден към своето бесило.
- Долу тирана! Свобода! – преди един от яките охранители да сложи незаетата си с бухалка длан пред устата му и да прекрати последните му вопли.
 - Другарю Тъпанасов, Вие самият отменихте смъртното наказание... - подсказа свитарят, който знаеше името на журналиста.
- Добре де! Добре... От мен да мине пак... Двеста тояги на облечено, и дано му влезе ума в кратуната!
        "Слава Вожду!" - въздъхнаха присъстващите в залата, а три ученички припаднаха в несвяст. На свитаря с телевизора обаче въобще не му пукаше, защото започваше нова серия, а в началото винаги е най-интересно.
- Дългия, питай ако ще питаш, защото както си щръкнал и при теб може да заиграе дървеният Господ!
        Подлизурков се опита да си върне прекъснатото от въстаника изказване. - Аз...
- Млъквай бе! Вече вдигнах друг на дъск... Така де... - сряза го Вождът.
- Шилов, вестник... - неуспя да довърши поредният джурналист, защото се случи нещо почти неописуемо. Прозорците засияха с удивителни сменящи се образи и нечуван звук засвистя от говорителите. Сякаш дълбините на отвъдното показваха най-добрите творби на художниците и музикантите от оня свят.
- Хей, кой си играе с техниката като не разбира! - строго, но справедливо попита Другарят.
           Глъчкава в залата утихна, и само шепнещият притеснен глас на учен от обкръжението Му се мъчеше да наруши гробното мълчание.
- Другарю, мисля че се е случило нещо непредвидено...
- Какви ги дрънкаш бе? Всичко е предвидено! Аз съм Вождът!
- Боя се, че по всичко личи, че е започнала термоядрена война, Другарю...
- Абе не ме занасяй, че знаеш ли как ще те сгрея със сто тояги на голо!
- Недейте, Другарю... И без това вече са ни сгрели с поне 100 килотона на облечено... Първият удар е бил точно върху нас.
- А, така ли. Ясно. Като доктор по всички науки, аз съм доктор и по Ядрена физика, иестествено знам какво става в такива случаи. Сега къде се намираме? В ада или в рая?
- Ами... Милсля, че сме другаде, драги другарю докторе по всички науки...
- Тогава казвай къде сме и не ме разигравай!
            Новинаритеуспяха да свържат две и двеста – странните звуци и картини, и нервоността на Вожда, и се втренчиха в Него.
- Вие пък какво сте ме зяпнали? Вършете си работата и ме оставете на мира!А ти по-бързо казвай къде се намираме!
- Намираме се в измерение 4.042396...
- Моля?...
- Пише го във вашия учебник по физика...
- А, да... Правилно! - засия от щастие той.- И какво следва?
- Според измерителя на измерения, за последните 34.4 секунди сме се преместили плавно с 0.035 измерения в положителна посока. По-точно, направили сме скок от 3 стотни преди около 25 секунди, което...
- И какво от това?
- Според досегашните ни знания, във Вселената има около пет трильона измерения, като Вселената няма проверка за препълване и ако някой иска да навлезе в пет трильона и първото, отива направо в първото.
- Хм... Следователно трябва да минем през всичките не знам-колко измерения и да стигнем до третото? - заключи Вождът и изненада ядрения физик със здравата си логическа мисъл.
- Почти... До четвъртото.
- И какво? Не можем ли да се върнем?!
- За съжаление не, Другарю. Попаднахме в поток на измеренията... Той би могъл да ни заведе до вкъщи, но по-вероятно е да ни врътка в продължение на гугулплекси години из Вселената...
- Тц-тц-тц... Втасахме я! Как е възможно! Кажете ми кой е виновен за това! Кой ще поеме политическата отговорност за този варварски терористичен акт над човечеството!
            Свитарят с телевизора го шибаше с длан, но от това не ставаше нищо. На екрана вече не течеше интересната програма, а само скучни шарении като тези, които се въртяха по прозорците.
- Само да ми паднете, терористи мръсни! – изкрещя злобно той.
            Спасителят на Бунтаров беше скръстил ръце и подпрял брадичката си с едната.
- Не знам, Другарю... – даде мнението си физикът.
- Но аз знам! Недоволници с недоволници… Атомна бомба по генералния си секретар ще хвърлят! Ще им дам на тях да разберат като се върна! Шъ видат те к'во значи матури... Ша им скъсам зад... – Тъпанасовобаче се сети за нещо тревожно. - Абе чакайте малко... Защо не се е разрушило всичко, като са ни взривили?
- Най-просто казано, защото се е получило компенсационно веществено завихряне.
- Моля?!
- Компенсационно веществено завихряне, Другарю. Специално защитените срещу атомен взрив стени на сградата, заедно с човешките души и компютърните виртуални съзнания са  успели да преобразуват правото вещественозавихряно, изглеждащо като атомен взрив, в компенсационно завихряне. То представлява време-пространствен скок през измеренията.
- Тц-тц-тц...
- Ставаме свидетели сме на първото практическо осъществяване на това физично явление, Другарю...
- Благодарение на мен! Ще запиша името си под ново научно откритие!
- Е, да. Така е.
            Вождът натисна едно копче, за да прозвучи гласът на Заслужил телевизионен водещ, но системата отказа.
- Защо не ръкопляскате бе!? – извика той със собствени сили, но зрителите само го изгледаха втрещено. - Така или иначе, ще видят тез' недоволници недни...
            В този мигвръзката започна да се разрушава заради голямата разлика между  координатите на измеренията, и накрая прекъсна напълно.
 - Ша ги опраа аз... Ша ги науча аз как се завихря Вожда... Ша им скъсам гъ...

КРАЙ

Следва продължение?....

1. СЕКС - Съюз на европейските капиталистически страни. Съкращение, използвано за пръв път в "СЕКС - главна задача на Партията и държавата!", статия от брой 11 на списание "Свещеният сметач" (септември 2001).

2. ... ако в бележниците слагаха и една снимка по бански на момичетата... - по онова време (2001/2002) почнаха да се поставят снимки в бележниците.

3. Цитирана е реч на Тодор Живков от книжката “На учение, труд и борба”.

4. Сталин е използвал електрически звънец за даване на сигнал за спиране на ръкоплясканиятa.

История на "Тъпанасов":

Проявление 1.4, 20.11.2007 – много стилистични подобрения и обогатяване на случките и образите на някои от героите.

Проявление 1.3, 24.5.2006 – още редакции по текста

Проявление 1.21, 2005 – добавено името “СЕКС, другари!”, редакции

Проявление 1.2 - без "вдяване на конеца" и "край на конеца"/, редакции

·         Проявление 1.1 от 25.10.2002 - разказ

·         Проявление 1.0 от 29.9.2002 - груб сценарий за радиопиеса ("ЕИМ СВЯТ - Свещеният сметач", бр.18)

·         Първи "драски": 3.05.2002

Още една годишнина – не знаем точно от какво. На едни паметници ще се съберат хора с червени знамена и ще празнуват победа. На други паметници ще се съберат хора с траурни ленти и ще правят панихида.

На едното място ще възвисяват имена, които ще хулят на другото. И обратно.

Яркият контраст прелива в сива еднаквост. И на двата митинга – старци. И на двата митинга – омраза. И на двата митинга – размахване на призраци и скелети.

Е, старци, какво постигнахте с тях – с омразата, с призраците и скелетите? Възкресихте ли убитите си приятели? Натрихте ли носа на ония от другия митинг? Естествено, че не. И най-вече – къде са внуците ви? Къде са онези, които на 9 септември 2007 ще празнуват 17-ия си рожден ден?

Внуците на партизаните са с внуците на жандармеристите. В една фирма. В една кръчма. В една партия. В един приятелски кръг.

Те растат с една идея, една ценност и един стремеж – парите. Поредното поколение, чиято зелена фиданка ще бъде обилно полята с безморална и безверна материалност. И което в суматохата на старческата караница и прелитащите между окопите скелети и призраци ще пропусне най-важното, най-ценното. Изводът от 9 септември 1944 година - петната от кръв се мият трудно.

След 9 септември 1944 криминални престъпници са провъзгласявани за борци против фашизма. Това го разбрахме. След 9 септември 1990 кръвожадни главорези са провъзгласявани за невинни жертви на комунистическия режим. И това го разбрахме. Но това, което така и не разбрахме, което трупа черна злоба в душите ни, бърка дълбоко в гнойта на незарасналата рана на национално разделение е, че не можем да вървим напред, ако не бъдем единни.

9 септември е само още един удар на бойните барабани, които през почти целия ХХ век зовяха българи на бой срещу българи. Ту за Царя и Отечеството, ту в името на народа. Да забравим барабаните. Да простим на барабанчиците. Долу призраците! Да живеят внуците!