Успех и от мен. Ние (с БГ ІР и БГ СМС), както знаеш не можем да гласуваме за песента на Миро, така че не се извинявай за рекламата. По регламента на Евровизия това даже не е реклама.

ПП. Винаги се радвам на срещи между хора, които им носят радост на срещналите се. Дано да се случва по-често.

Бих подкрепила песента, защото я харесвам. Ако не я харесвам - не бих я подкрепила, независимо че е българска.

ПП. И двете нямат значение - защото доколкото знам - от България не можем да гласуваме за българския кандидат.

ППП. Пък това, че бил хомо, даже не съм успяла и да го чуя още. Този вид информация, ще ме впечатли само и единствено ако се отнася за собственото ми гадже. ;-)))

Но наистина какво значение има, ние не можем да гласуваме за него. Мога само да се надявам хората да бъдат очаровани от него и песента, а не отвратени. Може би Станишев трябва да му даде на заем ПР–ите си, да му каже как да се усмихва така че да не вбесява хората, защото всеки път като видя тази заучена усмивка и светлините идващи из отзад и ми се иска да му направя нещо неприятно.

Понеже питаш, ще ти отговоря :).
Единственият композитор от световна величина в  българската попмузика е Емил Димитров, лека му пръст.
Независимо от сексуалната му ориентация.

Евровизия не харесвам, не ми харесва политизацията на музиката. Музиката е най-интернационалният език и изобщо не ми допада идеята да се избират чрез гласуване  песни, които символизират победата на една страна над другите.* По същия начин се опорочиха Олимпийските игри.
С две думи - въпреки че песента не ми харесва кой знае колко (има прилично визуално оформление, текстът е ОК, но като цяло - нищо изключително) -- бих гласувала за нея, защото представя страната ми. Но при условие, че всички останали са на това ниво ;).

*както е с повечето конкурси от всякакъв тип, победителят/победителката най-често е в зоната на обикновената посредственост. По тази и много други причини аз не гледам телевизия въобще - неам нерви.
 

Аз се опитвам да открия нещо що-годе красиво в посланието, нещо което да ме накара да се асоциирам с песента, с представянето на страната ни и т.н. Трудно, но ... продължаваме с опитите.

Емил Димитров ми е твърде далеч във времето, иначе - почит!

Евровизия изобщо не ми харесва, твърде много се политизират нещата и изкуството на правене на музика остава на втори план. Пък аз съм "За" изкуството. Представянето на страната ни до сега ми е харесало само веднъж - във варианта "Елица и Стунджи". Ако зависеше от мен, по- скоро бих забранила такъв тип конкурси.  

А Евровизия ми харесва, защото иначе ми е трудно да знам какво е модерно в останалите европейски страни. Вярно, конкурсът не е винаги представителна извадка, но поне е нещо. Поне научаваш един изпълнител за всяка страна и ако ти хареса, можеш да потърсиш и други. Иначе нашата част остава толкова изолирана от западната част. И между другото, на мен ми харесваха песните от всички предишни наши участия. Изпълненията не, но самите песни - да. Знам че е странно, но какво да правя. Харесвам точно такъв тип музика :)

denijane wrote :А Евровизия ми харесва, защото иначе ми е трудно да знам какво е модерно в останалите европейски страни. :)

 Ако това е модерно в европейските страни, цивилизацията е в упадък. Пази Божеее.

Chopar wrote : Ако това е модерно в европейските страни, цивилизацията е в упадък. Пази Божеее.

Че ти сега ли разбра, че цивилизацията е в упадък :)  

Ride the DOOM :)

Всъщно аз не мисля, че сме в упадък, може би само част от хората в България. Но това не е от днес, така че...

Аз от вчера се опитвам да асоциирам нещо положително след гледането на този клип. Единственият сигурен резултат е, че тази нощ сънувах кошмар...

Едно от хобитата ми е свързано с изучаване на кратките видеожанрове (реклами, видеоклипове etc.).
За да е успешен един клип на песен според мен, той трябва да продава изпълнителя на песента на възможно най-голям брой потенциални купувачи.
Както в този клип на Шер да речем, който е класика и е пример за съвършено владеене на маркетинга на всички нива:

текстът е смислен, мелодията се запомня, а кинематографичността е зашеметяваща: всеки може да открие нещо за себе си тук - жените - красиви мъже (и то колко :))); мъжете - красива и поддържана жена без възраст, а гейовете - ми  тях няма какво да ги мислим :)))...

Това е скандална лекция на професор Свинтила...

Роси, прекрасни са тези глогстерчета! Отдавна чакам урок за изработването им ! Най-накрая се реших да измайсторя едно и ... мисля, че стана! Но аз пак очаквам твоите подробни обяснения, защото английският ми е твърде непознат....

Св. Матрона Солунска

St. Matrona of Thessaloniki
Святая мученица Матрона Солунская

† III или IV век

Чества се на 27 март (9 април стар стил)

Тропар на мъченица, глас 4

Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.

Житие на св. мъченица Матрона Солунска

Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун, в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин постоянно хулела Матрона заради нейната вяра в Христа и я принуждавала да се отрече от Христа и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога.

Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата. Матрона кротко й отговорила: "Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил."

Побесняла от тоя смел отговор, еврейката жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата.

Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. Епископ Александър пък, като узнал за чудесата, които се извършват при гроба на светата мъченица, издигнал там църква в нейна чест. А злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се убила.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).