Нядявах се никога да не ми се наложи да коментирам тази тъй болна за нашата държава тема, защото не обичам да съм голословен а за щастие до тази година не бях изпитвал никакви нужди от медицинска помощ с изключение на стоматологична. През тази отиваща си година ми беше писано обаче системата да се стовари с цялата си тежест върху мен. Надявам се да е било с цялата, но съм сигурен, че далеч не съм видял всичко.
Всичко започна когато преди година изпитах някакви силни и нетипични болки в стомаха, които вече трима лекари специалисти в гастроентерологията не могат дори да ми обяснят на какво се дължат и които се появяват и изчезват когато им скимне. След няколко месечно ходене по мъките и резултат нулев (лекарите просто ми изписваха ново лекарство когато казвах, че не се чувствам по-добре) отидох и в частна клиника. Мислех, че поне ако заплатя за това поне да чуя какво ми е, ще получа твърд отговор. Резултата беше абсолютно същия, с едничката разлика, че прегледът не продължи пет а петнайсет минути. Преди десетина дни ми се случи ново нещастие - чувствах силни болки в областа на опашката. След един два дни, като видях, че не стихва а се усилва болката и става непоносима, тъй като беше последния работен ден преди празниците но вече бе късно аз отидох в бърза помощ. Не бях ходил никога там и бях просто слисан от това което видях. Някакъв тип, навярно лекар се показа малко след като влязох в чакалнята и след като ме изгледа доста недружалюбно ми каза, че ако имам температура да си заминавам и да си търся личния лекар или да вървя в поликлиника. Незнам това ли му беше работата, защото през няколко минути излизаше и уведомяваше всички новодшли със същото. Спомних си за "Параграф 22" където санитарите Гюс и Уес въздигат медицината в точна наука, и за тях болен е само този които има температура. Най-сетне дойде ми реда и след като ме прегледа някаква лекарка ми каза, че просто имам рана и да не се тревожа. Казах и, че болката е прекалено силна за обикновенна рана но все пак аз не съм лекар и в крайна сметка приех мнението и. След като я помолих няколко пъти, тя склони да ми препоръча някакво лекарство и ме помоли да си вървя. Направих го, взех си лекарството и се прибрах. Но на другия ден ме болеше още по-силно и аз вече си спомних, че 3-4 дни преди да ме заболи, се подлъзнах и паднах някъде на мястото където е болката. Реших на другия ден да ида до частна клиника където да поискам помощ и речено сторено. След като отново трябваше да се моля най-сетне повикаха, ренгенолог и след като ми направиха снимка, ми казаха, че опашката ми е здрава и, че ще си мине от самосебеси. Въпреки молбите ми не поискаха, да повикат нито хирург нито поне ортопед. Платих си снимката и си отидох. След като продължих да се влошавам (имах и силна температура вече) и раната ми се поду пристъпих към самолечение и след компреси и мазане с ихтиол толкова гной и мръсна кръв изтече колкото никога не съм виждал. Вчера най-накрая ме видя хирург и ми каза, че е навярно от враснат косъм и падането ми го е провокирало. Всички които питах ми казаха, че мястото е много чувствително и винаги почти се получават усложения а нито в бърза помощ нито в частната клиника поне не ми обърнаха малко повече внимание.
Не искам да ги обвинявам затова, че заради тях май, ще изкарам не само Коледа на легло, но просто се чудя за какво плащам здравни осигуровки когато ме гледат като натрапник. В крайна сметка нали затова е здравното осигуряване за да получиш квалифицирана медицинска помощ. Предполагам за никой не е новина това което казвам, но ето аз отидох и частна клиника и резултатът е аналогичен. Нима у тези хора ако не друго няма поне чувсто за дълг или поне някаква лекарска етика? Идва въпроса заслужават ли те да се наричат лекари. У нас почти всяка седмица чувам за поредния случай за хванат с подкуп лекар, но нито веднъж не чух този човек да е рязко осъден и отлъчен от колегите си или да е наказан. В така наречените от любимия на много хора у нас комунистически режим, капиталистически държави, имам със собствените си очи съм виждал, как безплатните здравни услуги ако не на по-високо равнище, то по никакъв начин не отстъпват на нашите платени. Плащам нещо а получавам некачествени услуги. Свикнахме за жалост с това, и най-вече хората които ги предлагат имат вече достатъчно наглост за да ти заявят в очите, че това не е истина. Сигурен, че много лекари, ще се опитат да ме убедят (един вече започна), колко зле били платени, колко трудна била работата им и други приказки от този род. А на въпроса ми защо тогава си избрал да бъдеш лекар, рядко получавам отговор. Във всяка работа човек ако се отнася небрежно и незаитерсовано ще има тежки последствия, но специално за тази, при грешките не се пишат двойки или да се бракува дадена продукция, а може да загинат хора и всеки човек, избрал си тази професия, тряба поне да се постарае да я върши присърце независимо от обстоятелствата. Ако ли не е готов за това, по-добре да не се и захваща с нея. Аз така направих, при все, че винаги съм искал да уча медицина, но не мисля, че бих могъл да имам етиката която е тъй нужна според мен за един лекар.
Comments5
А че здравеопазването ни е гнило - гнило е. Че здравните ни осигуровки са жалки - жалки са (съпоставено с обективната стойност на лечението). Но най-жалкото е, че поведението на хората е гнило, жалко, просташко, нецивилизовано и без капка уважение към околните.
За съжаление част от лекарите в България са решили, че фактът че могат да се разполагат със здравето ни им дава право да се държат с нас като с боклуци.
И моля не ме нападайте, имала съм си достатъчно взимане-даване с
хора в бяло, за да съм натрупала статистика.
Последното издевателство беше като отидох за пръв път на гинеколог преди 5 години (защото след това вече гледах да избягвам максимално всякакви срещи с лекари), направиха ми изследване и се оказа, че имам проблем, който трябва да се унищожи (мдам, до четящите жени, човешкия папилома вирус може да ви докара едни много весели изживявания така че гледайте да се проверявате ако не си пададете по садо-мазо с мирис на изгоряло) и как мислите ме посреща патката лекарка?! ВДИГА МИ СКАНДАЛ! Все едно аз съм виновна, че имам проблем. При положение, че НИКОЙ НИКОГА не ми е казвал за скапания вирус и че е нямало никакъв начин да разбера, че е в мен и всички други "че" които може да измислите, защото нямам абсолютно никаква вина и тая скапана нещастница да ми вика. След като ме очакваше толкова болезнена интервенция. Просто без коментар. Ам, да, забравих да добавя-понеже ми беше първото посещение при гинеколог, отидох в частна клиника, за да ми е по-спокойно. Баси спокойствието. Тъпа олигофренка.
Та мисълта ми беше-не се впечатлявай. Според моя опит човек или трябва всячески да избягва посещения при лекари (ако се чувства добре) или ако се чувства зле-да обикаля и да си търси правата дори и да изглежда като простак. Щото явно само от скандали разбират някои хора.
Е-е-ех, само здраве да е! (:
Колкото и да ни се иска да вярваме другояче, аз поне започвам да се убеждавам все повече че лекарите и най-вече фармацефтичната индустрия съкращават живота ни много повече от колкото го увеличават.
Не че искам да обидя лекарите, те (или поне някои от тях) правят каквото могат, за да помагат. Просто не съм уверена, че наистина помагат.