Когато се споразумеем какъв е мандатът на директора:

1. каква цел за колко време и кой я определя,
2. какви задачи,
3. как и колко често проверяваме, че са изпълнени,
4. кой проверява,
5. кой взема решението, че може да си изпълни/си е изпълнил мандата.

Това са обикновени неща. Но в България по тях няма ни преобладаващо нито няколко различни ясни мнения все още. Има за сметка на това един лош новик, всеки опит да се почне дискусия по въпроса да започва отзад-напред с въпросите:

• как ще направим прехода от сегашното немандантон положени екъм мандатност?
• какво ще прави директорът като не му се поднови мандата?
• ще се съгласят ли социалните партньори и пр. ?

Дано не е толкова  безнадеждно. Иначе много добри учители ще напуснат системата заради некадърни директори.

Не е никога. Но няма наиситна много хора, готови да работим по въпроса.  И, което е по-лошото - няма много хора, които да вярват, че е възможно да се има доверие на други хора. А определянето на мандат на училищен директор и преценката доколко е изпълнен, нямат много смиъсл, ако в тях не участват в някакво разумно представителство и адекватни пропорции мненията на:

• учители
• ученици
• родители
• компетентни представители на общината и
• компетентни представители на държавата

Което по българските стандарати е "твърде много народ" и все "някой ще иска да прецака останалите". Така си мислим за образованието за съжаление. Че интересите на хората в него са диаметрално протиовоположни. Също за съжаление, не знам как това се "лекува" в обозрими срокове. Но съм намислила да опитаме с приятели и съмишленици да го направим за няколко училища. Които смятат че искат и могат да прескочат тая българска болест. Извинявам се ако засягам някого с "българска". Само казвам, че не съм я виждала в 2-3 други евроепйски държави, където са ме пускали достътчно навътре в училище, за да разбера ако има такова нещо.

ПП. Аз не съм учител, нито директор, нито ученик, нито родител на ученик, нито...каквото и да се сетите вътре в системата. Само съм се заинтила да разбера, защо нещо безспорно* като образованието може да се окаже жертва на битки на "противоположни" интереси до степен, че да си загуби цялата красота на приключението учене и израстване на децата от "на мама най-милото" до пълноценен достоен гражданин.

* няма по земята много каузи без естествени врагове и образованието е една от тях, здравето на децата - друга и така са 5-6 не повече.

Иначе съм съгласна с мандатността. Това е правилно. Ще лъснат така или иначе възможностите на всички. Тези, които са некомпетентни и неможещи се страхуват. А учителите, ако са прави и сигурни, че са перфектни в работата си, нека станат открито срещу директорите си, щом смятат, че еднолично взимат решения. Ако им стиска. Аз съм учителка, но такова овчедушие в системата не съм виждала от години. А системата трябва да напуснат и много учители, свикнали да ги влачат на гърба си други. Така че казаното за "несменяемите " директори важи в пълна сила и за закотвените с постоянни трудови договори учители, които сега ще се изядат кой да вземе 50 лв. върху заплатат и кой 100. Защото и това не са прочели - главните учители се определят от педагогическия съвет, не от директора.

Мандатност на директорите ще има, когато:

1. Имаме мандатност, сиреч "изборност", и на хората управляващи една местна образователна администрация (аз я наричам Местен училищен съвет). Говоря за съвсем истиски местни ОБРАЗОВАТЕЛНИ избори, разкачени от местните избори за общинска управа и кмет, които да напрявят хората съпричастни със ставащото в училищата.
2. Местният училищен съвет назначава и директорите и учителите в училищата на своята територия. (Разбирате, че докато съществува централизиране на вземането на решения, като сегашното, не можем да очакваме никаква положителна промяна.)

Може би сте пропуснали информацията, че "Новото образование" работи вече по тези въпроси. Те са част от нашия "Закон за училището".

Желаещите да работят за каузата да се свържат с мен, че имаме да превеждаме много от английски.

 Странно ли е, че докато четях всичко по темата в главата ми изплува  народната поговорка  "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват"?

За да дам малко повече конкретност на думите си, отговарям на въпросите, поставени в постинга на Мария от 09 октомври:  

Каква цел за колко време и кой я определя?

Целите вече сме ги прокламирали и са едни за всички. Виж „Целите на училищното образование в България”.

Що се отнася до задълженията на, т.е. задачите пред, директора, цитирам нашия закон.

---

Член 20
Задълженията на един училищен директор са:

    (а)     да ръководи преподавателската дейност в училището;

    (б)     да гарантира, че преподаването в училището е съобразено с учебните пътища и образователните програми, предписани, одобрени или разрешени по силата на този Закон;

    (в)     да оценява или ръководи оценяването на програмите, предлагани в училището;

    (г)     да прави необходимото учениците (в управляваното от него училище) да покриват образователните стандарти, определени от Министъра;

    (д)     да ръководи училищната администрация;

    (е)     да се грижи за реда и дисциплината на територията на училището, и по време на дейностите финансирани или одобрени от Местния училищен съвет (МУС);

   (ж)     да стимулира сътрудничеството между училището и обслужваната от него общност;

    (з)     да следи за обективното оценяване и за напредъка на учениците;

    (и)     да оценява учителите, работещи  в училището;

    (к)     да изпълнява възложените му от МУС задължения - съобразени с разпоредбите и изискванията на училищното настоятелство и самия МУС, - спазвайки клаузите на колективните договори и на собствения си трудов договор.

---

Kак и колко често проверяваме, че директорът е изпълнил задачите си?

Като начало, този въпрос съдържа отговора на въпроса Кой проверява?- ние. Ние, всички заинтересовани от доброто функциониране на едно училище. В преброяването на заинтересованите страни стигнахме до 18 (!).

Сега по другите въпроси.

Как проверяваме, че директорът е изпълнил задачите си?

Не мисля, че са нужни кампании за проверяване на качеството на свършената от директора работа. Както всичко останало в училище, на резултатите от работата му влияят 1 милион "външни" фактори: от стартовото ниво/възраст на учениците, през професионализма на учителите, до достатъчността на ресурсите на негово разположение и отношенията му с регионалния началник, та дори и симпатиите на някой зам.-министър или кмет.

И едно уточнение в отговор на евентуалните упреци в отвлеченост. Според мен по-важната част от работата и напредъка на всеки в училище, от първолачето до директора, трябва да бъде оценявана не със стандартен тест - според единни критерии за качество,- ами според конкретни цели, план за работа и индикатори, които сам си е изработил. САМ! ... Сам или по-скоро с помощта на компетентни хора, на които има доверие. Новото образование има амбицията да спечели доверието на търсещите директори и учители и като начало им дава на разположение „Целите на училищното образование в България”.

Следователно отговорът на горния въпрос е: директорът поставя целите и плана си за постигането им сам. От там нататък, и при наличието на постоянен отворен искрен диалог, всеки е в състояние да се информира (ако не го е усетил вече със собствените си сетива) за напредъка на работите.

Колко често?

Винаги, когато го счетем за необходимо.

Ние сме преди всичко човеци и като човеци трябва да се отнасяме един с друг. Аз отказвам да бъда надзирател на директора на училището. Аз и той/тя сме съзаклятници в името на достигането на най-високите възможни цели и затова ще общуваме пълноценно открито и ползотворно; за да можем да откриваме (причините за) проблемите в зародиш и да ги предоляваме бързо. ... Така ще се окаже, че от/в училището учат не само децата, ами учим всички. Ще се окаже, че сме реализирали едно учещо общество.

 Чавеева,

Директорите СА "мениджъри  на Рокфелеровата компания", ако с това последното имате предвид нещо върховно. Те управляват хората и мястото, наречено училище, доминиращо живота на децата ни в продължение на най-малко 9 години. Ако за вас има нещо по-ценно от собственото ви дете, тогава просто сме на различни честоти и разговорът ни ще е много труден.

Всъщност аз мисля, че не спорим. Ясно е, че директорите са натоварени с много отговорности, за които нито са подготвени, нито са заплатени подобаващо. Но и сред тях, както и из учителството, има и свестни, и идиоти. Въпросът тук е как да разкараме последните и да помогнем на останалите: с методи, пари, и подобаващо отношение,... мисля.

---

Анелия,

Кажете ни за "кирливите ризи". Аз лично съм любопитен, за да тествам способността на "машината" на Новото да не допуска повече кирлясване.

Не ме учудвате, Чавеева.

Знаете ли, струва ми се, че изборът на училище за децата ви се е състоял в малко по-друга епоха - при различни от сегашните обстоятелства. Днес от директорите се изисква да са мениджъри повече от всякога, защото преди година започнаха да им дават едни  пари - както винаги "недостатъчни",- казвайки им "Ето, това е. Трошете си главите".

От тогава всеки директор държи в ръцете си един инструмент със страшен управленски потенциал (мотивацията е, знаете, задължителна за хубаво свършената работа) - инструмент, който обаче не е способен да ползва подобаващо; инструмент, който му се изплъзва от ръцете и с който прави поразия след поразия. Това е като да ви дадат хей сега в ръцете автомат "Калашников" и да ви кажат "Огън!" - Ще избиете всичко живо наоколо. Гаранция! От тогава отношенията между директор и учители са други. Последните обикновено "залягат", а това не може да не се отрази и на работата в час.

Не мога обаче да преглътна мисълта, че един директор получава недостатъчно и има куп отговорности.Нали се сещате, че когато заемаш дадена длъжност има длъжностна характеристика и куп информация, която прочиташ и решаваш, това е за мен или не е за мен.Аз поне не съм чувала , някой насила да е направен директор.Това е личен избор и да не говорим, че в много случай, доста дълго търсен ,чрез политически и  приятелски кръгове.Тогава за какво говорим?Къде е професионалзима в цялата работа?Некадърници имало навсякъде, така е, но ние тук говорим за образование и аз лично не се чувствам подготвена да коментирам  кадърността на хората от другите области, а пък и мисля , че не ми е работа.

По повод  на средствата и от къде идват допълнителните доходи.Ще ви нахвърлям някои прости нещица, а вие разсъждавайте:

1.Застраховки на учениците, винаги се правят с отстъпка?Къде е тя?

2.Закупуване на учебни помагала за децата.Прави се организирано, защото това е в улеснение  за родителя.Тук пак има отстъпка!

3.Всяка училищна сграда разполага със сграден фонд, който може да се дава под наем.До тук чудесно, но къде е наема?

4.Спечелени проекти, по разни програми .Оправдателни документи за извършена дейност се намират много лесно,а дали нещо е свършено????

5.Ремонтни дейности по сградата на училището - материали ,инструменти и т.н.

Не искам да продължавам, не защото не мога,а защото  е неприятно да пишеш  такива неща, но държа да се знае     , че българският учител не е винаги толкова неинформиран и незнаещ!Той също има достойнство и трудно може да бъде  залъгван с многото работа и отговорности.

Успех на онези директори, които знаят защо са такива и на всички нас, които се опитваме да променим нещата.

Доротеа,

Тези отстъпки и наеми (приходи и разходи) не са ли документирани? Счетоводната отчетност е едно от нещата, за които е отговорен всеки ръководител. Не само училищните!

Отчетите са сред най-лесно контролируемите неща, понеже става въпрос за цифри. Това, че никой не ги контролира подобаващо е патология, която, според мен, се дължи на прекалената централизация на системата. Осветлете ме, моля ви. Кой би трябвало да прави ревизия на училищните сметки по сегашните правила?

При всички положения в "Новото образование" имаме Местен училищен съвет (МУС), който управлява, значи и разпределя, финансовите ресурси на прилежащите си училища и  обнародва задължително годишния си отчет, след заверката му от страна на одитор.

Павка, "документирани" в училище са всички разходи направени от средствата преведени от държавния бюджет в делегирания бюджет. Разходите за помагала се финансират със събрани от родителите средства. За да се документират като останалите - тези средства от родителите също трябва да постъпят в сметката на училището. Често не става така. Всъщност почти никога не става така - защото това е "празен оборот" и финансистите се страят да го избягват. Вкл. и защото в статиите (наричани още и параграфи) на училищния бюджет няма такава за "събиране на оборотни средства от родителите" и трябва да се използват за вписване на постъплението други - като "дарения" или "частно финансиране". Пък тези пари се смята, че не носят полза на училището, че то е "само посредник, за по-добра организация на закупуването". Ей така се оформя едно сенчесто пространство на незаписан оборот,  в което комисионните отиват където реши комисионерът като частно лице. Виждала съм училище, в което тези покупки се извършват от настоятелството и комисионната чинно се отчита като приход в касата на настоятелството.

И без да искам да засегна никого и без претенции за предстваителност на извадката - аз лично съм срещала повече комисионери-учители отколкото комисионери-директори. И също съм срещала сред тези хора - такива, които с комисионните купуват/плащат пак неща  за работа на децата. Редом с тези хора - които си плащат някакви лични неща.

Друга страна на въпроса е какви документи получават родителите за направените разходи за помагала. Това е според зависи от училището. И дали изискват такива е според зависи от родителите. Най-често не. Защот го смятат за дребнаво. И защото виждат на помагалото коричната цена.

Павка, обществената структура, която трябва да следи това движение на средства  засега е училищното настоятелство или счетоводителя, но Мария  ясно е обяснила защо това не се случна на много места.И така ,това си остава една ниша, която може да се  потребява  според решението на всевишният директор.Ако човекът е точен и нещата в училището му са такива и обратно.Има много неща, който трябва да бъдат изчистени и ясно разписани, за да няма подобни въпросителни!

Благодаря ти, Доротеа!

Но въпросът ми е кой прави ревизия на счетоводителя?
Училищното настоятелство може само да приеме един годишен баланс, но не е достатъчно компетентно, за да прави обстойна ревизия.

Например закупуването на помагала. Учителят събира парите, отива в книжарницата или издателството и си дава поръчката. След това раздава сборници, граматики.... каквото е нужно на децата. Как точно ще се отчете пред родители и ученици зависи от това как ще се договорят помежду си. Предполагам, че ако директорите уреждат сделката, тя се развива по додобен начин.

И както вече се досещаш  - много зависи от това до колко учител, директор едобросъвестен.

Сметките на училището ги ревизира общината - ако е общинско или дирекция финанси на МОН (или друго министерство-принципал) - ако е държавно. това се прави всеки месец.

Наемите са отделна глава от книга. Те зависят от това дали принципалът - община или държава под форммата на министерство е делегирал или не на директора права да отдава под наем. Това си е решение на принципала и някъде правото е делегирано, а другаде (на повечето места) не е. Като не са му делегирали право да отдава под наем  - директорът не може да сключи договор. Като са му го делегирали - може да го сключи - но обикновено кметът го одобрява преди да влезе в сила.

Пътят на парите от наема зависи от това на кого е дадено правото да сключва договора. Ако е на директора и договорът е валиден - парите постъпват в сметката на училището. Ако общината  не иска да делегира правото за отдаване под наем - то е обикновено, защото тя самата иска да разпредели средствата от наема по начин, който намира за добър и полезен. Част от тях ще отидат пак в училището, но друга част може да се събират за някои спешни ремонти на други общински сгради за образование. Виждала съм даже да се събират във фонд за аварийни ремонти такива средства или във фонд за строителство на спортни площадки. Като цяло - колкото повече години минават от въвеждането на делегираните бюджети - толкова повече права делегира общината на директорите. С едно изключение, което наблюдавам напоследък в една община, където се случва точно обратното - след 8 години делегирани бюджети, от миналата година започна изземване на делегирани права от директорите, под предлог, че "с консолидирани общински поръчки за всички училища, ще се постигнат по-добри цени". Но това е друга история. Поуката от нея е важна - общината може да делегира когато иска, каквото иска. Ако поиска - както уж е "задължена да делегира бюджетите на училищата", така може да отнеме правата на директорите да се разпореждат с тях. Този абсурд се получава, защото децентрализация не е само да напишеш в закона за държавния бюджет, че "училищата управляват делегирани бюджети", а да напишеш това в закона за народната просвета и да изброиш там правата, които се делегират на директора. Иначе - финансовият лост си е в ръцете на първостепепния разпоредител - община или министерство - и той си го върти както си реши с правата на първостепенен разпоредител. И винаги може да се оправдае, че така гаратира изпълнението на задълженията си на първостепенен разпоредител.

 Мисля, че разбирам какво е положението - какофония.

За мен изводът от всички тези пояснения е, че при такава организация е абсурдно да се обвиняват директорите, че прибират някакви парици. Същото обвинение може спокойно да се адресира и до учителите, и до някой друг кмет.

Благодаря ви, Доротеа, Ани и Мария!

Каквото знам:

директорът назначен без конкурс е вр.и.д. докато се назначи и проведе конкурс. конкурсите в момента се назначават от министъра на образованието. няма срок в който министърът да е длъжен да обяви конкурси. в последните 3-4 години има по 1 конкурс годишно. но помня и периоди от 2-2,5 години в които не е обявяван конкурс.

брутните заплати за определен месец ли бяха в справката? колкото до "защо" - правили са  най-вероятно събиране на информация за да изчислят колко фактически е средната заплата в сектора. в средата на годината не е неестествен момент за събиране на такава информация. по скоро обичаен. теб какво те притеснява - че са събрали информация или че са подадени данни за брутна заплата?

Принципно ако търсят ДОСТИГНАТИ нива им трбват брутните за 1во полугодие. Може да са сбъркали просто антетката на таблицата. А иначе да са си наясно и какво им исикат и какво дават като информация. Някой път - такива технически пропуски правят обикновени неща да изглеждат крайно мистериозно.

А Чопар и съпруга, работят в училища където е разпределено някакво ДМС за 1 полугодие или забавено плащане от учебната година - лекторски, допълнителни часове по някоя от програмите за талантливи или изоставащи деца и пр.. Подозирам, че е еднократно, но трябва да си видите фишовете, за да разберете точно какъв вид добавка са 100-те лв. Всъщност най-хубаво би било да не съм права. И вашите директори така добре са се оправят с бюджета, че да са увеличили основните заплати с по 100 лв. Пожелавам ви го от сърце ;-)))))

"Който не става за учител го направете директор или инспектор!". Припомням тази стара учителска максима, за да илюстрирам мнението си, че причините са в некачествения човешки материал сред "ръководните кадри". Не че отдолу също няма "брак". Но характерно за нашето общество е изплуването на ръководни постове на наглеци, крадци, фалшификатори, измамници. Защо си мислите, че в образованието е по-различно? Да, има осъдени директори, има още повече махнати от длъжност. Но какво от това щом други като тях заемат местата им?!