Признание
                                                           На жена ми

Не мога чудеса да подарявам,
ни слънчеви лъчи в коси да вплитам,
с гирлянди чувствата да украсявам,
в поля с мечти незрими да се скитам.

Не мога нежни стихове да пиша,
че лирата вълшебна на Ерато
в ръцете ми тъй нежно не въздиша.
Аз помня само онзи миг, когато…

Не мога и с ръка си на сърцето
в любов със кухи клетви да се вричам,
молитви да отправям към небето.
Но мога теб… до края … да обичам.

Христо Запрянов

Взаимен резонанс

Не си мисли, че искам милостиня
с протегнатите си към теб ръце!
Не бъркай любовта ми с просякиня
и не жигосвай влюбено сърце!

Любовта е истинска тогава,
когато две сърца в едно туптят.
При нея липсва терминът забрава...
душите винаги в синхрон трептят.

Когато някой, някого обича,
не чака той отсрещен реверанс,
а чувството, което ще прилича
на нежен и взаимен резонанс.

Христо Запрянов

 *(амулет, който се поставя над леглото, за да улавя лоши сънища)

Черен Камък
Стихосбирка "Закъснели Сезони"

НАСЪН И НАЯВЕ

Не помня откога не съм сънувал
сънища, в които си дошла.
Нощите безстрастно се развихрят
в мрачни и помитащи ята,
изтръгващи ми спомени за тебе.

Как искам да успея да заспя.

Насън мога само да те виждам -
забранени са ни всички чудеса.
Насън мога само да те имам,
но насън мога само да крещя.

Без сън, без път, без теб и за последно
грижите си в смях ще облека.
Ще ги захвърля като куче непотребно
виещо пред входната врата,
което чака пак да му отворят.

Как ускам да успея да простя.

Насън мога само да те виждам -
забранени са ни всички чудеса.
Насън мога само да те имам,
но насън мога само да крещя.

Не помня откога не съм сънувал
сънища, в които не крещя.
Във този час отново те бленувам.
Ела си и прости ми. Аз не спя.


ALTER EGO

Остават сякаш мигове живот,
но всяка смърт ще бъде и начало -
да се огледаш в криво огледало
и да осъдиш собствения ход.

Изтичат и минутите.
Тогава
по близко си, отколкото преди
и може би това, че прегреши
по-скоро трябва да те радва...

Щом с кръв заченат си -
на кръв обречен си!
Не си забравил кръвната вражда.
В подобието жалко на човечество
опитваш се да стигнеш до брега.

Отхвърлил всяка власт или религия
ти идваш тук да се преродиш.
Ти идваш тук, за да оскверниш
със себе си последната идилия...

С теб ще бъдем първи.
А след нас
земята ще потъне в кърви...
Щом пламне жаждата за власт.

Щом с кръв заченат си -
на кръв обречен си!
Пристигаш недочакан до брега
и с тебе иде мойта свобода
в копринени одежди преоблечена...

......................

Но ето че привършва този сън -
вън чака жътва жито непосято...
О, теб те чака жътва непозната!
Навън е лято...
Навън е топло лято.

AKO

Ако след токова години глад,
някой се досети
жаждата ти той да утоли,
не е възможно,
не е възможно да съзреш
корист
в подадената чаша да тупти.

Не е по силите на човешките очи.

Ако след толкова години страх
топла длан
положат на челото ти
ледът у теб
вмиг ще се стопи.
Затвори очи и пожелай си нещо.

Пожелай си бляскави победи,
пожелай си радост и нега,
които се превърщат многократно
в страхове и жалост през нощта.

Пожелай си утрото със слънце,
че мрачен ден смрачава радостта
и после тежка вечер ще те чака
и ще отвори порти за нощта.

Пожелай да не си самотна,
защото самотата е сама!
И никой не те чака да си дойдеш,
освен... входната врата.

Ако след толкова години страст
ти не си разбрала
как те чакам,
тогава съм надраскал на листа
безсмислици, които ще задраскам

Очаквам коментарите ви! Благодаря преварително!
Черен Камък.

Няма да спазя реда, в който са подредени в книжката както и разделите, просто за щото не си ги спомням достатъчно добре.

Черен Камък
Стихосбирка "Закъснели Сезони"

ДЯВОЛСКО СЪРЦЕ
/Автопортрет/

Той идва в здрача.
Винаги е сам.
Край него отминават греховете
и не оставят спомен
нито знак -
изгубен син на ветровете.
Пастир на зимите,
миглите.

Той -
дявол сдяволско сърце
- ангел с ангелско сърце.
Той -
магьосникът сред мрака.

Той идва.
Винаги е сам.
Сив пътник по измъчена земя.
Пресича грубо,
знаците поваля -
по пътя си сломява канари.
Небето плаче,
сълзи му дарява,
ала огъня у него ги суши -
превръща ги
обратно той на пара
превръща ги
в загадъчни мъгли.

И ако ти сега
не виждаш где е краят
на стола
свещ една си запали.
В стъклата погледни
и виж -
светлина ли там догаря
и вехне лик
измамен
и красив.

Дошъл е той.
Дошъл е да те вземе.
Тъй млада и невинна си, уви.
И няма той
да ти остави време
очите си всред блян
да утолиш.

ТОЙ идва.
Огъм бликва по стъклата.
На стола
свещ пречупена лежи.
ТОЙ идва.
Рагромил е правилата.
А ти на прага
смело застани.


БЕЗУМНО

Когато усмивките помръкнат
и любовта отстъпва плахо
чувствам идва за посмъртно
безумна обич на земята.

Как очите ти примамват
и палят в мен безумни клади
- пресичам улици що страдат
забравили за дните млади.

Пресичам погледи, лица
отвърнати от мен без чувство
и без емоции страстта
по тиха доба нейде лута.

Аз търся мъничка звезда
огряла прага за нататък
Бъди ти истинска, добра
и раздай се без остатък.

СРЕЩА 

Оттръгни корена.
Корена, от който дишам.
С теб ще дойде вятърът попътен.
Ела и ти случайна и разпътна.

Аз няма да простя, че те обичам.

Далечно тихи, слепи и презрели
търкалят дните своята прокоба -
и да се върна аз ще бъда неспособен,
щом напусна твоите предели.

В най-късна доба тайно ще пистигна.
По въздуха,
по въздуха ще дойда.
Сълзите ти горещи ще припомня.

Аз няма да простя, че те обичам.

Ти с нежна длан ще впримчиш небосвода,
звездите с жест свенливо ще загасяш,
а те ще ронят сълзи, че не могат
на тази среща свещи да останат.

Подай ръка и нека бъдем двама -
без думи да си кажем всичко в мрака.
Нима ще ни уплаши тъмнината!
Светулки ще огреят път нататък.

Тополите над нас ще устоят
на този огън и на тази тръпка -
докато си тръгнат наште стъпки
очите им не ще да се склопят.

Очаквам коментарите ви! Благодаря преварително!
Черен Камък.

    Завърших я преди почти 2 години, но все още не е видяла бял свят, понеже поезията е трудна за издаване днес. Затова реших да я публикувам тук, да потърся вашето мнение, за да си сверя часовника - добре ли е написана или съм се издънил.
    Истинското ми име е Георги Георгиев, а Черен Камък е псевдонимът, под който я написах. Днес ще пусна първите две стихотворения от нея, надявам се на много коментари :) Това е най искреното ми желание, искам да прочета какво мислите вие, за това което съм надраскал, дали ви харесва или ви дразни, дали ви вълнува или не е по съществено от всекидневната прогноза за времето.
    Първото стихотворение е и текст на моя песен :

Стихосбирка "Закъснели сезони"

ТИ

Ти
идваш при мен
всеки момент, в който
чувствам се сам.
Идваш при мен.
Плачеш до мен.
Но не отключваш
ти свойта врата.

Плачеш сама.

Ти
Огън и лед.
Колко ли нощи
трябва сам да вървя.
Все към теб.
Винаги с теб.
За да познаеш
сама
любовта.

Плачеш сама.

Ти
Огън и лед.
Пролет и есен си
в моя живот.
И тъжен ден.
И хладна нощ.
И безвъзмездна
безумна любов.

Луда любов!

Не отпивай от чашата вино
без наздравица с мен.
Ти не си тук и аз не съм с теб,
но това не сме ние,
празни чаши с устни по ръба.