По същество, нашият егоизъм иска такова напълване. Какво печелим, ако се издигнем над егоизма и не предявяваме такива изисквания?

Първо, благодарение на това, няма да страдаме от недооценка от страна на партньора.

Второ, по такъв начин ще придобием ново свойство. Над изискванията за уважение и власт ще се разкрие противоположния аналог: преодолявайки някое егоистично свойство и издигайки се над него, получавам обратното на него свойство. Това ми позволява да придобия ново средство, ново отношение към света.

Например, ако по-рано съм искал от партньора внимание и уважение, то сега ставам по-скромен в своите претенции. Тъй като вече разбирам: ако погледна обективно, той проявява напълно нормални отношения към мен – просто собственият ми егоизъм е повишил нивото на очакванията. Така че, хайде да си отстъпваме, да съкращаваме егоистичните си изисквания.

Аз искам от партньора си внимание, участие, изпълняване на обещанията, искам да пресека неговите безкрайни „престъпления“ в това, което се отнася до домакинството, пренебрегването на интересите ми, отсъствие на знак на любов и грижа. Защото с годините мъжът все по-рядко звъни, за да узнае как съм, как я карам, все по-малко се грижи за жената. Така че, ако намаля своите претенции, ако не си водя сметка на обидите и работя усилено над себе си, доколкото за мен това все пак е много важно – тогава анулирам предишната изкривена връзка между нас.

Издигам се над завишените изисквания и се отнасям към партньора си с любов, като майка към детето си. Дори ако от негова страна има „криминалност“ независимо от моите страдания – аз се държа за принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления.“

Как при това помагам на партньора си? Давам му пример, а също предизвиквам в него готовност за такова ответно отношение. Излиза така, че тук вече се крие покана за нов живот. По същество откривам себе си, за да получа от партньора си ново отношение. И проверявам това отношение не егоистично – напротив, тук е важно това, че и двамата взаимно развиваме нашите отношения над егоизма и се поддържаме един друг. Със своя пример помагам на партньора да се издигне над егоизма. Аз прилагам старание, беседвам с него за това, колко хубав ще бъде животът ни, ако се издигнем над своите естествени, неизменни, егоистични пориви. А като резултат, взаимният пример и взаимната поддръжка ще ни водят към подем.

Нещо повече, всеки от нас сега вече гледа правилно и на света, здраво, с готовност за отстъпки. Отново и отново виждам света в сравнение със себе си като нещо съвършено. Новият поглед ми позволява да го разглеждам като съвършена природа. Работата вече не е само в партньора – целият свят става мое огледало.

Това е нещо като психологически тренинг, психологически метод от висш порядък, позволяващ да издигне човека към ново възприятие на реалността, на света, семейството и взаимоотношенията с партньора – възприятие, което не сме имали по-рано.

Разбира се, отначало трябва да се упражняваме в семейството, а като резултат да построим нов свят, нови взаимоотношения.

И тук е необходима взаимност: и двамата трябва да разбираме, че представляваме нещо като малка „лаборатория“, в която двама егоисти се стараят да използват правилно развиващия се в тях егоизъм. В нашето поколение той е нараснал толкова, че разрушава всичко, а ние искаме да го използваме като лост и над него да построим здрави отношения, които да позволят животът да продължи.

http://harmoniata.wordpress.com

Хармонията е проста. Тя произлиза от факта, че съществуват две сили в природата: силата на отдаване (положителната сила) и силата на получаване (отрицателната сила), които на различни нива (биологично, физическо, морално и пр.) се проявяват като уравновесени системи. Ако тези сили са уравновесени в човешкото тяло, тогава то е напълно здраво. Ако те са в равновесие в природата, тогава тя се намира в пълен покой. Липсата на равновесие води до всевъзможни движения.

Естествено, неравновесието е необходимо, защото дава живот – постоянното взаимодействие межди двете сили в определени рамки, колебанията им относно една друга, създават живот. Например, разширяването и свиването на гърдите, сърцето и други органи е изградено на взаимните движения на тези противоположни сили, които се поддържат и допълват една друга. Животът е това, което се случва между тях, в следствие на техните правилни и хармонични взаимодействия.

В своето развитие ще достигнем до етап, в който цялото човешко общество ще достигне именно до този начин на работа, в който всички негови части взаимно си влияят. Но тези влияния, както при дишането, ще бъдат независими едни от други, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те ще взаимодействат помежду си последователно: колкото дадем на природата, толкова ще получим; колкото получим, толкова трябва да отдадем.

Тогава ще живеем в хармония, хомеостаза, състояние на взаимна поддръжка. Природата, която ни води до равновесното състояние между нейните две сили, силата на отдаване и силата на получаване, подсказва, че трябва да достигнем до това. Това е нейната обща насока.

Нищо не можем да направим без този общ вселенски закон. Можем само да разберем на къде сме се запътили и как правилно, доброволно и съзнателно се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ ни закон. Така ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, което ще достигнем, но и на всички нива на развитие.

Инфекциозните болести се разпространяват по цялото земно кълбо все по-бързо и лечението им става все по-трудно. От седемдесетте години насам, новите заболявания се появяват с безпрецедентна честота... Днес съществуват повече от четиридесет вида болести, които не са били известни преди двадесет и пет години.

  Световната здравна организация

Историческите факти свидетелстват за това, че човечеството боледува толкова време, колкото съществува и воюва с болестите толкова време, колкото боледува.

Всъщност, свикнали сме да воюваме: ту един с друг, ту с глада, ту със стихиите, но войната срещу болестите е поставена на особено място. За цялата история на човечеството всички войни и стихийни бедствия не са отнесли толкова животи, колкото болестите и епидемиите, нееднократно заплашвали човечеството с пълно унищожение.

За разлика от природните катаклизми, да се съпротивлява на които човекът нямал нито сили, нито възможности, болестите се държали малко по-иначе – с тях можело да се воюва и често да бъдат побеждавани. И затова напълно естествено било появяването на целители, а след това на лекари, които застанали между нас и болестите.

Отначало методиката за възстановяване на здравето била проста и близка до природата, но с напредъка на медицината като наука, човечеството обявило на болестите истинска война и намесата в организма придобила тотален характер.

Към средата на ХХ век медицината отбелязала подем и обещала да ни избави от множество болести, а откриването на антибиотиците направило тази мечта толкова реална, че  се предполагало въплътяването и да стане за няколко години.

Еуфорията продължила не особено дълго. Времето много бързо донесло отначало съмнения, след това и разочарования – оказало се, че вирусите имат защитен механизъм, който преподнесъл на учените неприятен сюрприз. Така например, под въздействието на антибиотиците мутирали грипните вируси, които станали по-малко уязвими и по-смъртоносни. Последвалата борба с мутантите пораждала нови пълчища още по-агресивни наследници. Новите видове вируси нямали край, а проблемът нямал решение.

А вече абсолютно пълна подигравка с усилията на медиците станало откритието, че в следствие на мутацията вирусите се „научили” за много кратко време да се пренастройват към новото лекарство. По този начин, антибиотикът, въведен в тялото на болния, ставал не отрова, а храна за новото поколение вируси.

Претърпявайки поражение на фронта на инфекциозните болести, ние откриваме, че също толково зле стоят нещата с наследствените, раковите, сърдечно-съдовите и прочие „болести на века”. Тази статистика може да означава само едно – ние сме обречени да боледуваме.

Тогава защо боледуваме?

Свойството на човека да боледува и възбудителите на болестите са създадени от природата и еднакво грижливо се пазят от нейните закони. Затова всеки наш опит да унищожим възбудителите на заболяванията или да променим техните свойства, за да подобрим наследствеността, се натъква на все по-нарастваща съпротива от страна на природата и неизбежно ни довежда до неуспех.

Природата има с човека особени сметки за уреждане. Природата воюва с нас постоянно, използвайки като оръжие  не само болестите, но също екологията и икономиката; тя ни сблъсква в непрестанни войни един срещу друг.

Защо отношението на природата е толкова враждебно към нас, може би, ние не и съответстваме в нещо?

Цялата природа е създадена и съществува по законите на отдаването. Това означава, че всеки елемент, всяко творение на природата взема само това, което му е необходимо за да съществува, но в същото време храни другите части на природата. Това е подобно на единен организъм, където всеки орган и всяка клетка взаимодействат помежду си, обменяйки хранителни вещества и информация в пълно съответствие със законите, според които този организъм е създаден и съществува.

На човекът, за разлика от останалите части на природата, му  е дадена особена сила, позволяваща му да се вижда като „главен” в царството на природата – това е силата на нашия егоизъм. Нашият егоизъм ни кара да усещаме, че всичко е създадено и съществува единствено за удовлетворяването на сиюминутните ни ненаситни желания.

Заети да тичаме след наслажденията, ние изведнъж откриваме усилващата се съпротива от страна на природата и виждаме, че всичките ни усилия да победим болестите, да предотвратим войните, да направим живота си по-комфортен и спокоен са обречени на провал.

Всичките ни войни против природата никога няма да донесат очакваните плодове по една единствена причина: ние не разбираме, че силите на природата противостоят не на нашите действия насочени към нея, а на нашите мисли и желания, които насочваме един към друг. Защото само на нивото на човешките взаимоотношения се проявява максималната сила на нашия егоизъм. Завист, желание да властваме над себеподобните си, ненавист – тези чувства са източници на мисли, които притежават истинска разрушителна сила по отношение на природата.

Силите на природата са насочени към поддържане на равновесието на цялата система и използват всеки елемент в режим на пълно отдаване.

Ние, от своя страна, подбно на ракова клетка в тялото на природата, вместо да храним съседните клетки и по този начин да поддържаме живота на целия организъм, желаем да използваме всичко, което може да ни даде природата единствено за собствено наслаждение. Ние блокираме мислите си в собствените си желания, отделяйки вместо жизнени сокове смъртоносна отрова. В резултат на това загиват първо съседните клетки, а след това и целият организъм.

Значи, ако променим мислите и желанията си, ще променим отношението на природата към нас и ще се избегнем заплахите от болести и катаклизми?

Да. За това е необходимо да се издигнем на друго ниво на взаимоотношения помежду си, а значи и на друго ниво на взаимоотношения с природата. Трябва да достигнем състояние, което се нарича „любов към ближния”.

Човечеството, осъзнато или интуитивно, винаги се е стремяло именно към това състояние – защото то предполага пълна хармония с природата и изчезване на причините за конфликтите между нас. Днес ние живеем в особено време, когато са създадени всички условия за издигане на човечеството на ново ниво на съществуване.

Ако ние незабавно започнем нашето поправяне, ударите, които ни изпраща природата ще отслабнат и постепенно ще спрат. Ние ще станем такива, каквито и трябва да бъдем изначално – най-важната част в общия организъм на природата. Тогава тези сили, които природата използва срещу нас, ще се обърнат в сили на подкрепа и защита.

В едно общество не вървяло добре. Имало много престъпления. Хората, забързани и изнервени в ежедневието си, се отчуждавали и озлобявали – което само правело положението по-тежко. В същото време всеки търсел решение за по-добро бъдеще.

Един полицай извикал, че тъй като било зима, той се надявал да дойдат тежки снежни преспи, та хората да си останат по домовете. Това било неговото решение на проблема. Един друг пък се обадил, че Коледа наближавала и всички дружно биха могли да се молят за по-добри бъднини. Какво се случило? Хората почнали да се молят, а тези, които не били толкова набожни, просто се надявали. Всички споделяли един на друг колко прекрасен си представяли града, в който живеели и колко прекрасни неща искали да правят заедно и по отделно. С добро настроение и с любов към ближните си посрещнали Коледа и после Нова Година. След време зимата лека полека взела да се сменя с пролетта и тогава статистически данни показали, че криминалните прояви наистина били намалели. Да ти е хубаво и от това да ти става още по-хубаво! Майсторство!

Някой ми беше казал, че начина ни на мислене е в непосредствена връзка с нашето поведение и така само докато си мислим за това или онова, ставаме част от взаимовръзки и причинноследствени връзки и така създаваме реалитета, в който живеем.

Весело посрещане на празниците! Нека Бог ни дари с благоденствие, любов, здраве и мъдрост! Да сме живи и здрави, за да правим чудеса и посрещаме чудеса!

Време е за желания. Ако не вярвате погледнете календара! Започнаха коледните пости, а след месец ще дойде Коледа. И така..., ако сте били послушни време е да споделите желанията си. Искам да кажа, че в днешно време и Дядо Коледа си модернизира офиса и си включи интернет, пък и сайт си спретна http://www.santaclausbg.hit.bg/adres.html . Та почвайте да желаете. И моля желайте на Заглавната. Живея с надеждата, че добрия старец хвърля по едно око и към bglog.net. Ако не знаете как да си пожелаете нещо бих ви предложила да погледнете култовите желания на Лорда от поста „Искам”, но понеже поста го няма, както и блогъра,  ще трябва сами да си измислите желания, а ако се правите на много скромни и не желаете да желаете може да разкажете някоя вълшебна или не толкова вълшебна приказка за Коледа. И не си мислете, че аз съм официалния представител на Дядо Коледа за този блог, защото не съм. А и подаръци не раздавам, защото съм много стисната, а пък награди не присъждам, защото ме мързи да решавам кой е по, по най. Така че хора напрегнете си мозъчните клетки и измислете нещо красиво, дори и да не е много смислено, защото за красотата не е задължително мисленето, тя си е красива.

  Тя - светлозелени очите -

пробляскващо жадни за плен.

Някаква песен, сънливо,

преде си зад мен.

С подскоци, фатално комични,

огъва опасна снага.

Тъй сякаш желания скришни

потръпват с вина.

Защо ли посоката знае?!

Нехайна жестокост в тила

е впила. С изящество вае

безмълвна съдба.

Опашка наивно отпуска,

забравила миша вражда.

Обръща се. После се впуска

и чезне в дъжда.    

Спомен<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Животът във света на тишината

те бе дарил с пленителна различност.

Когато думите звучаха механично,

с ръцете си вълшебно и с финес,

изпращаше ми “s.m.s.”

Не можех да проникна в твоя свят,

но се опитвах,като се взирах във очите ти.

Ти не издържаше и се разсмиваше,

а после се целувахме и си говорехме.

Аз още чувам твоя смях.

Във секса се опитваше да бъдеш сдържана,

Не знаеше, че сладките желания преливаха в гласа ти.

Опивах се от звуците на любовта

недосегаеми за цензурата на слуха.

За тези звуци аз не ти казах.

Веднъж допуснах неразумно да те нараня.

Веднага се презрях, посегнах лентата да върна.

Ти с плувнали очи към мене се обърна,

Погледна тъжно към студената безкрайност,

и в спомен се превърна.

„Продължавам да се удивлявам. Това е единственото, заради което си струва да се живее!”

Цитирам една жена, която много харесах заради коментарите й в един онлайн форум, където попаднах случайно преди две години. По-късно, в същия сайт се запознах с нашия Joneff, който беше модератор там. С него почнахме един лаф, от който научих, че жената, която привлече тогава интереса ми, е от Варна и вече не е между живите. Джонефф ми каза също така, че тази невероятна личност е била моя колежка. (Между другото Джонефф беше човекът, който ме насочи към BGlog.)

 Всичките тези думи бяха въведение към една удивителна, според мен, съвсем истинска история, която искам да ви разкажа. Разказ в разказа. 

..............................

Отново чакаме Коледа и за пореден път се размислям за късметите, които ни се падат по време на този празник. След миналогодишния ми разказ по темата, се оказва, че и тази година имам още какво да добавя по нея.

................................

Преди няколко дни бяхме седнали с моите колежки и приятелки в едно заведение. Отпочивайки, си говорехме предимно за децата и за работата. Споделих им, че един мой ученик всеки ден ми съобщава едно и също изречение: „Госпожо, а в корема на мама има бебе”. Същия ден беше ми казал още, че бебето ще се роди през септември.

А аз всеки път след неговите думи се замислям каква точно е ситуацията в това семейство, защото двамата родители от три месеца живеят разделени и са в процес на развод. Бащата си има нова съпруга, но майката на моя ученик, на която „в корема има бебе”, живее сама. Да речем, че момчето е объркало месеца, в който ще се роди бебето, но все пак нещо не ми се връзва в цялата схема...

Споделих с приятелките си горeописаните размисли, а едната от тях ме посъветва да не се чудя, защото от децата всичко може да се очаква и ми разправи следната невероятна история.

...............................

През януари, след зимната ваканция, нейната ученичка Иринка й разказала как са прекарали Коледата и оповестила, че майка й ще има бебе. Колежката ми поздравила детето за добрата новина и от време на време се сещала какво й е казало то. До края на учебната година тя срещала често пъти майката, която обаче не й се сторила да е забременяла, защото нямала никакви видими признаци за това. 

Минало лятото и през септември колежката отново видяла майката, когато тя довела дъщеря си в училището. Учителката веднага забелязала, че жената е бременна и й споделила казаното от детето още през януари. Майката отговорила следното:

- О, тогава, когато моята дъщеря ви е съобщила, че ще имаме бебе, това все още не беше факт. Просто на Коледа ми се падна късмет „Нов член в семейството” и по този повод коментирахме с мъжа ми, че това не може да се случи, защото бяхме решили да нямаме повече деца. Иринка разбра за късмета, запомнила го е и ви го е казала. А аз забременях няколко месеца по-късно, и сега, към края на декември, очакваме да се появи новият член на семейството ни.