Чук – чук!

-Кой чука?

-Дими и Йони!

-Какво ми донесохте?

-Нищо, ти ще ни дадеш!

-Нямам какво да ви дам,

имам само една приказка.

Това е моята приказка за Малкия принц.

Аз го помня от втория ден, когато пристигна

на нашата земя.

Той беше необикновено дете.

Косата му беше цялата от дълги кафяви къдрици.

А в очите му светеха звезди.

Имаше много приятели

И много мечти.

За какво мечтаеше ли?

За знания, за обич, за дом.

И един ден той тръгна на път.

Малкият принц не се боеше от разстоянията.

На първата планета откри знания.

Събра цял куфар.

На втората планета откри обичта.

Събра цяло море.

На третата планета построи свой дом.

И заживя в него щастливо, със своята обич.

Знаете ли, и вие бяхте там, на тази хубава планета.

Когато един ден се огледа,

Малкият принц откри, че е порастнал.

И скъта в сърцето си още една мечта.

Мечтата за едно цвете.

За една роза.

Една българска роза.

Малък принц, обичам те!

За всичко това, което някога си бил,

което си

и което ще бъдеш.