Виждам, че сме от една порода! Страхотно е, Ели! От голяма полза е!

++++++++++++++++ че от мен!

 

И аз ти благодаря, качвам веднага презентацията на сайта на класа.

Страхотно е!:)

 Общинарите са "умни"  хора, Кралице! Вместо да отделят пари за спортни площадки, стадиони или тем подобни съоръжения, те ни карат да подобряваме спортната си форма направо на улицата! Че кога иначе ще отделим  време да отидем да поспортуваме? А така направо на шосето - кеф ти дълъг скок, кеф ти - скок на височина! И това ако не е :"челен опит". Само за екипировката ни трябва да се погрижат!  Да раздадат по чифт  галоши и да си ма-а-а-а-ме по локвите на воля!
       Е това не е ли идиотизъм ?

Може и плуване. Морж...Тъкмо сега покрай Йордановден е на мода :Р

Така е, като си имаме "спортист" за кмет, който всеки ден прави по някоя нова "гяволия" и няма търпение да ни съобщи за нея чрез медиите. Чудя се дали е възможно да има и ден, в който той да не е в някоя медия..

Тери, няма начин, нашият камет, да е жив и здрав! е голям мъж! за това е в медиите, че му е тясно иначе;)
Сетих се да благодаря на предишния кмет: г-н Софиянски, много благодаря лично от свое име, че крадохте достатъчно, та имаме метро! Метрото е супер: топло е, има музика, няма лед, има табели, чудно е!

и този рай е колко, 5-6 спирки :Р

Професоре, забелязала съм, че когато попадна в идиотска ситуация, се чувствам като герой от абсурден филм. Тоест идиотията ни поглъща. В случая беше същото усещане.

Взех решение, че ще напиша този пост в момента, в който се покатерих върху огромната снежна буца и погледнах света отгоре. Почувствах се особено, защото оттам вече и ракурсът е различен, а и аз самата в този момент, не може да не съм представлявала странна гледка. Абе не ми отива някак на професията.

Но в този миг обаче ти идват само идиотски мисли от рода: ами какво ще стане, ако взема да направя сега една равновесна везна? Примерно! Със сигурност някой познат ще ме види и той също ще „влезе” във филма, ще почувства идиотията, защото ще му се стори, че съм откачила.

Вчера видях един възрастен мъж със завидни физически данни, който успя със засилка да прескочи локвата. Какъв скок, какво нещо! А едно дете след мен се изкачи и слезе от снежната купчина. Възхитих се на разумната му постъпка, защото то реши да не рискува с локвата, понеже за тези дълбочини няма зимни обувки, които да не пропуснат вода. Изпуснах интересни кадри, докато съобразя да извадя фотоапарата, а трамваят ми междувременно дойде.

Арлинка, да, права си, без кражби нямаше да има метро. Просто едното не може без другото, те са взаимосвързани.

Еовин, как добре се разбираме :-) Копривката и тя е пуснала много свежарски пост по темата.

Тери, бат’ Бойко се изживява като кинозвезда и аз само като такъв го възприемам. Преди време му направих два колажа на герой от пиратски филм, но май повече прилича на шериф от някой уестърн.  

Ей ги колажите.

 Кралице, оставаше на върха на мръсната снежна купчина да се развее флага ни, като символ, докъде сме стигнали и какво сме покорили!

 А бат Бойко само  Холивуд дето не е отишъл да го покори! Ама както се е засилил... нишо чудно!

Ама защо толкова хленчите , като че преди години не е било същото.И дайте решение де.Обаче в детайли.Представям си ако има земетръст в София  9 степен по скалата на Рехтер ,пак ли кмета ще ви е виновен.Що не помолите Станишев да ви го почисти .Или той за друго  отговаря.Той е отговарял да създаде атмосферата на чудния пухкав бял сняг, който като се движим в парка да ни радва окото и ние да изпадаме в медитация и да му благодарим  за чудесните изживявания ,който само той може да ни създаде гледайки  януарски сняг.Благодарим ти Станишев, благодарим ти Петков , благодарим ти Господи.А ти Бойко чисти.Виновен си за всичко.

кой хленчи?! всички се смеем, ентусиаст има един пост за голямата веселба, когато паднал снега в Пловдив/друже, сложи си сам тракбак-а ли беше;)/

Дружке ама що си мислиш ,че аз не се смея.Сега се умирам от смях.Смех, Смех.Пък и като съм му ударил и няколко ракии за равновесие голям смях пада.И ми е едно хубаво на главата. Ама това ,че си имате сняг, който ви кара да се смеете до попикаване  не го разбирам.Където и  да отвориш,  медия де ,  само за снега се говори.И се хилят ,също както Мона Лиза, с онази загадъчна усмивка на Ренесанса.Знаеш ли че същата Мона Лиза не била виждала сняг през живота си ,защото Станишев го бил почистил.

Ген, писах ти на ЛС :-)

Що така лично го приемаш онова, което пишем за бат' Бойко? Постът всъщност не е политически, а намигване към интересните зимни условия, в които се придвижваме. Ето сега ще отчета и факта, че общината е взела мерки. Те се изразяват всъщност в натрупването на купчините сняг, което наистина е мярка в полза на гражданите. Само че топенето прибави нов проблем с локвите, които пък от своя страна се образуваха, понеже пътната настилка е под голям наклон близо до тротоарите.

За смеха мисля, че няма значение за какво се смеем - дали ще е на тема "сняг", или за нещо друго. Важното е да си намираме повод. Ха наздраве! :-)

Е,това си е страхотна емоция!Аз си му се радвам на снега и си пиша на приятели по цял свят,какво преживявам и те всички до един(от цяла Западна Европа)искат да са тук и да преживеят и видят,онова,което им описах.Няма хленчене!Много сняг-много радост!Благодарим на "отговорните",че се "справят" и Зимата пак ги "изненада",а ние смеейки се ще оцеляваме,където и да сме!

:-) Мда...

Явно не се потискат, Куини... Аз много мразя некролозите от малка - вероятно ги асоциирам с лицемерие, защото съм чувала как разни баби говорят със злоба за мъжете си, а после по некролозите има едни сързераздирателни мъки. Много са ми показни - един вид "вижте ме как тъгувам"...

Все си мисля, че мъката е безмълвна, онемяваща. И не мога и не искам да си представя, че може да се изрази в някакви пошли стихчета избрани от каталог.

Не знам защо облепваме градовете си с некролози и защо няма правилник за това. Никъде по света го няма. Грозно е, показно е. Мисля, че публикуването им във вестник е най-добрият начин хората да споделят мъката си и да поканят стари познати на починалия на помен... Но явно няма да стане това чудо...

Не можем да обясним на който и да е гост, турист, бизнес-гост на градовете ни защо правим това - всички питат какъв е смисъла в тази грозотия? Какво показваме и на кого?

благодаря ти за този пост!

Всъщност, да, напълно си права, Таничка! Явно това е направено с цел жителите на селото да демонстрират тъгата си. Няма да се учудя, ако има тайна надпревара чий некролог е по-хубав.

Ей, голяма глупост! Голяма!

Да, и аз много мразя некролозите. Съгласен съм напълно с Таничка и нейните аргументи по темата.

Абе не сте ли чували, че чужденците много се чудят на нашите некролози. Вземат ги за обяви за издирване на престъпници. Голяма престъпност има у нас ей! Ама какво да се прави - това си ни е народен обичай. Не виждам нищо лошо в него.

Я, гледай ти! Не знаех, че другаде нямало некролози. Таничка, сигурна ли си?

Според мене работата с некролозите и въобще с всички ритуали около смъртта, а и около други житейски събития, примерно сватба, не е въпрос на показност, а на конформизъм.

Специално за мъртвите - не че някой иска да си демонстрира мъката, ами се страхува, че ако не спази обичая, в очите на Другите (по-известни като Те) ще излезе, че не уважава мъртвите си.

Друг е въпросът що точно за мъртвите се изисква безпрекословно уважение и що това се превръща дори в мерило за свестност.

На мен пък не ми правят впечетление, честно казано. Освен залепените на Ректората, които стряскат. Някакси осъзнаваш, че може и някой на твоята възраст да си отиде...на 22-23...
А иначе - да, няма ги в другите страни. Поне в Западна Европа не съм виждала. Един французин ми беше казал, че е много зловещо да виждаш така лицата на мъртвите, а аз се чудех как да му обясня за какво всъщност служат, след като самата аз не знам...
Онзи ден, минавайки покрай църквата в квартала, видях, че се е разлепил и паднал некрологът на дядото на една от най-близките ми приятелки. Хората минаваха и стъпваха по него. Уважение към мъртвите?! Уважението към тях и паметта не би трябвало да е само към собствените роднини, си мисля аз...Както и да е, отплеснах се май.

Има смисъл в това, тъгата да е на показ. Човек излива чувствата си, повтаря страшното и непоправимо събитие и от много повтаряне се стига до феномена "времето (не, не лекува) притъпява болката".

Няма ги некролозите на запад, няма ги и на изток. Нямам представа кой ги е измислил и защо. В Русия точно такива на вид  "некролози" разлепват за кандидатите в някакви избори: снимка и информация за човека, и за какво точно е кандидат. Аз отначало ги възприемах като некролози, докато не прочетох един.

Нямам представа дали ги има при балканските съседи - не съм се сетила да гледам.

Ако щете вярвайте, аз чета некролози, докато чакам по спирките. И не се плаша от лицата на мъртвите - те са с нас и до нас, нищо, че ги няма. Не мисля, че това говори за някакъв култ към смъртта (каквото безумно тълкувание чух веднъж по радиото). Да го мислят народопсихолозите.

Четох преди време - май Балзак? - описваше как приемат смъртта в различни части на Франция. В един район - с какво достойнство, патетичност, даже театралност - това предизвикваше одобрението на автора, а в друг район - сдържано, без показност - това беше оценено като несъответстващо на събитието. Та... хората отдавна се чудят как да реагират, и в крайна сметка спазват обичаите.

И аз се зачитам, особено в тези, на които има млади лица. Става ми мъчно за тях.
И в кръга на шегата (ако не е много неудачно да се пошегувам) - ето защо от европейския съюз си мислят, че престъпността е голяма - трябва някой да им обясни, че това са некролози, а не издирвани бандити.

Аз лично съм "против" некролозите.Мислил съм си дори,че ако някой ден стана политик ще ги спра със закон.Встрани от шегата,имал съм много неприятни случки,които ме накараха да имам такава позиция по въпроса.Пример:
Преди 5 години когато почина баба ми,аз се размотавах из града с едни приятели.Разбира се хлапашката се бях разпсувал много яко за нещо и изведнъж обръщайки се на една страна виждам некролог на баба ми...ами да ви кажа честно ми стана адски много неприятно и гадно.Мисля си,че хората могат да изразяват тъгата си и по друг начин,а не навсякъде където се отиде да виждаш тези лица(било то на близък или непознат за теб човек).
А за това,че са огромна атракция за чужденците - също съм съгласен.Имал съм възможност покрай това,с което се занимавам да развеждам групи чужденци из моя край и те се дивят много на това.Чудят се какви са тези хора,защо са там и т.н.

Много ме натъжават некролози на деца и когато се разхождам с моите и прочета некролог на дете, започвам да плача и целият остатък от деня ми е крив... Явно искам да си заровя главата в пясъка, като не искам да ги виждам по улиците.

Въпросът с искрената почит към мъртвите винаги ми е бил близък. Ненавиждам мохабетите на разни бабки, докато попът опява тахна приятелка, която ми е била близка (да речем, леля на майка ми). Коментират ковчега, тоалета, гроба, дали ще сложат паметник... Много грозно, много. Моя близка ми каза, че когато искала да напише некролог за майка си, се наложило да спори с "редактора", който казвал, че било сухо и кратко, и щяло да стане "по-добре" със стих... Ужас...

В този ред на мисли, да споделя, че преди месец бяхме на американски погребение, на майката на наша местна приятелка. Много странна церемония. Първо имаше поклонение в един дом на покойника - с около 20 стаи с изложени хора, и всички познати минават да се сбогуват с починалия денят преди погребението. Ти си влизаш в стаята с твоя човек, там е отворения ковчег с починалата, наоколо има табла с изложени снимки от живота на човека, на ТВ върви видео от различни моменти и снимки, специално подготвено от дома (на следващия ден го прожектираха и в църквата).

Влизаш в залата, там има няколко близки по креслата, гледаш снимки, пиеш студена вода от бутилчици, наоколо тичат или си играят деца, говориш с близките. Не искат цветя за ковчега, защото желанието на починалата е било вместо закупени цветя, хората да напишат чек в полза на хосписа, който е поел грижата за нея, докато е боледувала у дома и е изпращал медицински сестри да я обгрижват.

На следващия ден беше церемонията в църквата - орган (само в началото), седим на пейки, и всички роднини излизат на микрофона и разказват или четата спомени от свое име и от името на други роднини, които не искат да го направят сами (спомнете си филма Love Actually - как говореше Лиам Нийсън). Почти всичките й внуци и правнуци излъчиха представители да прочетат нещо, имаше и рисунки от най-малките за тяхната Nana....

През цялото време вървеше любимата й музика - Faith Hill и Селин Дион... Калоян гледаше стреснат и накрая каза, че му било като в дискотека. Но това е техният начин да почетат мъртвия и никой не може да каже, че едното е правилно, другото грешно - всеки си има начина... На мен ми беше някак спокойно там, иначе страдам много по нашите погребения.

Мисълта ми е, че на входа на църквата раздаваха самите некролози - като листовка, цветна, със снимки, на която пишеше за живота на Шърли, за децата и внуците й, за братята и сестрите й... Почти същото след това ни прочете и пасторът. Накрая всеки можеше да запази лизстовката си, или да я върне на една маса, за да не я хвърлят или тъпчат навън...

Изнесоха ковчега й под звуците на Фейт Хил и Тим Макгроу.

Странно ни беше... Не искам да ходя на погребения... Искам само сватби и кръщенета!

Аз пък мисля, че не е зле да има какво да спира вятъра по спирките и некролозите са добра идея (особено в сравнение с предизборните плакати)