Днес ходих в обществена тоалетна, за да оставя там течна част от себе си. На пода пред тоалетната чиния имаше локва мокричко и жълтичко.

Не че някой се беше изпикал направо на пода. Просто първият човек, употребил съоръжението, случайно беше допуснал капчица от мехуроизлиянието си да падне извън чинията, на пода. Можеше да се наведе да я забърше с дебел сноп тоалетна хартия, или поне да я размаже с крак колкото да изсъхне. Ама какво толкова - една капчица...

Вторият човек беше видял капчицата и си беше казал: "мизерник!" по адрес на отдавна заминалия си предишен потребител на WCто. И беше застанал малко по-далече от тоалетната чиния, да не вземе да настъпи напиканото. Вярно, и той изпусна две-три капчици. Ама какво толкова - две-три капчици...

И следващият винаги заставал малко по-далече и пускал с една капчица повече на пода. Ама какво толкова - една капчица повече, една капчица по-малко...

Отново погледнах локвата на пода с погнуса. Мизерници! Пикльовци! Варвари! Говеда!

Все пак трябваше да се изпикая. И го направих. Е, верно, малко падна на пода. Ама какво толкова - една пикня повече, една пикня по-малко...

След това си тръгнах. А подът си остана там - мокър, жалък, напикан.

Чувствам се неописуемо зле. Нощта, която изкарах беше ужасна... В тъмното край мен витаеха грозни, зли същества, които пълнеха съзнанието ми с кошмари... Заспивах и се стрясках, подскачах цялата, очите ми се пълнеха със сълзи... После пак ми се привиждаха чудовища... А гърлото ме болеше все повече и повече, вече знаех, че развивам гнойна ангина и ме беше страх да стана и да се погледна в огледалото... Оставих телевизора включен, за да осветява поне малко тъмнината...

Злите чудовища избягаха от съня ми малко след 6 часа тази сутрин - горе долу около времето когато пропяват първи петли на село... Успях да заспя, но отново неспокойно и много тежък сън, който ме натоварваше и караше да се мятам и въртя... Станах преди малко и сега съм пред дилема -- да отида ли да си купя антибиотик за гърлото, или да си карам на хапчета за смучене и fervex... А, забравих да кажа и че едвам се движа - сякаш някой ми е мачкал злобно мускулите, докато се схванат и ме заболят...

Ужасно зле ми е...

Че имаше за пиене имаше. И планове за изпиването му имаше. Ама не бяхме решили, че ще е точно снощи... След купона у нас на 8-ми, всичко на всичко останаха 8 бутилки водка, 2 текила, 6 коли и 3 пепсита... 1 джин и 1 тоник :) Момчетата лека полека поопразниха камерата от водките, но все си имаше, а и текилата си стоеше... Та снощи Даро ми вика: "Ние ша пием". "Ами добре" - казвам му, "аз ще си допиша домашното по английски и ще лягам да спя" "Добре". Пиша си аз домашното, те си пият в хола, всичко точно. По едно време реших да пуша. Отивам в кухнята и виждам Ясен, клекнал пред микровълновата и с интерес гледа вътре. А вътре се върти един пакет пуканки за микровълнова.
Погледах го няколко секунди, сдържайки смеха си. "Какво правиш, баце?" "Искам да видя как се пукат пуканки. Ти виждала ли си?" - вдигна той към мен по детски наивни очи.
Разхилих се. Седнах да пуша, а Даро дойде и той да пуши. И двамата като ме почнаха "Хайде, ела да пийнеш една текила с нас, стига си писала тия домашни, никога не сме сядали всички заедно да пием.." Наско и той приглася от хола: "Цъфтиииии, идвай!!!" И аз, нали съм си добра душа...
Всичко си започна невинно, казах си - две шотчета най-много. А ние текилата си я пием от истински малки стъклени шотчета, които Наско свил от "Бар на края на вселената" доколкото разбрах. Бяхме пуснали "Borat" да върви за фон, да се хилим между другото (много добър филм, гледайте го!)
Та както казах щях да пийна само две шотчета.. ама се унесох във филма, а и те ми наливат като за себе си... Да съм ударила 5 или 6 шота. И нали не съм свикнала... като ми се завъртя света, като взех да се хиля, да залитам.. Отидох в кухнята и там сигурно 10 минути съм се хилила на един залепен на стената спагет (по-рано вечерта варихме спагети и за да ги проверим дали са готови ги хвърляхме към стената, лепнат ли се - готови са!) Даро, и той подкаран, ама стои при мен и ми гледа сеира, подхилквайки се щастливо (той не ме е виждал пияна). Не мога да кажа, че бях чак нафиркана, но наистина пия много рядко и се усещам, когато ме е хванало. А тая текила ме трясна директно в главата :)

И се мотах, и се хилих, и залитах, само дето не лазих. А най-забавното бяха снимките които направих на момчетата - те се бяха разлигавили уникално. Бих приложила някои, но ще ме бият ако го направя :)

Заспахме към 3 часа, към 4 ми стана доста зле, но упорито продължих да спя. В 6 се събудих свежа като краставичка, нуждаеща се от неограничено количество вода. Наско и Ясен бяха придърпали минералната в тяхната стая, та се наложи да пия от чешмата - бляя... Преживях го. После легнах и зяпах телевизия до 7.30. Даро изобщо не мръдна! :) Заспах, събуди ме Ива в 11.30 да ходим на кафе. След един дълъг душ се помъкнах, чувствайки се доста странно... Пихме кафе на Кривото до ректората, след което ходихме да си прибираме vocabulary assignment-ите от Казакова. Аз имам петица, което ме задоволява. Следващия път обаче ще имам повече! Казахме си с колегите 'чао и весели празници', нагушках тези които особено си обичам и си тръгнах. Прибрах се в 17 и ми идваше да се пльосна да спя на момента, но реших, че няма и ето ме - все още бодра (kind of..) и будна. След малко обаче наистина заспивам, защото утре ме чака много дълъг път към вкъщи. Щастлива съм, че се прибирам - от толкова време го очаквам....

Весели празници на всички и не злоупотребявайте с текилата! :)

Днес не ми е ден.
По принцип трябваше в понеделник да отида до университета да се запиша. Реших да оставя за вторник. Вторник пък реших да спя. Да ама часовникът ме събуди рано рано. В сряда вече ще тръгвам. Ставам - вали дъжд.
Качвам се на автобуса. Той се счупва. Няколко пъти спира и едвам едвам стига до Пловдив. На всичкото отгоре зад мен има седнала една баба с много тежък парфюм и ми става лошо. Няма да казвам как се отървавам от това ми състояние, защото не е за писане. Пооправям се малко.
После стигаме Пловдив, отивам да се записвам, чакам на опашката пред инспектората и се сещам, че трябва преди това да си платя таксата. Отивам и докато я плата няколко човека ме пререждат.
После на майтап казвам, че точно пред мен инспекторката ще излезе в почивка. Така и става. Ади още час и половина чакане. Отиваме в кафето с една колежка. Като се връщаме нова опашка. Чакане отново...
Точно свършвам. Имам около половин час да отида до другия край на града да си хвана автобуса за Нова Загора. Успявам, купувам си билет, отивам да се качвам и се оказва, че е същият счупен автобус от сутринта.
Качвам се, излизаме от Пловдив и автобуса пак спира, чакане около половин час, после след още 5 км пак се чупи. Този път за последно. Вече не може да тръгне. Хората започват да недоволстват. Започват да правят подписка на един лист от малко тефтерче да им върнели парите. Аз се разписвам. Но около 40 процента искат. Тогава един се провиква като не искали да си оставали в счупения автобус като дойдел новия. Той щял да пише до Атака какво безобразие ставало по българските пътища и къде бил Първанов в момента да видел. Ама той не ползвал автобуси ами имал шофьор. За какво за бога му трябва Първанов в тази ситуация и дали смята че другия кандидат ще е там.
Аз съм изнервен, но си опитвам да си чета списанието и си мълча. Това,което ми минава през главата е главно "Добре дошли в България". После след около 50 мин идва и новия автобус. Качваме се, господинът, симпатизант на Атака си хвърля празната бутилка от минерална вода в канавката при многото други подобни. Едвам се сдържам да не му направя забележка отново, но знам, че нищо няма да спечеля от това а само ще се изнервя още повече.
Пътуваме, аз заспивам, като се събуждам сме в задръстване причинено от катастрофа. Точно сега ли решиха да се блъскат. Нормалните хора карат бавно когато пътя е мокър. Още половин изгубен час...
В крайна сметка се приграх у дома след 4 часа при нормални 2:30 за път. В момента ме боли главата, не ми се приказва изобщо и ми е лошо, ама чакам да видя мача и евнтуалното ново поражение на Левски.
А да не ви разправям и за другите елементи от милата ни действителност, които са причина за културния шок на повечето хора, идващи си обратно в България от чужбина.

А и сега да направя рекламата на фирмата,която ме возеше да се пазите от нея, защото за 2ри път ми се случва да им се чупи автобус, докато аз съм вътре - ЛЕОНИДОВ Сливен